№ 460
гр. Благоевград, 17.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело №
20231200900153 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Д. Г. О. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, Л. Г. О. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и А.
Г. О. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, чрез пълномощника им адвокат Р. Р. вписан
във ВТАК, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София 1407, бул. „Джеймс Баучер” № 87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. в качеството им на членове на Съвета на директорите
Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Твърди се с ИМ, че на 18.07.2020г. около 17.10 ч., на път 11-19, в района на 47-ми
километър, посока гр. Д.- с. М., е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/.
Управлявания от правоспособния водач Б. Ц. П. лек автомобил „*“ с peг. № ***, собственост
на същия/, на права отсечка на изхода на гр. Д., предприема изпреварване на лек автомобил
и с голяма скорост навлиза в десен завой, при посока на движение от гр. Д. кам с. М..
Твърди се от ищцовата страна, че скоростта, с която навлиза в завоя от 94- 95км/час е по-
висока от критичната скорост за преодоляване на кривата на завоя от 85 км/час, което е
довело до невъзможност водачът да се върне в дясната лента и той е продължил движението
си в лявата лента по посоката му на движение. Срещу него в същата лента се е движел лек
автомобил м. „О. М.“ с peг. № ***, управляван от Л. Г. О., като водачът на движещия се
насрещно лек автомобил, не е имал техническа възможност за предотвратяване на удара чрез
извършване на маневра заобикаляне, като не е имал и техническа възможност за
предотвратяване на удара чрез аварийно спиране, тъй като разстоянието на което се е
намирал автомобила от 15,17м., е по-малко от опасната зона за спиране 18,21м., поради
което между двата движещи се насрещно леки автомобили е последвал удар.
Сочи се в ИМ, въз основа на която е образувано настоящото дело, че вследствие на
инцидента П. Г. О. /возещ се отпред вдясно в лек автомобил „О. М.“ с per. № ***/ е получил
1
множество увреждания, които в последствие са довели до неговата смърт на 01.10.20г. Освен
П. Г. О., пострадал от настъпилия инцидент е и водача Л. Г. О., който е получил гръдна
травма, травма в областта на корема, множество охлузвания и натъртвания по тялото и
крайниците.
За настъпилото ПТП е било образувано наказателно производство, което е приключило с
Решение № 149/ 26.04.23г. по нак.д. № 909/22г. по описа на ВКС, с което е потвърдено и
оставено в сила Решение № 194/05.07.22г. по ВНОХД № 498/22г. по описа на Апелативен
съд- София. С Решение № 194/ 05.07.22г. по ВНОХД № 498/22г. по описа на Апелативен съд
- София, Б. Ц. П. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1,
б. „Б“, ал. 1, б. „В“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и във вр. с чл. 58а от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 8 /осем/ месеца. На основание чл.
343г вр. чл. 377, т. 7 от НК е лишен от правото да управлява МПС за срок от 5 /пет/ години.
При условията на чл. 300 от ГПК, поддържа се с ИМ, че безспорно е установена вината,
противоправността на деянието, както и механизма за настъпване на процесното ПТП, а
поддържа се че смъртта на П. Г. О. се намира в причинно следствена връзка с така
осъщественото деяние. Исковата претенция е основана на доводи, че ищците търпят
страдания от смъртта и загубата на техния брат, което е обусловило правния им интерес от
завеждането на преки искове за имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя
на автомобила, управляван от виновния водач.
Поддържа се с ИМ, че настъпилата смърт на П. Г. О. е изцяло в причинно- следствена връзка
с настъпилото ПТП и същата е нанесла необратима загуба за ищците по делото. Прекъсната
е дълбоката и емоционална връзката между братята. Преди настъпване на инцидента П. Г. О.
е нямал създадено свое собствено семейство и това са били неговите братя. Загиналият
изцяло и единствено е разчитал за всичко на тях. Прекарвали са заедно всички празници,
споделяли са помежду си лични неща и когато му се е налагала да потърси помощ било то
финансова, физическа или морална, починалият се е обръщал към братята си. Ищците са
били негови най- близки поиятели в продължение на десетки години, като неочаквана смърт
на П. Г. О. е довела до много болка, страдание и мъка за неговите братя, които все още не
искат да приемат случилото се и едва ли ще го преживеят до края на живота си. Твърди се с
ИМ, че от момента на настъпване на произшествието до настоящия такъв братята на
починалия, продължават да изпитват душевна болка и тъга от загубата на толкова близък за
тях човек. Поддържа се от ищцовата страна, че в конкретния случай, ищците са възприемали
брат си не само като роднина, а като техен доверен и близък човек, като верен приятел
способен да разбере и да подкрепи всяко едно тяхно решение. От този момент нататък
тримата ищци ще трябва да се справят без подкрепата на брат си, без неговото присъствие
на всички значими събития в живота си, без роднина у когото са имали безрезервно доверие
и със съзнанието, че в живота си вече няма да имат до себе си човек, готов на всичко за
тяхното благополучие. Поддържа се с ИМ, че ищците преживяват тежко загубата на брат си,
тъй като в резултат на нелепото събитие, у тях останала една „неизлечима” празнина от
загубата на толкова скъп и близък роднина, с който са израстнали заедно, на който са
2
разчитали, които им е бил пример за подражание. Оттук нататък живота на ищците няма да
бъде същия какъвто е бил преди настъпване на инцидента.
Отделно поддържа се от ищцовата страна, че за Л. Г. О. настъпилият инцидент, освен че е
довел до загубата на брат му, на която е станал очевидец, той е претърпял телесни
увреждания в лично качество. Той е получил следните увреждания - гръдна травма травма в
областта на корема, травма в областта на седалището, кръвонасядане в меките тъкани от
предпазния колан, кръвонасядане в областта на симфизата и р.к.р. в лява ингвинална област,
множество охлузвания и натъртвания по тялото и крайниците.
При изложените съображения, предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ, с
които се иска съдът да постанови решение, с което да осъди Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД, да заплати:
1. 25 100лв. за претърпени неимуществени вреди от Д. Г. О., ЕГН ***, брат на починалия П.
Г. О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане-
18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
2. 25 100лв. за претърпените неимуществени вреди от Л. Г. О., ЕГН **********, брат на
починалия П. Г. О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното
увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
3. 25 100лв. за претърпени неимуществени вреди от А. Г. О., ЕГН **********, брат на
починалия П. Г. О., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното
увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
4. 15 000лв. за претърпените лично от Л. Г. О., ЕГН **********, неимуществени вреди за
претърпените болки и страданията от получените телесни увреждания, в резултат на ПТП,
настъпило на 18.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
непозволеното увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението;
5. 1 250лв. за претърпените имуществени вреди от Л. Г. О., ЕГН **********, съставляващи
пълната загуба на лек автомобил м. „О. М.“ с peг. № ***, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на непозволеното увреждане- 18.07.2020г. до окончателното изплащане
на обезщетението.
Претендират се от ищцовата страна и направените разноски в производството по делото
пред първата съдебна инстанция.
С ИМ са направени доказателствени искания: за приемане на представените с ИМ писмени
доказателства; за допускане и назначаване на съдебно медицинска и съдебно автотехническа
експертизи; за допускане на разпит на свидетели при режим на довеждане.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове и въз основа на изведените от процесуалният
представител на ищците фактически твърдения и правни доводи с исковата молба и
представените към нея доказателства счита, че пред съда са предявени за разглеждане искове
с правно основание чл. 432 ал.1 от ТЗ, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, които
3
са процесуално допустими.
След като прие исковата молба за редовна и счете че е налице изначална допустимост на
предявените пред съда за разглеждане искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от ТЗ и чл. 86
от ЗЗД, съдът извърши проверка за приложимия процесуален закон и за процесуалния ред по
който следва да се проведе производството по делото. Възникналото между страните по
делото правоотношение следва да бъде съотнесено към тези изрично визирани в
разпоредбата на чл. 365 ал.1 т. 1 от ГПК и производството по делото следва да се развие и
проведе по реда на Глава ХХХІІ от ГПК, приложимия закон уреждащ търговските спорове.
С Определение № 463 от 25.09.2023г. по настоящото т.д. № 153/2023г. по описа на ОС
Благоевград, съдът е разпоредил препис от ИМ и приложените към нея писмени
доказателства, да бъдат изпратени на ЗД „БУЛ ИНС“ АД. Указал е на ответника, че в
двуседмичния срок по чл. 367 ал. 1 от ГПК, може да депозира писмен отговор, който следва
задължително да съдържа реквизитите посочени в разпоредбата на чл. 367 ал.2 от ГПК.
В срока по чл. 367 ал.1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, чрез пълномощника- адвокат М. Г., с който предявените обективно
съединени искове за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и за лихви за
забава се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се от ответника и
акцесорните искове за лихва за забава, считано от датата на ПТП - 18.07.2020г.
Не се оспорва с писмения отговор от ответника- наличието на застрахователно
правоотношение между ЗД „БУЛ ИНС“ АД и водача на лек автомобил „*“ с per. № ***- Б. Ц.
П. към датата на ПТП. Не се оспорва и факта на настъпилото ПТП и механизъма, при което
то се е осъществило, както и, че при пътния инцидент е починал П. Г. О..
Оспорва се от ответната страна правната легитимация на тримата ищци да получат
обезщетение за неимуществени вреди.
Поддържа се че по въпросът кои са критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетение за неимуществени вреди по
повод причинена смърт в съответствие с принципа на чл. 52 от ЗЗД е налице задължителна
практика на Пленума на ВС, дадена с ПП № 4/68г. Развити са правни доводи, че според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Това предполага, че фактическият състав на
непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен
резултат, което да е пряка и непосредствена последица от увреждането. Липсата на
конкретика за кръга от лица имащи право да претендират обезщетение за неимуществени
вреди е дала основание на Пленума на ВС на НРБ съобразно правомощията му по
действащите в съответните периоди Закони за устройство на съдилищата да издаде
постановления даващи отговор на този въпрос, които са били задължителни за съдилищата.
Те са такива и е оглед действащия в момента ЗСВ.
С писмения отговор се сочи, че с ППВС № 4/61г. е прието, че за неимуществени вреди
4
следва да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия в случай на неговата
смърт. Те са изрично посочени- низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение,
че това става след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено е
и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при
непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения- родители,
изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга фактическа раздяла. С ППВС № 5/1969г.
посочения по- горе кръг лица е допълнен и е посочено, че имат право на обезщетение за
неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако
единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала.
Поддържа се с отговора на ИМ от ответника, чрез пълномощника му по делото, че от
мотивите на цитираното постановление е ясно, че за Върховния съд водещо при определяне
кръга лица, а и размерът на самото обезщетение за неимуществени вреди е залегналия в чл.
52 от ЗЗД принцип на справедливостта. По тази причина Пленумът на ВС е приел, че този
принцип предполага, че на обезщетяване подлежат лицата, които най-пряко са засегнати
от загубата на морална опора и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите
низходящи, съпруг и възходящи.
Сочи се с ИМ по делото, че по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение през
2018г., ОСНГТК на ВКС е приело и TP № 1 по т.д. № 1/2016г. С него е решено, че
материално легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък освен лице от кръга посочен в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69г. по
изключение може и да е всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Изложеното сочи че не е
променен подхода, при което според установената практика на ВКС справедливостта
изисква едно лице да бъде обезщетено за неимуществени вреди от смъртта на друго лице,
т.е. отново се изиска да е налице силно изградена връзка между починалия и увредения, т.е.
да е налице връзка идентична с тази присъща на роднините от най-близкия наследствен
кръг-родители, деца, съпруг.
Обезщетения на братя и сестри, баби, дядовци и внуци се дължат само по изключение и то
при доказана по делото при условията на пълно и главно доказване на силно изградена
връзка между починалия и увредения, която връзка трябва да е идентична с тази присъща на
роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца, съпруг, за да бъде прието, че са
налице предпоставките, при които е справедливо лицето, което претендира обезщетение да
бъде обезщетено.При претенция за обезщетение от страна на лице извън този най-близък
кръг то следва да докаже наличието на изградени отношения с починалия, които да се
идентични на тези с лицата от най- близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че
следствие на тези отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от
5
загубата на лицето, за което твърди да му е особено близък.
Въз основа на изложеното, застъпва се тезата от пълномощникът на дружеството ответник в
депозирания писмен отговор на ИМ, че тъй като претенцията за обезщетение е отправена от
тримата братя на починалото лице и макар с оглед традициите в нашето общество, връзката
между братя и сестри е обичайно да се изгради въз основа на отношения на обич,
привързаност, топлота и взаимопомощ, то това не е достатъчно за да се формира извода, че
преживелия съребрен роднина има право на обезщетение за неимуществени вреди. Реално
такова ще е налице ако установи, че тази връзка /привързаност/ е по силна от обичайната и
може да се приравни по сила с тази между прекия кръг лица подлежащи на обезщетяване.
Цитира се в тази насока трайно установена съдебна практика- Решение № 92 от 17.11.2020г.,
постановено по дело № 1275/2019г.; Решение № 372 от 14.01.2019г. по т.д. № 1199/2015г. на
ВКС, II т.о./.
Оспорват се предявените обективно съединени искове за неимуществени вреди от ответника
по делото, като се възразява че в исковата молба на ищците не се съдържат фактически
твърдения, от които да може да се направи извод, че са налице предпоставките, по
отношение на тримата братя, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, които
безспорно са извън кръга на лицата, посочени в двете постановления на ВС 4/61 и 5/69.
При условията на евентуалност, с отговора на ИМ се оспорват предявените искове по
размер.
Изложени са правни доводи, че съгласно изричната разпоредба на § 96, ал. 1 от ПЗР към
ЗИДКЗ, в сила от 07.12.2018г. обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а
ал. 4 от КЗ се определя до 5 000 лева. Законодателят, с материално правна норма, е
определил максималният размер на обезщетението, което може да бъде получено, респ.
присъдено на лицата, посочени в тази разпоредба на закона. Такова лице се явяват и тримата
ищци, тъй като те не попадат в кръга от лицата посочени в Постановление № 4/1961г.,
допълнено с Постановление № 5/1969г., за които е прието, че имат право на обезщетение за
неимуществени вреди.
С отговора на ИМ и при условията на евентуалност, ако съдът приеме, че исковете са
доказани и основателни, навежда се от ответната страна възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия П. О., тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан,
поради което тялото му е било свободно подвижно вътре в купето на автомобила и под
действието на инерционните сили се е придвижило свободно напред и настрани като са
настъпили удар на главата и различни части от тялото в твърди части от интериора на
автомобила, което довело до получаване на травмите, довели до неговата смърт. Поддържа
се от ответника, че ако ищецът е бил с поставен колан е нямало да получи несъвместими с
живота травми. В тази насока показателен е факта, че брата Л. О., който е управлявал лек
автомобил м. „О. М.“ с peг. № *** има травми, които имат характера на леки телесни
повреди, Ето защо, съпричиняването от страна на починалия, според ответника е в размер
на 50 %. Сочи се още че същественото е, че в случая липсват данни за типична гръдна
травма при П. О., каквато обикновено се получава при пътуване с поставен колан и
6
механизъм на ПТП, като този сочен от ищците с ИМ.
Поддържа се от ответника с отговора на ИМ, че е налице обективна причинно-следствена
връзка между поведението на пострадалия, от една страна, и настъпилите вреди, като
същите произтичат по вид и степен и от собственото му противоправно поведение.
Излагат се правни доводи с писмения отговор по реда на чл. 367 от ГПК, че съгласно чл. 51
ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му
трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Поддържа се, че в настоящия следва да бъде отбелязано, че пострадалия допринася за
последиците от ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51 ал. 2
ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт обуславя
приложението на чл. 51 ал. 2 ЗЗД.
При изложените съображения, иска се от ответната страна от съда да отхвърли изцяло
предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди като неоснователни и
недоказани. При условията на евентуалност иска се от съда да определи за всеки един от
ищците обезщетения от по 5 000 лева, съгласно разпоредбите на КЗ, което да намали с
доказаното съпричиняване от пострадалия П. О., който е пътувал без поставен колан.
Претендират се разноските, направени от ответника по делото пред настоящата съдебна
инстанция.
Оспорват се изцяло исковете за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
предявени лично от Л. Г. О.. При условията на евентуалност твърди се от ответната страна,
че получените от него увреждания имат характера на леки телесни повреди, които са
отшумели за по-малко от 20-30 дни и са му причинили само временно разстройство на
здравето без опасност за живота. Претендираното обезщетение за тези увреждания от 15
000лв., ответника намира за силно завишено и противоречащо на принципа на
справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
С писмения отговор на ИМ се оспорва от ответната страна и началната дата на претенциите
за лихви върху обезщетението за имуществени и за неимуществени вреди.
Развити са правни доводи, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 84 ЗЗД, а
специалните правила, въведени от КЗ относно началния момент, от който се дължи лихва от
застрахователя. Приложима норма относно датата, от която се дължи лихва за забава е
специалната разпоредба на чл. 497 КЗ. Поддържа се, че застрахователят не дължи лихва от
дата на уведомяването, а от дата на изтичане на определения от закона три месечен срок за
произнасяне по претенцията. Претенцията за лихва за период от датата на ПТП е
неоснователна и не е съобразена с разпоредбите на чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. Разпоредбата на
чл. 497 КЗ е специална спрямо разпоредбата на чл. 429 КЗ, тъй като чл. 497 КЗ се отнася за
7
застраховка ГО на автомобилистите, от каквато ищците сочат да черпят права срещу
застрахователя, а разпоредбата на чл. 429 КЗ касае обща застраховка ГО и въвежда общи
правила за този вид застраховка. Излагат се съображения, че съобразно посоченото в
разпоредбата на чл. 497 КЗ застрахователят не може да е в забава по отношение задължение,
за което не знае, че съществува. Уведомление е направено от страна на ищеца по делото и
това е началната дата от узнаване за събитието, от който момент за ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
започнал да тече 3 месечен срок за произнасяне по претенцията. Едва след неговото
изтичане би могло да е налице забава и задължение за лихва за ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
С писмения отговор на ИМ е направено особено искане с правно основание чл. 219 ГПК.
Иска се от съда да допусне конституиране като трето лице помагач на страната на ответника
осъдения Б. Ц. П., ЕГН **********, адрес: ***, който съгласно представения Констативен
протокол № 7, е управлявал МПС с 2,09 промила алкохол в кръвта. Съгласно влязлата в сила
присъда Б. Ц. П. е управлявал МПС и под въздействието на наркотични вещества. Правният
интерес от привличането произтича от разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ,
предвиждаща право на регрес на платилия застраховател срещу водача, причинил ПТП, след
употребата на алкохол или упойващи вещества над допустимата от закона.
С писмения отговор на ИМ са направени от ответника доказателствени искания: Да се
изискат и приложат ВНОХД № 498/2022г., по описа на САС, 4 състав, по което е
постановено Решение № 194/05.07.2022г., което е оставено в сила от ВКС, с Решение №
149/26.04.2023г., постановено по н.д. № 909/2022г. по описа на ВКС;
Постъпила е по делото допълнителна писмена молба по реда на чл. 372 от ГПК, от ищеца–
Д. Г. О., ЕГН ********** и Л. Г. О., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес: *** и А.
Г. О., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Банско, ул. „България“ № 50, чрез
пълномощника адв. Р. Р., с която се пояснява и допълва първоначалната ИМ.
С допълнителната искова молба/ДИМ/, поддържа се изцяло изложеното в първоначалната
искова молба, както и направените доказателствени искания.
С ДИМ излагат се доводи, че в настоящия казус е налице именно хипотезата описана в ТР
№ 1/2016г. по т.д. № 1 по описа на ВКС, ОСНГТК за 2016г. Връзката изградена между
ищците и загиналият им брат може да бъде приравнена на тази с роднините от най-близкия
кръг /родители, деца и съпруга/. Видно е от представеното удостоверение за наследници на
починалия П. О., същия няма низходящи, възходящи наследници или съпруга. Неговите
братя са били неговата упора през целия му живота, той е бил най-големия от всички братя
и е бил като техен баща след смъртта на биологичния им баща. Поддържа се с ДИМ, че
връзка между братята не е била от обичайните, които се наблюдават между близки
родственици от този ред, тъй като починалият не е имал собствено семейство състоящо се
от съпруга и деца. Единствените хора, на които той е разчитал до датата на инцидента са
били неговите братя, както и обратното. На всеки повод /било то добър или лош/ те са
разчитали на неговата морална и финансова подкрепа, както и обратното. Всяко едно
житейско събитие е било споделено между тях, всека трудност, която са имали са споделяли
и преодолявали заедно. В тази връзка са ангажирани от ищцовата страна доказателства,
8
посредством които ще се доказват твърденията в исковата молба.
На следващо място в отговора е направено алтернативно искане за прилагане на
разпоредбата на § 96 от Преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Кодекса за
застраховането относно напълно незаконосъобразния лимит от 5000 лева, като в тази връзка
е налице практика на ВКС, едно от множеството решения/ определения в тази насока е
Определение № 234/ 09.04.2020г. по т.д. № 1726/2019г. по описа на ВКС, ТК, I ТО. Оспорва
се с ДИМ приложението на § 96 от ПЗР на КС, тъй като първо място определяне на такъв
лимит противоречи с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, в която ясно и точно са определени
правомощията на решаващия съд и начина на определяне на размера на неимуществените
вреди, а именно по справедливост Недопустимо е преходни и заключителни разпоредби на
конкретен закон да изменят или променят разпоредба на друг закон. Също така би следвало
да се обърне внимание, че определяйки този „нов лимит“, законодателя въвежда лимит на
лимита, тъй като такъв вече е въведен в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана
с Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката гражданска
отговорност, в чл. 9 ал. 1 от която са предвидени минимални застрахователни суми от 1 000
000 евро за пострадал или 5 000 000 евро - за събитие, независимо от броя на пострадалите.
Разпоредбите на Директивата са транспонирани в чл. 266 КЗ от 2005г./отм./. Решаващият
съд би следва да се съобрази и с решение на СЕС по дело С-277/12, по преюдициално
запитване, отправено на основание чл.267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats /Л/, според което:
съгласно чл. 3, пар. 1 от Директива 72/166 и чл. 1 пар. 1 и 2 от Втора директива 84/5, не се
допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност„ при използването на МПС да покрива обезщетението за неимуществени вреди,
дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума,
която е по-малка от посочените в чл. 1, пар. 2 от Втора директива 84/5. Доколкото решенията
на ЕС по преюдициални запитвания са част от позитивното европейско право и
задължителни за всички съдилища на държавите- членки, включително за българския съд,
съгласно чл. 633 ГПК следва и съдът по настоящото дело да приложи директно това
разрешение, позовавайки се на обективно противоречие между § 96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на
КЗ /обн. ДВ бр. 101 от 2018г./ и Директива 2009/103/ЕО на ЕП и Съвета от 16.09.2009г.
относно застраховката гражданска отговорност- чл. 9 ал. 1.
Отделно от всичко изложено, изразено е становище от пълномощника на ищците с ДИМ, че
следва да се счита за недопустимо преценката на съда да бъде ограничавана по такъв начин
и вътрешното убеждение на същия да бъде „лимитирано“ в определени параметри.
На последно място, поддържа се с ДИМ, че е недопустимо и приемането на лимит на
лимита, тъй като във всяка една застрахователна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е посочен лимит за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, до който застрахователя отговаря срещу заплащането на застрахователна премия.
Въвеждането на такъв „втори“ лимит противоречи както на същността на този вид
застраховка, така и на българското и европейско законодателство в тази насока и е напълно
9
неприложимо.
Оспорва се с ДИМ направеното от ответника алтернативно възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, за което не е налице нито едно доказателство. Поддържа се
становище от ищцовата страна, че не са налице данни за извършени от пострадалия
нарушения на каквито и да е законови норми. От друга страна е налице изключително
обилна съдебна практика, от която става ясно, че за да бъде прието, че е налице принос от
страна на пострадалия не е достатъчно само да е налице извършено нарушение на ЗДвП
/каквото в настоящия казус липсва/, но и би следвало да се докаже по безспорен начин,
причинна връзка между противоправното му поведение и настъпилия вредоносен резултат.
В тази връзка са налице редица решения на ВКС, които са в тази насока, а именно: Решение
№ 169/28.02.12г. по т.д. № 762/2010г. на ВКС, II ТО; Решение № 45/2009г. по т.д. №
525/2008г. на 1-во Т.О.; решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на II -ро Т.О.;
Решение № 25/2010г. по т.д. № 211/2009г.; № 97/2009г. по т.д. № 745/2008г. на ll-po Т.О. и
Решение № 59/2011г. по т.д. № 286/2010г. на 1-во Т.О./ според които, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос
на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното
увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Сочи се с ДИМ, че относно изложеното в отговора касаещо оспорване на причинените
увреждания на Л. О. и техния характер са ангажирани от ищцовата страна достатъчно
доказателства, за които са направени доказателствени искания.
Относно направеното доказателствено искане да бъде изискано и приложено ВНОХД №
498/22г. по описа на САС, изказва се становище от ищцовата страна- че би следвало да бъде
изискано и приложено в цялост НОХД № 348/2021г. по описа на ОС-Благоевград, 11 състав,
тъй като в него се съдържат всички събрани доказателства в хода на разследването и тези в
наказателното производство, както и трите съдебни акта на съответните съдебни инстанции.
В зависимост от становището на ответника, иска се от съда да бъде дадена възможност на
ищците да сочат и други доказателства.
Съдът е приел допълнителната писмена молба от ищците- Д. Г. О., ЕГН **********, Л. Г. О.,
ЕГН ********** и А. Г. О., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Р. Р., за редовна,
депозирана в установения от закона срок и подадена от управомощеното лице. Разпоредил е
да бъде изпратен препис от допълнителната писмена молба на ответника по делото, като му
бъде дадена възможност в двуседмичен срок от получаването и, да депозира по делото
допълнителен отговор по реда на чл. 373 от ГПК, с който може да отговори на
допълнителната искова молба.
В срока и по реда на чл. 373 от ГПК, депозиран е допълнителен отговор на ИМ от ответника
ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез пълномощника му адв. М. Г., САК, с който се поддържа оспорването
на предявените обективно и субективно съединени искове за обезщетение за неимуществени
вреди и за лихва за забава, като същите се оспорват както по основание, така и по размер.
Поддържа се оспорването на предявените искове за неимуществени вреди от ищците Д. Г.
10
О., ЕГН **********, Л. Г. О., ЕГН ********** и А. Г. О., ЕГН **********, причинени от
смъртта на брат им П. Г. О., в причинна връзка с настъпилото на 18.07.2020г. ПТП, като
същите се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се акцесорните искове
за заплащане на лихва за забава, считано от датата на ПТП- 18.07.2020г., като се иска от съда
да предостави възможност за ангажиране на доказателства и за провеждане на насрещно
доказване на правнорелевантните факти ,след изготвянето и обявяването на доклада на съда.
С допълнитления отговор на ИМ, оспорва се материалноправната легитимация на ищците да
претендират обезщетение за неимуществени вреди, което се основава на задължителната
практика в тази насока на ВС на РБ, както и каузалната практика на ВКС по реда на чл. 290
от ГПК.
Поддържа се с ДОИМ и наведеното с първоначалния отговор възражение за съпричиняване
на вредите от страна на починалия брат на ищците- поради непоставяне на обезопасителен
колан.
Поддържа се искането по чл. 219 от ГПК, за привличането на трето лице помагач на страната
на ответника, срещу което не е постъпило възражение от ищцовата страна, което се
аргументира с наличието на правен интерес- третото лице помагач да бъде обвързано от
силата на мотивите на съдебния акт, с оглед възможността за предявяване на регресен иск
срещу деликвента.
Не се възразява срещу искането да бъде изискано и приобщено към доказателствата- НОХД
№ 348/2021г. по описа на ОС-Благоевград, 11 състав.
Съдът съобрази, че съгласно чл. 219, ал. 1 от ГПК с отговорът на исковата молба ответникът
може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи за да помага. По
аргумент от разпоредбата на чл. 218 от ГПК следва, че едно лице има право да встъпи, ако
има интерес решението да бъде постановено в негова полза. Правният интерес при искане за
привличане на трето лице винаги следва да се преценява конкретно според сочените
обстоятелства. Както е възприето и с Решение № 79 от 30.06.2011г. на ВКС по т. д. №
680/2010 г., I т. о., ТК, при искане за встъпване по чл. 174 ГПК (отм.); или при привличане по
реда на чл. 175, ал. 1 ГПК (отм.); на трето лице помагач на страната на ответно дружество, в
правомощията на съда е да прецени правният интерес на встъпващия и/ или привличащия.
Съдебната практика налага схващането, че в случаите по чл. 219 от ГПК правен интерес
следва да е налице както за привличащия, така и за привлечения.
В случая на базата на твърденията на ответника за евентуално реализиране на
предоставените по закон възможности за последващо предявяване на регресни претенции
спрямо лицето, чието привличане е поискал, следва да се приеме, че привличащият ответник
е обосновал правния си интерес по чл. 219 от ГПК от исканото привличане. Изводите за
интереса на привличащия следва да се направят на базата на твърденията за
кореспондиращи потенциални правни възможности за бъдеща защита на привличащия,
каквито в случая са исковете по чл. 53 от ЗЗД, вр. чл. 127 от ЗЗД, вр. чл. чл. 499, ал. 7 от КЗ
/при множество причинители на застрахователното събитие всеки застраховател, отговарят
11
пред увреденото лице, както отговарят причинителите/, и по чл. 500 от КЗ.
Застрахователят ответник с отговора на ИМ, моли съда на основание чл. 219 ГПК като трето
лице помагач на неговата страна/страната на ответника/, да бъде конституиран Б. Ц. П.,
водача на застрахования лек автомобил „*“ с per. № ***, предвид възможността при
условията на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ за ангажиране на регересната отговорност на водача. В
тази връзка се позовава на факта, посочен в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№ 7 от 17.09.2020г., че към момента на настъпване на ПТП, виновният водач- Б. Ц. П., е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта- 2.09 промила на хиляда, а съгласно
влязлата в законна сила присъда, установено е че деецът е управлявал МПС и под
въздействието на наркотични вещества, поради което съобразно разпоредбата на чл. 500 ал.
1 т. 1 от КЗ, застрахователят- ЗД „БУЛ ИНС“ АД има правото на регресен иск спрямо това
лице, до размера на платеното обезщетение, с платени лихви и разноски, тъй като неговата
вина вече е доказана.
Поради изложените съображения и на осн. чл. 219 ал.1 от ГПК, във връзка с охраняването на
интереса на ответника по настоящото дело ЗД „БУЛ ИНС“ АД, във връзка с възможността
за регресен иск, следва да бъде уважено искането на осн. чл. 219 ал.1 от ГПК по
настоящото дело да бъде привлечен в процеса и да бъде конституиран като трето лице
помагачи на страната на ответника- Б. Ц. П., ЕГН **********, адрес: ***.
Съдът намери искането за конституиране на трето лице помагач за своевременно направено,
в срока за отговор на исковата молба, като ответникът обосновава и правен интерес от
привличането му. Ето защо, с Определение № 93 от закрито съдебно заседание, проведено
на 20.02.2024г. по настоящото т.д. № 153/2023г. по описа на ОС Благоевград, съдът е допуска
привличането по т.д. № 153/2023г. по описа на ОС Благоевград, на трето лице помагач на
страната на ответника по делото- ЗД „БУЛ ИНС“ АД, по искане с правно осн. чл. 219 ал.1 от
ГПК, като е конституирал като като трето лице помагач на страната на ответника- ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, участника в ПТП реализирано на 18.07.3020г., около 17.10 часа, на път II-19, в
района на 47- ми километър, посока гр. Д.- с. М./- Б. Ц. П., ЕГН **********, адрес: ***, като
водач на лек автомобил „*“ с per. № ***.
Разпоредил е да се изпрати на новоконституираната трета страна, помагачи на ответника- Б.
Ц. П., ЕГН **********, адрес: ***, препис от ИМ и приложенията към нея, като му бъде
дадена възможност за отговор на исковата молба в срока и по реда на чл. 367 от ГПК, както
и възможността да направи възражения и доказателствени искания по делото.
Писмен отговор на ИМ в срока и по реда на чл. 367 от ГПК от третото лице помагач- Б. Ц.
П., не е постъпил по делото.
Съдът на основание чл. 374 от ГПК във връзка с чл. 140 ал.3 от ГПК във връзка с чл. 146 от
ГПК, изготви следния проект за доклад по делото, който обявява на страните:
Депозираната пред съда искова молба формално отговоря на изискванията на чл. 127 и чл.
128 от ГПК досежно нейните задължителни реквизити по закон. В исковата молба ясно и
точно са формулирани фактическите твърдения и обстоятелствата на които те се основават,
12
изведени са правните съображения и са посочени коректно предявените искове и тяхното
правно основание. Ищците са направили доказателствените си искания и са представили
доказателствата с които разполага към момента на предявяването на исковата молба.
Въз основа на фактическите твърдения изведени в обстоятелствената част на исковата молба
и заявения от ищците петитум на същата, следва да се приеме че са предявени за
разглеждане пред съда обективно и субективно съединени осъдителни искове за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, предявени от ищците като близки роднини на
починалия П. Г. О., с правно основание чл. 432 ал. 1 и 2 от КЗ/ДВ бр.102/2015г./, при
действието на който е бил сключен застрахователния договор по задължителната
застраховка "ГО" на лек автомобил „*“ с peг. № *** и е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, във връзка с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Предявени са искове с правно основание чл. 86 от ЗЗД- за дължимата лихва за забава върху
претендираните суми като обезщетение за причинените неимуществени вреди, считано от
18.07.2020г.- датата на реализирането на ПТП.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, поради
неспазване на правилата за движение съгласно ЗДвП, е депозирано пред съда в
преклузивния срок съобразно разпоредбата на чл. 367 от ГПК- с отговора на исковата молба,
поради което същото следва да бъде допуснато до разглеждане в настоящия процес.
Приетото възражение на ответното дружество- ЗД „БУЛ ИНС” АД- за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия- починала от уврежданията, е с правно основание 51
ал. 2 от ЗЗД.
Предвени са искове за имуществени и неимуществени вреди и от ищеца- Л. Г. О., на
самостоятелно основание и поради увреждането на самия него от настъпилото ПТП на
18.07.2020г., които също са процесуално допустими и следва да бъдат разглеждани по
същество. Степента на увреждането и интензитета на претърпените болки и страдания има
отношение към основателността напредявения иск за ниумещтвени вреди, а не към неговата
допустимост.
Съдът въз основа на служебно извършената проверка по реда на чл. 130 от ГПК за
допустимостта на предявените искове за неимуществени вреди, счита същите за
процесуално допустими. На този етап от развитието на производството, предвид
твърденията в исковата молба и приложените към нея доказателства, процесуалната
предпоставка за надлежно упражняване правото по чл. 498 ал. 3 КЗ е изпълнена, предвид
което съдът приема предявените искове за неимуществени вреди от ищците срещу
застрахователното дружество за процесуално допустими.
Съдът намира че страните по делото са надлежно конституирани, като не е налице
нередовност във връзка с активната и пасивната легитимация по иска.
Конституиран е като трето лице помагач на страната на ответника Б. Ц. П., за да бъде
същият обвързан от мотивите на съдебното решение и в настоящия процес, да може да
неведе възраженията си срещу така предявените искове, с оглед на възможността за
13
предявяване срещу него на регресен иск по чл. 500 ал. 1 от КЗ.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ :
Общата разпоредба на чл. 154 ал.1 от ГПК, задължаваща всяка страна да докаже в процеса
фактите от които се ползва. В тежест на ищците по предявения пряк иск срещу
застрахователя е чрез допустимите в ГПК доказателства, да проведат пълно и главно
доказване на твърдените обстоятелства от фактическа страна във връзка със състава на чл.
432 от КЗ- настъпване на застрахователно събитие по вина на водач на застрахован по
задължителната застраховка "ГО" лек автомобил, увреждане в резултат на настъпилото ПТП
за починалия П. Г. О. към момента на настъпването на ПТП, причинната връзка между
уврежданията на починалия и застрахователното събитие, вината на водача на застрахования
лек автомобил; наличието на близко родство/братя/ на ищците и починалия П. Г. О., към
момента на настъпване на ПТП; вида, обема и интензитета на претърпените неимуществени
вреди, причинени им във връзка с настъпилото застрахователно събитие; доказване на
обстоятелства, че застрахователя е сезиран за настъпилото застрахователно събитие, с
искане за извънсъдебно определяне размера на обезщетението, по което ответникът по иска
не се е произнесъл в законно установения срок, както и обстоятелствата свързани с
изпадането на ответника в забава относно плащането на застрахователно обезщетение.
Ответникът по иска носи доказателствена тежест, да докаже при условията на пълно и
главно доказване съпричиняване от страна на починалия П. Г. О., за вредите от ПТП,
настъпило на 18.07.2020г. около 17.10 ч., на път 11-19, в района на 47-ми километър, посока
гр. Д.- с. М., поради непоставяне на обезопасителен колан.
На осн. чл. 300 от ГПК, влязлата в законна присъда на наказателния съд, е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това- дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като съдът не е
длъжен да събира доказателства в тази насока, ако същите не се оспорват от страните по
делото.
Съобразно нормата на чл. 154 ал.1 от ГПК всяко от страните е длъжна да доказва фактите на
които основава правните си твърдения. В тежест на ищците по делото е доказването на
причинно следствената връзка между настъпилото ПТП и причинената смъртта на
починалия П. Г. О., както и че въз основа на това са настъпили за неговите близки
родственици- братя, неимуществени вреди изразяващи се в болката от неговата загуба.
Ответникът застраховател може да противопостави всички възражения които прекия
извършител на деянието може да противопостави на ищците във връзка с предявения от тях
иск за обезщетение за неимущствени вреди. Върху ответника тежи задължението да докаже
всички обстоятелства във връзка с наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от починалия, като основание за намаляване на обезщетението за неимуществени
вреди от съда.
Съобразно разрешението на въпроса за активната материално правна легитимация дадено в
ТР № 1/21.06.2018г., т. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
14
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на
Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Необходимостта от разширяване на кръга на лицата, преди действието на чл. 493а КЗ– от
07.12.2018г., е наложено от Директива 2009/103/ЕО/16.09.2009г., относно застраховката
"Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства и за контрол
върху задължението за сключване на такава застраховка и Директива
2012/29/ЕС/25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления.
По приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип на справедливост в съдебната
практика с Постановление № 4/25.05.1961г., Постановление № 5/24.11.1969г. и
Постановление № 2/30.11.1984г. е възприет ограничителен подход спрямо кръга на
правоимащите. От гледна точка на чл. 52 ЗЗД, обаче е справедливо да може да получи
обезщетение за неимуществени вреди всеки, който е създал с починалия постоянна, трайна и
дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпи морални болки и
страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките.
Отричането на това право се отчита в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г., по т. д. №
1/2016г., ОСНГТК на ВКС като противоречащо на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД
и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България и с чл. 20 и чл. 47
от Хартата за основните права в Европейския съюз, равенство на всеки пред закона. Поради
това, извън изброените в Постановление № 4/61г. и Постановление на 5/69г. лица, правото да
получат обезщетение се допуска за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от
неговата смърт).
Предпоставките съгласно тълкувателното решение на всички колегии на ВКС относно
правото на обезщетение се свързват с доказването на трайна и дълбока емоционална връзка
между починалия и всяко лице, което търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Отчетено е, че според традиционните за българското общество семейни отношения братята
и сестрите, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се
характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето
защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на
15
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на
обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки
и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС - че в
случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
При условията на пълно и главно доказване следва да бъде установено от ищците по делото
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците- братя с починалия
техен брат- П. Г. О., и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания за ищците по делото, както и че смъртта на
П. Г. О., им е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Върху ищеца Л. Г. О., е процесуалната тежест от провеждането на пълно и главно доказване,
на преживените болки и страдания от получените от самия него увреждания от ПТП,
настъпило на 18.07.2020г. около 17.10 ч., на път 11-19, в района на 47-ми километър, посока
гр. Д.- с. М..
Същият е ищец и по предявения иск за имущетвени вреди, в размер на 1 250лв.,
съставляващи стойността от пълната загуба на катастрофиралия лек автомобил м. „О. М.“ с
peг. № ***, като същият следва при пълно и главно доказване да установи по делото, че е
налице т.нар. „пълна щета“ на лекия автомобил, както и да докаже каква е средната пазарна
стойност на същия.
Съгласно чл. 386 ал. 2 от КЗ (съотв. чл. 208 от КЗ (отм.); ), и предвид трайната практика на
ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010г. по т.д. № 652/2009г. на ВКС, І т.о.; решение
№ 109/14.11.2011г. по т.д. № 870/2010г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009г. по т.д. №
156/2009г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013г. по т.д. № 469/2012г. на ВКС, т.о.
относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ (чл.
203, ал. 2 от КЗ (отм.); ), съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. При доказване на настъпила "тотална щета",
определянето на дължимото застрахователно обезщетение следва да се извърши по средни
пазарни цени на погиналата вещ, съобразно заключението на експерта по изготвена СТЕ.
16
По доказателствените искания на страните:
Съдът след като анализира представените писмени доказателства от страните при
извършената двойна размяна на книжа, намира че те са относими към предмета на
доказване, допустими с оглед на тяхната форма и заверката им, както и необходими досежно
правно релевантните факти които следва да бъде установени в настоящия процес. Следва на
основание чл. 146 ал. 4 от ГПК, и на основание чл. 374 от ГПК и чл. 157 ал.1 от ГПК, същите
да бъдат допуснати като доказателства по делото с настоящото определение.
По делото не се оспорва от ответната страна съществуването на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на лек автомобил „*“ с peг. № *** и дружеството
ответник- ЗД „БУЛ ИНС” АД, въз основа на задължителен договор „Гражданска
отговорност“ по Застрахователна полица № BG/02/12000519233, със срок на покритие от
16.02.2020г. до 15.02.2021г., т.е. валидна и към момента на настъпване на процесното ПТП-
18.07.2020г., като това обстоятелство следва на осн. чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК да бъде прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото.
Следва да бъде изискано за да бъде приложено по настоящото дело и приобщено към
доказателствата- НОХД № 348/2021г. по описа на ОС-Благоевград, 11 състав, ведно с
приложените към него ВНОХД № 498/2022г. по описа на АС София и нак.дело № 909/2022г.
на ВКС.
Следва с оглед на твърденията на ищците по делото, да бъде допуснато събиране на гласни
доказателства, чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане, които ще
установяват причинените неимуществени вреди, свързани с претърпените от ищците болки
и страдания във връзка със смъртта на техния брат П. Г. О., както и за болките и
страданията, претърпени от Л. Г. О., във връзка с настъпилото ПТП.
Следва да бъде уважено искането на ищците, съдът да допусне извършването на САТЕ, при
задачи подробно посочени в ИМ.
Следва да бъде уважено искането на ищцовата страна по делото- да бъде допусната и
назначена съдебно медицинска експертиза, която да бъде възложена на експерта- д-р А. С.,
който след като се запознае с материалите по настоящото дело и тези събрани по НОХД №
348/2021г. по описа на ОС-Благоевград, 11 състав, да отговори на поставените задачи с ИМ.
Следва на основание чл. 374 ал.2 от ГПК, на страните да бъде връчен препис от настоящото
определение, както и да им бъде обявен проекта за доклад изготвен от съдията докладчик.
Следва да се изпрати препис от допълнителния отговор на ИМ на ищеца по делото за
запознаване с неговото съдържание.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото за 28.10.2024г. от 14.00 часа,
за която дата да се призоват страните по делото, чрез техните пълномощници, както и
вещите лица.
Водим от горното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
17
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВАВА на основание чл. 374 ал.2 от ГПК, писмения си проект за доклад на страните по
настоящото дело.
ДОПУСКА КАТО ПИСМЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото– представените от страните
при извършената двойна размяна на книжа по делото.
ПРИЕМА на осн. чл. 146 ал.1 т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото- съществуването на валидно застрахователно правоотношение между собственика на
лек автомобил „*“ с peг. № *** и дружеството ответник- ЗД „БУЛ ИНС” АД, въз основа на
задължителен договор „Гражданска отговорност“ по Застрахователна полица №
BG/02/12000519233, със срок на покритие от 16.02.2020г. до 15.02.2021г., т.е. валидна и към
момента на настъпване на процесното ПТП- 18.07.2020г.
ДА СЕ ИЗИСКА от ОС Благоевград, за да бъде приложено по настоящото дело и
приобщено към доказателствата- НОХД № 348/2021г. по описа на ОС-Благоевград, 11
състав, ведно с приложените към него ВНОХД № 498/2022г. по описа на АС София и
нак.дело № 909/2022г. на ВКС.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели при режим
на довеждане, по искане на ищцовата страна, които ще установяват причинените
неимуществени вреди, свързани с претърпените от ищците болки и страдания във връзка със
смъртта на техния брат П. Г. О., както и за болките и страданията, претърпени от Л. Г. О.,
във връзка с настъпилото ПТП.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 и сл. от ГПК извършването на съдебно автотехническа
експертиза, която възлага на инж. Ж. С., който след като се запознае с материалите по
настоящото дело и материалите по НОХД № 348/2021г. по описа на ОС-Благоевград, 11
състав, да отговори на въпроси подробно посочени в ИМ.
ЗАДЪЛЖАВА ищците по делото, в едноседмичен срок от получаването на настоящото
определение на съда, да внесат по сметката на ОС Благоевград, сумата 300лв. като
предварителен депозит за изготвянето на допуснатата САТЕ.
ДОПУСКА на основание чл. 197 ал. 1 от ГПК съдебно медицинска експертиза, като
ВЪЗЛАГА нейното извършване на д-р А. С., който след като се запознае с материалите по
настоящото дело и тези събрани по НОХД № 348/2021г. по описа на ОС-Благоевград, 11
състав, да отговори на поставените задачи с ИМ.
ЗАДЪЛЖАВА ищците в едноседмичен срок от получаването на настоящото определение на
съда, да внесат по сметката на ОС Благоевград, сумата 300лв. като предварителен депозит за
изготвянето на допуснатата СМЕ.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните по делото чрез техните
пълномощници.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от допълнителния отговор на ИМ на ищеца по делото за
запознаване с неговото съдържание.
18
НАСРОЧВА ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ по делото за 28.10.2024г. от 14.00 часа,
за която дата страните и вещите лица, да бъдат редовно призовани.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19