№ 2332
гр. Пловдив, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330205441 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № BG13022022/5800/P8 - 127/
04.08.2022 г., издадено от **** отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), гр. София, с което на С. Д. В., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 /хиляда и
осемстотин/ лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Законa за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Жалбоподателят С. Д. В. обжалва цитираното по-горе наказателно
постановление, като моли съда да го отмени. В жалбата си и допълнително
становище сочи, че НП е необосновано и незаконосъобразно по изложените
писмено доводи, които се поддържат в съдебно заседание от процесуалния му
представител адв. Н.. Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган, редовно призован се представлява
от юрк. Гладийска, която оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление като издадено при спазване
на процесуалните изисквания и на основание материалноправните норми,
като излага доводи в тази насока. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, подадена е от нарушителя и това е направено в срок, а
1
разгледана по съществото, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 13.02.2022 г., в 09:57 часа в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно - пропускателен пункт Кулата пристигнало пътно
превозно средство с рег. № ****, вид влекач, марка и модел „ВОЛВО ФХ“, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, брой оси - 5, управлявано от
жалбоподателя В..
След извършена проверка от страна на контролните органи било установено, че на
31.01.2022 г., за горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ с рег. № **** не е била
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство
било засечено на 31.01.2022 г. в 14:09 ч. по път А - 1, км. 118 + 599, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Като място на нарушението бил посочен път А - 1, км. 118+ 599, за който се събира
такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101
на Министерски съвет от 20.02.2020 г. за приемане на списъка на републиканските пътища,
за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса.
С оглед горното била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя В., като на 13.02.2022 г. бил съставен от свид. Р. В. К. АУАН №
BG13022022/5800/P8 - 127 за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. Актът бил връчен на В. в
деня на съставянето му, като същият вписал в него, че има възражения, като били
депозирани и писмени такива в срока по чл. 44 ЗАНН, но били счетени за неоснователни,
поради което било издадено и процесното Наказателно постановление. С него,
административнонаказващия орган счел, че В. следва да бъде санкциониран за
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие като свидетел беше разпитан Р. В. К., който поддържа
съставения от него акт, но няма никакви спомени за конкретния случай. Актосъставителят
сподели и какво включва проверката по установяване на твърдяното административно
нарушение, като по отношение установяване авторството на същото, свидетелят посочи, че
не се изследва въпроса кой е управлявал, съответно е бил водач на процесното ППС на
датата, на която същото е засечено да се движи по пътищата на страната без заплатена тол
такса.
Съдът кредитира показанията на свид. К., доколкото същите са логични,
последователни и добросъвестно дадени.
Що се отнася до събраните по делото писмени доказателства, съдът кредитира същите,
тъй като са изготвени и изхождат от органи, притежаващи надлежна легитимация за тяхното
съставяне и издаване, в изпълнение на законовите разпоредби регламентиращи
обществените отношения предмет на разглеждане по настоящето дело.
Действително по делото не се събраха доказателства, че за датата 31.01.2022 г., за
посоченото ППС с рег. № ****, което в 14:09 ч. се е движило по път А - 1, км. 118 + 599,
сегмент **********, рамка /20052/ е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10,
ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Въпреки гореизложеното в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че
жалбоподателят е бил спрян за проверка на 13.02.2022 г. в 09:57 часа в направление
излизане от територията на Република България на ГКПП Кулата и се установило, че пътно
превозно средство с рег. № **** е било засечено на 31.01.2022 г. в 14:09 ч. по път А - 1, км.
118 + 599, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е била
2
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Абсолютно никъде в АУАН и НП, обаче не е посочено, че към 31.01.2022 г. процесното
ППС е било управлявано от настоящия жалбоподател и че същият е имал качеството водач,
напротив от приложения по делото дневен отчет за дейност на водач за датата 31.01.2022г.
се установява, че на същата процесното МПС е било управлявано от лицето Антон Маринов,
което се явява неясно и непълно описание на нарушението. В тази връзка са и показанията
на актосъставителя, който откровено заяви, че практиката е да се издава АУАН на водача,
който се спира на ГКПП, без да се изследва обстоятелството дали той е лицето управлявало
процесното МПС на датата на която се твърди същото да се е движило по пътищата на
страната без заплатена тол такса.
Съгласно чл. 53 ЗАНН наказващият орган издава наказателно постановление, с което
налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен
начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило и
неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за
прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Изпълнението на
задълженията за изясняване самоличността на нарушителя следва да бъде изпълнено в хода
на административно-наказателното производството, което не е сторено от ****а на отдел
"Контрол и правоприлагане" в НТУ към АПИ София. Посочената неяснота, противоречие
между фактическите и правни констатации на актосъставителя и на наказващия орган води
до грубо нарушаване на правото на защита на заинтересованото лице, което е затруднено да
разбере по несъмнен начин за какво точно нарушение е санкционирано. В случая
констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат
санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за
ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект,
като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства.
На следващо място съдът констатира и друг съществен порок на атакуваното
наказателно постановление. С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в
задължение на водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват или да изпълнят съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, и заплащане на дължимата такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно
в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са
изпълнили тези задължения. В конкретния случай описаното в АУАН и НП деяние не е
квалифицирано с надлежната административнонаказателна разпоредба, а е посочена като
нарушена санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Т. е. за описаното в НП нарушение
следва да бъде посочена нарушената материалноправна норма, за да бъде ясно на
нарушителя, това с кои свои действия коя норма на закона е нарушил. Задължение на органа
е съобразно чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи законните разпоредби, които виновно са
били нарушени, което в настоящия случай не е сторено, поради което и е ограничено
правото на защита на санкционираното лице.
Констатираните пороци са самостоятелно основание за отмяна на НП.
По изложените съображения съдът прие, че следва да се отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
3
има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 550 лева
адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения
адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се
присъди минималният размер, който към датата на договора и съгласно чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално
представителство се равнява на сумата от 356 лева, като до пълния
претендиран размер от 550 лева искането следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG13022022/5800/P8 - 127/
04.08.2022 г., издадено от **** отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“
(АПИ), гр. София, с което на С. Д. В., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1800,00 /хиляда и
осемстотин/ лева за нарушение по чл. 179, ал. 3а от Законa за движението по
пътищата /ЗДвП/.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА ДА ЗАПЛАТИ на
С. Д. В., ЕГН ********** сумата от 356,00 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен
съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4