Определение по дело №2829/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1964
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180702829
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  1964

 

гр. Пловдив,  21.12.2021 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX състав в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ С.

 

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело 2829 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 64 ЗИНЗС.

Образувано е по жалби на П.В.С., ЕГН **********, чрез адвокат Г..

С жалба вх. № 19033/26.10.2021 г. жалбоподателят заявява, че обжалва Заповед № 881/23.10.2021 г., издадена от Началник на Затвора Пловдив. 

 При проверката по редовността на жалбата съдът е установил, че същата страда от нередовности, поради което с разпореждане № 7255 от 25.11.2021 г. е предоставил на жалбоподателя 7 – дневен срок за отстраняване на констатираните нередовности, а именно: да посочи кой административен акт обжалва.

Поради това е последвала уточняваща молба с вх. № 22339/09,12,2021 г., ведно с жалба против заповед № Л-2699/28,10,2021 г., издадена от Началник на Затвора Пловдив. 

От постъпила административна преписка се установява, че Заповед № 881 е издадена на 06,04,2021 г. и се отнася за трето за спора лице – М.З.К., с която е назначен на работа.

Видно от приложената към делото заповед № Л-2699/28,10,2021 г., издадена от Началник на Затвора Пловдив, същата е връчена лично на жалбоподателя на 29.10.2021 г.  

Жалбите са недопустими по следните съображения:

Досежно жалба с вх. № 19033/26.10.2021 г. против Заповед № 881/23.10.2021 г., издадена от Началник на Затвора Пловдив. Установи се че  Заповед № 881 е от дата 06.04.2021 г. и касае лишения от свобода М.З.К.. С въпросната заповед посоченото лице е назначено на работа.

На обжалване по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове.  За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържа властническо    волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи  или законни интереси. Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон.  Съгласно решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си Конституционния съд изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси. Тоест функционалното значение на един административен акт (вътрешноведомствен или насочен към външен адресат) не може да бъде определящ критерий за включването или изключването му от кръга на съдебно обжалваемите актове. Такъв критерий е обстоятелството дали се установява пряка и непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на съответния правен субект, за да е налице правен интерес от неговото оспорване по съдебен ред /така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г./. В разглеждания казус атакуваната заповед не засяга, не нарушава нито застрашава права или законни интереси  на жалбоподателя П.С.. Поради това оспорващия няма правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК.  

Съдът намира, че жалба с вх. № 22339/09,12,2021 г. против заповед № Л-2699/28,10,2021 г., издадена от Началник на Затвора Пловдив е просрочена и следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Видно е, че Заповедта е била връчена лично на жалбоподателя на 29.10.2021 г. В заповедта изрично е указано, че същата може да бъде обжалвано в 14 -дневен срок от връчването й.

Жалбата на П.В.С. е подадена на 07.12.2021 г. с писмо.  

Разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ЗИНЗС предвижда, че Заповедта подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от връчването й чрез началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на наказанието.

Горното налага да се приеме, че категорично не е спазен срокът  за подаване на жалбата.

Предвид посоченото, съдът  намира  жалбата за просрочена, поради което същата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея следва да бъде прекратено.

 

Ето защо и  на основание чл.159, т. 4 и т. 5 от АПК настоящите жалби следва да бъдат оставени без разглеждане.

Мотивиран от горното,  съдът

 

 

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на П.В.С., ЕГН ********** против заповеди с№Л-881 и Л-2699/28.10.2021 г., издадени от Началник на Затвора Пловдив. 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2829 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването му пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/