Решение по дело №12562/2017 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1643
Дата: 18 април 2018 г. (в сила от 7 ноември 2018 г.)
Съдия: Михаил Петков Михайлов
Дело: 20173110112562
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

1643/18.4.2018г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на двадесет и трети март, през две хиляди и осемнадесета година, проведено в състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ М.                                                                             

при участието секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдия М. гр. дело № 12562 по описа на Варненски районен съд за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от М.Р.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 4044,50 лева съставляващи имуществени вреди нанесени на собствения на ищеца мотоциклет маркаХонда”, модел „ВФР 750 Ф” с рег. № ***, причинени вследствие на ПТП осъществено на 09.09.2012г.  в ***, Област Варна, което се явява покрит риск по застраховкаГражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № 22112000775116 ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.08.2014г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) приложим на осн. §22 КЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД

В исковата молба се излагат твърдения, че на 09.09.2012г. при движение в ***, Област Варна ищеца управлявайки собствения си мотоциклет маркаХонда”, модел „ВФР 750 Ф” с рег. № *** се блъска във внезапно излезлия пред него л.а. маркаМерцедес”, модел „190” с рег. ***, при което са причинени имуществени вреди изразяващи се в увреждане на табло, фар, огледало дясно, облицовка лява, спойлер страничен десен преден, спойлер страничен десен среден, спойлер долен десен, спойлер страничен ляв преден, спойлер страничен ляв среден, спойлер страничен ляв долен, спойлер заден ляв, степенка лява предна, мигач ляв преден, мигач десен преден, калник преден, въздуховод преден радиатор, спойлер преден средна част, дръжка съединител, слюда преден спойлер, гума предна 17" Sportmax Dunlop 120/70/17, амортисьор преден ляв, амортисьор преден десен, джанта предна, рогатка, маслен радиатор, изпускателен колектор, дифузьор пред радиатор и дифузьор зад радиатор.

Твърди, че л.а. маркаМерцедес”, модел „190” с рег. № ***, управляван от виновния за ПТП водач е застрахован по застраховка ГО при ответника, която е с период на валидност 12.03.2012г.-11.03.2013г., като за настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 0003-5060-12-304780, по която на ищеца е заплатено обезщетение на 30.05.2013г. в размер на 955,50 лева. Твърди, че общата стойност на необходимия труд, части и материали за възстановяване на щетите възлиза на 5000 лева, поради което желае осъждане на ответника да заплати процесната сума.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва по размер. Намира за неоснователно искането за отремонтиране на увредения мотоциклет да бъдат влагани нови, съответно оригинални части, предвид срокът му на експлоатация. Счита, че е налице тотални щета. Оспорва акцесорното искане за присъждане на законна лихва.  

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представено е свидетелство за регистрация Част Първа № *********, от което се установява, че ищеца е собственик на мотоциклет маркаХонда”, модел „ВФР 750 Ф” с рег. № ***.

От представения по делото КП за ПТП от 09.09.2012г. се установява, че на посочената в протокола дата в  ***, Област Варна е осъществено ПТП, при което мотоциклет маркаХонда”, модел „ВФР 750 Ф” с рег. № *** се блъска във внезапно излезлия пред него л.а. маркаМерцедес”, модел „190” с рег. № ***, при което са причинени имуществени вреди.

С платежно нареждане от 16.08.2017г. ответникът е заплатил сумата от 955,50 лева на ищеца по щета № 304780/12.

Прието по делото е заключение на съдебно-автотехническа експертиза на вещото лице В., от която се установява, че механизма на настъпване на вредите съответства с изложения в исковата молба, като управлявания от ищеца мотоциклет се блъска с предната си част в друго превозно средство. Общата стойност необходима за възстановяване на мотоциклета и въвеждането му в експлоатация възлиза на 15504,60 лева, като действителната пазарна оценка на превозното средство на ищеца към момента на настъпване на застрахователното събитие в.л. определя на 6300 лева. Общата възстановителна стойност експерта изчислява на 8640,30 лева, като посочва, че е налице тотална щета, при което застрахователното обезщетение без приспадане на запазените части би възлизало на 5040 лева, а при приспадане на запазените части в размер на 4725 лева.

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от ТЗ КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност".

Не се спори в настоящия случай, че между ответното дружество и водача на л.а. маркаМерцедес”, модел „190” с рег. № *** е налично валидно възникнало застрахователно правоотношение по силата на застраховкаГражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица22112000775116, поради което това обстоятелство е прието с протоколно определение от о.с.з. проведено на 23.03.2018г. за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване. По делото е представен протокол за ПТП от 09.09.2012г., от който се установява, че на посочената дата в  ***, Област Варна е осъществено ПТП, при което мотоциклет маркаХонда”, модел „ВФР 750 Ф” с рег. № *** се блъска във внезапно излезлия пред него л.а. маркаМерцедес”, модел „190” с рег. № ***, при което са причинени имуществени вреди. Механизма на настъпване на уврежданията се установява и от приетото и неоспорено по делото заключение на в.л. В. по назначената съдебно – автотехническа епикриза, което заключение се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено.

По отношение размера на обезщетението, значение има действителната /пазарна/ стойност на мотоциклета към момента на ПТП, т.е. 09.09.2012г. Действителната стойност е тази, на която може да се закупи мотоциклет от същия вид към релевантния момент. 

В отговора на исковата си молба ответника оспорва размера на дължимото обезщетение, като излага възражения, че в случая се касае за настъпване на тотална щета – възражение по чл. 193, ал.4 КЗ (отм.). По смисъла на  цитираната разпоредба тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност. Общата стойност необходима за възстановяване на увредения мотоциклет в.л. В. изчислява на 8640,30 лева, от която за части 6864,30 лева, за бояджийски материали 516 лева и 1260 лева за труд. Пазарната стойност на вещта към момента на настъпване на застрахователното събитие възлиза на 6300 лева. За да достигне до този си извод експерта използва метода на пазарните аналози, като към момента на ПТП мотоциклети от процесния вид е било възможно да бъдат закупени при цени от 5600 лева до 7000 лева. Не е оспорено заключението на в.л. от страните, същото е прието по делото, поради което съдът приема, че пазарната стойност на увредената вещ на ищеца към 09.09.2012г. възлиза на 6300 лева. Тази стойност се явява действителна стойност на вещта по см. на чл. 193, ал.4 КЗ. Разходите необходими за възстановяване на мотоциклета превишават не само посочените в цитираната разпоредба 70 % от действителната му стойност, но и самата действителна стойност, при което следва да бъде прието, че възражението на ответника за настъпване на тотална щета при процесното ПТП е основателно. Отново от заключението следва и извода, че стойността на запазените части след инцидента възлизат на 1575 лева или 25 % от пазарната му стойност. Така от действителната стойност на мотоциклета, определена към момента на застрахователното събитие следва да бъдат приспаднати стойността на запазените части от 1575 лева, така и вече заплатеното обезщетение от страна на ответника от 955,50 лева. При изложените съображения предявения иск се явява основателен за сумата от 3769,50 лева, като за разликата над уважения размер до пълно предявения размер от 4044,50 лева същия следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху уважената главница считано от 28.08.2014г. или три години преди завеждане на исковата молба в съда (28.08.2017г.).

По отношение на разноските:

По отношение на разноските на ищеца съдът следва да се произнесе преди тяхното определяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, направено от ответника в последното съдебно заседание при представяне на доказателствата за сторени разноски от страната. Съдът не приема възражението на ответника по чл. 78, ал.5 ГПК доколкото уговореното и заплатено възнаграждение от 520 лева е определено към минимума посочен в чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г., като абсолютния размер в случая възлиза на 513 лева. Делото е приключило в повече от две съдебни заседания, при което и при приложение на чл.7, ал.8 от цитираната наредба същото не се явява прекомерно, а напротив определено под посочения минимум.

В полза на ищеца се дължат разноски съразмерно уважената част на предявения иск или сумата от 765,90 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

В полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на претенцията или сумата от 9,51 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОСЪЖДА „Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Р.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** сумата от 3769,50 (три хиляди седемстотин шейсет и девет лева и 50 ст.) лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 28.08.2014г. до окончателно изплащане на задължението, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди на притежавания от ищеца мотоциклет маркаХонда”, модел „ВФР 750 Ф” с рег. № ***, причинени вследствие на ПТП осъществено на 09.09.2012г.  в ***, Област Варна, което се явява покрит риск по застраховкаГражданска отговорност”, обективирана в застрахователна полица № 22112000775116, за което обстоятелство е образувана щета № 304780/12, като отхвърля предявения иск за разликата над уважения размер от 3769,50 лева до пълно предявения размер от 4044,50 лева, на осн. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.).

ОСЪЖДА „Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** да заплати на М.Р.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** сумата от 765,90 (седемстотин шейсет и пет лева и 90 ст.) лева, съставляващи сторени съдебно – деловодни разноски и заплатено възнаграждение за процесуално представителство, съразмерно уважената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА М.Р.М., ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** да заплати на „Л.И.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** сумата от 9,51 (девет лева и 51 ст.) лева, съставляващи съдебно – деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК. 

            Начин на плащане посочен от ищеца по см. на чл. 127, ал.4 ГПК – в брой.

           РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :