Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 11.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на пети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов
Членове: Пепа Тонева
Марина Гюрова
при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ………………..съдия Михайлов …..гр.д. № 3 431...... по описа
за 2018 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от М.наП., с която обжалва решение № 312 989 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 68 473/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е приел, че е налице имуществена вреда за ищеца, тъй като платените държавни такси не могат да се разглеждат като имуществена вреда, защото са дължими. Развива доводи свързани с понятието „разноски“,както и такива, кои от разноските следва да се възмездят в процеса. Моли съда да постанови решение, с което да отмени постановеното решение, като противоречащо на материалния закон и да се отхвърли исковата молба, като неоснователна и недоказана.
Ответникът по въззивната жалба „Н.А.за О.З.“ оспорва същата. Твърди, че цитираната практика е неотносима, той не е освободен от внасянето на държавни такси, както и че поради факта, че изпълнително производство не може да се образува, то отказа да се изплатят е незаконосъобразно действие, следващо незаконосъобразното действие на ответника, довело до образуването на административните дела. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира разноски в настоящето.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От
фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от решение № 312 989 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 68 473/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, че съдът е осъдил М.наП. на Р. Б. да заплати на Н.А.за О.З.сумата от 40 лв., представляваща имуществени вреди за разноски по издадени в полза на Н.А.за О.З.изпълнителни листи на основание чл. 49 ЗЗД, както и сумата от 50 лева, разноски в исковото производство на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е заплатил държавна такса по чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ТПК за издаването на 8 броя изпълнителни листи, в общ размер от 40 лева.
Не
се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо
изх.№12-00-182 от 30.10.2014 г., гл. секретар на М.наП., е отказал да бъде
заплатена претендиралата сума, осем броя квитанции, издадени от ВАС.
От
правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск, с правно основание чл.49, вр.чл.45 от ЗЗД за сумата от 40 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия на М.наП..
С обжалвано решение № 312 989 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 68 473/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, съдът е осъдил М.наП. на Р. Б. да заплати на Н.А.за О.З.сумата от 40 лв., представляваща имуществени вреди за разноски по издадени в полза на Н.А.за О.З.изпълнителни листи на основание чл. 49 ЗЗД, както и сумата от 50 лева, разноски в исковото производство на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
По допустимостта и основателността на
подадената въззивна жалба:
Видно от доказателствата по делото жалбата е подадена в установените от закона срокове, от лица с представителна власт, поради което съдът в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Релевираните доводи във въззивната
жалба са свързани с твърдения за неправилност на атакуваното решение, по
отношение на изводите за наличието на вредоносни действия и способа за събиране
на разноските в гражданския процес.
Така наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в настоящия си състав намира за неоснователни. Един от източните на задълженията е деликтната отговорност, уреден в разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, която гласи, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Източникът на вредоносния резултат и самата вреда представляват промяна в обективната действителност, която е нежелана от увредения. За да бъде успешно проведен иска за ангажиране на деликтната отговорност по безспорен начин следва да се установят наличието на следните предпоставки: деяние, вреда, противоправността на деянието, причинната връзка и вината. Деянието /действие или бездействие/ трябва да е противоправно, като вината се предполага до доказване на противното. Вредата е основния елемент на непозволеното увреждане. Под използвания термин „вреда” следва да разбираме каквото и да е засягане на правно защитени блага. Противоправно е всяко поведение, което нарушава чуждо благо, защитено от правния ред, като предмет на чуждо абсолютно субективно право. Тя се изразява в нарушаването на предписанията на императивна правна норма. Правнорелевантната причинна връзка между деянието и вредата е тази, която обосновава ангажирането на гражданската отговорност. За непозволено увреждане отговорността може да е както на физически така и на юридически лица, съобразно правилата на чл.49 от ЗЗД. Съгласно цитираният текст отговорността е в тежест на този (тази организация), които е възложил на свой работник да извърши дейност, в резултат, на която е настъпила вредата. Теоретичната обосновка на отговорността по чл.49 от ЗЗД се основа на вината от лошия избор на лицето, на което е възложена работата, както и на неупражнен контрол върху дейността му, по повод изпълнението на същата. Тази отговорност е обективна и безвиновна, за чуждо виновно поведение. Липсата на една от тези предпоставки води до неоснователност на предявеният иск.
Спорно пред първоинстанционния съд, като и
пред настоящия такъв е въпросът за реда, по които се събират разноските за
издаването на изпълнителен лист, т.е. доводите са свързани с липсата на
предпоставката за уважаването на деликтния иск – противоправни действия. С
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК законодателят е създал общо правило за разноските
в изпълнението, като е посочил, че същите са за сметка на длъжника. Със същата
разпоредба е предвидил две изключения от това общо правило - когато делото се прекрати съгласно чл. 433,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от
съда и за разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи,
които не са приложени. Константната съдебна практика приема, че разноските за
издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по
смисъла на чл.79 ал.1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън
сумите по изпълнителния лист. В настоящия случай, съобразно правилата на чл.519
от ГПК и срещу ответникът не е възможно да се образува изпълнително
производство, поради което ответникът е следвало да изплати претендираните
разноски, които в общия случай се събират от съдебния изпълнител. Ето
защо следва логическия извод, че са налице незаконосъобразни действия от страна
на служители на ответника, които са причинили имуществена вреда за ищеца
По отношение на
наведените доводи за списък с разноските, както и за дължимостта на разноските
по издаването на изпълнителния лист, настоящият съдебен състав намира, че не
следва да се обсъждат, тъй като същите са извън предмета на спора.
По отношение на направеното изявление за
присъждане на разноски, съдът намира, че такива се дължат на въззиваемата
страна, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 300 лв., възнаграждение за един адвокат, предвид
възражението на въззивника.
Водим от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 312 989 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д. № 68 473/14 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 53 състав, като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА М.наП. на Р. Б., с адрес в град София, ул. „********,ЕИК ******** да заплати на Н.А.за О.З., Булстат ********със седалище и адрес гр. София, кв. „********”, ул.„********сумата от 300 (триста) лв., на основание чл.78 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.