РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _12.08. 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _двадесет и трети юли_ 2020 г. в състав:

 

                 Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                   

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _22_ по описа  за _2020_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от А.И.И., с ЕГН**********, с адрес: ***, чрез пълномощника си адв. Бойко Стефанов Караиванов, ЛАК, против АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, ЕИК: ******, с адрес: гр. *********

В исковата молба се твърди, че дружеството на ищеца е специализирано в продажба на леки автомобили. При извършване на дейността се извършвала продажба и на автомобили на разсрочено плащане. При последния способ дружеството предоставяло управлението на лицето, което е закупило автомобила по силата на упълномощаване, като си запазвало собствеността до изплащане на последната вноска. Твърди се, че на 17.07.2019г. **** ЕООД продало на ищеца при условията на разсрочено плащане лек автомобил ****, с рег. №****, с посочена рама. Автомобилът бил предаден без забележки и дефекти, с пълно каско, гражданска отговорност, технически изправен, и с винетен стикер.

В исковата молба се сочи, че на 31.07.2019г. ищецът е управлявал автомобила в посока с. Асеновци към град Левски. На около 400 м. преди табелата на гр. Левски И. се разминал с товарен автомобил. Видял пред себе си голяма дупка на пътя, но поради това разминаване не бил в състояние да я заобиколи и паднал в нея с предно дясно колело на автомобила. Веднага след падането в дупката автомобилът се разтресъл силно. И. предприел рязко спиране и благодарение на опита си и качеството на колата не излязъл от пътя. И. загасил колата и слязъл от нея. При първоначалния оглед установил, че предната броня се счупила и откачила, като се държала само в лявата си част. Видял излезли фар за мъгла и датчици. Вследствие на удара в дупката предната дясна гума на автомобила се е срязала и е спаднала. Предната дясна джанта била видимо деформирана. Ищецът се обадил на тел. 112, за да информира за пътния инцидент. Установило се след обаждането, че екип на КАТ няма да посети мястото на инцидента, тъй като нямало пострадали лица и няма да съставят протокол. И. се обадил на свой приятел /*****/, който държал сервиз след моста на влизане в гр. Левски. Същият дошъл да му помогне, като на място можел на място само да укрепи бронята, но не и да смени гумата, която нямали на склад и трябвало да я поръчат. Ищецът придвижил автомобила на авариен режим до сервиза на своя приятел на около 2 км., където закрепили бронята на колата и излезлия фар и датчик. На автомобила била поставена резервна гума, за да може ищецът да се придвижи до с. Александрово. Посъветван бил да посети сервиз на ***. След като се успокоил, И. ***, като при прибирането автомобилът угаснал. На следващия ден ищецът поръчал гума същата марка и модел, но му казали, че не знаят колко време ще отнеме доставката й. В следващите дни И. управлявал колата, която гаснела и след период на покой отново палела. След обаждането до сервиза, му определили дата средата на август 2019г. Два дни след инцидента отишли на място и заснели дупката, като извършили определяне на точното място. Дупката била с дълбочина повече от 10 см. и остри режещи страни, като местоположението било на 50 см. от края на асфалта и не можела да се избегне при разминаването. Автомобилът бил репатриран, тъй като не палел, като на 23.08.2019г. ремонтът бил приключен. Общата стойност на фактурата възлизала на 5745.83лв. Чак в края на м. септември 2019г. дошла оригиналната гума и същата била сменена, като стойността на фактурата била 1396 лв.

Твърди се в исковата молба, че причинените от инцидента вреди са пряка и непосредствена последица от падането на автомобила в дупка на пътя, собственост на АПИ, който като собственик на пътя следвало да го поддържа в нормален за експлоатация вид. Ищецът сочи, че вследствие на инцидента ищецът е претърпял неимуществени вреди, чийто размер съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. При определяне на справедливия размер на обезщетението следвало да се има предвид и сериозността на преживените отрицателни емоции /стрес, напрежение, притеснение и уплаха/, както и че ищецът е инвалид и пенсионер. Претенцията за такива е в размер на 5000лв.

Искането е да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 5000лв., представляващи причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени отрицателни емоции /стрес, напрежение, притеснение и уплаха/, вследствие на пътен инцидент, настъпил на 31.07.2019г. при управление на автомобил, собственост на дружеството от А.И.И. на път от Републиканската пътна мрежа между с. Асеновци в посока гр. Левски, ведно със законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане.

Претендират се направените разноски.

Направени са доказателствени искания.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, чрез процесуалния представител гл.юрисконсулт Върбанова, който е изразил становище по предявения иск, като го намира за процесуално допустим.

Ответникът счита предявения иск за неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на ищеца, който се движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост, като с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП и последващия вредоносен резултат.

Изразява становище по обстоятелствата, на които се основава искът и възраженията по същия. Обосновава се, че мястото на ПТП не било посетено от органите на КАТ и единствените твърдения за щетите по автомобила са на водача. Сочи се, че се установява от представените доказателства, че за процесния автомобил има сключена застраховка „Каско“ на МПС, като полицата била сключена за срок от една година от 00:00 ч. на 17.07.2019г. до 24:00ч. на 16.07.2020г, че съгласно общите условия на застрахователна компания Лев Инс, застраховка Каско покривала рискове от пожар, природни бедствия, пътно – транспортно произшествие, частична или тотална щета на застрахованото МПС.

При настъпване на ПТП, застрахователят бил предоставил безплатен денонощен телефон, на който водачът могъл да се обади и при нужда експертите на застрахователя да изпратят мобилна група на място за оказване на помощ на пътя. Намира, че в тази връзка е нелогично поведението на водача след инцидента и факта, че не е ползвал правата си по застраховка Каско.

Намира, че относно претендираните неимуществени вреди липсва информация за здравословното състояние на водача преди и след инцидента, имайки предвид и установената от 02.05.2000г. инвалидност.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          От представената от РУ – Левски докладна записка се установява, че на 31.07.2019г. в 10:15 часа ищецът А.И. е подал сигнал в ОДЧ при РУ – Левски, затова че между с. Асеновци и  гр. Левски е спукал гума на лекия си автомобил *** с рег. № ***, като по телефона му е отговорено, че за настъпилия инцидент трябва да се обърне към застрахователна та компания, към която е сключил договор за „Автокаско” на автомобила.

          На поставените въпроси ищецът отговаря, че след настъпилата повреда е бил „малко уплашен”, както и че след като пристигнали свидетелите, му помогнали и сменили гумата.

Заявява, че се уплашил, че е дал много пари, а колата се е счупила, и че е бил шокиран, че 60 000 му излиза колата.

          Свидетелят Ю. сочи в показанията си, че когато ищецът се обадил ищецът на св. С., е бил стресиран, тъй като нямало и 10 дни откакто взел колата и му се насъбрало и се стресирал.

Според показанията колата била докарана в сервиз, където била сменена резервната гума. Няколко дни след случая човекът не бил на себе си – колата била скъпа, а следвало всеки месец да се заплаща.  Бил  пребледнял, стресиран, уплашен.

Свидетелят С. разказва, че след като пристигнали на мястото, заварили ищеца много уплашен, и доколкото знае, А.И. е много болен. След това свидетелят го посетил 2-3 пъти, защото не бил добре човекът, все пак бил и на възраст. При посещенията в дома му свидетелят заварил ищеца на легло много уплашен, като заявява, че все пак колата е на 2 седмици. Според показанията на св. С., той  заминал за чужбина на 08 или на 09.08., където живеел от 23 г.

Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание.

          Касае се за правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяването или обезщетяване на вредите, а за деликвента – насрещното задължение да обезщети вредите.

          За да е налице извършен деликт следва да са налични елементите, включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи: деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността, противоправност – несъответствие на поведението с императивната правна норма, противоречие с общата забрана да не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи, или неимуществена, причинна връзка между поведението на вредата и субективният момент – вината (психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него.

По претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът приема, че ищецът не е доказал по безспорен начин вида, характера и степента на претендираните болки и страдания. Не са представени медицински документи, тъй като според ищцовата страна ищецът не е пострадал физически, за да има такава документация за ПТП – то.  Приложената медицинска документация е във връзка с искането за освобождаване от държавна такса за водене на делото.

Ишщецът е този, който следва да извърши пълно и главно доказване на заявените с исковата молба факти и обстоятелства, на които основава претенцията си.

В закона няма предвидена презумпция за доказаност на неимуществени вреди само с факта на твърденията на ищеца, още повече след като се оспорват от страна на ответника.  Ищецът не е ангажирал по делото безспорни и категорични доказателства, че са му причинени твърдените от него страдания.

          В исковата молба се твърди, че причинените от инцидента вреди са пряка и непосредствена последица от падането на автомобила в дупка на пътя, собственост на АПИ, който е следвало да го поддържа в нормален за експлоатация вид, като се има предвид, че същият е инвалид и пенсионер.

          Налице са противоречия в твърденията в исковата молба и показанията на разпитаните свидетели, които са в близки отношения с ищеца. Освен това, както се установи от показанията на свидетеля С., той живее от 23 години в чужбина и седмица след това отново е заминал.

          Самият ищец заявява в с.з., че уплахата му е продиктувана от това, че лекият автомобил, който е закупен на лизинг на 17.07.2019г. на разсрочено плащане се е повредил.

Неимуществените вреди  представляват отрицателни физически усещания или психически изживявания.

Засегнатият с непозволеното увреждане обект трябва да е свързан с неимуществените права на увредения, за да може да претендира обезщетение за неимуществени вреди. Не всяко отклонение от нормалното физическо или психическо състояние на човека е неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване, а само това, което се отличава с достатъчна интензивност, като във всички случаи вредите следва да са пряка последица от вредоносното деяние, която връзка не се предполага, а следва да бъде доказана от увредения.

В настоящото производство се претендират само неимуществен вреди. За същите законодателят е приел, че като неизмерими в пари, размерът за следващото им се обезщетение се определя на принципа на справедливостта.  

На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск–продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства.

В случая от дадените от страна на ищеца отговори се установява, че същият се е уплашил, че е дал много пари за автомобила, който се повредил, като заявява: „шокирах се, 60 хил. ми излиза тая кола… уплаших се, че колата се е счупила, изгорях, това е”. В този смисъл са и показанията, дадени от свидетелите, в които се сочи, че не били изминали и 10 дни, откакто ищецът е взел колата, всичко му се насъбрало и се стресирал, поради което съдът намира, че ищецът не е понесъл такива болки и страдания, които дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Поради което не следва да бъде присъждано обезщетение за неимуществени вреди за причинени вреди на вещ.

В случая не може да се направи извод, че в пряка причинна връзка от щетите по автомобила ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди.

При тези условия не е установено при условията на пълно и главно доказване ищецът да е претърпял твърдените неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване по реда на чл. 52 и чл. 45 ЗЗД, поради което предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и недоказан.

При този изход на делото следва ищецът да бъде осъден да заплати в полза на РС – Левски държавна таса в размер на 200 лв. 

Тъй като ответната страна е юридическо лице, то съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в нейна полза се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако е била защитавана от юрисконсулт. В случая безспорно ответникът е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил и подал отговор на исковата молба и е участвал в проведеното съдебно заседание.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК, размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Съгласно цитираната разпоредба заплащането е съобразно вида и количеството на извършваната дейност и се определя в наредба на МС. Следователно размерът на юрисконсултско възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в размерите, определени от НПП.

Съобразно вида на делото съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на чл. 25 от НПП и да определи размера на възнаграждението от 100 до 300 лв.

Производството по делото е без усложнения, отсъства и висока правна сложност на делото, но отчитайки размера на правния интерес, съдът намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

 

На основание гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :  

 

          ОТХВЪРЛЯ предявения от А.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***,

против АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с адрес: гр. *********, ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 52, вр. чл. 45 от ЗЗД, с който се иска  АПИ да бъде осъдена да заплати на А.И.И. сумата от 5000 лв., представляваща причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживените отрицателни емоции (стрес, напрежение, притеснение и уплаха) вследствие на пътен инцидент, настъпил на 31.07.2019г. при управление на автомобил, собственост на дружеството, от А.И.И., с ЕГН**********,  на път от Републиканската пътна мрежа между с. Асеновци и гр. Левски, като НЕОСНОВЕТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА  А.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДАЗАПЛАТИ по сметка на РС – Левски сумата от 200 лв., представляваща държавна такса. 

ОСЪЖДА  А.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДАЗАПЛАТИ АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с адрес: гр.*****, ЕИК: *****, сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр. Плевен в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: