Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 22.03.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на втори февруари две хиляди двадесет
и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СТЕФКА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
320 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 61, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
Ищецът „В. Б. Г.“ ЕООД, чрез процесуалния
си представител твърди, че през месец март 2015 г. дружество С. – В. ЕООД, ЕИК *************,
гр. С., с представител Д. К. В. по възлагане от Кметство гр. К., съставно
кметство в О.К. представлявано от Б.С.П. ***, извършило строително-монтажни
работи, установени по видове, количества и стойности с протокол обр. 19, на
обща стойност 6853.00 лева.
Били извършени следните дейности на
територията на кметство К.:укрепване и възстановяване на улична настилка на
улица в гр. К., сключваща следните СМР: направа на изкопи на стойност 320 лева;
направа на арматура на стойност 324 лева; заливане на основи на стойност 450
лева; направа на кофраж на стойност 336 лева; направа на арматура на стойност
360 лева; изливане на бетон на стойност 900 лева; направа на стълбище на
стойност 600 лева; направа на парапет на стойност 600 лева; направа на насип на
стойност 2100 лева; транспорт на стойност 240 лева.
Общата стойност на извършените работи била
в размер на 6230 лева. С включената печалба (10%) и ДДС (20%) дължимата сума
възлиза на 6853 лева. С тази сума С.- В. реално се обеднило, защото всички
разходи по дейностите, нереализираната печалба и дължимия ДДС останал за негова
сметка.
Всички дейности по укрепване и
възстановяване на разрушени в резултат на бедствия улични настилки и
пространства били в тежест на О.К. *** публична общинска собственост и макар О.К.
пряко да не възлагала ремонт на уличната настилка, ползата от извършените
дейности били в нейна полза. О.К. се обогатила с пълния размер на стойността на
извършените ремонтни работи, тъй като реално спестила разходи по укрепване и
възстановяване на разрушената в резултата на бедствие улична настилка. Нямало
данни ремонтните работи да не са били необходими и наложителни и извършването
им било в обществен интерес.
Независимо, че извършените СМР били на
територията на кметство К. същото не било правосубектно (независимо, че е
второстепенен разпоредител на бюджетни средства) и не можело да отговаря по иск
за неоснователно обогатяване. Пасивно легитимиран по този иск бил собственик на
вещта, за ремонта на която изпълнителят разходил собствени средства, с което се
е обеднил реално, а задължената да отстранява повреди в резултат на бедствия и
аварии община спестила тези необходими средства, като така се обогатила за
сметка на обедняването на изпълнителя.
Издадена била фактура № 33/13.03.2015 г. за
същата сума, с издател Кметство К., представлявано от Б.С. ***** г. С. – В.
ЕООД прехвърлило на В. Б. груп ЕООД вземането си по издадената от кметство К.
вземане. За цесията надлежно било уведомено кметство К.. Поради липсата на
извършено плащане В. Б. груп ЕООД предявило иск срещу О.К. с който поискало да
бъде осъдена О.К. да заплати сумите по фактурата, на основание договор за
възлагане на СМР от кметство К.. Съдилищата отхвърлили иска, поради това, че О.К.
не признала извършената работа и не се ангажирала в възлагането й. Същевременно
обаче описаната в протокол обр. 19 работа била извършена и приета от кмета на
кметство К.. Конкретните работи били свързани с укрепване на улична настилка и
изграждане на подпорна стена на улица - публична общинска собственост на
територията на гр. К.. Работата била възложена след аварийна ситуация в гр. К.
и била изпълнена своевременно. Независимо от това, че О.К. не потвърждавала
действията на кмета на кметство К., в нейна полза настъпил благоприятен
резултат - общината се обогатила със средствата, които следвало да вложи във
възстановяване и ремонт на улица - публична общинска собственост, респ. С. – В.
ЕООД се обеднил със средствата, вложени в строително - ремонтните работи, които
са изпълнени и приети.
Кметство К. било съставно кметство в О.К.
която се явявала юридическото лице, чиято собственост са всички публични обекти
на нейна територия. Кметство К. билонеправосубектно и като такова не било
носител на правото на собственост върху обекта, на който ищецът извършвал
строителните работи. Праводателят (цедент) на ищеца нямал договорни отношения с
О.К. а действал по възлагане на съставното и кметство К.. Работата била
възложена при условията на бедствено положение и била изпълнена своевременно. О.К.
като собственик на обекта не възразила срещу извършените строителни работи,
като по същество приела извършеното в нейна полза.
Кметство К., като второстепенен
разпоредител на бюджетни средства било в правото да възлага извършване на
строителни работи при необходимост, без предварително разрешение на О.К. в
рамките на своя бюджет. Приемането на работата от страна на кмета на кметство К.
било в полза на о.К. част от която била и територията на кметство К..
Опитът на ищецът да уреди отношенията си с О.К.
на договорно основание не приключили успешно, като воденото гр.д. № 672/2018
година срещу О.К. за заплащане на процесната сума на договорно основание било
решено във вреда на ищеца, поради липсата именно на валидно сключен договор за
възлагане на СМР. Същевременно всички описани в протокола за приемане на
работата дейности били изпълнени и ползата за ответната О.К. е факт.
Предявяване на иск с правно основание чл.
59 от ЗЗД било допустимо тогава, когато страната не разполагала с друг иск за
защита на настъпилите в нейния патримониум неблагоприятни имуществени
последици. В настоящия случай ищецът търсил отговорността на ответника на
договорно основание, но без успех. При тази хипотеза нямало друг иск за
реализиране на правата освен иска за неоснователно обогатяване, което реално е
настъпило от извършените от него действие в полза на ответната община.
МОЛИ съда да постанови решение, с което
осъди О.К. ***, представлявана от к. Е. С. К. да заплати на „В. Б. Г.“ ЕООД,
ЕИК *************, със седалище и адрес на управление:****, представлявано от
управителя В.Д.М. сумата от 6853.00 лева, представляваща сумата, с която
ответната община се е обогатила за сметка на „С.-В.“ ЕООД ЕИК: *************,
със седалище и адрес на управление: гр. С., с представител Д. К. В. при
извършване на строително-ремонтни работи на територията на Кметство К. през
месец март 2015 г., и което вземане е било прехвърлено на „В. Б. Г.“ ЕООД по
силата на договор за цесия от 07.08.2016 г., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на иска – 13.03.2020 г., до окончателното плащане.
Претендира за разноските по делото.
Ответникът О.К. чрез процесуалния си
представител счита иска за недопустим, оспорва го като неоснователен. Сочи
следното:
В исковата молба се твърдяло, че посочените
услуги, за които има издадена фактура, били извършвани в К. гр. К., о.К. Всички
приложени към исковата молба доказателства - фактура № 33 от 13.03.2015 г.;
Протокол обр. 19, били отправени до Кметство гр. К.. В този смисъл не се спори,
а и не се твърдяло дружество - цедент да е имало някакви правоотношения с О.К.
Последната нито подписвала договор с дружеството - цедент, нито възлагала на
последното извършването на каквито и да било дейности. Отношенията били
породени само и единствено с Кметство К. К. на кметство бил орган на местната
власт на територията на населеното място, но нямал правомощия да представлява
общината, която била юридическо лице, представлявано от своя к. или
упълномощените от него, тогава когато законът изрично допускал или не
забранявал прехвърлянето на неговите правомощия. В конкретния случай, макар чл.
44, ал. 1, т.9 от ЗМСМА да предвиждал, че кметът на съответната община може да
делегира свои пълномощия на к. на кметствата, такова упълномощаване за
възлагане на работата и сключване на договор с шццовото дружество не било
дадено на К. на гр. К..
Дружеството-цесионер се договаряло директно
с Кметство гр. К., поради това нито то, нито ищеца В. Б. Г. ЕООД който
билцесионер, съгласно Договора за цесия от 07.08.2016 г., нямали правно
основание по-късно да предявяват претенциите си по съдебен ред срещу О.К. която
нямала никакви отношения с дружеството - цесионер. Още повече че кметство гр. К.
било второстепенен разпоредител с бюджетни средства, имало самостоятелен ЕИК
номер и можело да бъде носител на права и задължения отделно от О.К. поне що се
касаело за малки суми и договори, които не изисквалипровеждането на обществена
поръчка или друга процедура по реда на ЗОП. Кметство гр. К. имало самостоятелен
бюджет и за какви дейности ще изразходва средствата си били неща, които се
преценяват от кмета на населеното място. При наличие на явни отношения с кмета
на гр. К., липса на каквото и да било одобрение от страна на О.К. поради което
последната не следвало да отговаря за задълженията на Кметство гр. К..
Правомощията на кмета на кметство по
изпълнение бюджета на общината и актове на общинския съвет и кмета на общината,
касаещи кметството, уредени в разпоредбата на чл. 46 ЗМСМА, не включвали
сключване на граждански договори и поемане на задължения, а извършване на
необходимите административно-технически действия на местно ниво, в изпълнение
на взети решения от ОбС или издадени заповеди на кмета на общината. К. на
населено място следвало да бъде надлежно овластен от К. на Общината за
сключване на договори с трети лица, в какъвто смисъл било и Определение № 268
от 29.04.2009 г. по т.л. № 213/2009 г. на ВКСпо тълкуването на разпоредбата на
чл.46. ал.1. т.10 от ЗМСМА.
Действително, понастоящем управлението на
общинските бюджети се регулирало от Закона за публичните финанси, в който
разпоредбата на чл.122, ал.1 не визирала изрично начина, по който К. на
Общината следва да организира изпълнението на общинския бюджет чрез кметовете
на кметства, но по силата на чл.44, ал.2 ЗМСМА във връзка с чл.44, ал.1, т.5 от ЗМСМА това следвало да става с изрична заповед, както и чрез упълномощаване на
съответния кмет на кметство да сключи договор от името на Общината. Такава
заповед и упълномощаване към исковата молба не били представени, нито се сочело
в документите, подписани от К. на кметство К. да действа в качеството на
представляващ О.К. като „получател“ на услугата, за която е издадена
приложената по делото Фактура № 33/13.03.2015 г., както и при подписването на
Протокол обр.19 (без посочена дата).
Съгласно Решение №1445, взето с протокол
№33/13.02.2014 г. и Приложение №11 към него, К. на кметство К. бил
второстепенен разпоредител с бюджет в О.К. но същият не бил надлежно
упълномощен да сключва договори и да задължава О.К.
Предявеният иск се основавал на твърдения
за валидна облигационна сделка между „С. – В.“ ЕООД, ЕИК ************ и
Кметство К., ЕИК **************, относно процесното СМР и задължението за
плащане. В конкретния случай с оглед заявеното в обстоятелствената част на
исковата молба се касаело до неизпълнение на договорни задължения предвид
сключения между страните договор за СМР, които изключвали приложното поле на
института за неоснователното обогатяване.
Оспорва иска по същество:
Предмет на спора било заплащането на
дейности, които се твърдяло да са извършвани от дружество-цедент на стойност и
които били подробно описани в исковата молба и приложената към нея фактура.
Въпреки наличието на облигационна връзка, искането за осъждане на О.К. било на
основание неоснователно обогатяване.
При създалата се фактическа обстановка,
както било описано в исковата молба твърди, че дейностите, описани във
фактурата, приложена по делото не били възлагани и не били извършени. Фактурата
не се осчетоводявала в О.К. и същата нямала правно основание да извърши
плащане, дори и при желание от нейна страна. Последната се
явявалапубличноправен субект и средствата, които се плащали задължително
следвало да бъдат оправдани по предвидения в това законов ред. Тъй като в
случая не била спазена нито една норма от действащото законодателство, то било
невъзможно и да бъде извършено плащане, което щяло да бъде в нарушение на
всички приложими финансово правни норми и правила.
За да се уважи предявения иск с правно
основание чл.59 ЗЗДследвало да са налице следните предпоставки: обогатяване на
едно лице - ответника по делото, чрез увеличаване на неговия актив, намалянена
неговия пасив или спестяване на необходими разходи; обедняванена друго лице -
ищеца, връзка между обогатяването и обедняването,липса на основание за това и
на друг път на защита.
Вземането от неоснователно обогатяване
възниквало когато еналице разместване на блага, без в отношенията между
страните дасъществува обвързаност от договор, гестия или деликт.
Когато страните били обвързани от договор
(писмен, устен илисключен с конклудентни действия) разместването на благата
сеосновавало на постигнатото съгласие и даденото можело да подлежи навръщане
според изпълнението или неизпълнението на дължимитепрестации.
В настоящия случай такова договаряне било
правено с Кметство гр. К. чрез неговия представляващ К. на Кметството.
Неоснователно било да договаряш с един правен субект и да имаш законовите
инструменти на договорио основание да искаш изпълнение на насрещната престация
от него, а на друго основание да претендираш уговореното от трето неучастващо
лице.
В случай, че съдът приеме, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на О.К. следвало да се има предвид,
че се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В
едно от приложените към исковата молба писмени доказателства можело да се
приеме, че обогатяването е в размер на 6 853 лв., но обедняването на ищеца било
в размер на 5 482,40 лв.Последната била цената, която трябвало да бъде
заплатена, въпреки че липсвали доказателства в тази насока, за вземането на „С.
– В.“ ЕООД към Кметство К..
Ищецът, предявил иск по чл. 59 ЗЗД, можел
да претендира само за това, с което имуществото му намаляло, затова
обезщетението по чл. 59 от ЗЗД се определяло като разлика между обедняването на
ищеца и обогатяването на ответника и тази разлика трябвало да бъде определена
от съда с оглед на доказаните факти.
На основание чл.110 от Закона за
задълженията и договорите прави възражение за изтекла давност с оглед датата на
данъчното събитие, а именно 13.03.2015 г.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори, че праводателят на ищеца, С. –
В. ЕООД, е издал фактура № 33 от 13.03.2015 г. за сумата от 6853 лева с ДДС, в
която се сочи като получател Кметство К. с представител Б.С. и изпълнител – „С.-В.“
ЕООД. В нея е отразено, че се издава във връзка със СМР по протокол №19.
Фактурата е подписана от Б. С. – като получател и Д. В. – съставител.
От представения протокол обр. 19, с
непосочена дата на съставяне, се установява, че за обект – Подпорна стена, ул.
П. В., възложител е било Кметство К., изпълнител - „С.-В.“ ЕООД. В протокола са
подробно описани, извършени строителни и монтажни работи, през 2015 година на
обща стойност 6 853.00 лева с ДДС. Протоколъкт е подписан за възложител.
С договор за цесия от 07.08.2016 г. „С.-В.“
ЕООД прехвърля на цедента „В. Б. Г.“ ЕООД вземането си от Кметство К.,
придобито на основание извършени СМР по протокол № 19, за които е издадена
фактура № 33 от 13.03.2015 г.
Представено е уведомително писмо, изходящо
от цедента и адресирано до Кметство К., с което С.-В.“ ЕООД уведомява длъжника
за сключения договор за цесия. Представено е известие за доставяне (обратна
разписка), от което се установява, че Кметство Клисура е получило уведомлението
за цесия на 25.01.2017 г.
С решение № 2138, взето с протокол № 46 от
заседание на Общински съвет Карлово, проведено на 17.02.2015 г. е приет бюджета
на О.К. за 2015 г. В т.11 от решението са определени второстепенните
разпоредители на бюджетни средства, съгласно приложение № 13 към решението на
общинския съвет, измежду които и Кметство К..
С решение № 90 от 13.03.2019 г. по
гражданско дело № 672/2018 г. по описа на КрлРС, потвърдено с решение №
881/05.07.2019 г. по в. гр. дело № 952/2019 г. по описа на ПдОС, влязло в
законна сила на 05.07.2019 г. е бил отхвърлен иска, предявен от „В. Б. Г.“
ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:***0, представлявано
от у. В.Д.М. за осъждането на О.К. ***, представлявана от к. Е. С. К. да му заплати
сумата от 6853.00 лева, представляваща дължима сума по договор на СМР.
В показанията на св. Б.С.П.,*** към м. март
2015 година сочи, че подписът под двата документа – фактура и протокол, образец
19 е негов. Сочи, че е приел работата и всичко е било свършено така, както е
записано. През процесния период имало наводнение вследствие на голяма буря и
ремонтираната улица била изровена, хората нямало откъде да минават. Всичко било
извършено по спешност. Ремонтните работи трябвало да бъдат заплатени от
средствата по ремонтно –възстановителните работи, но на кметството много трудно
се давала субсидията. Кметството завършвало годината на около 50-60%
неразплатени средства, а просрочените подавали в общината всеки месец. В
началото трябвало да ги разплати кметството със свои средства, но той като нямало такива, подавали сумите на О.К.
Улицата, която била ремонтирана, била общинска собственост.
Други доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
По делото не се спори, че улица П. В. в
град К. е общинска собственост.
В конкретния случай съдът е бил сезиран с
претенция с основание – присъждане на вземане на извършени СМР в чужд имот.
Основанието на претенцията е забраната за неоснователно обогатяване като общ
принцип на облигационното право. Законодателят предвижда принципа в редица
норми- чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и собственика
на имота, но определянето на действителното правно основание на облигационните
отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на
съда по приложението на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на
фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в съответствие с
установеното по делото. Следователно въведените в исковата молба твърдения за
качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот (владелец,
гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който е
определен размерът на съдебно предявеното вземане („увеличената стойност на
вещта“, „по-малката от двете суми“, „до размера на обедняването“, „размерът на
разноските“) не ограничават съда да даде защитата според действително
осъщественото правно основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които
индивидуализират съдебно предявеното вземане, но представляват и предложена от
него квалификация на предявения иск, която не е обвързваща за съда. По този
въпрос е формирана трайна практика на ВКС - Решение № 108 от 8.07.2015 г. по
гр. д. № 415/2015 г., на ВКС, I г. о.; Решение №
129/13.07.2011 г. по гр. д. № 72/2010 г. на ВКС, I-во г.о.; Решение №
131/10.07.2013 г. по гр. д. № 913/2012 г. на ВКС, I-во г.о.; Решение №
159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г. на ВКС, II-ро г.о.; Решение №
180/25.04.2012 г. по гр. д. № 198/2011 г. на ВКС, I-во г.о.; Решение №
820/20.09.2011 г. по гр. д. № 20.09.2011 г. на ВКС, I-во г.о.; Решение №
912/02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/2008 г. на ВКС, IV-то г.о. и др.
Твърденията на ищеца се свеждат до
извършване на неотложен ремонт на улица в град К., по възлагане от Кметство К.,
което обаче, поради липса на процесуална правосубектност, се е оказва
нелегитимно да отговаря по иска за заплащане на възнаграждение на договорно
основание. Работата е била извършена по договор, който се явява нищожен, като
се твърди да е извършена в интерес на ответната община, която се явява
собственик на пътя. при тези случаи възникналите между страните извъндоговорни
правоотношения се уреждат от разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е
Решение № 12 от 28.02.2014 г. по гр. дело № 1037/2012 г. на ВКС, І-во т.о;
Решение № 219 от 04.02.2014 г. по гр. дело 871/2012 г. на ВКС, І-во т.о.
Независимо от изготвения доклад по делото и
неточната правна квалификация на иска, дадена с него, тази неточност не налага
отмяна на хода по същество. Доказателствената тежест е разпределена правилно и
на ищеца е указано, че следва да докаже факта, че праводателят му е извършил
сочените в исковата молба СМР, времето на извършването им, тяхната стойност,
стойността, с която е обеднял за сметка на ответника; следва да докаже, че е
налице валидно сключен договор за цесия и че същият е надлежно връчен на
ответника от предишния кредитор.
При установените факти съдът намира иска за
неоснователен.
Претендира се
възнаграждение, възникнало по договор за цесия, с който е прехвърлено вземане за
извършена работа по договор за услуга и изпълнение на строително-монтажни
работи (СМР), който по естеството си съставлява договор за изработка, като в
конкретния случай сумата се претендира като разноски по извършена чужда работа
без пълномощия и в интерес на кредитора.
Ищецът не
доказа в процеса при условията на пълно и главно доказване, че ответникът, за
който се твърди да е бил длъжник на праводателя на ищеца, да е надлежно
уведомен за извършената цесия. По смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗМСМА, кметството е съставна административно-териториална единица в
общината, а съгласно чл. 14 ЗМСМА основна
такава и единствено притежаваща статут на юридическо лице е общината,
следователно кметството не може да бъде субект на процесуално правоотношение
като страна по исково производство, тъй като не е юридическо лице и затова не
притежава процесуална правоспособност и дееспособност, затова и съдът прие иска
срещу О.К. за допустим. Правомощията на к. на кметство по изпълнение бюджета на
общината и актове на общинския съвет и к. на общината, касаещи кметството,
уредени в разпоредбата на чл. 46 ЗМСМА,
не включват сключване на граждански договори и поемане на задължения, а
извършване на необходимите административно-технически действия на местно ниво,
в изпълнение на взети решения от ОбС или издадени заповеди на к. на общината. К.
на населено място следва да бъде надлежно овластен от К. на Общината за
сключване на договори с трети лица, включително и досежно уведомяването за
прехвърлени задължения възникнали по повод облигационни отношения с кметството.
С оглед на липсата на надлежна представителна власт на К. на кметство К.,
уведомяването му, в качеството на цедиран длъжник, за сключения договор за
цесия, с приложеното уведомление без дата, е ирелевантно. Само на това
основание искът следва да се отхвърли като неоснователен. доводите на ответника за липса на договорно
задължение не следва да се обсъждат, доколкото съдът не е сезиран с иск,
основан на договорно задължение, а на водене на чужда работа без пълномощие.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че възражението на ответника за изтекла
погасителна давност се явява неоснователно, тъй като искът е предявен в
последния ден от петгодишния срок, а именно – на 13.03.2020 г.
ОТНОСНО разноските:
Ответникът
претендира разноски своевременно, с отговора на исковата молба и в хода на
устнат и такива му се следват на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК. При
отхвърляне на иска ответникът има право на разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо следва да
се осъди ищеца да заплати на ответника сумата 200 лева, определен съобразно
правилото на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание член 99, ал.1 вр. с член 61, ал.1 от ЗЗД, предявен
от „В. Б. Г.“ ЕООД,
ЕИК ************, със седалище и адрес на управление:****, представлявано от
управителя В.Д.М. за осъждането на О.К. ***, представлявана от кмета Емил
Станев Кабаиванов да му заплати сумата от 6853.00 лева, представляваща сумата,
с която ответната община се е обогатила за сметка на „С.-В.“ ЕООД ЕИК: ***********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., с представител Д. К. В. при
извършване на строително-ремонтни работи на територията на Кметство К. през
месец март 2015 г., и което вземане е било прехвърлено на „В. Б. Г.“ ЕООД по
силата на договор за цесия от 07.08.2016 г., ведно със законна лихва, считано
от датата на подаване на иска – 13.03.2020 г., до окончателното плащане, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК, „В. Б. Г.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление:****, представлявано от управителя В.Д.М. да ЗАПЛАТИ на О.К. ЕИК ************ със седалище и адрес на управление:*** , със
законен представител: Д-р Е. С. К. разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 200 (двеста) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред О. с. П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.