Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……………./………………..2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX - ти състав,
в публично съдебно заседание, проведено на седми
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
При
участието на секретаря Доника Христова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 803 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от С.А.С. и Н.Х.В., представлявани от адв. Д.П. ***,
представлявана от Кмета Иван Портних, отрицателен
установителен иск за собственост, с искане за приемане за установено в отношенията между
страните, че Община Варна не е собственик на недвижим имот в гр. Варна, р-н
„Владислав Варненчик“, м-ст Ментеше №1409, представляващ по действащите КККР,
одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2017 г. на АГКК, ПИ с идентификатор 10135.4501.1409 с площ от 2388
кв.м., при граници: ПИ 10135.4033.68, 10135.4501.9570,10135.4501.2078, 10135.4501.9569,
10135.4501.2077, 10135.4501.1959, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.
Ищците обосновават правен интерес от
предявяване на иска с твърдението, че са осъществявали фактическа власт с
намерение за своене от 1997 г. с което са изпълнили фактическият състав на
придобивна давност по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗС. През 2018 г. предприели
действия за снабдяване с констативен нотариален акт. Тогава установили, че през
2008 г. ответникът Община Варна е съставила Акт № 5244 за частна общинска собственост на основание чл. 2, ал.1, т. 7 от ЗОС, вписан в службата по вписвания с
вх. рег. № 30923/27.10.2008 г. Оспорват придобивното основание, с което
общината се летигимира като собственик, като считат, че не са били налице
предпоставките по чл. 19 от ЗСПЗЗ по отношение на процесната вещ.
Ищците посочват и представят писмени доказателства.
Ответникът излага, че вещта попада в територия по
Параграф 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ по силата на Заповед РД-1-7706/432/15.12.2003 г. на Областен
управител на област с административен център Варна, с която е одобрен ПНИ за м-ст
“Ментеше“. Следва описание на данните от разписния лист към помощния
кадастрален план и прания извод, че ищците не попадат в нито една от трите
категории лица, които се вписват в ПНИ. Твърди се, че земята има статут на
земеделска по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, а част от нея с площ от 304
кв.м. попада в улична регулация. Статутът на земята е променен с Решение на
ОбС-Варна, обнародвано в ДВ, бр. 59 от 21.07.2000 г., след създаването на с.о.
м-ст „Менеше“ и от тогава не представлява земеделска земя, а урбанизирана територия, а независимо от
това не може да бъде придобивана по давност.
Ответникът посочва и представя писмени доказателства
Двете
спорещи страни претендират за присъждане на
разноски, ищците в размер на 680.27 лева, от които 55.00 лева и 453.27 лева -
държавни такси за завеждане на делото, 22.00 лева – държавна такса за преписи и
150.00 лева – депозит за вещо лице, а ответникът в размер на 450.00 лева, от
които 150.00 лева - депозит за вещо лице и 300.00 лева възнаграждение за процесуално
представителство.
Съдът след като се запозна
със твърденията и оспорванията извършени от страните, събраните доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност съобразно материално правните норми, регламентиращи
процесните отношения, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Видно
от представената скица №1-770727-23.10.2018 г., издадена от СГКК – гр. Варна,
процесният имот е заснет по кадастрална карта с идентификатор 10135.4501.1409,
с площ 2388 кв. м. и е вписан на името на Община Варна, съгласно АЧОС №165, том
XCVII, рег. 30923 от 27.10.2008 г. на Служба по
вписванията Варна. В същият е записано, че актът е съставен на основание чл. 2,
ал. 1, т. 7 от ЗОС и на основание чл.12, ал. 5 от ЗОС се управлява от кмета на
Община Варна.
По
повод подадена от С.А.С. и Н.Х.В. молба – декларация за извършване на
обстоятелствена проверка и за снабдяване с нотариален акт е изпратено
възражение от Община Варна до СГКК Варна, в което е посочено, че за имота има
съставен АЧОС.
От
заключението по допуснатата СТЕ, изготвена от вещото лице инж. Ж.Б., което
съдът кредитира като основано на всички събрани по делото писмени доказателства
и компетентно дадено, се установява, че действащия
кадастрален план за процесния имот е
кадастралната карта и регистри на район Владиславово, гр. Варна,
която е одобрена със заповед №РД-18-30/09.06.2007г на изп.дир. на АГКК - но,
към този момент в нея не е бил интегриран ПНИ на с.о. "Ментеше", землище
Владиславово. Впоследствие съгласно заповед №КД-14-03-639/06.03.2012г на нач.
на СГКК-Варна, в КККР е интегриран ПНИ с актуалност към м.03.2012г, при което
между КК-имотите и ПНИ – имотите е налице пълна идентичност по отношение на
граници, площ и собственост, като разликата между тях би следвало да е само в
номера на кадастралния район. Съгласно
заповед №КД-14-03-386/10.02.2014г на началника на СГКК-Варна е извършена
промяна в КККР и по-конкретно само в КР състояща се в това, че: преди промяната
процесния ПИ-4501.1409 с 2388м2 е бил записан с неустановена
собственост, а след промяната същия имот се записва в собственост на Община
Варна (на основание АЧОС№5244/27.10.2008г).
Съобразно заключението на вещото
лице относимите и действали за територията кадастрални планове през годините
са: ПКП/м.05.1997г. на м. "Ментеше",
кв. „Владиславово“. Той е първият за територията кадастрален
план, приет с протокол от 21.05.1997 г. на приемателна комисия, сформирана от
ПК-Варна, одобрен с решение №2А/22.05.1997 г. на същата ПК и съдържа два плана
съвместени един с друг, а именно: ПСИГ/м.05.1997 г. и КП (пкп)/м. 05.1997 г. м КП/м.11.1997
г. на м."Ментеше", кв. „Владиславово“. Той
е последващия за територия кадастрален план, одобрен със заповед №Р-351/04.11.1997
г. на кмета на общината; ПНИ/2003г. на с.о."Ментеше", кв. „Владиславово“. Той
е последващия за територия кадастрален план, одобрен със заповед
№РД-1-7706-432/15.12.2003г на областен управители; КККР/2007г. Това е кадастралната карта и регистри на район „Владиславово“,
гр. Варна, която е одобрена със заповед №РД-18-30/09.06.2007г на изп.дир. на
АГКК - но, към този момент в нея не е бил още интегриран ПНИ на с.о. "Ментеше",
з-ще Владиславово. Впоследствие съгласно заповед №КД-14-03-639/06.03.2012 г. на
нач. на СГКК-Варна, в КККР е интегриран ПНИ с актуалност към м.03.2012 г., при
което между КК-имотите и ПНИ-имотите е налице пълна идентичност по отношение на
граници, площ и собственост, като разликата между тях е само в номера на
кадастралния район; КККР/сегашен
вид. - съгласно заповед №КД-14-03-386/10.02.2014 г. на нач. на
СГКК-Варна е извършена промяна в КККР и по-конкретно само в КР състояща се в
това, че: преди промяната процесния ПИ-4501.1409 с 2388м2 е бил записан
с неустановена собственост; а след промяната същия имот се записва в
собственост на Община Варна (на основание АЧОС№165/27.10.2008
г). За територията
на с.о."Ментеше", з-ще Владиславово е изработен ПУП-ПУР/2014 г., който
е одобрен с решение №1357-4 към протокол №28/12.02.2014г на ОбС-Варна. Този
устройствен план е първи за селищната територия и е действащ и понастоящем за
същата.
След извършена
справка в ОСЗ-Варна вещото лице е установило, че има
подадено
заявление с
вх. №30347/28.05.1992 г. от наследниците на Елена Стоянова за
възстановяване на собственост върху 6 имота в землището на с. Владиславово.
Относими по казуса са само два от тях, а именно: заявения под №3 от
заявлението, описан като лозе с площ 2,000 дка в
м."Провала" и заявения е под №6 от заявлението, описан като
„лозе" от 1,000 дка в м. "Ментешето". Реституционната процедура
е останала недовършена.
Територията
на процесния имот преди 21.07.2000 г. е била със „земеделски" характер, а
след тази дата и понастоящем тя е вече урбанизирана територия", по
смисъла на чл.2 (т.1) от ЗСПЗЗ и респективно по смисъла на чл. 7 от ЗУТ.
След направени справки, вещото лице
не е установило данни процесният имот или части от него да са били
предоставяни за ползване по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да има одържавяване, да е съставен АДС или същият
да е бил включван в ТКЗС/ДЗС или друго такова
образувание.
Липсват данни, да е било проведено производство по трансформиране правото на
собственост в право на собственост, да е
била издадена заповед по §4к (ал.7) от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която да
е възстановено правото на собственост върху процесния имот (1409) по ПНИ на
с.о."Ментеше", землище Владиславово, нито такава заповед за
придобиване правото на собственост върху същия имот.
От
извършения оглед на място вещото лице е установило, че процесният имот е
ограден с бодлива тел, закрепена на бетонови колове откъм всичките му четири
страни, включително тази откъм южната страна, която е граница с територията по
КВС от землището на кв. Владиславово. В
него няма застрояване със сгради или постройки, установен е подвижен
фургон, ползван понастоящем за складови нужди. Според вещото лице имотът е в
сравнително добро/поддържано състояние, а в границите му са установени трайни
насъждения – 4 ябълки, 3 череши, 2
лешника, 3 ореха, мушмула, 2 дюли,1 круша, 2 бадема и 22 лозови лози. Установен
е също обособен терен в близост до фургона на площ около 30 м, ползван за
отглеждане на зеленчуци за лични нужди. За
онагледяване заключението си вещото лице е изготвило и скици.
По делото са събрани
гласни доказателства, от съдържанието на които се установява следното:
Свид.
М.А. В.излага, че познава ищците от 1980 г. и че те „имат место в кв.
Владиславово, м-ст Ментеше“ от 1997 – 1998 г. и описва местоположение и площта
му от около 2 – 2,5 дка. Твърди, че мястото е оградено с бодлива тел и бетонни
колове. Пояснява, че в имота има насаждения, четири ябълки, три ореха, лози,
лешници. Свидетелят е категоричен, че не е виждал други хора в мястото освен
ищците.
Свид.
К.Г.К. познава С. и Н. от преди 1990 г. За пръв път е отишъл в имота 1994 г.- 1995 г., когато мястото не е било
оградено. Сочи, че преди е имало барака, която се е разпаднала. Пояснява, че
местото е оградено, в него има фургон, три ореха, ябълки, круши, мушмули и
лози. Последно е бил в имота преди около три месеца. Не знае някой друг да се е
грижил за имота освен ищците.
При
тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
За наличието
на правен интерес от провеждане на исковата защита съдът се съобразява с
разясненията, дадени с ТР № 8/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, което застъпва
разбирането, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост или други вещни права е налице, когато ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва, когато се позовава на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника. За допустимостта на отрицателния установителен иск е необходимо
ищецът да установи фактите, от които произтича правния му интерес.
В настоящото производството ищците
обуславят правния си интерес от търсената защита, въвеждайки твърдения, че са
придобили процесния имот по давностно владение, осъществявано от 1997. и
оспорвайки предпоставките въз основа, на които ответната община е актувала
имота като частна общинска собственост. Ответникът от своя страна оспорва това
да е така, твърдейки, че той е собственик на имота, доколкото по отношение на
него намират приложение разпоредбите на ЗСПЗЗ и в частност, че имотът попада в
територия по пар. 4 от ПЗР на закона и същият представлява земеделска земя от
т. нар остатъчен фонд, което му е дало основание и да състави АЧОС № 5244/27.10.2008 г.
По
основателността на иска:
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест, ищеците следва да докажат твърденията, с които
обосновават правния си интерес от търсената защита, в случая наличието на
твърдяното право върху имота, т.е владение като фактическо състояние в периода
от 1997 г. до настоящия момент с намерение за неговото своене. Ответникът от
своя страна следва да докаже съществуването на отричаното от ищеца право, като
изчерпи основанията, въз основа на които сочи да е придобил собствеността и в
частност, че е станал собственик на имота като попадащ в т. нар. остатъчен фонд
по чл. 19 ЗСПЗЗ, дало му основание и за издаване на АЧОС № 5244/15.10.2008г. -
чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, което изключва и възможността по отношение на имота да
е текла придобивна давност в полза на ищците.
В разглеждания случай, материалноправната
защита на ответника по насочения срещу него иск е основана на съставения АЧОС№5244/27.10.2008г., съгласно който процесният имот е актуван като
частна общинска собственост. Общината се позовава на нормата на чл. 25
ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОС, актът за
общинска собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и
форма, определени от закона и като такъв има обвързваща за съда доказателствена
сила относно изложеното в него, т.е. има качеството на официален свидетелстващ
документ. Същевременно, без да има правопораждащо действие, той единствено
констатира собствеността на общината, но само когато удостоверява
осъществяването на конкретно придобивно основание, при наличие на което, на
акта следва да се признае легитимиращо действие, по силата на което актуваният
имот се счита за общинска собственост до доказване на противното. Затова, при
спор за собственост, оспореният АОС не е годно доказателство за установяване
правото на собственост и именно легитимиращият се с него следва да установи
основанието, на което и издаден. Т.е ответната община следва да установи в
процеса пълно и главно, че са настъпили конкретни факти, реализиращи състава на
предвиден в закона придобивен способ.
Видно
от записването в АОС е, че като основание за придобиване на имота е посочена
нормата на чл.2, ал.1, т. 7 ЗОС, която норма предвижда, че са общинска
собственост имотите и вещите, придобити от общината чрез правна сделка, по
давност или по друг начин определен в закона. Ответникът сочи последната
хипотеза и се позовава на действащия мораториум. За да се приеме обаче неговата
приложимост, то по делото е следвало да бъде доказано, че действително имотът е
бил придобит от общината. Ето
защо, релевантен за спора е въпросът относно принадлежността на правото на
собственост върху имота към момента на установяване владението на ищците, т.е
към 1997 г., когато се твърди, че те са завладяли имота. В конкретния казус
обаче и съобразно ангажираните по делото доказателства не може да се обоснове
извод, че с издаването на АЧОС ответната община е валидирала
своите права. Позоваването
на това общо нормативно основание за трансформиране на собствеността в общинска
не сочи на удостоверяване на конкретно фактическо основание.
Според
чл.19 ЗСПЗЗ общината стопанисва земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците и придобива собствеността върху
тази земя след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници. Физическите лица заявяват
правата си върху земеделските земи по реда и начина предвиден в чл. 11 и сл. ЗСПЗЗ
и глава трета от
ППЗСПЗЗ, а юридическите лица по реда на глава трета от
ЗСПЗЗ. При наличието на законовите изисквания, ОСЗ според чл. 45, ал. 2
ППЗСПЗЗ взема решение за възстановяване правото на собственост на
общините в съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за
земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на
граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата на чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ. Т.е остатъчният фонд земеделска земя по чл. 19 ЗСПЗЗ
се формира след приключване процедурата по възстановяване собствеността върху
земеделските земи на всички правоимащи субекти- физически и юридически лица,
държавата и общините и следователно в него влизат само земите, които подлежат
на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните
срокове. Т.е тази норма не се отнася за земята, която не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за която не се провежда процедура за
възстановяване на собствеността по този закон. Респ. такива земи, ако не са
станали държавни на някакво друго основание, или общински след отделяне на
общинската собственост от държавната през 1991г., могат да се придобиват по
давност, ако не съществуват други законови пречки за това.
Ответната
община, оспорвайки възможността за придобиване на такъв имот по давност е
следвало да установи правоизключващото си възражение, доказвайки, че имотът е
бил част от кооперативното земеползване или е бил одържавен или отнет по друг
начин и следователно е подлежал на реституция по ЗСПЗЗ.
При
изслушването на експерта от съда, същият уточни, че няма данни, от които да се
установи, че имотът е бил включен в ТКЗС и че е възстановен на бивши
собственици. Няма доказателства, че е предоствено право на ползване и че са
проведени процедури по изкупуване или реституционни процедури. Тъй като няма
писмени доказателства, че имотът е бил включен в ТКЗС, не следва да се приеме,
че той е подлежал на реституция.
При така установените по делото факти, следва извод, че
ответникът не е доказал предпоставките на чл.19 ЗСПЗЗ,
като способ за придобиване на земеделска земя. Създаденият АЧОС
№5244/27.10.2008г.,
на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС не налага извод, че имотът е общински, тъй като нямат вещно-
прехвърлително действие, поради което и мораториумът,
наложен от пар. 1 ЗИД на ЗС,
съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече, е неприложим.
Ето
защо, следва да се приеме, че е оборен легитимиращият ефект на АЧОС и
заповедите за отчуждаване на кмета на Община Варна, въз основа на който
ответникът заявява собственически права върху имота, което от своя страна
позволява на ищците да докажат твърденията си за придобиване на имота по
давност.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. За да е налице оригинерното придобивно основание,
следва да са се осъществили двата елемента от фактическия състав на
придобивната давност, а именно да е
упражнявана фактическа власт върху имота в продължение на предвидения в закона
срок и тя да е осъществявана с
намерението за придобиване на вещни права върху имота. Съдебната практика и
теория трайно е наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим
имот, нужно е осъществяваното владение да
е несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно.
От
събраните по делото гласни доказателства се установи, че ищците са установили
владението си върху процесния имот през 1997 г. Имотът е бил ограден с бодлива
тел и бетонни колове, в него има фургон. Обработван и владян е в тези му
граници. Облагородяван е с насаждения- овощни дървета, зеленчуци. За промяна в
намерението на своене като собствен се извежда извод, от започнатата процудура
по снабдяване с КНА по обстоятелствена проверка. Следователно ищците се легитимират като
собственици на имота на соченото придобивно основание, а ответната община не
успя да докаже предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ.
По посочените съображения исковата
претенция е основателна и следва да се уважи.
По отношение на разноските, с оглед изхода на спора, в полза на ищците
следва да бъдат присъдени такива, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищците С.А.С. и Н.Х.В., чрез адв. Д.П. са
претендирали разноски в общ размер на 680,27 лева за държавни такси, изготвяне
на препис и депозит за вещо лице. Извършването на разноски в
претендираните размери се установява с представените платежни документи:
преводно нареждане от 05.03.2019 г. за внесена държавна такса в размер на 55,00
лв.; преводно нареждане от 09.04.2019 г. за довнесена държавна такса в размер
на 453,27 лв.; преводно нареждане от 09.04.2019 г. за изготвяне на преписи в
размер на 22,00 лв, както и преводно нареждане от 14.10.2019 г. за внесен
депозит в размер на 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.А.С., ЕГН **********, с
адрес ***, и Н.Х.В., ЕГН **********, ЕГН **********,
с адрес ***,
представлявана от Кмета Иван Николаев Портних, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43,
НЕ
Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот в гр.
Варна, р-н „Владислав Варненчик“, м-ст Ментеше №1409, представляващ по
действащите КККР, одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2017 г. на АГКК, ПИ с идентификатор 10135.4501.1409 с площ от 2388
кв.м., при граници: ПИ 10135.4033.68, 10135.4501.9570, 10135.4501.2078, 10135.4501.9569,
10135.4501.2077, 10135.4501.1959, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Община Варна,
представлявана от Кмета Иван Николаев Портних, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ №43,
ДА
ЗАПЛАТИ
на С.А.С., ЕГН **********, с адрес ***, и Н.Х.В., ЕГН **********, ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 680,22 лева /шестстотин и осемдесет лева и двадесет и две стотинки/,
представляващи направените по делото разноски, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: