№ 2267
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110122808 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕАД срещу Р. М. А., Д.
В. К., К. Д. К. и Т. Д. К..
Ищецът твърди, че ответниците се явявали клиенти /потребители/ на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в *****. Посочва, че за
периода м.05.2021г.-м.04.2023г. доставил топлинна енергия до имота, но ответниците
не заплатили нейната цена. Твърди, че с оглед неплащането на задължението на
падежа, изпаднали в забава и дължали и мораторна лихва. Поддържа, че е извършена
и услугата дялово разпределение в периода м.05.2021г.- м.02.2023г., чиято цена също
не е заплатена и за която също се дължи мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответниците
да бъде осъдени за заплатят разделно при дялове 3/6 части за Р. А. и по 1/6 част за Д.,
К. и Т. К.и следните суми: 2247,04лв. – цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021г.-30.04.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане, 324,69лв. – мораторна лихва върху горната главница за
периода 15.09.2022г.-20.03.2024г., 62,29лв. – цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.05.2021г.-28.02.2023г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане, и 13,36лв. – мораторна лихва върху горната
главница за периода 16.07.2021г.-20.03.2024г.
Ответниците не са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Ответникът Р. А. е подал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, с който оспорва исковете. Твърди, че същите са недопустими, тъй като са
заведени срещу починало лице. Оспорва редовността на общия топломер и прави
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „***“ ЕООД изразява становище
за основателност на претенциите.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявените искове са допустими, като същите не са заведени срещу починало
лице. Част от претенциите са насочени срещу наследниците на Т. К., тоест изначално
се твърди, че това лице е починало и исковете се насочват спрямо правоприемниците,
които обаче не са били известни на ищеца и поради това му е било необходимо
съдебно съдействие, каквото му е указано за тяхното установяване. Поради това, не е
налице хипотезата, разгледана в ТР на ВКС, и исковете са допустими.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.
дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено
като обезщетение, от 1975г. /л. 10/, съгласно който П. Т. А. е призната за собственик на
процесния имот, представляващ ап. № 40. П. А. е починала на 29.07.2012г., като е
оставила за свои законни наследници съпруга си М. М., починал на 20.08.2016г., и
двете си дъщери Р. А. и Т. К., починала на 26.07.2022г. и оставила за свои наследници
съпруга си Д. К. и двете си деца К. К. и Т. К.. От това следва, че Р. А. и Т. К. са
придобили по силата на наследствено правоприемство от своите родители процесния
имот при равни права – всяка по ½ идеална част. Възражението на ответника, че имало
съвпадение на имената, е направено извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и се явява
преклудирано. Но извън това е и неоснователно. От събраните по делото
доказателства се установява, че от Т. К. е депозирана искова молба за делба на имота
срещу Р. А., в която се твърди, че са съсобственици по наследство от двамата си
починали родители. Ответникът в производството не е оспорвал този факт и с
решение по гр. д. № 61472/2018г. по описа на СРС делбата между тях е допусната,
което показва по несъмнен начин, че не е „съвпадение“ на имена. Освен това,
ответникът А. пребивава на адреса и получава призовки и съобщения там, без да сочи
друго основание.
С оглед изложеното, при съвкупната прец. на събраните доказателства, съдът
намира, че ответниците са собственици на процесния имот въз основа на наследствено
правоприемство при дялове ½ (3/6) идеални части за Р. А. и общо ½ за останалите
2
ответници или по 1/6 за всеки от тях.
От събраните по делото писмени доказателства и приетото експертно
заключение се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е
присъединена към топлопреносната мрежа, а самият имот е топлоснабден.
С оглед горните факти и възприетото в цитираното ТР на ВКС, съдът намира,
че собствениците на имота, който е топлофициран, са подразбираните клиенти на
топлинна енергия и дължат заплащане на нейната стойност съобразно дяловете си в
съсобствеността.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза,
която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно
дадена, се установява, че през процесния период в имота е имало 5 броя отоплителни
тела, на които са били поставен ИРРО, и един водомер за топла вода. За процесния
период е бил извършен реален отчет и поради това топлинната енергия за отопление и
БГВ е изчислена въз основа на реалните отчитания на измервателните средства.
Топлинната енергия, отдадена от сградата инсталация, е изчислявана по формулата,
заложена в т. 6.1.1 от приложението към Наредбата. Стойността на потребената
топлинна енергия възлиза на 2860,84лв., като в настоящото производство се
претендира по-ниска стойност и съдът е ограничен от заявения размер с оглед
действащия принцип на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо,
съдът приема за доказано, че до имота е доставена топлинна енергия в пълния
претендиран размер.
Възражението на ответника относно изправността на общия топломер освен че е
преклудирано, се явява и неоснователно. От експертното заключение се установява, че
при извършени метрологични проверки на 08.06.2018г. и 03.04.2022г. същият е
отговарял на одобрения тип, поради което няма причина да се приеме, че и в
промеждутъка не е. Самото вещо лице е категорично, че не е установена некоректност
в отчитанията.
Възражението за изтекла погасителна давност не следва да бъде обсъждано, тъй
като е направено извън преклузивния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който смисъл са
задължителните разяснения, дадени в ТР № 1/2013г., ОСГТК на ВКС. Но за пълнота
може да се посочи, че по същество е неоснователно.
С оглед изложеното, предявеният иск за главното вземане за топлинна енергия
се явява изцяло основателен.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест, не твърдят и доказват да са
погасили паричните задължения на падежа, поради което са изпаднали в забава и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължат законна лихва. В ОУ е посочен моментът на
настъпване на изискуемостта /чл. 33, ал. 1 и 2/ и от деня, следващ деня на падежа, се
дължи мораторна лихва. Следва да се има предвид, че ищецът претендира мораторна
лихва именно от изтичане на срока за плащане на задълженията по общата фактура
след издадената изравнителна сметка, а не от по-ранен момент. Лихва за забава върху
месечните фактури не се претендира и възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни. Съгласно чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор,
намира, че мораторната лихва върху дължимата главница възлиза на претендираната
сума от 324,69лв., поради което и този иск също се явява изцяло основателен.
По отношение иска за заплащане на услугата дялово разпределение:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
3
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото не е спорно, че третото лице – помагач извършва услугата дялово
разпределение в сградата. Този факт се потвърждава и от събраните доказателства -
отчети и изравнителни сметки /л. 94-102/ и експертно заключение, от които се
установява, че същата е извършвана от него през процесния период. С оглед
горепосоченото, ответниците дължат на продавача - ищцовото дружество (съгласно
изричната клауза от общите условия) и цената на тази услуга. От събраните писмени
доказателства се установява, че нейният размер за периода м.05.2021.-м.02.2023г.
възлиза на претендираната сума от 62,29лв., поради което и този иск се явява изцяло
основателен. Възражението за изтекла давност не следва да бъде обсъждано по
изложените по-горе съображения, но и по същество се явява неоснователно.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ищецът е доказал разноски от 152,37лв. за такси, 300лв. депозит за експертиза,
и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 100лв., или общо 552,37лв. Съразмерно следва да му се присъдят
549,58лв.
Ответниците не са доказали извършването на разноски в производството. От
процесуалния представител на ответника А. се претендира адв. възнаграждение по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. за извършена безплатна процесуална защита, каквото следва да му се
присъди в размер от 2,34лв. съразмерно на отхвърлената част от иска спрямо
доверителя му.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ вр. чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД Р. М. А., ЕГН: **********, Д. В. К., ЕГН: **********, К. Д. К., ЕГН:
**********, и Т. Д. К., ЕГН: **********, всички с адрес: *****, да заплатят разделно
при дялове ½ част за Р. М. А. и по 1/6 част за Д. В. К., К. Д. К. и Т. Д. К. на „****”
ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *****, следните суми: 2247,04лв.
– цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021г.-30.04.2023г. до имот,
находящ се в *****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
18.04.2024г. до окончателното плащане, 324,69лв. – мораторна лихва върху горната
главница за периода 15.09.2022г.-20.03.2024г., 62,29лв. – цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2021г.-28.02.2023г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 18.04.2024г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 549,58лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 13,36лв., представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2021г.-20.03.2024г. върху главницата за дялово разпределение за периода
01.05.2021г.-28.02.2023г. в размер от 62,29лв.
ОСЪЖДА „****” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *****,
да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. С. Д. Г., ЕГН: **********, сумата от
2,34лв., представляваща адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „***“ ЕООД.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5