№ 2520
гр. Варна, 05.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. ШаК.
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. ШаК. Въззивно частно гражданско
дело № 20223100501425 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба на Н. А.. Н. срещу Определение № 6640 от
20.06.2022г. по гр.д. № 14561/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, с което на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател, предявена срещу
ТОЛЕК Бургас или срещу Министерство на транспорта, в евентуалност срещу д-р
Казимирска за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определението, обосновани с доводи, че умишлено съдът му назначава адвокати, които
„спъват производство“, което приема за отказ от правосъдие. Допуснатите процесуални
нарушения от ВРС са обосновани с твърдения за отказ да се замени защитника на
жалбоподателя, както и несъобразяване на съда с искането му по чл. 25, ал. 6 от ЗПП. Моли
обжалваното определение да се отмени, а делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия със задължителни указания за назначаване на посочения от
ищеца адвокат, който заявява готовност да посочи „поне 5-6 адвоката, които ще свършат
тази работа“.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.
274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява
изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от Н. А.. Н. срещу или
ТОЛЕК Бургас или Министерство на транспорта или д-р Казимирска за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 0.50 лева, заявена като частичен иск,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени от непозволено увреждане,
1
изразяващо се в неправомерно преписване на заболяване /органни нарушения; сърдечна
недостатъчност и хипертоничен инцидент/, което ищецът няма и неверни обстоятелства.
ВРС е дал указания на ищеца за отстраняване нередовностите на исковата молба:
срещу кого предявява исковете, като изложи конкретни обстоятелства обуславящи
процесуално правната легитимация на ответника; от кои конкретни действия или
бездействия на ответника са произтекли вреди за ищеца; вида на вредите и каква е
причинно-следствената връзка между тях и поведението на ответника; да посочи пълен
размер на паричната претенция, като формулира еднозначно искане за защита с определения
от 21.10.2021г., от 28.11.2021г., от 30.12.2021г.
В уточняваща молба от 08.12.2021г. ищецът заявил, че преминава от осъдителен към
установителен иск, като цената на главния иск изобщо не е 1 лев. Отправил в тази връзка
искане да се приеме за установено на основание чл. 124, ал. 4 от ГПК че документ с рег. №
3/06.01.2021г. издаден от д-р Казимирска е с невярно съдържание в някои части, а именно в
частта: „Основанието за освидетелстване е т. 58, т. 52“, доколкото ищецът не страда от
такива заболявания, както и в частта „Вие имате ТЕЛК…., което е причина за явяването Ви
на ТЕЛК“. Правният интерес обосновал с твърдението, че след приетото за установено, че
документа е неверен, ищецът ще предяви осъдителен иск за обезщетяване на
неимуществени вреди. Посочил, че ответник по настоящия установителен иск и бъдещия
осъдителен иск ще е „Транспортен диагностично – консултативен център“ ЕООД, гр.
Бургас, представлявано от управителя д-р Даниела Димитрова Казимирска, в качеството й
на председател на ТОЛЕК – Бургас. Формулирал следните петитуми: да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът няма заболяване, което да отговаря
на т. 52 от Наредба № 3 от 2011г. на МТ; че няма заболяване, което да отговаря на т. 58 от
Наредба № 3 от 2011 на МТ и че наличието на ТЕЛК не е основание за явяване на лицето на
ТОЛЕК.
С определение от 25.01.2022г. производството по делото е прекратено на основание
чл. 129, ал. 3 от ГПК, отменено с определение на ВОС по ч.гр.д. № 229/2022г., а делото
върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
След отвод на съдията докладчик и преразпределение на делото, с Разпореждане от
14.03.2022г. исковата молба отново е оставена без движение. С молба от 23.03.2022г.
ищецът заявил, че поддържа искането си за правна помощ, като заявил, че без такава не е в
състояние да отстрани нередовностите на исковата молба.
Последвало е разпореждане от 26.03.2022г., в отговор на което ищецът посочил, че не
знае кой трябва да е ответник по исковете. Посочил, че оттегля изменението на иска към
установителен иск, а цената на иска увеличава на 5001 лева.
С разпореждане от 29.05.2022г. исковата молба е оставена за пореден път без
движение. Съобщението за това разпореждане е връчено лично на ищеца, както и чрез
назначения му особен представител адв. Д.Д. на 01.06.2022г., като изпълнение не е
последвало. На това основание с обжалваното определение исковата молба е върната, а
2
образуваното въз основа на нередовната молба съдебно производство – прекратено.
За да се произнесе, ВОС съобрази следното:
Предмет на разглеждане съобразно последното уточнение са искове за обезщетение
на вреди от непозволено увреждане неправомерно преписване на заболяване /органни
нарушения; сърдечна недостатъчност и хипертоничен инцидент/, което ищецът няма и
неверни обстоятелства. Въпреки многократно предоставената възможност и дадените от
съда указания, исковата молба е останала нередовна като не е уточнен
ответника/ответниците по иска/исковете, не са посочени конкретните виновни и
противоправни действия или бездействия, от които са произтекли вреди за ищеца, както не е
посочено в какво се изразяват понесените вреди.
Правилно в обжалваното определение ВРС е констатирал, че след проверката по реда
на чл. 129 от ГПК, ищецът не е отстранил в срок нередовностите, поради което и на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК са осъществени предпоставките исковата молба ведно с
приложенията да се върне.
Неоснователен е поддържаният в частната жалба довод за умишлено назначавани от
съда адвокати, като особени представители, които „спъват производство“, доколкото
искането на ищеца за предоставяне на правна помощ е удовлетворено и с определение от
11.10.2021г. на страната е предоставена правна помощ под формата на процесуално
представителство на основание чл. 23, ал. 4 вр. чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПрП. В изпълнение на
правната помощ многократно по делото е изискано от АС – Варна определяне на адвокат,
вписан в НРПП за осъществяване на правната помощ по процесуално представителство на
ищеца. Определените от АС – Варна четирима адвокати М.К., С.В., Х.Б. и Д.Д. са надлежно
назначени като представители на ищеца. Въпреки това, първите трима адвокати са
освободени от съда по тяхно искане поради невъзможността да изпълнят вменените им
задължения с оглед поведението на ищеца и явната невъзможност за обсъждане линията на
защита /л. 24, л. 70/, категорично заявеното нежелание на ищеца назначеният адвокат да го
представлява по делото, както и неоказването на съдействие от страна на ищеца за
осъществяване на правната помощ /л. 93-94, л. 106/. Назначеният адв. Д.Д. е процесуален
представите на ищеца и понастоящем, но съобразно депозирана молба от 18.05.2022г.
същият не може да изпълни поетото представителство поради неоказване на никакво
съдействие от страна на ищеца. Следва да се посочи, че процесуалното представителство
въз основа на предоставена правна помощ обективно е неизпълнимо от адвоката без
съдействието на страната. Целта на ЗПП е да гарантира равен достъп на лицата до
правосъдие чрез осигуряване и предоставяне на ефективна правна помощ. Ето защо и при
назначени от съда четирима особени представители не може да се приеме, че е налице
допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото в ЗПП, нито в ГПК не е
уредена възможност за избор на особен представител по усмотрение и предпочитание на
правоимащата страна. Възможността по чл. 25, ал. 6 от ЗПП адвокатският съвет да определи
адвокат, посочен от лицето, на което се предоставя правна помощ не е императивна и
безусловна, а има факултативен характер. Ето защо и при назначени четирима различни
3
особени представители на ищеца, несъстоятелно е оплакването, че е налице отказ от
правосъдие.
В заключение, обжалваното определение е постановено при спазване на
процесуалните правила и е законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на Н. А.. Н. срещу Определение № 6640
от 20.06.2022г. по гр.д. № 14561/2021г. по описа на ВРС, ХХХ-ти състав, с което на
основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба на частния жалбоподател,
предявена срещу ТОЛЕК Бургас или срещу Министерство на транспорта, в евентуалност
срещу д-р Казимирска за осъждане на ответниците да му заплатят обезщетение за вреди от
непозволено увреждане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен
касационен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4