ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Стара
Загора, 31.12.2021г.
Административен
съд – Стара Загора,
седми състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Кр. Костова-Грозева
като разгледа докладваното от съдия
Костова-Грозева адм. дело №216 по описа на съда
за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.248
от ГПК , вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по повод молба от Изп.
Директор на ДФЗ, чрез адв. К. А. с рег. № 6935/10.12.2021г. Молителят заявява
желание Съдът да измени Решение № 416/18.11.2021г. в частта му на разноските, с
която в полза на оспорващата страна е присъдена сумата от 5760 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждението за един адвокат. Неправилно съдът посочил в
мотивите на решението си, че от представител на ответника не било направено
възражение за прекомерност на така уговореното от жалбоподателя възнаграждение
за един адвокат. В действителност такова било направено в откритото с.з. на
18.10.2021г. и това било отразено в изготвения протокол от с.з. /същият се
прилага/. Сочи, че съгласно Наредба №1/2004г. предвидените размери за този тип
дела бил 3137,16 лева. Щом било направено възражение за прекомерност, следвало
съда да измени своето решение в частта му на присъдените разноски, като намали
размера на същото.
Делото е образувано по повод на жалба на ст.
Й. Г., действащ като ЕТ“ ст. Г.“ със седалище гр. Павел баня против АУПДВ
№24/311/00831/3/01/04/01 от 16.02.2021г., на Изп. Директор на ДФЗ, с което на
търговеца се определя публично държавно вземане в размер на 86 905,21 лв. за
нарушение на т.4.17, б. б от Договор № 24/211/00831 от 13.10.2014г. и чл.43,
ал.1, т.2 от Наредба №30/2008г. да условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Разнообразяване на неземеделски
дейности“ от ПРСР за периода 2007-2013г. С Решение № 416/18.11.2021г. Съдът е
отменил жаления административен акт, като присъдил в полза на жалбоподателя
разноски в общ размер на 5810лв., от които 50 лв. ДТ и 5760лв. с ДДС адвокатско възнаграждение,
съгласно договора на л. 498 и платежни документи на л. 587-589. Решението е
съобщено на настоящия молител на 29.11.2021г., а молбата за изменение на
решението в частта на разноските е подадена чрез пощенска куриерска служба
Еконт на 10.12.2021г.
В 7 дневния
срок за становище по искането за изменение на решението в частта на разноските
от ЕТ „ст. Гочев“ е постъпило такова, в което същият пледира за неоснователност
на искане, като излага и съотв. доводи в негова подкрепа.
Съдът, като съобрази данните по делото,
намира молбата на Изп. директор на ДФЗ, съдържаща искане по чл.248, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК за процесуално допустима, като изходящ от активно
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен пълномощник и в срока по чл.248,
ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, Съдът я намира за
неоснователна, като съобрази следното:
С Решение №416/18.11.2021 съдът е
постановил отмяна на административния акт, издаден от настоящия молител, като с
оглед своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото
разноски от оспорващата страна е присъдил изцяло поисканите такива, вкл. и
уговореното и доказано заплатено възнаграждение в размер на 5760 лв. с ДДС.
Не се споделят за основателни доводите на
молителя, че това възнаграждение е прекомерно на конкретния правен спор.
Действително в последното с.з. представител на ответния административен орган
прави своевременно възражение за прекомерността на така договореното и заплатено
възнаграждение за един адвокат, но това възнаграждение не обвързва Съда във
всеки случай на такова да постановява изменение на Решението в частта на
неговите разноски. Принципно е недопустимо Съдът да се намесва в договорните
отношения на страната с нейния адвокат, като изцяло на тяхната воля е какъв
размер на възнаграждение ще уговорят за конкретното дело. В този случай делото
е с материален интерес и той е в размер на 86 905,21лв. Делото е
продължило четири с.з., като на всяко едно присъства пълномощникът на
жалбоподателя, от него има предприети редица процесуални действия, вкл. и
изготвяна на жалба, поставяне на задачи към двете експертизи. Това сочи на
изпълнение в пълен обем на сключения с ЕТ договор за правна защита и
съдействие. Делото принципно е от делата, които се отличават с правна сложност.
Действително изчислено по реда на чл.8 от Наредба №1/2004г. минималното
възнаграждение, съобразно диапазона на материалния интерес е в размер на 3137
лв., но както много добре се знае, там се установяват само и единствено
минималните размери на адвокатски възнаграждение и то те са, съгласно новелата
на нормата, ако се осъществява само процесуално представителство. Видно от
представения договор между оспорващия и неговия адвокат, в него се включва
правото не само на процесуално представителство пред първа инстанция, а и на
правото да изготви жалба, като за това минималното възнаграждение е 300 лева.
Освен това се удостоверява по делото, че
процесуалният представител е регистрирано по ДДС лице, поради което и като се
съобрази §2а от ДР на Наредба №1/2004г., то то е задължено да начислява данъка
върху уговореното възнаграждение, т.е. уговореното възнаграждение не е 5760
лв., а 4800 лв., което включва и това за изготвяне на жалбата. Този размер не
се възприема от настоящия съдебен състав за прекомерен на действителната правна
и фактическа сложност на делото и на проявената процесуална активност на
пълномощника на ЕТ.
Ето защо, макар и да има своевременно
направено възражение за прекомерност на конкретно уговореното възнаграждение за
един адвокат от ответника и Съдът е следвало да извърши преценка на същото още
с Решението, то все пак се явява
неоснователно и в този смисъл не следва да се уважава.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от Изп. Директор на ДФЗ, подадена чрез адв. К. А.
с рег. № 6935/10.12.2021г. за изменение на Решение № 416/18.11.2021г. в частта
му на разноските.
Настоящото
подлежи на обжалване с частна жалба в 14- дневен срок от съобщението му на
страните пред ВАС.
Съдия: