Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София, 29.07.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
На шестнадесети
април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 17760 по
описа за 2014 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по колективен иск с пр. основание чл. 186, ал.2, т.1 и ал.3, вр. с чл.148, ал.1, т.4 ЗЗП, по реда на
чл.379 – чл.388 ГПК.
По изложените в исковата молба
обстоятелства К.
ЗА З.НА П.(КЗП)
е предявила срещу „Т.Б.” ЕАД , иск с правно основание чл. 186, ал.2, т.1 и
ал. 3 във вр. с чл. 148 ал. 1, т.4., във връзка с чл.
379 и сл от ГПК, с искане: да се признае за
установено посочените в исковата молба на КЗП точки – т.39, т.41, т.54,
т.57, т.69, т.88, т.148 и 156, изречение второ от т.18 и т.92 от Общите условия
на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребители са неравноправни и същите да
бъдат прогласени за нищожни; да бъде осъден ответника да отстрани
неравноправните клаузи от Общите условия; Да се постанови забрана за бъдещото
„ползване“ на неравноправните клаузи, както и да бъде задължен „Т.Б.” ЕАД, да огласи по подходящ начин и за своя сметка
съдебното решение или част от него.
Ищецът твърди в исковата молба, че в
изпълнение на правомощията си по чл. 148 ЗЗП е разгледала в цялост общите
условия на ответника за взаимоотношенията на потребителите на мобилни телефонни
услуги. Констатирано е наличието на неравноправни клаузи, а именно клаузите
по точка т.18 изр. второ, т. 39, т. 41,
т. 54, т. 57, т. 69, т. 88, т. 148, т. 156
и т.92.
Твърди се, че раздел ІV
„Индивидуален договор”, в точка т.18 изр. второ е отразено, че: „Когато потребител, с вече сключен и действащ
индивидуален договор, сключи нов индивидуален договор, всички използвани от
него услуги преминават на обща сметка/фактура."
Ищецът
КЗП навежда довод за неравноправност на цитираната клауза по см. на чл.143 ЗЗП. Поддържа, че
съставлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на доставчика и потребителя. Позовава се на чл.7, ал.1 от ЗСч,
където са регламентирани минималните реквизити, които следва да съдържа
първичния счетоводен документ, какъвто е фактурата.
Твърди се, че в раздел ХV „Отговорност на потребителите”, в точка 92 е
посочено, че: „При
неизпълнение от страна на потребителя на задължението му по т. 58 от Общите
условия, „Т.” има право едностранно да прекрати индивидуалния договор с потребителя, ако има възникнали непокрити
задължения по други договори, сключени между потребителя и „Т..“ Ищецът КЗП навежда довод за неравноправност на цитираната клауза по смисъла на чл.143, т.6 от ЗЗП, като
води до възможност и позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията
си по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на
потребителя.
Ищецът поддържа, че в случая кръгът на
увредените лица съвпада с кръга на физическите лица, ползващи услугите,
предоставяни от „Т.Б.” ЕАД, не за
извършване на търговска или професионална дейност.
С писмо с изх. № Ц-03-4269 от 26.06.2014
г. на КЗП е отправена покана до ответника в
да отстрани посочените неравноправни клаузи и да уведоми в писмен вид
КЗП и потребителите за направените промени по подходящ начин. С писмо с вх. №
Ц-03-4269 от 06.08.2014 г. ответното „Т.Б.“ ЕАД е изразило становище, че
изпитва затруднение да предостави решение по отношение на считаните от КЗП
неравноправни клаузи. Сочи се, че проект с изменени клаузи не е приложен. В т.9 по протокол № 30 от 30.09.2014 г. е отразено решението на КЗП да
бъде предявен иск срещу ответника, като с писмо с изх. № Ц-03-4269 от
12.09.2014г. ответното дружество е уведомено, че ищецът ще заведе колективен иск.
Ответникът „Т.Б.” ЕАД е представил отговор, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на исковете. Направил е искане за спиране на
производството по делото поради обстоятелството, че бил в процес на
преразглеждане на процесните клаузи от общите
условия.
С протоколно определение от о.с.з. на
06.12.2016 година производството по така предявеният колективен иск от КЗП
срещу „Т.” е прекратено по отношение на следните клаузи от промените Общи условия
- точки 39, 41, 54, 57, 69, 88, 148 и 156, на основание чл. 232, ал.1 от ГПК,
поради оттегляне на иска, относно посочените клаузи.
След частичното прекратяване поради
оттегляне на иск относно точки 39, 41, 54, 57, 69, 88, 148 и т.156 от ОУ,
производство по колективния иск е продължено единствено по отношение на т.18. изречение второ и т. 92 от Общите
условия.
Софийски
градски съд, ГО, І -7 състав,
като прецени становищата на страните и представените по делото доказателства,
по реда на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът - К.та за защита на
потребителите, по силата на чл. 148 ЗЗП във вр. с чл. 379 ГПК е легитимиран да предяви колективен иск,
което обуславя допустимост на предявения иск.
Възможността отношенията между страните да се регулират с общи условия
(ОУ), едностранно издадени от една от страните, е предвидена в разпоредбата на
чл. 16 ЗЗД. Ответникът като оператор на мобилни телефонни услуги, при
сключването на индивидуалните договори предвижда и обща уредба за всички
клиенти чрез ОУ. Като предоставящ услуги на множество потребители при ОУ,
същият подлежи на ограничението, доколкото тези услуги следва да са в обществен
интерес и в интереса на конкретния потребител, да бъдат контролирани от страна
на съда по пътя на колективен иск. В глава шеста на ЗЗП изрично се предвиждат
хипотезите на неравноправни клаузи в потребителските договори. Съдът намира, че
тези хипотези са приложими както към индивидуалните договори, така и към ОУ,
които се издават едностранно от предоставящия съответната услуга или
производител. В конкретния случай ответникът предоставя мобилни телефонни
услуги на неограничен кръг правни субекти при подписани индивидуални договори и
при ОУ, важащи за съответния вид услуги. Всеки ползвател на услугите на
ответника може да се определи като „потребител”, а ответникът да се определи
като „търговец” по смисъла на ЗЗП. Предоставянето на услугите и уредбата както
в индивидуалните договори, така и в общите условия следва да се подчинява на
изискванията на глава шеста от ЗЗП.
Макар правоотношението между търговец и потребител да се регулира от
специални разпоредби, по същество се касае за облигационно правоотношение,
чиято уредба е дадена в ЗЗД. В конкретния случай ищецът се позовава на
неравноправност на т. 27 от ОУ, като попадаща в хипотезата на чл. 143, т.18 във
вр. с т. 6 ЗЗП.
В протокола от 4.09.2014 г. ищецът е предложил начин на разгласяване –
чрез две публикации в един национален ежедневник, както и да бъде качено на
сайта и таблото на КЗП за времетраенето на процеса. Съдът е обявил посочения
начин на разгласяване за подходящ.
Намиращата се в раздел ІV „Индивидуален договор”, точка
18, изречение второ от ОУ /л.14-л.44 от делото/ гласи, че „Когато
потребител, с вече сключен и действащ индивидуален договор, сключи нов
индивидуален договор, всички използвани от него услуги преминават на обща
сметка/фактура."
Ищецът поддържа, че процесната
клауза води до неудобство за потребителите, произтичащо от условието всички
стопански операции да бъдат отразявани в една фактура. Съдът намира, че отразяването на всички
стопански операции в един счетоводен документ няма за последица нарушаване на
равновесието в правата и задълженията на доставчика и потребителя. Възможността потребителите да се запознаят и
видят всичките си стопански операции в един документ, вместо в множество
такива) всъщност е оптимизирано разрешение,
което пести ресурс и не може да бъде споделен довод на ищеца, че това
създава неудобство. Отделно по делото се
установи, че предвид желанията на
потребителите, същите могат свободно и по всяко време да поискат разделяне на
стопанските операции в отделна фактура/-и (за съответен ползван от него номер/
договор), както и последващото им обединяваме в една
фактура. Видно от представените с отговора на исковата молба от „Т.” ЕАД
писмени доказателства, прието по делото и неоспорени от ищеца, за да подпомогне
и улесни избора на потребителите в тази връзка, „Т.” ЕАД е разработило бланки
(Приложение 1 и Приложение 2 към отговор на искова молба) - Заявление за
обединяване на фактури и Заявление за разделяне на фактури.
Не
се установи посоченото изречение второ от т.18 от Общите условия да представлява нарушение на счетоводното
законодателство, нито да представлява недобросъвестност от страна на търговеца.
Напротив, потребителят е запознат и предварително информиран с начина по който
ще се фактурират услугите, ползвани от него. Предвид на изложеното, посочената клауза не може да бъде приета за
неравноправна и исковата претенция на КЗП следва да бъде отхвърлена.
Относно втората клауза предмет на спора:
Предвидената в раздел ХV „Отговорност на потребителите”, клауза на точка 92
гласи, че: „При неизпълнение от страна на потребителя на задължението му по т. 58
от Общите условия, „Т.” има право едностранно да прекрати индивидуалния договор
с потребителя, ако има възникнали
непокрити задължения по други договори, сключени между потребителя и „Т..“
Ответникът се позовава, че не следва да му
бъде налагано да търпи неизпълнение на задължението на другата страна. Съгласно
чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили и
затова те могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по
взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В процесния случай тълкуването на клаузата на т. 92 от ОУ
налага извод, че става въпрос за разваляне на двустранен индивидуален договор
поради виновно поведение на потребителя, изразяващо се в неплащането на поетото
с него парично задължение. Тъй като това право е предоставено единствено на
изправната страна по правоотношението, по закон хипотезата не би могла да
възникне при индивидуален договор, по който задължението на потребителя е
изпълнено.
Съгласно чл. 143, т. 18 вр.
с т. 6 неравноправна е клауза, съдържаща уговорка във вреда на потребителя,
която не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора и/или позволява на търговеца или доставчика да задържи
заплатените от потребителя суми, в случай че последният откаже да сключи или да
изпълни договора, като същевременно не предвижда право на потребителя да получи
обезщетение на същата стойност при несключване или неизпълнение на договора от
страна на търговеца или доставчика. Тълкувана в полза на потребителя клаузата
на т. 92 от ОУ не позволява неравноправно положение и ограничаване и/или
спиране достъпа на потребителя до услуга/услугите до заплащане на сумите при
изправен потребител от страна на търговеца. Съдът намира, че нито законът, нито
ОУ в тази редакция дават възможност
ответникът да прекрати едностранно
договора, ако потребителят е изпълнил задълженията си по него. В този смисъл, разпоредбата на т.92 от Общите условия на ответника не би
могла да бъде счетена за уговорка във вреда на потребителя, респективно
неравноправна клауза.С оглед изложеното, колективния иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответника, като на
същия следва да му бъде присъдена сумата в размер на 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
8 ГПК
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
колективния иск, предявен от К. ЗА З.НА П.с адрес гр. София
1000, пл. „********, ЕИК:******** срещу „Т.Б.” ЕАД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление ***, сграда 6, с правно основание чл. 186,
ал. 2, т. 1 и ал. 3 вр. с чл. 148, ал. 1, т.4 ЗЗП, за
установяване, че точка 18 изр. второ и
точка 92 от Общите условия за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги са неравноправни и прогласяването им за нищожни, за постановяване
отстраняването им от общите условия и
забрана за бъдещото ползване на неравноправната кауза, както и разграсяване по подходящ начин за сметка на ответника или
част от него, като неоснователен.
ОСЪЖДА К. ЗА З.НА П.с адрес гр. София 1000, пл. „********,
ЕИК:******** да заплати на „Т.Б.”
ЕАД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***, сграда 6 на
основание чл. 78 ал.8 ГПК, сумата 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ :