№ 92
гр. София , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Емил Дечев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Д. ГЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Дочо Пламенов Дочев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно административно
наказателно дело № 20211100602315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С решение от 10.05.2017г. по НАХД № 12 226 по описа за 2015 г., СРС, НО, 18
състав е признал обвиняемата З.П. Д.-П. за виновна в това, че на 20.09.2014г., около
20,00 часа в София при управлението на МПС - л.а. „Форд“ с ДК № **** по бул.Черни
връх“ с посока на движение от ул.“3латен рог“ към бул.“Свети Наум“ в района на
православен храм „Св.мъченик Мина“ на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак
Д17 от Правилника за приложение на ЗДвП, нарушила правилата за движение по
пътищата - чл.116 от ЗДвП и чл.119 от ЗДвП, като не е намалила своевременно
скоростта си на движение и не е пропуснала преминаващия по пешеходната пътека
пешеходец С.Д.С., комуто по непредпазливост причинила средна телесна повреда,
изразяваща се в многофрагментно счупване на дясната лопатка (лопатъчна кост),
довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за период
повече от тридесет дни и счупване на дясната раменна кост проксамалната трета
хирургична шийка, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен
крайник за повече от тридесет дни от датата на травмата - престъпление по чл.343, ал.3,
пр.последно, б.А, пр.2, вр.чл.343, ал.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, поради което и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК я е освободил от наказателна отговорност, като й е
наложил административни наказания „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева и
1
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 (една)
година. Със същото решение в тежест на обвиняемата ( имената й неправилно са
изписани като И.З.А.) са възложени на основание чл. 189, ал.3 от НПК направените по
делото разноски в размер на 180.00 лева по сметка на СДВР и сумата от 710 лева - по
сметка на СРС.
Против така постановеното решение е подадена въззивна жалба от обв. Д.-П. (
подадена чрез защитника й адв. А.Д.) , в която се оспорва правилността на съдебния
акт и се моли за отмяната му, а обв. Д.-П. да бъде оправдана по повдигнатото й
обвинение. В постъпило допълнение към въззвната жалба защитникът оспорва
правилността и обосноваността на изготвените по делото експертни заключения – на
АТЕ, СМЕ и КМАТЕ – като счита същите за необективни и оттам неверни, за което
излага подробни съображения.
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваното решение да бъде потвърдено.
Упълномощеният защитник на обв. Д.-П. - адв. Д. пледира за уважаване на
жалбата и допълнението към нея, като се позовава и на изтекла погасителна давност.
Обвиняемият Д.-П. в хода на съдебните прения поддържа доводите на защитник
си, а в предоставената последна дума моли да бъде делото да бъде прекратено и не
счита себе си за виновна.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери
изцяло правилността на решението, намира за установено следното:
На първо място следва да бъдат обсъден довода на защитата за изтекла
погасителна давност за наказателно преследване, доколкото, в принципен план,
основателността на това възражение предпоставя по – нататъшните разсъждения на
въззивната инстанция по съществото на делото. Същото не се явява основателно, тъй
като обв. обв. Д.-П. е предадена на съда за извършено престъпление по чл.343, ал.3,
пр.последно, б.А, пр.2, вр.чл.343, ал.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК, наказуемостта на
което е от 1 до 5 години лишаване от свобода ( с ДВ бр. 74/2015г. е увеличено от 1 до 6
години, но тъй като не е по –благоприятен следва да бъде приложен чл.2, ал.1 от НК).
Съгласно чл. 80, ал.1,т.3 от НК давността за наказателно преследване за престъпления,
наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години е 10 години, а абсолютната
такава по чл. 81, ал.3 от НК – 15 години, считано от довършване на престъплението.
Броенето на сроковете от датата на ПТП - 20.09.2014г. - води до извод, че давността за
наказателно преследване прямо обвиняемата не е изтекла, респ. позоваването на
последиците от изтичането й не е основателно.
2
С оглед изложеното въззивната инстанция намира за неоснователен довода за
изтекла погасителна давност за наказателно преследване, от което следва, че не се
налага първоинстанционната присъда да бъде отменена на това основание, а делото да
бъде върнато за ново разглеждане на СРС. Неоснователността на възражението за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила обуславя необходимост
въззивната инстанция да провери обосноваността и правилността на обжалваното
решение.
Фактическата обстановка по делото е обстойно и прецизно изяснена от
районния съд. Установени са по безспорен начин всички обстоятелства, релевантни за
правилното му решаване и визирани в чл.102,т.т.1-3 от НПК – фактът на извършване
на престъплението, авторството на обвиняемата в него, субективната страна на
престъплението, личността на обвиняемия, конкретното своеобразие на
обстоятелствата, при които е извършено престъплението.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след
законосъобразен анализ на събраните по делото в неговата досъдебна фаза
доказателства – обясненията на обвиняемата и показанията на свидетелите С.Д.С.,
Ц.Н.Т., заключенията автотехническа експертиза и комплексната медико
автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие със скица на ПТП
и фотоалбум, констативен протокол, справка от НИМХ при БАН, справка за съдимост
и характеристична справка за обвиняемата.
Не се констатира наличие на основания за приложение на чл. 316 от НПК и
приемане на нови фактически положения от страна на въззивния съд като фактите,
предмет на доказване по делото и релевантни за правилния му изход са установени
след законосъобразен анализ на събраните по делото доказателствени средства и
способи за проверка на достоверността ив.
Обосновано е прието, че обв. З.П. Д.-П. е неосъждана и не е освобождавана от
наказателна отговорност към 20.09.2014г. Същата е правоспособен водач на МПС,
притежаваща свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до
13.01.2022г., категория В, М, на отчет в КАТ-София, без данни за наказване по
административен ред за нарушения на правилата за движение по пътищата.
На 20.09.2014г около 20,00 часа обвиняемата е управлявала л.а. „Форд“ с ДК №
**** в София, по бул.“Черни връх“ с посока на движение ул. „Златен рог“ към бул.
„Свети Наум“. С нея в автомобила пътувала приятелката й св.Ц.Т.. Според справката
от НИМХ-БАН, на тази дата слънцето е залязло в 19ч и 28 минути, а гражданският
полумрак е продължил 28 минути, поради което осветлението на пътя е било
изкуствено - от фаровете на автомобилите и от уличното осветление. Времето е било
3
дъждовно, а пътната настилка – мокра. В района на православен храм „Св.Мъченик
Мина“ на улицата, по която се е движила обвиняемата, има пешеходна пътека,
обозначена с пътен знак Д 17. Скоростта на автомобила е била в рамките на законово
допустимата - 39 км/ч, а пътното движени не е било интензивно. Св. С.С. предприел
пресичане на пътното платно на бул.“Черни връх“, придвижвайки се със спокоен ход,
отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила. Обв. Д., въпреки че
разполагала с техническа възможност да предотврати удара чрез спиране на
управлявания от нея автомобил, не задействала спирачната система на МПС, поради
което настъпил удар между дясната предна част на л.а. „Форд“ и пешеходеца. След
това обвиняемата задействала спирачната система на автомобила и преустановила
движението му. Тя и св. Т. слезли от автомобила и възприели падналия ан платното за
движение пред предната дясна гума на колата св. С.С.. Свидетелката Т. позвънила на
национален телефон за спешна помощ 112. Пострадалият искал да стане, но
обвиняемата не му разрешавала. В резултат на удара на автомобила били причинени
следните деформации - спукване на предното челно стъкло на автомобила,
концентрирано на около 50 см.от основата на стъклото, до дясната колонка между
челното стъкло и предна дясна врата; спукана предна броня под десния фар,
деформиран преден десен калник в областта на десния фар.
Вследствие на удара, на св. С. били причинени следните травматични
увреждания - многофрагментно счупване на дясната лопатка (лопатъчна кост), довело
до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за период повече от
тридесет дни и счупване на дясната раменна кост проксамалната трета хирургична
шийка, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за повече
от тридесет дни от датата на травмата, които поотделно покриват медикобиологичния
признак средна телесна повреда.
Посочената от първоинстанционния съд ( идентична на възпроизведената в
постановлението на СРП по реда на чл. 375 от НПК) и възприета по отношение на
съществените за правилния изход на делото от настоящия съдебен състав фактическа
обстановка се установява по несъмнен и безпротиворечив начин от съвкупния анализ
на събраните по делото в неговите досъдебна и съдебна фаза доказателства.
Възприетите от СГС фактически положения относно механизма и мястото на
ПТП се изграждат въз основа на показанията на пострадалия С. и констатациите на
КМАТЕ, която въззивния съд цени изцяло, тъй като експертът по ясен и технически
обоснован начин и най-вече след запознаване с всички събрани в хода на
наказателното производство доказателства е формирал изводите си по интересуващите
делото факти. В този смисъл противоречието между експертите заключения на
първоначалната и комплексната МАТЕ относно тези обстоятелства следва да бъде
4
разрешено в полза на последната. Оспорването от страна на защитата на експертното
заключение в тяхната техническа част не е основателно – в.л. П. в проведеното на
10.05.2017г. о.с.з. аргументирано е защитил приетите технически параметри относно
скоростта на автомобила, отстоянието му от преминаващия пешеходец и
предотвратимостта на удара при своевременно задействане на спирачната система от
водача. Именно въз основа на притежаваните от него специалните знания експертът е
изготвил заключението си, което е обосновано и компетентно. Липсват основания за
ревизия на становището на техническия експерт, още повече, че същото е в унисон с
медицинската част на експертизата, съвкупната преценка на които изясняват
механизма на удара и съответно медикобиологичната характеристика на причинените
на пострадалия телесни увреждания.
Съдът изгражда изводите си относно механизма на реализиране на ПТП,
скоростта на движение на лекия автомобил и пешеходеца, посоката на движение на
двамата участника в движението и мястото на удара на базата на съвкупната преценка
на заключенията на КМАТЕ, на показанията на пострадалия св. С. и данните,
възпроизведени от другия очевидец на инцидента – св. Т. ( с уточнението, че разказа й
е фрагментарен за самия удар и в показанията й се наблюдава тенденция да
възпроизвежда благоприятстващи обвиняемата факти, което е обяснимо с
приятелските им взаимоотношения), възпроизвеждащи по подобен начин
непосредствените си възприятия от настъпилото ПТП, както и констатациите в
огледния протокол. Показанията на св. С. , че е бил ударен на именно на пешеходна
пътека се ценят и от настоящия съдебен състав, като направеното от обвиняемата
оспорване следва да бъде прието като недостоверно, тъй като изхожда от най –
заинтересуваното от благоприятен за него изход на наказателното производство лице.
Предвид изложеното и след самостоятелен анализ на събраните и проверени по
делото доказателства, настоящият съд споделя констатациите на първата инстанция по
релевантните за правилния му изход факти.
На базата на правилно възприетите фактически обстоятелства районният съд
правилно е квалифицирал извършеното от обв. З.П. Д.-П. като престъпление по чл.343,
ал.3, пр.последно, б.А, пр.2, вр.чл.343, ал.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
От обективна страна обвиняемата Д.-П. е управлявала / изразяващо се в това, че
привежда в движение МПС чрез въздействие върху механизмите му за управление/ лек
автомобил марка л.а. „Форд“ с ДК № **** - моторно превозно средство по смисъла на
параграф 6,т.12 от ДР на ЗДвП. За да е съставомерно деянието, е необходимо при
управляването на МПС да е допуснато нарушение на правилата за движение.
Обвиняемата в случая е нарушила визираните в разпоредбите на чл.116 от ЗДвП и
чл.119 от ЗДвП правила, регламентиращи съобразяването на водачите с пешеходците и
5
в частност задължението му да пропусне стъпилите на пешеходната пътека пешеходци
чрез намаляване на скоростта или спиране. Видно от приетия механизъм на
причиняване на ПТП, последното е настъпило в тъмната част на денонощието, при
мокра пътна настилка и на означена като такава пешеходна пътека – множество
обективни фактори, налагащи движение със скорост, адекватна на пътната обстановка.
Обвиняемата е следвало да пропусне преминаващия пътното платно пешеходец като
намали скоростта на управлявания от нея автомобил или да преустанови движението
му, което тя не е сторила и именно като пряк резултат от предприетото от нея
поведение е настъпило съприкосновение между предната дясна част на МПС и тялото
на пешеходеца, респ. са е настъпил съставомерния резултат, изразен в причинените на
С. телесни увреди, имащи характеристиките на средни такива по см. на чл. 129, ал.2 от
НК. Несъобразявайки тези обективни фактори и в резултат на неизпълнението на
задължението си да отдаде предимство на започналия да пресича пътното платно на
пешеходна пътека пешеходец, водачът се е поставил в невъзможност да предотврати
удара с пешеходеца и е станал причина за настъпилото ПТП. Следва извод, че
обвиняемата сама е създала предпоставки за настъпването на общественоопасния
резултат и не е изпълнила изискванията на закона, с оглед на което тя обективно сама
се е поставил в невъзможност да предотврати удара, разчитайки на увереността си, че
ще успее да избегне последиците, като тази увереност е почивала на фактори, чиято
неефективност е следвало да предвиди. Поради изложеното съдът намира, че
съставомерният резултат се дължи на виновното поведение на обвиняемата.
Общественоопасният резултат не би настъпил, ако тя бе изпълнила визираните в
чл.116 от ЗДвП и чл.119 от ЗДвП изисквания, каквато обективна възможност е била
налице. Именно нейното противоправно поведение е било едно от необходимите
условия, станали причина за настъпване на съставомерната последица, което
обосновава и причинната връзка между нейните нарушения и настъпилия
противоправен резултат.
В резултат на нарушението и като пряка последица от него на свидетеля С. е
причинена средна телесна повреда – посоченото увреждане, описано по –горе в
изложението, осъществяващо по медикобиологичните си признаци средна телесна
повреда по см. на чл.129, ал.2 от НК.
Не може да бъде приета тезата на защитата за непредотвратимост на удара от
страна на водача на ППС Д.-П. , тъй като заключението на МАТЕ еднозначно показва,
че ударът е бил предотвратим ( съпоставката между разстоянието, на което е
съществувала обективна възможност за възприемане на опасността от водача и
опасната му зона за спиране) за обв. Д.-П., а пешеходецът е предприел
законосъобразно поведение в качеството му на участник в движението по пътищата и
по никакъв начин не е способствал ( съпричинил) настъпването на общественоопасния
6
резултат. Това е така, тъй като поведението на обв. Д.-П. обективно е било
противоправно ( в нарушение на горепосочените разпоредби на ЗДвП) и е пряка и
непосредствена причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат.
Причинната връзка е обективен факт на действителността и, за да се разкрие наличието
й, преди всичко следва да се установи чие поведение е причинило общественоопасните
последици. Щом по делото е доказано, че поведението на обв. Д.-П. на
инкриминираната дата е пряко и непосредствено свързано с инцидента, а оттам и с
причинената телесна повреда на С., то несъмнено е налице релевантна причинна
връзка между поведението му и увреждането на пострадалата. В противен случай, ако
не беше осъществено деянието на обвиняемата /пропускане на преминаващия по
пешеходна пътека пешеходец/, до такъв изход не би се стигнало въобще, тъй като би
било предотвратено настъпването на ПТП. Поради това, даже и при наличието на
привходящи фактори, усложняващи причинния процес, чието начало е поставено от
деянието на субекта, причинната връзка между деянието и резултата не се прекъсва.
Това е така, защото деянието на извършителя си остава обективно явление, без което
общественоопасният резултат не би настъпил. Когато бъде констатирана връзка между
дадено деяние и определени общественоопасни последици, тя, въпреки възможните
усложнения в протичането на каузалния процес, се явява наказателноправно
релевантна. Такова е положението в случаите, когато даден престъпен резултат е
настъпил следствие на деянието на определено лице, но анализът сочи, че при
съблюдаване на установени предписания от самия пострадал причинният процес е
могъл да бъде спрян в своето развитие и настъпването на резултата осуетено. Подобна
възможност не засяга факта, че деянието е предизвикало престъпния резултат и,
следователно, между него и последния съществува причинна връзка. Съществуващата
възможност увреждането на пострадалия да бъде предотвратена от страна на
последния чрез поведение ( напр. спиране и пропускане на движещия се автомобил),
което обаче не е било предприето, поначало не ползва дееца и не изключва
отговорността му.
Квалифицираният състав на ал.3 на чл. чл.343 от НК е осъществен с оглед
мястото на произшествието – на пешеходна пътека, предназначена именно за
преминаване на пътното платно от пешеходци и надлежно сигнализирана.
От субективна страна деянието е извършено небрежно – обвиняемата е била
длъжна и е могла да знае и да не нарушава правилата на ЗДвП, като бъде внимателна
и предпазлива с пешеходеца С. и в частност да осигури предимството му при
преминаване на пътното платно на пешеходна пътека съобразно законовите
изисквания на чл.116 от ЗДвП и чл.119 от ЗДвП. За обвиняемата е съществувало и
задължение, а същата е и могла, при ангажиране на интелектуалните си възможности,
да предвиди възможното настъпване на общественоопасните последици от
7
неизпълнението на правилата за движение по пътищата – причиняването на средна
телесна повреда на друго лице и е могла да съобрази поведението си по начин, че да не
допуска настъпването й.
В заключение, обв. Д.-П. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.2, вр.чл.343, ал.1,
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
Законосъобразна е и констатацията на първостепенния съд за наличието на
кумулативните предпоставки, предвидени в чл. 78а, ал.1 от НК за освобождаването на
дееца от наказателна отговорност с налагането на наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.последно, б.А, пр.2, вр.чл.343,
ал.1, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК: извършеното от него престъпление се наказва с
лишаване от свобода до пет години ( с оглед наказуемостта му към момента на
извършването му), деянието е извършено непредпазливо, обвиняемата не е осъждана и
не е освобождавана от наказателна отговорност, с деянието си не е причинила
съставомерни имуществени вреди. Справедливо и съответно на обществената опасност
на деянието и данните за дееца е и определеното му наказание – глоба в размер на 1
000 лв., което се явява в минималния предвиден в закона – чл. 78а от НК - размер ( от
1 000 до 5 000 лв.). Самата тежест на деянието ( две телесни увреди и тяхното
естеството) и флагрантното нарушаване на основно за защита на най – уязвимите
участници в движението правила сочат, че правилно е процедирал СРС, като се е
възползвал от възможността, визирана в чл. 78а, ал.4 от НК и е наложил на
обвиняемата предвиденото за престъплението ( чл. 343г НК) наказание „лишаване от
право на управление на МПС” за срок от 1 (една) година, като кумулативната даденост
на двете наказания – глоба и лишаване от правоуправление – би довела до постигане в
пълна степен на целите на наказанието.
Законосъобразно и в съответствие с правилото на чл. 189, ал.3 от НПК в тежест
на обв. Д.-П. са възложени направените за изготвените експертизи разноски по
делото, като решението следва да бъде изменено относно името на лицето, в чиято
тежест са възложени разноските в производството, тъй като се касае до очевидна
фактическа грешка, доколкото лице с имена И.З.А. въобще не е участник в настоящото
производство.
По изложените съображения атакуваното решение на СРС, НО, 18 с-в следва да
бъде потвърдено.
При цялостната служебна проверка на решението въззивният съд не констатира
съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на
доказателствата.
8
Водeн от горното, Софийски градски съд на основание чл. 334, т.3 и т.6 от
НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение от 10.05.2017г. по НАХД № 12 226 по описа за 2015 г., СРС,
НО, 18 състав В ЧАСТТА за разноските, като вместо „И.З.А.“ да се чете „ З.П. Д.-П.“
ПОТВЪРЖДАВА решението от 10.05.2017г. по НАХД № 12 226 по описа за
2015 г., СРС, НО, 18 състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9