Р
Е Ш Е
Н И Е
№___
гр.София, 20,04,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на двадесет и шести март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 851 по описа за 2017год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявен от И.Д.Д. срещу З. „Б.И.“ АД иск с правна квалификация чл.226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 26000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 11,07,2016год. ПТП, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на произшествието до окончателното изплащане на
вземането.
Навеждат се
доводи, че на 11,07,2016год., около 17:00ч., водачът на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № *******– В.А.А., изгубил контрола над
управлявания от него автомобил, след което той се ударил в мантинелата и се
преобърнал, заставайки отново на гумите си. Излагат се съображения, че ищцата
се е возила на предната седалка на автомобила. Посочва се, че след инцидента при
ищцата са установени разкъсно-контузни рани върху главата и лявото рамо. В
процеса на обработване на раните върху главата ѝ ищцата изгубила косата
си, което било голям шок за нея. Твърди се, че по време на болничния престой
имала силно главоболие, болки в гърба и лявата гръдна половина, които са
ограничавали движението ѝ, като обстоятелството, че била бременна правело
невъзможно извършването на допълнителни изследвания. Вследствие на процесното
ПТП изпитвала болки, страдания и неудобства в продължение на два месеца, като в
същото време станала раздразнителна и затворена. Навеждат се доводи, че
гражданската отговорност на водача на автомобил „Фолксваген Голф“ е застрахована
при ответното дружество, поради което за ищцата е възникнало право да
претендира обезщетение пряко от застрахователя на делинквента. Посочва се, че
към ответното дружество е предявена претенция за доброволно изплащане на
застрахователно обезщетение, като не е последвало нито плащане, нито отговор от
ответното дружество.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски.
В указания
законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК е постъпил отговор от
ответната страна, в който е изложено становище за неоснователност на исковата
претенция. Ответникът оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, която покрива
деликтната отговорност на делинквента към датата на произшествието. Оспорва да
е причинен деликт от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ – В.А.. Счита
размера на претендираното обезщетение за силно завишен. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на ищцата, като твърди, че последната не е била с
поставен предпазен колан.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и видно от
констативен протокол за пътнотранспортно произшествие на МВР ОД-Бургас от
11,07,2016год. се установява да е реализирано процесното пътнотранспортно
произшествие на
автомагистрала Тракия, км.355, с посока към
гр.София, когато лек автомобил с
марка Фолксваген Голф, с рег.№******, управляван от В.А.А. е загубил контрол над
моторното превозно средство и е самокатстрафорил. На И.Д.Д. -пътник в процесния
автомобил са приченени неимуществени
вреди.
Образувано е досъдебно
производство с № 698/2016год. по описа на
РУ Бургас, пр.пр. №7189/2016 на Районна прокуратура Бургас. С
постановление за прекратяване от 01,09,2016год. на РП- Бургас наказателното
производство е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК.
За
установено по делото съдът намира наличието на валидно възникнало застрахователно
правоотношение по сключен договор за застраховка гражданска отговорност за
водача В.А. с ответното дружество за релевирания период /определение
постановено по реда на чл.146 от ГПК в с.з. от 26,03,2018год. /.
От изслушаното по делото заключение на
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищцата е получила следните
травматични увреждания:
- разкъсно контузна рана в теменната област на
главата;
- сътресение на мозъка, без пълна загуба на
съзнание;
По съвкупност уврежданията са
реализирали медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Механизмът на
процесното ПТП кореспондира с получените травматични увреждания. Болките и
страданията които е търпяла ищцата са били най- интензивни, непосредствено след
травмата, след хирургическата обработка на главата, в първите 15-20 дни от произшествието
с постепенно намаляване на интензитета в рамките на един месец. Възстановителният
период в конкретния случай е продължил около 1 месец. Характера на увредите предполага снижаване на качеството на живот и
необходимост от чужда помощ в рамките на 15-20дни.
Предвид механизма на
пътнотранспортното произшествие и получените увреждания може да се обоснове
извод пострадалата да е била с поставен
предпазен колан. Същевременно ползването на предпазен колан е ирелевантно
относно вида на увредите, тъй като биха могли да бъдат получени и при правилно
поставен колан от пътника в автомобила.
От изслушаното по делото заключение на съдебна автотехническа
експертиза, прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съд.акт се установява механизма на процесното пътнотранспортно произшествие, настъпило на
автомагистрала Тракия, км.355, на прав пътен участък, на пътно платно състоящо
се от две платна за движение, в светлата част от денонощието с добра
метрологична видимост. Лек автомобил Фолксваген Голф се е движил по
автомагистралата с посока от гр.Бургас към гр.София, със скорост не по-ниска от
100км.ч. като приближавайки към мястото на инцидента, водачът на
автомобила го отклонява надясно,
преминал е през пътната лента за аварийно спиране, ударил се е в металната
еластична ограда вдясно, преминал е през телена ограда и преобръщайки се, се е
установил в крайпътна затревена площ. Процесния автомобил е бил фабрично
оборудван с предпазни колани за всички места за пътниците.
От събраните гласни доказателства, чрез разпит на
св.Г.Д., майка на ищцата, чиито показания съдът цени съобразно чл.172 от ГПК се
установяват неимуществените вреди за ищцата. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля за възстановителния период от близо два месеца и половина-до края на
месец септември, тъй като се опровергават от заключението на вещото лице, сочещо
на възстановителен период от около 1 месец. Дори да се приеме, че пострадалата е разчитала на чужда помощ
действително до средата/края на месец септември 2016год., то това не променя
вида на получените наранявания. Показанията са опровергани и в частта, сочеща
на болничен престой от седем дни, тъй
като видно от докумнтите приложени по делото ищцата е постъпила на 11,07,2016год.
и е изписана на 15,07,2016год. Опровергава се твърдението, че вероятно са били
налице фрактури на ребра, които не са диагностицирани поради това, че Д. е била
бременна, тъй като са приложени медицински документи за рентгенография на череп
и гръден кош, от които е видно да не са визуализирани травматични промени;
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен
материал съдът намира, че е налице осъществено противоправно деяние от водача
на МПС-„Фолксваген“, съобразно чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Установи се реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка с противоправното деяние.
Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е необорена. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното З.Д.за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
При определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени
по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на
ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124
от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д.
№ 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се
излага становището, че понятието "неимуществени
вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава".
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД
на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характер на претърпени
болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния
еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените от увредения
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 15000лв. При
определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически
увреждания- лека степен на сътресение на мозъка, без загуба на съзнание; разкъсно контузна рана в
теменната област на главата; Тези увреждания са причинили на пострадалата болки
и страдания като възстановителния период е от около 1 месец, възрастта на пострадалата /30 години/, обстоятелството,
че е налице окончателно възстановяване. Съдът съобрази извършената хирургическа обработка на
получените рани, времето на болничния престой от 5 дни, липсата на фрактури,
времето, за което лицето се е нуждаело от чужда помощ -20 дни до месец. От
значение за определяне на размера на обезщетението е и психичното отражение от реализирания деликт върху увредения /при всички случай
претърпян инцидент от ПТП оказва негативно психоемоционално отражение върху
пострадалия, което се установи и от събраните гласни доказателства/, както и
обстоятелството, че пострадалата към датата на събитието е била
бременна-гравидитас 15 ГС, което безспорно допълнително е стресирало лицето,
поради страх от прекъсване на бременността. Фактът, че пострадалата дълъг
период от време е ползвала перука за прикриване на белезите от произшествието в
областта на главата сочи и да е изпитвала притеснения относно външния си
вид, което обстоятелство налага
завишаване на обичаното обезщетение за подобен род травми.
Съобразно изложеното и като съобрази
икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие и
лимитите на застрахователното обезщетение, съдът определи горния размер, в който
исковата претенция е основателна и следва да се отхвърли за разликата.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване съобразно чл.51, ал.2 от ЗЗД. С оглед заключението
на СМЕ се установи ищцата да е била с поставен предпазен колан, който с оглед
бременността на пострадалата не е бил задължителен. От друга страна и при
ползването на предпазен колан установените увреждания биха могли да бъдат
получени.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
Предвид основателността на исковата претенция основателна
е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради
което върху обезщетението следва да се присъди и законната лихва. Същата е
дължима от датата на деликта -11.07.2016год. до окончателното
изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на
осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./.
По
разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК разноски се дължат на ищеца, които съдът намира за доказани в
размер на 513,00лв. от общо 900,00лв., от които /540,00лв.-д.т., 360,00лв.-в.л./.
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати и държавна такса за разликата от внесения размер до пълния размер на
дължимата такава предвид частичното освобождаване на ищцата по чл.83, ал.2 от ГПК, който е в размер на 60,00лв.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 634,20лв. от общо 1510,00лв., от които 200,00лв.-в.л.,
1310,00лв.-адв.хонорар./Възражението на ищцата по чл.78, ал.5 от ГПК е
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, извършените
процесуални действия, брой проведени съдебни заседания. Ето защо съдът определя
адв.възнаграждение съобразно цената на исковата претенция по реда на чл.7, ал.2
от НМРАВ в размер на 1310,00лв./.
На адв.М.Г.
с оглед изхода от спора на осн.чл.38, ал.2 от Задв. се дължи
адв.възнаграждение в размер на 746,70лв.
от общо 1310,00лв.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК********, с адрес гр. София,
бул. „*********да заплати на И.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** на осн.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 15000,00лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 11.07.2016г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху
тази сума от 11.07.2016г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 15000,00лв. до пълния предявен
размер от 26000,00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК********, с адрес гр. София,
бул. „*********да заплати на И.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 513,00лв.–
разноски.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК********, с адрес гр. София,
бул. „*********да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 60,00лв.– разноски.
ОСЪЖДА З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК********, с адрес гр. София,
бул. „*********да заплати на адв.М.Г. на основание
чл.38, ал.2 от Задв. сума в размер
на 746,70лв.-адв.възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Д.Д., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на З.Д.„Б.И.“АД, с ЕИК********, с
адрес гр. София, бул. „*********на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на
634,20лв. -разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: