№ 16229
гр. С, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110136542 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове от ЗД „Е“ АД срещу СО
с правна квалификация чл. 410, ал.1, т.2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата
от 788,20 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по застраховка "Каско на МПС" за вреди на МПС, марка „Ауди А6“ с рег. № СВ****МХ от
застрахователно събитие - ПТП настъпило на 15.05.2022 г. на разклона на гара В, с. В, район
„В“, СО с посока на движение от Перник към С поради наличие на необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със законна лихва от 29.03.2023 г. г. до
изплащане на вземането и за сумата 38,58 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 15.10.2022 г. до 28.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 16382/2023 г. на
СРС, 118 състав.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното ПТП е изплатил по имуществена
застраховка застрахователно обезщетение в претендирания размер за вредите на автомобила.
Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необезопасена и
несигнализирана неравност - дупка на пътното платно. Поддържа, че ответната община,
която е собственик на пътя, носи отговорност за вредите, причинени от служителите й или
други лица, на които е възложила извършване дейността по поддържане на пътя.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва да носи отговорност за настъпване на
посоченото в исковата молба застрахователно събитие. Поддържа, че от представените от
ищеца доказателства не се установява настъпване на описаното ПТП. Оспорва размера на
платеното обезщетение, тъй като не е установено състоянието на увредените части преди
ПТП, оспорва да е взето предвид овехтяването на частите и оспорва да са налице данни за
наличие на увреждане на спирачната система във връзка с ПТП/. Поддържа, че водачите
следва да съобразяват управлението на МПС с конкретните пътни условия.
Съдът, като прецени твърденията и възраженията на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира следното от
1
фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД
и иск по чл. 86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователно обезщетение застрахователят по имуществена застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу възложителя на работа, при или по повод на която са
причинени вредите. Следователно основателността на предявения иск изисква кумултивното
установяване на следните елементи, формиращи правопораждащия фактически състав на
регресното право на ищеца: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане
между ищеца в качеството на застраховател и трето за производството лице - застрахован; 2/
настъпване на застрахователно събитие – увреждане на застраховано при ищеца МПС; 3/
плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в полза на застрахования
в изпълнение на сключения между тях договор; 4/виновно противоправно деяние,
реализирано от лице - изпълнител при или по повод извършването на работа, възложена от
ответника, в причинна връзка с което са настъпили вреди в претендирания размер.
Не се спори между страните, а и се установява от приложната към исковата молба
застрахователна полица, че ищецът е застраховател по имуществена застраховка „Каско на
МПС“, сключена с Б. Л.ов И. за МПС марка „Ауди А6“ с рег. № СВ****МХ, валидна в
периода от 15.09.2021 г. до 14.09.2022 г.
Безспорно между страните е и че в качеството си на застраховател ищецът е изплатил
сумата 788,20 лева като обезщетение за възстановяване на увреждания на автомобил марка
„Ауди А6“ с рег. № СВ****МХ. Видно от приложеното платежно нареждане и свидетелство
за регистрация изплащането е извършено на 15.06.2022 г. в полза на Б. Л.ов И. – собственик
на увредения автомобил.
Видно от декларация от Л. Б. И. същият в качеството си на водач на застрахования
автомобил е декларирал настъпване на увреждания на автомобила на 26.05.2022 г. ,
причинени на 15.05.2022 г. около 15:45 часа на разклона на гара „В“ по посока с. В при
попадане в дупка по време на движение по пътя от Перник към В.
Видно от съставените по заведената щета два броя опис - протоколи на щетите по
претенция № ********** ищецът е извършил оглед и опис на констатираните щети по
автомобила като такива в резултат на декларираното от застрахования застрахователно
събитие, настъпило на 15.05.2022 г.
Ответникът изрично оспорва процесното ПТП да представлява покрит застрахователен
риск, както и произшествието да е настъпило по посочения в исковата молба механизъм.
По делото са приети Общи условия, приложими към сключваните от ищеца договори
за имуществена застраховка „Каско на МПС“, съгласно чл. 2, т. 1 от които „застрахователно
събитие“ е настъпването на покрит риск по застрахователния договор в периода на
застрахователното покритие. Видно от представената по делото застрахователна полица по
застраховка „Каско на МПС“ № 00500100431765 от 14.09.2021 г. процесното МПС е
застраховано при условия на клауза А – „Пълно Каско“, която включва обезщетяване на
вреди от настъпило ПТП, от обхвата на което не е изключено попадането на автомобила в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.
За установяване на спорните обстоятелства относно механизма на причиняване на
уврежданията на застрахованото имущество са събрани писмени доказателства и гласни
доказателства и е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза. Свидетелят Л.
Б. И. посочва, че процесното ПТП е настъпило при движение по главния път С – Перник, в
движение в посока гр. С, при старата гара на с. В, където завивайки надясно в пряката от
главния път попаднал в огромна дупка с широчина около 2 м и дълбочина около 20 - 30 см.
Сочи, че не е имал възможност да избегне препятствието, тъй като то не е било видимо
преди завоя, а освен това е била твърде голяма, за да бъде заобиколена, тъй като в пътния
2
участък е имало дърво и храсти, които допълнително препятствали избягването на дупката.
Твърди, че е навлязъл в участъка след намаляване на скоростта за извършване на десен
завой, а след попадане в процесната дупка колата започнала да тресе и се установило, че е с
две спукани гуми – предна и задна дясна, както и с увреждания по джантите на последните.
Свидетелят посочва, че веднага е уведомил органите на КАТ за настъпилото ПТП, като те
пристигнали на място след около 15-20 минути и съставили представения като писмено
доказателство по делото протокол за ПТП. Така събраните свидетелски показания са дадени
от лице, пряк участник в процесното ПТП и възпроизвеждат непосредствено възприети от
него обстоятелства. Показанията кореспондират на обстоятелствата, описани в
представената по делото декларация и опис от 26.05.2022 г. за настъпила на 15.05.2022 г.
увреда на автомобила поради попадане в неравност на пътното платно.
От заключението на САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило на
15.05.2022 г. около 15:45 часа при движение в посока от Перник за С по път Е871, като на
разклона за гара В водачът на увреденото МПС, движейки се със скорост от около 35 км/ч
при сухо и слънчево време след дъжд, предприема маневра завой надясно, като намалява
скоростта си на движение, но попада в голяма дупка с широчина около 2 м и дълбочина
около 25 см, в причинно-следствена връзка от което на автомобила са нанесени щети –
спукани две десни гуми и изкривени две десни джанти, стойността на чието отстраняване
възлиза на 909,16 лв.
Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са еднопосочни и
достатъчни за обосноваване на извод, че уврежданията по процесния автомобил са
настъпили именно поради попадането му по време на движение в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно в посока от Перник за С по път Е871 на разклона
за гара В. Свидетелят, пряк участник в ПТП, дава показания за пряко възприетите от него
обстоятелства и ясно установява механизма на увреждане на автомобила, а вещото лице
потвърждава, че от техническа гледна точка именно попадането на автомобила в дупка на
участък от платното е причинило констатираните увреждания. Не са налице основания за
съмнения в достоверността на показанията на свидетеля, тъй като същите са логични и
последователни и не се опровергават от други доказателства по делото. Заключението на
вещото лице е обосновано, пълно и безпристрастно изготвено в рамките на специалната
компетентност на експерта. Поради това съдът кредитира събраните по инициатива на
ищеца доказателства и обосновава изводите си на същите.
Не се установява поведение на водача на увреденото МПС, което да е допринесло за
настъпване на щетите, поради което и възражението на ответника за наличие на
съпричиняване се явява неоснователно. Видно от представеното Удостоверение за
техническа изправност на ППС от 21.09.2021 г., с валидност до 21.09.2022 г. процесното
МПС е технически изправно и е допустимо да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, като не са представени доказателства, от които да се установява
противното.
Не е предмет на спор между страните, че пътнотранспортното произшествие е
реализирано в участък от пътната мрежа, която представлява общински път и за чиято
поддръжката отговорни са служители при ответника. Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1
ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в
населените места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги
отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно, по силата на ЗДвП на СО е
вменено задължение да стопанисва и поддържа улиците в град С, което включва и
недопускането, съответно отстраняването на неизправности и неравности по тях. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е възложила
изпълнението на посочените задължения, като носи обективна гаранционно - обезпечителна
3
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с извършването на
възложената работа по поддръжката на улиците на територията на съответното населено
място. В случая ответната община е и собственик на улицата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2
ЗОС вр. пар. 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, като с нормата на чл.31 ЗП й е възложено задължението
за изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Предвид посоченото
наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причината за реализираното ПТП, е
резултат именно от бездействието на длъжностните лица, на които СО е възложила
изпълнението на вменените й задължения по поддръжка изправността на пътя. Доколкото е
установено в производството, че в причинна връзка с посоченото противоправно поведение
за собственика на увредения автомобил са настъпили вреди, то за същите спрямо него
отговаря ответникът на деликтно основание – по чл. 49 ЗЗД, в качеството му на възложител.
Ответникът дължи обезщетение на собственика на увредения автомобил до размера на
действителните вреди, които са настъпили в пряка причинна връзка с ПТП, причинено от
неизправността на пътя, която от своя страна е причинена от бездействията на лицата, на
които ответникът е възложил поддържането на пътния участък. В случая вредите от ПТП се
изразяват в необходимите разходи за отстраняване на причинените щети, а именно сумата –
909,16 лева. За тези вреди собственика на имуществото е обезщетен, като с плащането на
обезщетението застрахователят се е суброгирал в правата му спрямо задълженото лице.
Регресното вземане на ищеца в качеството на застраховател на увредения автомобил се
ограничава до размера на заплатеното от него застрахователно обезщетение ведно с
ликвидационните разноски съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ. Доколкото се установява, че
застрахователят – ищец е заплатил като обезщетение за отстраняване на вредите сума в
размер на 788,20 лева т.е. по-малка от установените действителни вреди, то възникването на
регресното вземане се явява доказано в пълния му предявен размер – 788,20 лева.
Не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в погашение на
задължението си.
С оглед изложеното настоящият състав на съда намира за доказани всички елементи от
фактическия състав, пораждащ регресното вземане на ищеца спрямо ответника, поради
което и предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД като
основателен следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Ответникът дължи и заплащане на законната лихва върху главницата считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД
За изпадане в забава на длъжника по регресното право е необходимо същият да бъде
поканен от кредитора – застраховател по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД, доколкото липсват
законоустановени срокове за упражняване регресното застрахователно право на
застрахователя и кореспондиращото на него задължение на делинквента.
В случая се установява, че с регресна покана, получена от ответника на 10.10.2022 г.,
ищецът ЗД „Е“ АД е поканило СО да възстанови сумата от 788,20 лева, представляваща
изплатено обезщетение за настъпилото на 15.05.2022 г. увреждане на застрахованото при
него имущество. С поканата е предоставен десетдневен срок за заплащане на вземането. С
писмо от 12.10.2022 г., получено от ищеца на 14.10.2022 г., ответникът е отказал да извърши
плащане по предявената регресна претенция, поради което ответникът е изпаднал в забава и
на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД дължи заплащане на ищеца на обезщетение за забава в размер
на законната лихва, което съдът на основание чл. 162 ГПК и с помощта на калкулатор на
законната лихва определя на сумата 38,83 лева. Вземането на ищеца за лихва в посочения
размер не се установява да е погасено чрез плащане или по друг начин, поради което и
предявения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 2 ЗЗД следва да се уважи в пълния му
предявен размер.
4
По разноските:
При този изход на спора, ищецът има право на основание чл.78, ал.1 ГПК да получи
сторените и доказани в производството разноски в размер на 405 лева, от които 75 лева –
държавна такса, 50 лева – депозит за разноски за свидетел, 280 лева за възнаграждение на
вещо лице, както и разноски в размер от 25 лв. за държавна такса в заповедното
производство по ч. гр. д. № 16382/2023 г. по описа на СРС, 118 състав. Ищецът претендира и
присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
исковото производство от адв. Георгиева, но доколкото не е представил доказателства за
действителното заплащане на адвокатско възнаграждение, то и съдът не следва да го
присъжда.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове, че СО, с адрес гр. С, ул. „М” № 33, дължи на ЗД „Е“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „Х К“ № 43, на основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 788,20 лв., представляваща регресно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" за вреди на МПС,
марка „Ауди А6“ с рег. № СВ****МХ от застрахователно събитие - ПТП настъпило на
15.05.2022 г. на разклона на гара В, с. В, район „В“, СО с посока на движение от Перник към
С поради наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, ведно със
законна лихва от 29.03.2023 г. до изплащане на вземането, и сума в размер на 38,58 лв. -
мораторна лихва за периода от 15.10.2022 г. до 28.03.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
16382/2023 г. на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СО, гр. С, ул. „М” № 33 да заплати на ЗД
„Е“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С, бул. „Х К“ № 43,
сумата от 405 лева, представляващи направени разноски в исковото производство и сумата
от 25 лева – разноски по ч.гр.д. № 16382/2023 г. на СРС, 118 състав.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5