Р Е Ш Е Н И Е
№ ………10.12.2021г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 16841 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „П.Б.“ ООД, ЕИК ***със седалище *** срещу
„Е.“ ООД, ЕИК ***със седалище ***, иск с
правно основание чл.365 от ЗЗД
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 788 лв. на осн.т.2 от Споразумение от
09.05.2017г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда -
30.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В
условията на евентуалност предявява иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 16 788 лв., представляваща авансово
платена продажна цена на прекратен Предварителен договор от 14.07.2016г., като
платена на отпаднало основание ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
в съда-30.12.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В
условията на евентуалност предявява иск
по чл.59 от ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
16 788 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба в съда-30.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът „П.Б.“
ООД, ЕИК ***със седалище *** срещу „Е.“ ООД, ЕИК ***със седалище ***, предявява иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6136,94 лв., представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница от 16 788 лв. за периода от 23.05.2017г. до 29.12.2020г.
Претендира
се съдебно-деловодни
разноски и адвокатски хонорар.
Ищецът
твърди, че на 14.07.2016г. е
сключил с „Е.-98" ООД предварителен договор за прехвърляне на
дружествен дял. По силата на този
предварителен договор ответникът се е задължил в срок до 22.07.2016г. с
окончателен договор да прехвърли на ищеца собствеността върху притежаваните от
него 166
дружествени дяла, всеки с номинална стойност от по 100 лева, представляващи 8,02 % от капитала на „Е."
ООД.
Съгласно предварителния договор ищецът е следвало да заплати продажната цена в
размер на 16 600 лева на две вноски - 50% от цената в деня на
сключване на Предварителния договор, а останалите 50% в деня на сключване
на окончателния договор.
Ищецът излага, че
за прехвърляне на притежаваните от ответника дружествени дялове, представляващи 8,02 % от капитала на „Е." ООД е било взето решение от общото
събрание, обективирано в т. 3 от Протокола от
15.07.2016г.
на ОС. В изпълнение на задължението си по Предварителния договор, ищецът е
платил половината от цената 8300 лева, на 15.07.2016г.
Твърди се, че
въпреки че в определения срок до 22.07.2016г. не е бил сключен окончателен
договор за прехвърляне на дружествените дялове, на 25.07.2016г. ищецът е
заплатил остатъка от цената. В изпълнение на Предварителния договор, ответникът
е подал заявление до „Е." ООД за даване на
съгласие за прехвърляне на дружествените дялове, а ищецът е подал молба за
приемането му като съдружник в „Е." ООД.
Поради
липсата на решение на общото събрание на „Е." ООД за даване на съгласие за
извършване на сделката по покупко-продажба на дяловете, ищецът и ответникът са
сключили споразумение от 09.05.2017г., касаещо Предварителния договор.
Страните са се съгласили, че ще считат Предварителния договор за
прекратен ако на общото събрание на „Е." ООД на 16.05.2017г. не бъде взето
надлежно решение за
даване на съгласие за прехвърляне на дяловете и приемане на „П.Б." ООД за
съдружник, съгласно предвиденото е Предварителния договор, поради каквато и да
било причина .
Ищецът излага, че
съгласно т. 2 на Споразумението от 09.05.2017г. страните са се съгласили, че при
прекратяване на Предварителния договор „Е." ООД се задължава да върне на „П.Б."
ООД цялата платена сума по Предварителния договор в размер на 16 788 лева в 7-дневен срок от изтичане на
срока за вземане на решение на общото събрание или за сключване на договора,
съгласно уговореното в т. 1 на Споразумението. За обезпечаване на
задължението за връщане на платената цена, в т. 3 от Споразумението, страните са
договорили учредяването на особен залог върху дяловете, предмет на
Предварителния договор, а именно 166 дружествени дяла от капитала на „Е."
ООД.
Твърди се, че на 22.12.2017г. страните са сключили Анекс № 1 към Споразумението от 09.05.2017г. С този анекс страните са констатирали,
че Предварителният договор е прекратен и падежът за връщане на сумата от 16788 лева е изтекъл на 23.05.2017г., като до датата на сключване на анекса задължението за връщане на
платената цена не е погасено.
С Анекса от 22.12.2017г.
страните са изменили уговореното обезпечение, като са се съгласили да бъде
учреден особен залог върху всички притежавани от „Е." ООД дялове в
капитала на „Е." ООД, а именно 332 дружествени дяла, всеки с номинална
стойност от по 100
лева, представляващи 16,04 %
от капитала на „Е." ООД.
На 23.03.2018г. ответникът е учредил особен залог по реда на ЗОЗ върху
всичките притежавани от него 332 дружествени дяла от капитала на „Е." ООД. Както е посочено в
договора, залогът обезпечава вземането на „П.Б." ООД в размер на 16 788 лева съгласно Споразумението от 09.05.2017г. и Анекса от 22.12.2017г.
към него. Особеният залог е вписан по партидата на „Е." ООД в ТРРЮЛНЦ.
Твърди се, че със
споразумението от 09.05.2017г. страните по Предварителния договор са уговорили
нов краен срок за сключване на окончателен договор, като този срок е обвързан с
насрочено за 16.05.2017г. общо събрание на съдружниците
в „Е." ООД. В чл. 1 на Споразумението от 09.05.2020г. е предвидено, че ако на насроченото
общо събрание на „Е." ООД не бъде взето решение за даване на съгласие за
сключване на договора за прехвърляне на дялове или ако такова съгласие бъде
дадено, но въпреки това „Е." ООД не сключи окончателен договор в 7-дневен
срок от провеждане на общото събрание, то Предварителният договор ще се счита
за прекратен. В чл. 2 от Споразумението е уговорено, че при прекратяване на Предварителния
договор по реда на чл. 1, „Е." ООД ще дължи връщане на цялата
платена цена по предварителния договор в размер на 16788 лева. С настъпване на прекратяването
на Предварителния договор е възникнало задължение за всяка една от страните да
върне полученото по този Предварителен договор. Твърди се, че престация е извършил единствено ищецът, който в качеството
си на купувач е заплатил пълния размер на уговорената цена. Поради тази
причина, в резултат на прекратяването, за ответника е възникнало задължение да
върне получената цена.
В едномесечния срок за
отговор, ответникът
оспорва всички искове.
Прави възражение,
че сключеното между ищецът „П.Б."
ООД и управителят на „Е.-98" ООД П.Г.П., действащ като представител на
ответника „Е." ООД,
Споразумение от 09.05.2017 год. е
недействително спрямо „Е." ООД , тъй
като представителят на „Е." ООД и лицето, с което е договарял, са се
споразумели във вреда на представляваното дружество „Е." ООД.
Ответникът счита, че направеното от „П.Б." ООД плащане на 26.07.2016 год., е
направено без да е налице действащо между страните договорно правоотношение,
тъй като съгласно т.6 от Предварителния договор за прехвърляне на дружествени
дялове сключен на 14.07.2016 год. между „Е." ООД и „П.Б." ООД, в
случай, че ОС на съдружниците в „Е." ООД откаже
да даде съгласие за прехвърлянето на дружествения дял и не приеме купувача за
съдружник, предварителния договор не поражда действие. Към 26.07.2016 год. -
датата, на която „П.Б." ООД е превело сумата 8488 лв., с посочено
основание договор от 14.07.2016
год., предварителният договор, сключен между страните на 14.07.2016 год.
вече не е действал, предвид наличието
на отказ от 21.07.2016 на ОС на съдружниците в „Е."
ООД за прехвърляне на дяловете от капитала му, притежавани от „Е." ООД на
„П.Б." ООД и „Я.Б." ООД и приемането им като съдружници
в „Е." ООД
Ответникът се
позовава на т. 7 от договора, като при неподаване на молба съобразно т.5, б.“b“
, като е следвало да стане в срок от два работни дни, считано от датата на
сключване на предварителния договор - 14.07.2016 год.. страните ще считат
бездействието на купувача за мълчаливо отказване от предварителния договор. Сочи, че в този случай купувачът по
предварителния договор губи правото да иска връщането на платената от него част
от цената по т.2, б. „а"
от договора, която се счита за капаро
и може да бъде задържана от продавача.
Излага, че “П.Б."
ООД не е подало своевременно такава молба до „Е.“ ООЗ, поради което съгласно т.7 от
предварителния договор е загубило
правото си да иска връщане на сумата от 8300 лв., която твърди, че е платило на
15.07.2016 год. по предварителния договор от 14.07.2016 год. за прехвърляне на
дружествени дялове.
Възразява, че
споразумението от 09.05.2017 год. е сключено
от представител на „Е." ООД изцяло във вреда на представляваното дружество
и в полза на насрещната страна - „П.Б." ООД, представлявано от съпругата
на представителя на ..Е." ООД, подписал споразумението. Тъй като на
09.05.2017 год. единият от управителите
на „Е." ООД – П.Г.П., действащ като представител на „Е." ООД, сключва
със съпругата си, действаща като управител, представляващ „П.Б." ООД
споразумение, в което се предоговарят
отношенията между „Е." ООД и „П.Б." ООД по изгубилия действието си
към него момент предварителен договор за прехвърляне на дружествени дялове.
Ответникът прави
възражение, че споразумението от 09.05.2017 год. и сключените към него и във
връзка с него Анекс от 22.12.2017 год. и Договор за залог на дружествени дялове
от 23.03.2018 год. са сключени очевидно във вреда на „Е." ООД и са
относително недействителни спрямо „Е." ООД на основание чл.40 от ЗЗД.
Сочи, че същите са сключени между свързани лица (подписалите ги лица са
съпрузи) при наличие на изричен отказ още от 21.07.2016 год. на ОС на „Е."
ООД за прекратяване участието на „Е." ООД в „Е." ООД и прехвърляне дяловете му на „Я.Б. "
ООД и „П.Б." ООД. В споразумението от 09.05.2017 год. подписалите го лица
са приели за несъществуващи юридически факти, които в действителност са били
осъществени и са породили съответните предвидени в предварителния договор
правни последици.
Ответникът счита,
че обстоятелството, че споразумението е сключено изцяло във вреда на „Е."
ООД е видно и от договореното между Представителят на „Е." ООД и
насрещната страна задължение за обезпечаване на договореното със споразумението
задължение за връщане на сумата от 16 788 лв. чрез учредяване на особен залог
върху дяловете от капитала на „Е." ООД, предмет на предварителния договор,
което обезпечение впоследствие е изменено със сключения на 22.12.2017 год.
анекс към споразумението и договор за залог на дружествени дялове, като е
договорено за обезпечение на договореното със споразумението вземане на „П.Б."
ООД да бъде учреден залог не само върху 166-те дяла, предмет на предварителния
договор с „П.Б." ООД от 14.07.2016 год., представляващи 8,02 % от капитала
на „Е." ООД, а върху всичките 332 дяла, притежавани от „Е.'" ООД от
капитала на „Е." ООД. представляващи 16,04 % от капитала на „Е." ООД.
Прави възражение,
че при сключване на споразумението от 09.05.2017 год., и последващия
анекс към него и договор за залог на дружествени дялове, представителят на „Е."
ООД -управителят П.Г.П. и насрещната страна „П.Б." ООД, представлявана от
съпругата му – Р.Х.П. са се споразумели във вреда на представляваното от П.Г.П.
дружество - „Е." ООД, поради което на основание чл.40 от ЗЗД това
споразумение, анекса към него и договора за залог на дружествени дялове не
пораждат действие за „Е." ООД.
Сочи, че при преценка недобросъвестността на представителя на „Е." ООД и „П.Б."
ООД, следва да се съобрази, че до 29.05.2018 г. двете дружества са имали общ
адрес на управление.
Ответникът сочи,
че договорената между страните цена по предварителния договор не e в размер на
общо преведената от „П.Б." ООД сума - 16 788 лв., а е в размер на 16 600
лв., което е видно от т.2 от сключения между страните предварителен договор.
Поради което счита, че преведените от „П.Б." ООД суми, надвишаващи
договорената цена не могат да се търсят от ищеца като платени на отпаднало
основание - за заплащането на тези суми не е съществувало договорно основание,
което да е отпаднало впоследствие.
Ответникът излага,
че по отношение на сумата в размер 8488 лв., платена на 26.07.2016 год. от „П.Б."
ООД с посочено основание в банковото платежно нареждане - „по договор от
14.07.2016 год.", като следва да се съобрази обстоятелството, че към
датата на превеждане на тази сума предварителния договор вече не е действал
между страните, тъй като по силата на т.6 от същия същият е прекратил действието
си, предвид наличието на решение от 21.07.2016 год. на ОС на „Е." ООД, с
което се отказва даване на съгласие за прехвърляна на дружествени дялове от
капитала на дружеството от „Е." ООД в полза на „П.Б." ООД и „Я.Б. "
ООД. В този смисъл счита, че посочената сума е платена при начална липса на
основание, а не с оглед на основание, което, впоследствие след плащане на съответната сума
е отпаднало.
Излага,
че в предварителния договор страните са се споразумели, че втората половина от
договорена цена следва да бъде заплатена в деня на сключване на окончателен
договор за прехвърляне на дружествените дялове, какъвто страните очевидно не са
сключили, поради което същата би била платена без основание, а не при отпаднало
основание.
Ответникът
възразява, че със сумата от 8488 лв. не се е обогатил неоснователно, а е
задържал същата на основание т.7 от сключеният предварителен договор при
наличие на фактически основания за прилагане на съответната клауза от
предварителния договор.
Ответникът
прави възражение за погасяване по давност на претендиралите лихви за забава,
считано от 23.05.2017 год. до
30.12.2017
год.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
Със споразумение от 09.05.2017г. между
Е.-98 ООД и П.Б. ООД е установено, че при прекратяване на предварителен договор
за прехвърляне на дружествен дял от 14.07.2016г., то продавачът се
задължава да върне на купувача цялата
платена сума по предварителния договор в размер на 16 788 лв. в 7-дневен срок
от изтичане на срока по б. а и б.б. С анекс от
22.12.2017г. към споразумение от 09.05.2017г. страните са се споразумели за
обезпечаване на вземането от 16 788 лв. со учредяване
на особен залог.
По делото е представен договор за
залог на дружествени дялове от 23.03.2018г. между П.Б. ООД и Е. ООД, с нот.заверка на подписите рег.№4633 от 23.03.2018г. на
нотариус Р.Кожухарова с рег.№212 НК.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е приел за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
че „П.Б.“
ООД, ЕИК ***със седалище *** е заплатил на „Е.“ ООД, ЕИК ***сумата от 8300 лева, на 15.07.2016г. с платежно
нареждане от 15.07.2016г. и на 25.07.2016г. ищецът е
платил 8488
лева на ответника.
Между страните е възникнало валидно облигационно отношение по предварителен
договор за прехвърляне на дружествен дял от 14.07.2016г. с уговорена продажна
цена от 16 600 лева, като е определена дата за сключване на окончателен
договор-22.07.2016г.
Доколкото предмет
на иска е вземане за сумата от 16 788 лв. за отношенията между страните следва
да се прилага постигнато между П.Б. ООД и Е. ООД споразумение от 09.05.2017г. и
анекс от 22.12.2017г. към него.
В тази част процесното споразумение има качеството на
договор за извънсъдебна спогодба по чл. 365 ЗЗД. Това е така, защото тези
договорни клаузи обективират постигнато между
страните съгласие за начина, по който се уреждат отношенията им във връзка с
прекратяване на сключения предварителен договор за прехвърляне на дружествен
дял.
С договора за
спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон за тези,
които са ги сключили /чл.
20а, ал. 1 ЗЗД/. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между
страните, постигната чрез спогодбата и да приеме, че отношенията между тях са
такива, каквито са уговорили, след като са уредили изцяло или отчасти
съществуващ помежду им спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба,
съдът не може да преценява интереса на страните. Противното би било в
противоречие със същността на договора за спогодба като способ за разрешаване
на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност
- въз основа на направените взаимни отстъпки, да могат да създават, изменят или
погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на
конкретния спор / чл. 365, ал. 2 ЗЗД/. С оглед на което
възражението на ответника, че споразумението е сключено изцяло в негова вреда е
несъстоятелно.
При предявен иск,
основан на спогодба по смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, не подлежат на
изследване действителните каузални правоотношения между страните, уредени с
договора за спогодба, а единствено дали е налице поето задължение по този
именно договор. След като страните са постигнали спогодба относно наличието на
определен дълг и размера на неговата стойност, с оглед характеристиките й, при
представянето й, съдът следва да се позове на нея, без да установява
действителните отношения или да ги изследва – в този смисъл е трайната съдебна
практика, Решение № 134/21.06.2019 г. по гр. д. № 4255/2018 г. на III г. о.
ВКС; Определение № 117/24.02.2011 г. по т. д. № 324/2010 г. на І т. о., ВКС и
др.
Ответникът по иск,
основан на такава спогодба, може успешно да обори дължимостта
на признатото с нея задължение и постигнатите с нея уговорки, само ако възрази
и докаже, че самата спогодба е невалидна. Недействителността на настоящото
съглашение обаче не се установява на заявеното основание от ангажираните
доказателства.
Направеното от
ответника възражение, че споразумението
от 09.05.2017г. е сключено изцяло във вреда на представляваното
дружество Е. ООД, съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 40 ЗЗД ако представителят и лицето, с
което той договаря, се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не
произвежда действие за представлявания. В т. 3 на ТР № 5/2014 та ОСГТК се
приема, че договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с
другата страна във вреда на представлявания, по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен.
Недействителността има защитна функция по отношение на увреденото лице, чийто
представител е злоупотребил с доверието му, а насрещната страна по договора се
е облагодетелствала за негова сметка, поради това защитата е предоставена на
представлявания и само той може да се позове на нея.
Съгласно мотивите
на цитираното ТР–раздел ІІІ, т. 2 –фактическият състав, пораждащ
недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои от два елемента-обективен и субективен. Обективният
предполага, че договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него
/третото лице/ е във вреда /уврежда/ представлявания. Допълнително следва да се
посочи и че действията на представителя следва да са в рамките на
предоставените му представителни права. Не е необходимо вредата да е настъпила,
а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване, но във всички
случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания,
което не е незначително. Субективният елемент се изразява в "споразумяване"
между представителя и насрещната страна по договора /трето лице/ за увреждането
на представлявания. Този елемент се свежда до недобросъвестност на тези страни,
т. е. знаят, че сключеният договор обективно уврежда представлявания.
По делото се
установи, че е налице сключена съдебна спогодба, с която Е. ООД, представлявано
от управителя Пламен Панайотов, признава задълженията си по предварителен
договор за прехвърляне на дружествен дял. Преценката за наличието на
увреждането, респ. – за сигурното му настъпване, се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички случаи – към
момента на сключването на договора.
Твърденията за увреда в случая се изразяват в твърдения, че споразумението
е сключено единствено с цел П.Б. ООД да получи сумата от 16 788 лв. Както се
посочи, по-горе самата функция на сключване на спогодба-споразумение е
постигане на взаимни отстъпки. С оглед на което, в случая постигнатата уговорка
за връщане на сумата от 16 788 лв. при не настъпване на сочените условия не би могло
да се приеме, че е във вреда на Елит 98 ЕООД, тъй като при развален договор или
прекратен то страната дължи връщане на даденото при отпаднало, неосъществено
основание.
Споразумението от
09.05.2017г. не е оспорено като частен диспозитивен
документ, носещ подписите на насрещните страни по делото, нито е инициирано
производство за опровергаване на съдържанието на документа. С оглед на което
съдът намира иска за основателен и следва да се присъди сумата от 16 788 лв.
Предвид уважаване
на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на
евентуалност искове.
Съобразно разпоредбата
на чл.86 ЗЗД неплатеното в срок парично задължение следва да се изплати ведно с
обезщетение за забавата, изчислено в размер на законната лихва върху дължимата
главница. Съобразно уговоренеото
между страните в анекс от 22.12.2017г. падежът на вземането е настопил на 23.05.2017г. и от тогава следва да се дължи
обезщетение за забава. Съответно ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
за забава върху главницата считано от 23.05.2017г. до 30.12.2020г.
Ответникът
прави възражение за погасяване по давност на претендиралите лихви за забава,
считано от 23.05.2017 год. до
30.12.2017
год.
Съобразно разпоредбата на чл.
111, б. "в" ЗЗД - с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за наем, за лихви и други периодични плащания, каквито безспорно са
и тези предмет на предявения иск по чл.86 от ЗЗД. Поради което вземането за
обезщетение за забава в периода 23.05.2017-29.12.2017г. е погасено по давност.
Размерът на законната
лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен
за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на
УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата до предявяване на иска не са необходими специални знания,
налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на изчисление, чрез
аритметични операции, и при използване на база данни в компютърен продукт Апис Финанси, съобразно обявения лихвен процент на БНБ,
действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимите обезщетения
за забава върху дължимите 16788 лв. за периода от 30.12.2017г. до 30.12.2010г. е
6817,78 лв. С оглед на което претенцията за обезщетение за забава следва да се
уважи в предявения размер от 6136,94 лв. за периода от 30.12.2017г. до
30.12.2010г. и отхвърли за периода 23.05.2017-29.12.2017г.
На осн.чл.86 от ЗЗД
и направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати законната
лихва върху главницата от завеждане на исковата молба в съда, до окончателното
й изплащане.
Предвид направеното
искане и основателността на исковете към датата на завеждане на исковата молба,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
По направеното от ответника възражение, то съгласно
чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не
може да бъде по-малко от определения в
същата минимален размер за съответния вид правна помощ. Съгласно разпоредбата
на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е прекомерно
съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата. Съобразно Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер. В случая се касае до адвокатско възнаграждение, което
определено съобразно нормативната уредба следва по чл. 7 ,ал. 2 т. 1 и т.4 от
Наредба №1/2004г. и определено за обезпечителното производство по чл.7 ал.7 от
Наредба №1/2004г. не е прекомерно. Следва де се има предвид, че е предявен и
иск и по чл.86 от ЗЗД. Поради което заплатеното възнаграждение в размер на 1800
лв., не следва да се намаля поради прекомерност.
Поради което ,следва да се присъдят
направените разноски в исковото и
обезпечителното производство, а именно: от които 917 държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1800
лв., общо 1057,46 лв.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ***със седалище *** да заплати на „П.Б.“ ООД, ЕИК ***със седалище ***, на основание чл.365 от ЗЗД сумата от 16 788 лв. (шестнадесет хиляди седемстотин осемдесет
и осем лева), главница по Споразумение от 09.05.2017г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.12.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 6136,94 лв. ( шест хиляди сто тридесет и шест лева и деветдесет и
четири стотинки) представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 30.12.2017г. до 30.12.2010г. на
основание чл.86 от ЗЗД, като отхвърля иска
по чл.86 от ЗЗД за периода 23.05.2017-29.12.2017г., като погасен по
давност.
ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ***със седалище *** да заплати на „П.Б.“ ООД, ЕИК ***със седалище *** сумата от 2857,46 лв. (две хиляди осемстотин петдесет и
седем лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща направените по делото разноски, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: