Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр.
Хасково, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на втори юни, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 466 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда
на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от „АС
Авто Комерс“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.***,
чрез управителя С.А.Я., против Решение №260083 от 25.03.2021 г., постановено по АНД №100 по описа
на Районен съд – Хасково за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон и съдебната практика. Навеждат се доводи, че
районният съд неправилно приел, че не били допуснати съществени процесуални
нарушения. В случая била нарушена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН, като АУАН
бил съставен в отсъствие на представител на дружеството, без да били налице
условията за това. Също така АУАН и НП не отговаряли на условията, предвидени в
чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изисквали описание на
нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. В хипотезите на
чл.180, ал.2, във вр. с чл.180, ал.1 от ЗДДС неправилно било приложено
разбирането за няколко различни нарушения, за които да се наложат отделни
наказания. АУАН бил съставен и след срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Тези
нарушения, които ограничили правото на защита на лицето, следвало да бъдат
констатирани от съда, който с решението си трябвало да отмени НП на процесуално
основание. Неправилно било прието също с решението, че административното
нарушение било установено и доказано. Предвид подробно изложените в
касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и
постановяване на друго, с което изцяло да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. Претендират се
направените деловодни разноски.
Ответникът, в представен чрез процесуален
представител писмен отговор оспорва касационната жалба, като счита същата за
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай,
че бъде уважена жалбата и при претендиране от ответната страна на разноски и
по-конкретно адвокатско възнаграждение, се моли то да бъде присъдено в
минимален размер, като се вземе предвид ниската фактическа и правна сложност на
делото.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като
правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
С обжалваното Решение №260083 от 25.03.2021г.,
постановено по АНД №100/2021г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно
постановление №550999-F569095
от 10.12.2020г., издадено от директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
Пловдив, с което за нарушение на чл.180, ал.2 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС), във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС, във връзка с
чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и на
основание чл.180, ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.180, ал.1 от ЗДДС на „АС Авто
Комерс“ ЕООД, гр. Д., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., като
е осъдил „АС Авто Комерс“ ЕООД, гр. Д. да заплати на НАП ТД Пловдив сумата от
120 лв. направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Приел е за доказано по безспорен начин, че
санкционираното лице е извършило описаното в АУАН и НП нарушение, поради което
правилно била ангажирана административно-наказателната му отговорност. В конкретния
случай размера на имуществената санкция, наложена на дружеството, бил правилно
определен в минималния размер от 500 лв. Не били налице и предпоставките по
отношение на описаното нарушение за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Настоящата инстанция счита, че така постановеното
съдебно решение е правилно, като напълно споделя изложените в него изводи.
Неоснователни са наведените възражения, че в случая била
нарушена процедурата по чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съображения в тази насока са били
навеждани и пред районния съд, който подробно е обсъдил същите и
законосъобразно е приел, че са неоснователни. На нарушителя, чрез упълномощено
лице е връчен препис от съставения АУАН на 01.10.2020 г. Както е посочил и
районният съд, дори да се приеме, че в случая не са били налице условията за
съставяне на акта по чл.40, ал.2 от ЗАНН, нарушението ще е съществено, само ако
е довело до нарушаване правото на защита на лицето. Такова обаче не е налице,
тъй като препис от съставения АУАН е връчен на нарушителя, като е безспорно
удостоверено обстоятелството, че упълномощено от управителя на дружеството лице
е получило препис от него и това обстоятелство е надлежно удостоверено срещу
разписка.
В касационната жалба се навеждат и
доводи, че АУАН и НП не отговаряли на условията, предвидени в чл.42, ал.1, т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които изисквали описание на нарушението и
обстоятелствата, при които било извършено. Настоящата инстанция намира за
неоснователни тези възражения. Съставеният в случая АУАН отговаря на
изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби,
които са били нарушени, а приложената от административно- наказващия орган
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Не се споделя и оплакването, че АУАН бил съставен след
срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Трайно в практиката си касационната инстанция приема,
че едва към датата на протокола, финализиращ извършената от контролния орган
проверка, е възможна преценка дали от обективна страна е налице или не
нарушение, а оттук и едва след тази дата е възможно да се направи обективен
извод кой е извършителят на същото. В този смисъл, наличието на съставен акт за
регистрация по ДДС, въз основа на подадено от задълженото лице заявление за
регистрация по ДДС, не е достатъчно условие, за да се приеме, че е открит
нарушителя. Необходимо е да бъде извършена проверка за установяване на всички
относими по случая обстоятелства, при която се проверят и представените от
задълженото лице документи и съдържащата се в тях информация. Съответно едва
при осъществяване на такава би могла да се анализира събраната информация с цел
да се установи осъществени ли са облагаеми доставки за всеки конкретен период,
следвало ли е или не да бъде начислен ДДС за периода, и в какъв размер. В
случая такъв анализ е направен с протокола от 18.08.2020 г. и именно от тази
дата започва да тече 3- месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, който в случая
към датата на съставяне на процесния АУАН, не е изтекъл.
Настоящата инстанция намира за правилен извода на
районния съд, че санкционираното нарушение е безспорно установено и доказано –
„АС Авто Комерс“ ЕООД, гр. Д. е получавало услуги от Amazon Services Europe с №
по ДДС ***,
като първите фактури са издадени на 30.09.2019 г. В случая и дружеството е
следвало да подаде заявление за регистрация по чл.97а ал.1 от ЗДДС най - късно
до 24.09.2019 г., докато то е сторило това едва на 29.05.2020 г. и било
регистрирано на 12.06.2020 г. с Акт за регистрация по ЗДДС. За периода
01.12.2019 г. -31.12.2019 г. дружеството е получило услуги с място на
изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е
изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС на стойност 2151.39 лв. и
според АНО е следвало да начисли ДДС в размер на 358.57 лв., но не е сторило
това. За съставомерността на деянието по чл.180, ал.2 ЗДДС е от значение
лицето, сочено като нарушител, да не е начислило ДДС по причина, че не е подало
заявление за регистрация по ЗДДС и не се е регистрирало по този закон в срок.
По делото безспорно е установено, че дружеството не е начислило ДДС за периода
01.12.2019 г. – 31.12.2019 г. и то не е изпълнило това свое задължение, именно
защото е пропуснало да подаде дължимото заявление за регистрация по ЗДДС по
чл.97а, ал.1 от ЗДДС и в срока по чл.97а, ал.4 от ЗДДС - не по-късно от 7 дни
преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем /авансово плащане
или данъчно събитие/. С това свое бездействие, то е осъществило от обективна
страна състава на нарушението по чл.180, ал.2 от ЗДДС, както е приел и
районният съд.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че
по отношение на обжалваното решение не са налице визираните в касационната
жалба основания, които да водят до извод за отмяната му. Същото е валидно,
допустимо и правилно постановено, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото и предвид заявеното от
процесуалния представител на ответника в настоящото производство искане за
присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН на ответника се следва юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева за защита пред настоящата инстанция,
определено съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №260083
от 25.03.2021г., постановено по АНД №100 по описа на Районен съд – Хасково за
2021 година.
ОСЪЖДА „АС
Авто Комерс“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.***,
да заплати на НАП, ТД Пловдив, сума в размер на 80 лева /осемдесет лева/,
представляващи юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.