Р Е Ш Е Н И Е
№ 2056
гр. Русе, 06.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Русенският районен съд, Гражданско отделение, седми
състав, в публично заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ Д.
при участието на
секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2806 по
описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.М.И. срещу Н.Н.Б., с която е предявен иск по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4 900
лв., представляваща главница по запис на заповед от 01.07.2018 г. с падеж 01.10.2018
г.
В исковата молба ищецът
С.И. твърди, че със запис на заповед от 01.07.2018 г. ответникът Н.Б. се
задължил, в качеството на издател, да му заплати, безусловно и без разноски, на
дата 01.10.2018 г. сумата от 4 900 лв.,
с място на плащане в гр. Русе. След падежиране на задължението по записа
на заповед, същият бил предявен на издателя, но и към момента на подаване на
исковата молба плащане не постъпило. Ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответникът му дължи посочената сума ведно
със законната лихва върху нея, считано от подаването на заявлението по чл. 417
от ГПК - 29.10.2018 г., до окончателното й изплащане, както и разноските,
сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7308/2018 г. на РРС. Претендира
присъждане на разноски и за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н.Б. твърди, че е недопустимо претенцията за разноски за
заповедното производство да бъде реализирана в настоящото производство. Оспорва
иска по основание и размер, като твърди, че процесният документ не е подписан
от него, както и че с него не се обезпечавала друга сделка видно от
доказателствата, представени с исковата молба. Твърди, че е работил по трудово
правоотношение с дружество, чийто едноличен собственик и управител е ищецът, но
правоотношението било прекратено по взаимно съгласие на страните. Моли да бъде
открито производство по оспорване на процесния документ по реда на чл. 193 ГПК.
В съдебно заседание
ищецът се представлява от адв. Е.Т., който поддържа иска, а ответникът - от
адв. Ц., която поддържа отговора на исковата молба и оспорва иска.
Съдът, като взе
предвид исканията, доводите и възраженията на страните и като прецени събраните
по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:
От приложеното към
настоящото ч. гр. д. № 7308/2018 на Русенски районен съд, се установява, че на 29.10.2018
г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК срещу ответника въз основа на процесния запис на заповед за сумата от 4 900
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане. На 31.10.2018 г. в полза на ищеца била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за претендираната сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, както и за направените разноски за държавна
такса и за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. В срока по чл.
414, ал. 2 ГПК длъжникът Н.Б. направил възражение срещу заповедта. На заявителя
са дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, като настоящият иск е
предявен в едномесечния срок.
По предявеният
установителен иск в тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че е титуляр на изискуемо вземане като поемател или
легитимиран приносител на редовен от външна страна и действителен запис на
заповед съгласно изискванията на чл. 535 ТЗ, а в тежест на ответника бе да
докаже при условията на насрещно непълно доказване, че е погасил вземането по ценната
книга, чийто издател е.
От документа,
представен в оригинал, наименован „запис на заповед“, се установява, че същият
е издаден на 01.07.2018 г., в гр. Русе, от Н.Б., който се задължил безусловно
да заплати на ищеца на падежа – 01.10.2018 г. сумата от 4 900 лева. Видно от приложените по делото
доказателства процесният запис на заповед е с настъпил падеж. От приетото
заключение на съдебно-графологичната експертиза, което не е оспорено от
страните по делото и което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, се установи, че процесният запис на заповед е подписан лично от
ответника Н.Б.. Оспорването на истинността на документа в тежест на ответника
чл. 193, ал. 3 ГПК съдът признава, че не е доказано. Останалите представени
доказателства – заповед за прекратяване на трудово правоотношение на ответника (л.
13) и постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от (л.
36-37), са неотносими с оглед липсата на твърдения на ответника за наличие на
каузално правоотношение, което да е обезпечено с процесния документ.
Издаденият запис на
заповед отговаря формално на законовите изисквания по чл. 535 ТЗ по смисъла на ТР
№ 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК и поражда предвидените
в закона правни последици - самият документ е назован „запис на заповед“, като в
самия текст на същия документ стои изразът „запис на заповед“ на езика, на
който е написан документът (в случая български език), в такава логическа връзка
с другите думи, че е ясно, че с този израз се обозначава самият документ; безусловното
обещание да се плати определена сума пари; падеж (в случая на определена дата);
място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва
да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
Записът на заповед е абстрактна сделка, която
е породила задължение за издателя, който е изразил ясно изричната си воля, че
се задължава да заплати поетото задължение точно по запис на заповед, а не на
някакво друго основание. Процесният документ представлява редовен от външна
страна и действителен запис на заповед, който удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане по смисъла на чл. 536 ТЗ и чл. 418, ал. 2 ГПК (т.17 от ТР №
4/2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
С оглед на
гореизложеното, искът следва да бъде уважен като основателен и доказан.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е основателна претенцията на ищеца за
присъждане на разноски съгласно списък на разноските в размер на 946 лв., от
които 398 лв. за заповедното производство (98 лв. държавна такса и 300 лв.
адвокатско възнаграждение) и 548 лв. за исковото производство (98 лв. държавна
такса, 300 лв. адвокатско възнаграждение и 150 лв. депозит за вещо лице).
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което
за исковото производство е уговорено под минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ,
а за заповедното производство надвишава в незначителна степен минимума по чл.
7, ал. 7 НМРАВ.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал.
1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 535 ТЗ по отношение на ищеца С.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***3, че ответника Н.Н.Б., ЕГН: **********, адрес: ***,
му дължи, сумата от 4 900 лв. /четири
хиляди и деветстотин лева/ – главница по запис на заповед, издаден на 01.07.2018
г., с падеж на плащане: 01.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.10.2018
г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК от 31.10.2018г. по ч. гр. д. № 7308/2018 г. на РРС.
ОСЪЖДА Н.Н.Б., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на С.М.И.,
ЕГН: **********, адрес: ***3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 398 лв. - разноски за заповедното производство
по ч. гр. д. № 7308/2018 г. на РРС и сумата 548 лв. за исковото производство по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: