№ 4704
гр. Варна, 20.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502538 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от Е. С. Н., в качеството на
законен представител на децата Маргарита Г.ова Д.а, чрез процесуален представител адв. М.
В., срещу Определение №260074/24.11.2021г. по гр.д.№ 530/2020 г. по описа на Районен съд
- Девня, с което е прекратил производство по искане за допускане на предварително
изпълнение на Решение №260078/10.08.2021г. по гр.д.№530/2020г. в частта относно
постановената издръжка за децата Виктор Г.ов Д. и Маргарита Г.ова Д.а, и е оставил без
уважение искането по чл.248 ГПК на адв. Марияна В., действаща като процесуален
представител на Е. С. Н., за изменение в частта за разноските на цитираното съдебно
решение.
Частният жалбоподател изразява становище за недопустимост, необоснованост,
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи, че
първоинстанционният съд отказвайки да допусне предварително изпълнение на решението в
частта относно издръжката е нарушил разпоредбата на чл. 244 от ГПК във връзка с чл. 242,
ал. 1 от ГПК. Оспорва още оставянето без уважение на искането по чл. 248 от ГПК в частта
относно разноските, като счита изводи на решаващия съдебен състав, че всички искови
претенции представляват спорна съдебна администрация за неправилни и
незаконосъобразни, тъй като искът за издръжка не бил такъв. По изложените съображения
моли определението да бъде обезсилено или отменено.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от Г. Д. Х..
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество тя е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото пред Районен съд – Девня е образувано по искова молба,
подадена от Е. С. Н., с която са предявени искове с правно основание чл.127, ал.2, чл.143,
ал.1 и ал.2 във вр. с чл.142 и чл.149 СК срещу Г. Д. Х..
1
Първоинстанционният съд се е произнесъл с влязло в сила Решение №
260078/10.08.2021 г., с което е предоставил упражняването на родителските права по
отношение на родените от съвместното съжителство на Е. С. Н. и Г. Д. Х. деца Виктор Г.ов
Д. и Маргарита Г.ова Д.а, на майката Е. С. Н., определил е режим на лични отношения на
бащата с децата, и го е осъдил да заплаща месечна издръжка в полза на Виктор Д. в размер
на 210 лева, а в полза на Маргарита Д.а в размер на 220 лева, като е отхвърлил претенцията
за разликата до 250 лева.
След постановяване на решението е депозирана въззивна жалба от процесуалния
представител на молителката адв. М. В., адресирана до ОС Варна, с която се моли въззивния
съд да измени решението в частта за разноските, като бъдат възстановени сторените от
страната разноски. Твърди се, че по делото е предявен иск за определяне размера на
издръжка на двете деца на страните и като не е взел това обстоятелство предвид съдът е
постановил необосновано, неправилно и незаконосъобразнто решение. Отправя се
възражение, че съдът не се е произнесъл за допускане предварително изпълнение на
решението в частта на постановената издръжка за всяко дете.
С оглед правната си същност, а и съгласно изричните уточнения на молителката
въззивната жалба представлява молба, с която са формулирани искания по чл. 248, ал. 1 от
ГПК и чл. 242 от ГПК. С обжалваното определение същите съответно са оставени без
уважение и без разглеждане.
По отношение на искането за допускане на предварително изпълнение:
Съобразно задължителното тълкуване на разпоредбата на чл. 242, ал. 1 от ГПК,
извършено с Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС:
„произнасянето по предварителното изпълнение на първоинстанционно осъдително
решение, имащо за предмет вземания по чл. 242 ал. 1 и ал. 2 ГПК, съставлява част от
произнасянето по спорното материално право“, поради което следва да се приеме, че то
представлява задължителен елемент от съдебното решение. По силата на цитираната
разпоредба съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Предварителното изпълнение на
невлязлото в сила първоинстанционно решение може да бъде постановено както със самото
решение по съществото на делото, така и с отделно определение. Молбата на страната за
постановяване на определение за предварително изпълнение по правната си същност е
искане съдът да се произнесе в рамките на служебните си правомощия относно
предварителната изпълняемост на решението, поради което произнасянето на съда по тази
молба е винаги допустимо. То се допуска на основание чл. 242, ал.1 ГПК, включително и с
допълнително определение, независимо дали страната е направила искане за това и как го е
обосновала.
Предвид изложеното, независимо, че по делото е издаден изпълнителен лист за
опредЕ.та от първоинстанционния съд издръжка в полза на двете деца, платима чрез тяхната
майка, искането на страна за постановяване на предварително изпълнение на съдебното
решение е винаги допустимо и съдът дължи произнасяне по него. Определението, в частта, с
която молбата е оставена без разглеждане, а производството е прекратено е неправилно и
следва да бъде отменено.
По отношение на искането за присъждане на разноски:
В Гражданския процесуален кодекс разпоредба, възлагаща разноските за сметка на
страните, съществува само за охранителните производства - чл.541 ГПК. Тя не може да се
приложи по аналогия за производствата по искане за изменение на постановените с
бракоразводното решение мерки относно упражняване на родителските права на
ненавършилите пълнолетие деца/чл.59, ал.9 от СК./. Неприложима е и нормата на чл.329,
ал.1 от ГПК, тъй като касае разноските по брачните дела с посочен в чл.318 от ГПК предмет.
2
Следователно режимът на разноските следва да бъде подчинен на общите правила на чл.78
от ГПК. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 362 от
11.10.2017 г. по гр. № 3227/2017 г., Определение № 306 от 4.9.2017 г. по гр. д. № 2722/2017 г
на III ГО, Определение № 680 от 23.07.2018 г. по гр. д. № 355/2018 г. на IV ГО и много
други, които настоящият състав споделя.
По посочените съображения отговорността за разноски в производството следва да
бъде опредЕ. съобразно общите правила на чл. 78 от ГПК. С оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените
съдебно деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете. Предвид факта, че
искът за предоставяне на родителски права на Е. Н. е уважен, а тези за присъждане на
издръжка в полза на децата също са частично уважени, то следва извършените разходи за
първия да бъдат репарирани изцяло, а за вторите пропорционално с уважената част.
Доколкото адвокатското възнаграждение е заплатено общо за всички, без да бъде уточнено
каква част за кой от тях е платена, следва да се приеме, че 200 лева са заплатени по иска с
правно основание чл. 127, ал. 2 от СК,а останалите 200 лева са за исковете по издръжка. По
първия иск освен адвокатското възнаграждение в полза на ищцата се дължат още 152.42
лева за депозит за вещо лице и 61.52 лева държавна такса за образуване на делото, 5 лева
такса за удостоверение и 0.80 лева държавна такса за препис на електронен документ, или
общо сумата от 419.74 лева. С оглед уважената част от исковете за издръжка в полза на
ищцата следва да бъде присъдена сумата от 172 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение. Така общият дължим в нейна полза размер на разноските е 591.74 лева,
като обжалваното определение, с което се отказва изменението по реда на чл. 248 от ГПК на
решението от 10.08.2021 г. в частта му относно разноски следва да бъде отменено, а
ответникът бъде осъден да заплати на ищцата посочената сума.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260074/24.11.2021г. по гр.д.№ 530/2020 г. по описа на
Районен съд – Девня, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Районен съд – Девня за произнасяне по същество на по искането
на адв. Марияна В. действаща като процесуален представител на Е. С. Н., за допускане
предварително изпълнение на Решение № 260078/10.08.2021г. по гр. д. №530/2020г. на РС
Девня в частта относно постановената издръжка за детето Виктор Г.ов Д. и в частта
относно постановената издръжка за детото Маргарига Г.ова Д.а.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 от ГПК Решение № 260078/10.08.2021г. по гр. д.
№530/2020г. на РС Девня в частта относно разноските, като:
ОСЪЖДА Г. Д. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Суворово, ул. „Панагюрище“ №8А
да заплати на Е. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Суворово, ул. „Цар Борис“ №30
сумата от 591.74 /петстотин деветдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/ лева,
представляваща извършените в първоинстанционното производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4