Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 26.04.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното съдебно заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Р.Рачев от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 51 по
описа на 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на С.М.С. с
ЕГН: ********** *** против Решение № 27/10.01.2022г. на Районен съд– гр.Шумен,
постановено по АНД № 1689/2021г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 21– 0869-002050/28.07.2021г. на Началник група при
ОДМВР- гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с
което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, както и
„глоба“ в размер на 20.00лв. за нарушения на чл.104б т.2 и чл.36 ал.1э от ЗДвП. Касаторът твърди, че решението е неправилно,
поради издаването му в нарушение на материалния закон и постановяването му при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка сочи, че
вмененото на водача нарушение не било установено по несъмнен начин в контекста
на събрания доказателствен материал и са допуснати нарушения на правилата за
събиране на доказателства. С оглед на това, твърди, че незаконосъобразно
наказващият орган е ангажирал отговорността му за ползване на път, отворен за
обществено ползване, не по предназначението му, понеже автомобилът на
жалбоподателят е с предно предаване и с него не може да се осъществи „дрифт“
като обществено прието понятие. Сочи още, че съдът не е отчел, че не всяко
поднасяне на автомобила съставлява нарушение на ЗДвП, а само това, което е умишлено
извършено. Поради това, отправя искане за отмяна съдебния акт и отмяна на
наказателното постановление. В открито съдебно заседание се явява лично
жалбоподателят, както и процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба,
изпраща процесуален представител, който оспорва касационната жалба.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред ШРС е
образувано по жалба на С. *** срещу Наказателно постановление № 21–
0869-002050/28.07.2021г. на Началник група при ОДМВР- гр.Шумен, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.175а
ал.1 пр.3 от ЗДвП и чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, както и „глоба“ в размер на 20.00лв. за две
нарушения на ЗДвП- чл.104б т.2 и чл.36 ал.1.
За да се произнесе по спора, районният съд е
установил от фактическа страна следното: На 10.06.2021г. жалбоподателят
управлявал собствения си лек автомобил марка “***” с рег. № ***, като се движел
в гр. Шумен, на кръстовище между ул.“Панайот Волов“ и бул.“Славянски“. Пътното
платно в този пътен участък е с четири ленти, като маркировката била
хоризонталната двойна непрекъсната линия– М-2. На посочения ден, около 12.15
часа, на пътя отворен за обществено ползване и със силно натоварено движение,
водачът привел автомобила в странично приплъзване на задната му част с
превъртане на задните гуми и по този начин, чрез т. нар. „дрифт“, навлязъл в кръстовището,
като завил наляво от най-дясна пътна лента, последователно преминавайки през
четирите пътни ленти и продължил движението си по бул.“Славянски“ в посока
пл.”България“. Разпитаните в хода на въззивното производство свидетели-
служители в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– гр. Шумен, се намирали в патрулиращ
полицейски автомобил в движение по бул.“Славянски“ и непосредствено възприели поведението на водача. Свидетелите подали
звуков и светлинен сигнал и предприели спирането му. Установили самоличността
на водача, а именно жалбоподателя С., на който бил съставен Акт за установяване
на административно нарушение/АУАН/ серия GА №449156 от 10.06.2021г. за извършено нарушение на чл.104б т.2 и чл.36
ал.1 предл.1 от ЗДвП. При предявяване на акта жалбоподателят направил
възражения без да ги конкретизира. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН
депозирал писмени такива, в които оспорва установената фактическа обстановка и
иска проверка на техническите параметри на автомобила, от която би се наложил
извода, че същият не може да извърши посочените в акта маневри. Въз основа на
съставения акт и събраните в хода на административно-наказателното производство
доказателства, административно-наказващият орган издал процесното НП, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и
чл.183 ал.2 т.2 на С.С. са наложени административни наказания 1. „глоба“ в размер на 3000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на
чл.104б т.2 от ЗДвП за това, че управлявайки автомобил, негова собственост, като
използва път за обществено ползване не по предназначението му, а с действия
изразяващи се в умишлено приплъзване задната част на автомобила, чрез рязко
подаване на газ и форсиране, като с това минава всички ленти за движение, с
което създава опасност и пречки за движението и предпоставки за ПТП и 2. „глоба“ в размер на 20.00лв. за
нарушение на чл.36 ал.1от ЗДвП за това, че завива наляво от най-дясна пътна
лента, като деянията не са маловажни случаи. В НП били обсъдени направените
възражения, като относно тяхната неоснователност се препраща към мотивите на Докладна
записка рег.№869р-4221/29.06.2021г., приложена по делото.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съдебен състав е направил извод, че въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че водачът
е използвал път, отворен за обществено ползване, с друга цел, освен в
съответствие с неговото предназначение- за превоз на хора и товари. Съдът е счел
за безспорно установено обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя
автомобил умишлено се е приплъзнал, извършвайки „дрифт“ през четирите ленти за
движение, след което водачът се е опитал да избяга и да се укрие. Въззивната инстанция
е обсъдила събраните свидетелски показания, както и приобщеното веществено
доказателствено средство- диск с видеозапис от автоматизирана система за
видеоконтрол, с която бил оборудван служебния автомобил на ОД на МВР и е посочила,
че са налице категорични доказателства за така установените деяния. Воден от
тези си мотиви, съдебният състав е потвърдил оспореното пред него наказателно
постановление.
Касационната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните
съображения:
При извършената служебна
проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция намира,
че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и
териториално компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното
решение е постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе
по спора районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно
оспорване наказателно постановление, поради което е допустимо. В хода на
въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства- разпит на
трима свидетели и оглед на веществено доказателствено средство, които са
анализирани подробно и мотивирано от въззивния съд.
По отношение на възражението за
процесуално нарушение във връзка със събирането на доказателства, съдът намира
същото за неоснователно. По делото е събран релевантния доказателствен материал,
който е бил проверен в хода на административно-наказателното производство и
проведеното съдебно такова. От страна на жалбоподателя не са представени
никакви доказателства касателно техническите характеристики на процесната марка
автомобил, както и не е направено искане за съдебна-автотехническа експертиза
за установяване на факторите водещи до осъществената маневра чрез приплъзване
или „дрифт“.
Настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни изводи относно доказаността на осъщественото от водача
нарушение. Касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението
по чл.104б т.2 от ЗДвП, като правилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност и правилно му е наложена
съответната санкция. С нормата на чл.
104б т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От съдържанието на НП е
видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че използва пътищата,
отворени за обществено ползване, не по предназначение, като ясно и точно са
описани извършените от него действия– странично преплъзване на автомобила на четирилентов
път в гр.Шумен. По делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата на
жалбоподателя, че подобно поведение може да се дължи на поднасяне и опит за
изправяне на автомобила чрез подаване на газ. Още повече, че начинът на
движение с висока скорост и форсиране на двигателя е продължил и след
маневрата, видно от видеозаписа по делото. Съдът споделя направените изводи на административно-наказващия
орган за целенасоченост на действията на водача, предвид траекторията на
движението му, обхващаща всички платна на пътя. В тази връзка, правилен е
изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно опасно шофиране,
посредством приплъзване на автомобила, което не представлява използване на път
за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата– за превоз на
хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, като настоящото е извършено в централната част на
града, в пиков час и при множество участници в движението на пътя- превозни
средства и пешеходци, поради което се характеризира с много висока степен на
обществена опасност. В този смисъл е и трайната практика на Административен съд
Шумен по сходни казуси. Цитираната практика от процесуалния представител на
касатора, постановена от настоящия съд по адм.д.№ 13/2021г., касае сходна
фактическа обстановка, но решението на въззивна инстанция е било потвърдено при
установено наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН, каквито в настоящия
казус не са налице. За времето от придобиване на право на управление на МПС
през 2017г. до момента, С. има четири издадени НП, без настоящото и четири
електронни фиша за нарушения на ЗДвП, поради което нарушението не представлява
маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ЗАНН.
В обобщение на изложеното, касационната
инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на
нарушението, вменено на касатора с НП, което е било правилно квалифицирано от
актосъставителя и от наказващия орган. Издирен е относимият санкционен състав,
въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията
на допуснатото от страна на водача. Решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото
претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна
за настоящата инстанция е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на
чл.63д ал.4 от ЗАНН в размер на 100 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от
Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 27/10.01.2022г. на Районен съд– гр.
Шумен, постановено по АНД № 1689/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С.М.С.
с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР- гр.Шумен, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 /сто лева/ лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2……….............
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила
на 26.04.2022г.