Р Е Ш Е Н И Е
№ 261172 29.10.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 8555 по
описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
определение № 657/07.07.2021 г. по ч. гр. дело № 730/2021 г. по описа на БОС, в
сила от същата дата, е отменено определение № 261250/16.02.2021 г., с което е прекратено
производството по настоящото дело поради недопустимост на предявения от „ЕЛПАК
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД против „БИОВЕТ 72“ ЕООД установителен иск и е обезсилена заповед
за изпълнение на парично задължение № ***/01.10.2020 г. по ч. гр. дело № ***/2020
г. по описа на БРС в частта, с която в полза на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е
присъдена законна лихва върху главница от 78 лева, считано от датата на
депозиране на заявлението на 30.09.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата. Със същия съдебен акт окръжният съд е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
По делото е постъпил отговор на исковата молба, с която
ответникът оспорва иска.
В
съдебно заседание процесуалнен
представител на ищеца моли съда да уважи
иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като присъди
на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Въз основа на заявление на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/01.10.2020 г. против
„БИОВЕТ 72“ ООД по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС за следните суми:
78 лева, представляваща главница по фактура № ***/01.06.2018 г. за извършени
услуги; 18,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.06.2018 г.
до 29.09.2020 г.; законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението 30.09.2020 г. до окончателното й
изплащане.
Длъжникът получава препис от заповедта за изпълнение на
20.10.2020 г. и в срок, на 09.11.2020 г., депозира възражение, че не дължи. Във
възражението не се твърди, че част от вземането по заповедта е изплатено,
поради което с разпореждане от 10.11.2020 г. съдът указва на заявителя да
предяви иск против длъжника.
На 22.10.2020 г. длъжникът по заповедта (ответник по
делото) заплаща по банков път в полза на ищеца сумата от 121,46 лева, като
основание за плащане е посочено „ф-ра 32030 – 78 лева, 18,46 лв – лихва, 25 лв
държавна такса“. Посочената в платежното нареждане фактура е идентична с тази, на
която се позовава и заявителят в заявлението си за издаване на заповед за
изпълнение, а с платените суми се покриват всички вземания на заявителя, с
изключение на адвокатското възнаграждение, платено в хода на заповедното
производство.
Тъй като е получил плащане на главницата, заявителят
предявява установителен иск само за мораторна лихва в размер на законната върху
главницата от датата на подаване на заявлението до датата на плащане на
задължението.
Въпреки че плаща сумите, ответникът твърди, че е направил
това поради грешка.
От показанията на свидетеля К. Б., служител в ответното
дружество, от показанията на свидетеля Н. М., служител в дружеството ищец, и от
протокол за сервизно обслужване от дата 31.05.2018 г. (л.8 от делото) се
установява, че на посочената дата е извършен от ищеца (към същия момент с фирма
„ЕЛПАК ЛИЗИНГ“ ЕООД) ремонт на хематологичен анализатор на ответника, който е
приет без забележки, като състоянието на апарата след ремонта е „изправен“.
„БИОВЕТ 72“ ООД притежава и биохимичен анализатор.
На следващия ден, 01.06.2018 г., дружеството ищец издава
фактура № 32030 за извършения ремонт на стойност 78 лева, като в графата
„предмет на стопанската операция“ посочва „ремонт на биохимичен анализатор“.
Установява се от представените от ищеца писмени
доказателства, че преди този ремонт дружеството е извършвало и други ремонти на
апарати, собственост на ответника, но всички те са заплатени и не се
претендират.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства,
на приложеното частно гражданско дело и на показанията на свидетелите К. Б. и Н.
М..
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Претендира се мораторна лихва в размер на законната върху
дължимата сума за ремонт на апарат за периода от 30.09.2020 г. до 22.10.2020 г.
Неоснователно е възражението на ответника, че е платил
сумата по фактурата поради грешка. Както вече се посочи, ремонт на хематологичен
анализатор на ответника е извършен от ищеца на 31.05.2018 г. и е приет без
забележки, като към дата 30.09.2020 г. стойността на ремонта не е заплатена.
Няма доказателства ответникът да е заплатил два пъти един и същ ремонт, за да
се приеме, че е налице грешка. Има доказателства, че през февруари 2017 г. също
е извършван ремонт на хематологичен анализатор на стойност 78 лева, но той е
заплатен на 04.12.2017 г., като в платежното нареждане изрично е посочен номер
на фактурата (27737), която обективира задължението. В този смисъл, след датата
на цитираното плащане е осъществен „последващ“ ремонт, за което ответното
дружество е наясно (показания на свидетеля Б.) и за който е издадена фактура
със съвсем различен номер.
На следващо място, фактурата
не е основание за плащане – основанието е извършването
на услугата, което се доказва с протокол за сервизно обслужване,
подписан от представители и на двете дружества, а
фактурата само удостоверява този факт –
в този смисъл Решение № 1064 от 27.06.2003 г. на ВКС
по гр. д. № 215/2003 г., I г. о. Обстоятелството,
че в този документ е налице разминаване в наименованието на
апарата, на който е направен ремонт, не обуславя
недължимост на стойността на
услугата, която е извършена и за която има съставен протокол за сервизно
обслужване. Налага се изводът, че се касае до техническа грешка във фактурата –
аргумент от показанията на свидетеля М., който потвърди, че издадената на
01.06.2018 г. фактура се отнася именно до ремонта, извършен предния ден, и от Определение
№ 325 от 15.04.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 608/2014 г., I т. о.
Дори и да не е
издадена фактура, длъжникът не може да отрече плащане – аргумент от Решение
№ Т-349 от 5.07.2010 г. на САС по т. д. № 229/2010 г., ТО, недопуснато до касационно обжалване с Определение
№ 451 от 15.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 1092/2010 г., I т. о.
По отношение на стойността на ремонта, установява се от
предходно извършен такъв (на дата 23.02.2017 г.), че тя е именно 78 лева с ДДС.
Ето защо, платената на 22.10.2020 г. в полза на ищеца
сума от 78 лева е дължима за ремонт на хематологичен анализатор, осъществен на
31.05.2018 г., като съдът е длъжен да зачете този факт – в този смисъл са и
мотивите на ОС – Бургас в определение № 657/07.07.2021 г. по ч. гр. дело №
730/2021 г. по описа на този съд.
Тъй като заявлението е подадено на 30.09.2020 г. и има
действието на покана за изпълнение, ищецът има вземане за мораторна лихва от
момента на поканата до датата на плащането на дълга, т.е. до 22.10.2020 г.,
което е в размер на 0,50 лева и искът следва да бъде уважен.
По въпроса за
разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство. Ответникът въвежда надлежно възражение за прекомерност
на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение както в хода на заповедното,
така и в хода на исковото производства, което и в двата случая е в размер на
840 лева с ДДС.
Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, защото заплатеното
от ищецът заявител адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед материалния
интерес по делото. То се изчислява на базата на
половината от стойностите на претендираните суми – чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (за краткост
Наредбата). Минималният размер на адвокатското възнаграждение за заповедното
производство с оглед материалния интерес е 360 лева с ДДС – чл.7, ал.2, т.1 и
пар.2а от ДР от Наредбата. На ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 360 лева с ДДС, защото
ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което плащането в хода на
заповедното производство не го освобождава от разноски. Тъй като сумата за
държавна такса вече е изплатена на ищеца, тя не следва да се присъжда.
Тъй като искът бе уважен, ищецът има право на разноски и
за исковото производство, които се изчерпват с доплатена държавна такса в
размер на 25 лева, държавна такса в размер на 15 лева за обжалване на
прекратителното определение на съда, което бе отменено, и адвокатско
възнаграждение в размер на 840 лева с ДДС, което е прекомерно с оглед
фактическата и правна сложност на делото, като следва да се присъди сума в
размер на 360 лева с ДДС или ищецът има право на разноски за исковото производство
в размер на 400 лева.
Ответникът няма право на разноски в исковото
производство.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че „БИОВЕТ 72“ ООД, ЕИК –
*********, дължи на „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата от 0,50 лева
(петдесет стотинки), за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, представляваща лихва за забава в
размер на законната за периода от 30.09.2020 г., датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, до 22.10.2020 г., на
която дата е платена главница от 78 лева, представляваща стойност на ремонт на
хематологичен анализатор на „БИОВЕТ 72“ ООД, извършен от „ЕЛПАК ТРЕЙДИНГ“ ЕООД
на 31.05.2018 г., за което е съставена фактура № ***/01.06.2018 г.
ОСЪЖДА
„БИОВЕТ 72“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на „ЕЛПАК
ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, ЕИК – *********, следните суми: 360 (триста и шестдесет) лева, представляваща
разноски по ч.гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС; 400 (четиристотин) лева, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала!
ММ