Определение по дело №113/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въззивното производство се развива след отмяната на решение №162 от 16.07.2009г. по възз.гр.д.№184/2008г. на БОС с решение №821/10 от 19.11.2010г. по гр.д.№1906/2009г. на ВКС. С последното делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за събиране на доказателства .

При новото разглеждане на делото въззивницата чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и представя ново писмено доказателство.Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и да бъде постановен нов, с който да бъдат уважени предявените от нея искове.

Ответниците чрез процесуалния си представител оспорват жалбата и я считат за неоснователна.

Настоящият съдебен състав е изслушал и приел заключението на тройна съдебно - почеркова(графическа) експертиза.

Окръжният съд, като съобрази приетите по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

Ищцата Б. Х. А. и първият ответник И. Х. Т. са законните наследните на Х. И. Т. и на М. П. Т. - техни родители. Ответниците М. С. Т. и Х. И. Т. са съпруга и син на първия ответник.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том I, дело № 433/ 1967 година по описа на РНС, Х. И. Т. от гр. Р. е закупил от Б. А. Д. и Н. Н. Д. и двамата от гр. Р. недвижим имот представляващ: дворно място, парцел IV, с планоснимачни № 1945 и № 1946, в кв. 157, по плана на гр. Р., при съседи: Б.Я.Г. К. А. Б., Т. Д. и улица. В последствие с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5, том VI, дело № 1434 от 1975 година от 26. 05. 1975 година Х. И. Т. и М. П. Т. даряват на И. Х. Т. и Б. Х. Т. (последната непълнолетна към момента на изповядване на сделката) втория етаж от двуетажна къща със съразмерна част от общите части на същата, застроена върху парцел IV, планоснимачни номера 1945 и 1946, в кв. 157, по плана на гр. Р., при съседи: Б. Я., Г. К., А. Б., Т.Д. и улица.

Представено е саморъчно завещание, вписано с вх. р. № 2507 от 07. 10. 2004 година, том II, № 55, дело № 2071 по описа на службата по вписване при РРС, от което е видно, че М. П. Т. е завещала в полза на Б. Х. А. собствената си 1/2 ид. част от първи етаж от жилищната сграда и съответните части от общите части от същата, построена върху парцел XXXVII /тридесет и седми/, в кв. 135 /сто тридест и пети/, пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/ по плана на гр. Р.. Със саморъчно завещание, вписано вх. р. № 2506 от 07. 10. 2004 година, том II, № 54, дело № 2071 по описа на службата по вписване при РРС, Х. И. Т. е завещал в полза на Б. Х. А. собственат си 1/2ид. част от първи етаж от жилищната сграда и съответните части от общите части от същата, построена върху парцел XXXVII /тридесет и седми/, в кв. 135 /сто тридест и пети/, пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/ по плана на гр. Р.. Не се спори по делото, че между парцел XXXVII /тридесет и седми/, в кв. 135 /сто тридест и пети/, пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/ по плана на гр. Р. и парцел IV, с планоснимачни № 1945 и № 1946, в кв. 157, по плана на гр. Р. има идентичност.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот издаден по реда на чл. 483, ал. 1 от ГПК № 91, том VIII, рег. № 7035, дело № 1491 от 2004 година издаден от К. М. нотариус с рег. № 061 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Р., Б. А. е била призната за собственик по дарение, завещание и наследство на следният недвижим имот: 1/2ид. част от урегулиран поземлен имот XXXVII /тридесет и седми/ с пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/, в кв. 135 /сто тридесет и пети/ по плана на гр. Р. от 1990 година, целият с площ от 293/двеста деветдесет и три/ кв.м. - графически изчислени, при съседи: Б. М. Я. П. Т. Д., И. А. Б. и улица, ведно с първи етаж и 1/2/една втора/ ид. част от вторият етаж на двуетажната масивна жилищна сграда, построена върху имота, ведно със съответните части от общите части на сградата.

С нотариална покана от 13. 12. 2004 година, Б. Х. А. е отправила покана чрез нотариус Н. М. с рег. № 494 от Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Р. до И. Х. Т., М. С. Т. и Х. И. Т. за освобождаване на първи жилищен етаж и на 1/2ид. част от втори жилищен етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ - XXXVII /тридесет и седми/ с пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/, в кв. 135 /сто тридесет и пети/ по плана на гр. Р., ведно със съразмерна част от общите части от сградата, както и 1/2ид. част от УПИ - XXXVII, пл. № 1826 в кв. 135 с адрес: гр. Р., У. „М." № 6 в 7-мо дневен срок от получаване на същата. Въз основа на поканата е изготвен протокол от 17. 12. 2004 г. от нотариус Н.М. с рег. № 494 от Нотариалната камара с район на действие Районен съд - Р., от съдържанието на който се установява, че на същата дата в кантората на нотариуса са се явили процесуалният пълномощник на А. и И. Х. Т. и М. С. Т.. Последните са направили изявление, че посоченото в нотариалната покана не е вярно. Същите са заявили, че ползват кухня и спалня на първият жилищен етаж, които отказват да освободят, а третата стая, се ползва от молителката. По отношение на помещенията на вторият етаж, които според ответниците са две на брой, не възразяват да се ползват от молителката Б. А.. Както е посочил в отменителното си решение по делото ВКС, твърденията на ответниците за изгодни за тях факти не са доказателство. Поради това в тази им част не следва да бъдат обсъждани.

От показанията на свид. А.(съпруг на Б. А.) се установява, че след смъртта на наследодателката М. Т. ответниците не им дават ключове от къщата, за да я ползват. Категоричен е, че въззиваемите владеят имота, тъй като живеят в него.

При първоинстанционното разглеждане на делото е назначена и съдебно-икономическа експертиза, по която е представено писмено заключение. Съгласно същото пазарната стойност на месечният наем на недвижимият имот собственост на въззивницата е 145. 29 лева.

Настоящият състав е изслушал и приел заключението на тройна съдебно - почеркова(графическа) експертиза, която е установила, че подписът положен за завещател в саморъчното завещание от името на Х. И. Т. е изпълнен от него. Експертите са категорични, че ръкописният текст, с които е изписано завещанието, без датата, е изписан от Х. Т.. Заключението сочи, че подписът положен за завещател в саморъчното завещание от името на М. Т. е изпълнен от нея, а ръкописния текст в същото, с изключение на датата - "22.ІХ" не е изписан от нея. Експертите поддържат, че мястото, в което е изписана датата и на двете завещания е попълнена по - късно с по - тъмна на цвят химикалкова паста. В обясненията си в съдебно заседание сочат, че датата "22.ІХ" и в двете завещания е изписана от М. Т..

Изложените факти налагат следните правни изводи :

По иска с правно основание чл. 108 от ЗС :

Първата от трите кумулативни предпоставки за уважаване на този иск, е претендиращият предаването на владението върху процесния имот да докаже правото на собственост върху него. Тежестта да докаже този факт при условията на пълно и главно доказване е върху Б. А.. Според настоящия състав, тя е доказала правото си на собственост върху 1/2 ид.ч. от УПИ - XXXVII /тридесет и седми/ с пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/, в кв. 135 /сто тридесет и пети/ по плана на гр. Р. и върху 1/2 ид.ч. от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, ведно със съразмерна част от общите части от сградата. Придобивния способ за 1/2 ид.ч. от втория жилищен етаж е извършеното в нейта полза дарение от родителите й, а за първия жилищен етаж и за УПИ - то е наследство. Както законосъобразно е приел районният съд, оспорването на истинността на завещанията, предмет на откритото производство по чл. 154 от ГПК(отм.) е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗН, за да бъде валидно саморъчното завещание, то трябва да е написано, подписано и датирано от завещателя - това са елементите от фактическия състав на завещанието. Тежестта за доказване на истинността е върху лицето, което се ползва от завещанието. За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е действително. Съгласно чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е завещанието, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН. Действителността на саморъчното завещание е свързана с цялостното му ръкописно написване от самия завещател, с означение на датата и с полагане на подпис от завещателя след завещателните разпореждания. Завещание, което не е съобразено с тези законови изисквания, е нищожно. В конкретния случай завещанието е представено от лицето, ползуващо се от него - Б. А.. Ето защо тежестта за доказване автентичност на документа пада върху заветника, като ползуваща се от завещанието страна. Законосъобразно районният съд е приел, който извод се потвърждава и от извършената тройна съдебно - почеркова(графическа) експеритиза пред окръжният съд, че представените завещания, на които се позовава А., страдат от дефекти с оглед изискванията на чл.25 ал.1 от ЗН, които ги правят нищожни. По отношение на завещанието от Х. Т. датата в същото не е изписана от него. По отношение на завещанието от М. Т. се установи, че ръкописният текс не е изписан от нея. С оглед на изложеното двете саморъчни завещания не са породили правни последици, изразяващи се в транслиране на правото на собственост върху първия етаж от процесната двуетажна масивна жилищна сграда.

В делото не се съдържат доказателства за съществуването на гараж в процесния УПИ. Не е представен титул за собственост върху гараж, не е отразен в скицата по делото, не са събрани и гласни доказателства за фактическото му съществуване. Предпоставка за уважаването на ревандикационния иск е съществуването на имота, обект на претендираното право към момента на постановяване на съдебното решение. Поради липса на доказателства в тази насока, настоящият състав приема, че придобиването от Б. А. на 1/2 ид.ч. от същия на основание наследство е недоказана. Ето защо, само на това основание ревандикационният иск за гаража следва да бъде отхвърлен.

Настоящият състав не споделя становището на районния съд, че нот.акт № 91, том VIII, рег. № 7035, дело № 1491 от 2004 година издаден от К. М. - нотариус с рег. № 061 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд - Р. е годен титул за собственост, поради неоспорването му от ответниците. Материалната доказателствена сила на същия не следва да бъде зачетена на основание чл. 143 от ГПК(отм.) в частта, с която Б. А. е призната за собственик на първия жилищен етаж. Успешно проведеното оспорване на завещателните разпореждания, материализирани в двете саморъчни завещания на двамата наследодатели, представлява нов юридически факт, който отменя действието на завещанията, а от там и действието на констативния нотариален акт до размера на 1/2 ид.ч. от първия етаж(виж Решене №233 от 17.04.2003г. на ВКС по гр.д.№897/2002г., І г.о.).

Втората предпоставка за постановяване на ревандикация е осъществяването на фактическа власт върху процесния имот от несобственик. Гласните доказателства, обсъдени по - горе установиха, че след смъртта на М. Т. имотът (къщата и УПИ) се ползват изцяло от И. Т., Х. Т. и М. Т.. Не са ангажирани доказателства за осъществяване на фактическа власт върху гараж в процесния УПИ.

Тъй като се доказа в казуса, че първият ответник е собственик на 1/2 ид.ч. от процесния УПИ и от двуетажната масивна жилищна сграда в него на основание наследство и между него и другия съсобственик не е учредено вещно право на ползване, нито пък е създадено облигационно правоотношение с договор за наем, същият държи без основание 1/2 ид.ч. от него. Другите двама ответници не се легитимират като собственици или ползватели на законно основание в имота, поради което е доказано наличието на третата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск и по отношение на тях.

С оглед на изложените мотиви, предявеният от Б. А. ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен до размера на 1/2 ид.ч. от УПИ - XXXVII /тридесет и седми/ с пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/, в кв. 135 /сто тридесет и пети/ по плана на гр. Р. и 1/2 ид.ч. от построена в него двуетажна масивна жилищна сграда, ведно със съразмерна част от общите части от сградата.

По отношение на иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС :

Този иск настоящият състав приема за недопустим. Идеята на чл. 31, ал.2 от ЗС за дължимо обезщетение от ползващия съсобственик на неползващия съсобствената вещ съсобственик произтича от принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване. Неоснователно обогатяване ще е налице, ако съсобственикът ползва имота. Настоящият иск е предявен за обезщетение за ползване, което ще се осъществи след завеждане на исковата молба. Това означава, че към момента на предявяване на иска не е могло да има фактически действия , които да са довели до неоснователно обогатяване от ответника И. Т.. Допустимо е присъждане на обезщетение за осъществено ползване и настъпило обогатяване към момента на предявяване на иска. Това означава, че към момента на предявяване на иска вземането следва да е изискуемо. Бъдещи вземания за предстоящ период не са изискуеми, за да могат да бъдат предмет на защита с осъдителен иск. Ето защо допълнително решение №876"А" от 23.05.2007г. по гр.д.№1210 по описа за 2004г. на РРС следва да бъде обезсилено, а производството по делото досежно този иск прекратено.

По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД :

Настоящият иск, насочен срещу ползащите несобственици на процесния имот, също е недопустим. Повтаряйки горните мотиви, съдът приема, че претендирането на обезщетение за ползване, което ще се осъществи след завеждане на исковата молба е недопустимо. Това означава, че към момента на предявяване на иска не е могло да има фактически действия , които да са довели до неоснователно обогатяване от ответниците М. Т. и Х. Т.. Допустимо е присъждане на обезщетение за осъществено ползване и настъпило обогатяване до момента на предявяване на иска. Това означава, че към момента на предявяване на иска вземането следва да е изискуемо. Бъдещи вземания за предстоящ период не са изискуеми, за да могат да бъдат предмет на защита с осъдителен иск. Ето защо, решение №995 от 15.03.2006г. по гр.д.№1210 по описа за 2004г. на РРС, в частта с която е отхвърлен като неоснователен този иск следва да бъде обезсилено, а производството по делото по този иск прекратено.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №995 от 15.03.2006г. по гр.д.№1210 по описа за 2004г. на РРС, в частта с която е отхвърлен искът предявен от Р. Д. З. в качеството й на пълномощник на Б. Х. А. от гр. П., ж.к."Д.", бл. 319-Б, вх.Г, А.3 против И. Х. Т., М. С. Т. и Х. И. Т. и тримата от гр. Р., У. "М." №6 с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се иска съдът да осъди И. Х. Т., М. С. Т. и Х. И. Т. да предадат на Б. Х. А. владението върху 1/2 ид.ч. от УПИ - XXXVII /тридесет и седми/ с пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/, в кв. 135 /сто тридесет и пети/ по плана на гр. Р., ведно с 1/2 ид.ч. от първия етаж и 1/2 ид.ч. от втория етаж на построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, ведно със съразмерна част от общите части от сградата и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Х. Т., М. С. Т. и Х. И. Т. и тримата от гр. Р., У. "М." №6, че Б. Х. А. от гр. П., ж.к."Д.", бл. 319-Б, вх.Г, А.3 е собственик на 1/2(една втора) ид.ч. от УПИ - XXXVII /тридесет и седми/ с пл. № 1826 /хиляда осемстотин двадесет и шести/, в кв. 135 /сто тридесет и пети/ по плана на гр. Р., ведно с 1/2(една втора) ид.ч. от първия етаж и 1/2(една втора) ид.ч. от втория етаж на построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, ведно със съразмерна част от общите части от сградата и ги ОСЪЖДА ДА ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на същата върху гореописания имот.

ОБЕЗСИЛВА решение №995 от 15.03.2006г. по гр.д.№1210 по описа за 2004г. на РРС, в частта с която е отхвърлен искът предявен от Р. Д. З.в качеството й на пълномощник на Б. Х. А. от гр. П., ж.к."Д.", бл. 319-Б, вх.Г, А.3 против М. С. Т. и Х. И. Т. и двамата от гр. Р., У. "М." №6 с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъдат осъдени да й заплащат всеки от тях сумата от по 50(петдесет)лева за всеки календарен месец, представляваща обезщетение за ползвания от тях недвижим имот, с които суми неоснователно са се обогатили за нейна сметка, считано от датата на предявяване на исковата молба до датата на предаването на владението върху имота, ведно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от последното число на последния месец до окончателното изплащане на задължението като НЕДОПУСТИМО и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за предявения от Р. Д. З. в качеството й на пълномощник на Б. Х. А. от гр. П., ж.к."Д.", бл. 319-Б, вх.Г, А.3 против М. С. Т. и Х. И. Т. и двамата от гр. Р., У. "М." №6 иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъдат осъдени да й заплащат всеки от тях сумата от по 50(петдесет)лева за всеки календарен месец, представляваща обезщетение за ползвания от тях недвижим имот, с които суми неоснователно са се обогатили за нейна сметка, считано от датата на предявяване на исковата молба до датата на предаването на владението върху имота, ведно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от последното число на последния месец до окончателното изплащане на задължението.

ОБЕЗСИЛВА допълнително решение №876"А" от 23.05.2007г. по гр.д.№1210 по описа за 2004г. на РРС, с което е отхвърлен искът предявен от Р. Д. З. в качеството й на пълномощник на Б. Х. А. от гр. П., ж.к."Д.", бл. 319-Б, вх.Г, А.3 против И. Х. Т. от гр. Р., У. "М." №6 с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, с който се иска да бъде осъден да й заплаща сумата от 50(петдесет)лева за всеки календарен месец, представляваща обезщетение за ползите, от които я е лишил, считано от датата на предявяване на исковата молба до датата на предаването на владението върху имота, ведно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от последното число на последния месец до окончателното изплащане на задължението като НЕДОПУСТИМО и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта за предявения от Р. Д. З. в качеството й на пълномощник на Б. Х. А. от гр. П.ж.к."Д.", бл. 319-Б, вх.Г, А.3 против И. Х. Т. от гр. Р., У. "М." №6 иск с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, с който се иска да бъде осъден да й заплаща сумата от 50(петдесет)лева за всеки календарен месец, представляваща обезщетение за ползите, от които я е лишил, считано от датата на предявяване на исковата молба до датата на предаването на владението върху имота, ведно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение, считано от последното число на последния месец до окончателното изплащане на задължението.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок, а в прекратителната част в едноседмичен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС на Р България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :