Решение по дело №54/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 131
Дата: 24 юли 2013 г.
Съдия: Татяна Андонова
Дело: 20131200800054
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 16 юли 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

Публикувай

Решение № 433

Номер

433

Година

22.10.2013 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

09.24

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова

дело

номер

20134100500781

по описа за

2013

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 33 от 01.03.2013г., постановено по гр.д. № 763/ 2012г. по описа на С. районен съд е осъдено «Е. П.» -гр.В. да заплати на "М. А.-М. А."-гр.С. сумата 2325,68 лв., представляваща заплатена без правно основание корекция на сметки за периода 18.09.2009г.-25.02.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска -18.10.2012г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 743,73 лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от «Е. П.» -гр.В.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения първоинстанционен съдебен акт по подробно изложени за това съображения.Моли въззивният съда да отмени решението на първоинстанционния и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

Ответницата по жалба чрез пълномощника си в законоустановения срок е депозирала отговор на въззивната жалба. Оспорва жалбата и счита същата за неоснователна по изложени за това подробни доводи. Моли да бъде потвърдено решението на СвРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд намери, че решението е валидно и допустимо изцяло.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първата инстанция. Съдът е обсъдил всички относими към спора доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е направил правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. Настоящата инстанция възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и счита, че не е необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение.

Въз основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел правилни правни изводи относно основателността на предявения иск, които настоящият състав споделя изцяло. Поради това съдът, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.

Възраженията на въззивника, депозирани във въззивната му жалба, са неоснователни.

Няма спор по делото, че ищцата е абонат на „Е.П. П." - В. и че общите условия на договора между потребителите и „Е. П.П.” В., и „Е.П.М.„ В. имат обвързваща сила спрямо нея, заедно с всички настъпили след първоначалното им одобряване изменения.Съгласно ОУ на „Е. П.П.„ гр. В., които също са обвързващи за ищцата, в случаите, когато се съставя констативен протокол, той се подписва от представителя на «Е.П. П." гр. В. и от ползвателите или от упълномощено от тях лице. По делото е представен констативен протокол от 25.02.2010г., съставен от служители на „Е. П.П.„ гр. В. и констативен протокол от експертиза на електромер от 12.04.2010г.

Юридическият факт, от който би възникнало вземането за ответника, е пренесеното количество енергия, потребено от ищеца, частично да не е отчетено от средствата за търговско измерване.Това обстоятелство се установява по реда и начина, регламентирани с посочените разпоредби на ОУ. Основният документ, чрез който се установява посоченият факт, е съставен констативен протокол, съгласно изискванията на чл.61 от ОУ, който в случая е налице. Протоколът обаче не е годен да установи нищо повече от отразеното в него, а именно, че е демонтиран електромерът и е даден за експертиза, и че има следи от вмешателство върху структурата на електронната платка-поставени са два шунта в куплунга към токовите трансформатори на фази А и В. Изготвената техническа експертиза, макар и да установява неотчитане и неправилно измерване на доставяната и потребена от абоната ел.енергия в резултат на неправомерната намеса в измервателната система на СТИ-поставени два шунта в куплунга на токовите трансформатори на фази А и Б, не е достатъчна обоснове извода за дължимост на процесната сума, която «Е.П. П.» гр. В. е начислил по реда на чл. 38 от своите ОУ. Нещо повече, именно обстоятелството, че ответникът е пристъпил към едностранна корекция на сметката на ищцата по реда на клауза от ОУ, която корекция в размер на исковата сума е заплатена от нея, дава основание на съда да приеме, че същата не се дължи от ищцата, поради което като получена от ответника без основание следва да й бъде върната от него. «Е. П. П." - гр. В., като страна по договора с ищцата няма право едностранно да коригира сметките на последната само въз основа на установено вмешателство върху СТИ. Постъпвайки по този начин, ответникът е нарушил принципа на чл. 82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност.От друга страна клаузата на чл. 25 от ОУ на «Е. П. П.» гр. В. се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП, понеже противоречи на принципа на равнопоставеност на страните по едно договорно правоотношение, както и на принципа на защита на интересите на потребителите. След като е налице противоречие с посочените императивни правни разпоредби, тази клауза следва да се счита за нищожна и да не се прилага. Тя предвижда санкция за потребителя, независимо от това дали той има вина за неточното измерване или не. По този начин клаузата предвижда възникването на безвиновна отговорност, която е изключение и е допустима само в предвидените от закона случаи. Липсва законова разпоредба, даваща право на доставчика на ел. енергия едностранно да коригира сметката на потребителя, като по този начин ангажира неговата отговорност независимо от наличието на вина. Предвид горното, възраженията в тази насока са несъстоятелни.

В горния смисъл се произнася и ВКС в свои решения № 165/19.11.2009г по т.д. № 103/2009г. ІІ т.о., № 104/05.07.2010г. по гр.д. № 885/2009г. ІІ т.о. № 26/04.04.2011г. по т.д. № 427/2010г. на ВКС ІІ т.о., № 189/11.04.2011г. по т.д.№ 39/2010г. ІІ т.о. Всички тези решения дават еднозначен отговор на въпроса налице ли е законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. Становището, застъпено в горните решения е, че извършването на промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на доставчика на електроенергия е лишено от законово основание. Цитираните решения са постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съставляват според разясненията на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280,ал.1 от ГПК, поради което настоящата инстанция счита, че следва да се съобрази и с разрешенията, дадени в тях.

Предвид изложеното, съдът счита, че отсътвието както на законово, така и на договорно право на електроразпределителното дружество едностранно да извършва корекции на сметките за ел.енергия за изминал период, дава основание да се приеме, че извършеното плащане от ищцата е лишено от основание, поради което заплатената от ищцата сума, получена от ответника следва да й бъде върната от него като получена без основание.

Фактическите и правни констатации на настоящия въззивен състав обосновават извода за правилност и законосъобразност на обжалвания първоинстанционен акт. Решението на СвРС е правилно, законосъобразно и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба, поради което същото следва да бъде потвърдено. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение в размер на 650 лв.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 33 от 01.03.2013г. по гр.д. № 763/2012г. по описа на С. районен съд.

ОСЪЖДА «Е. П.» -гр.В., бул."Вл.В." № 2., В. Т. Г, да заплати на "М. А.-М. А."-гр.С., ул."3. С. П." № 411 сумата 650 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове:

Решение

2

E01D939E25D0F01CC2257C0C00503A03