№ 322
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело
№ 20223001000399 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е след постановяване на отменително решение №
85/14.07.2022 год. по т.д.№ 968/2021 год. по описа на ВКС, Първо отделение,
с което е отменено решение № 26003/08.01.2021 год. по ВТД № 521/2020 год.
на АС – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „КАГИП“
ЕООД, с.Тополи, обл. Варна, представлявано от управителя Г.Й.К., чрез
адв.В., срещу решение №260018/07.07.2020г. по т.д. №1421/2019г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, а в условие на
евентуалност неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалните и процесуални норми. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна Р. Б. Р. с писмен отговор, чрез адв.Ж., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно и постановено
въз основа на събраните доказателства.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено
1
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на постановения съдебен акт:
С постановяване на отменително решение № 85/14.07.2022 год. по т.д.№
968/2021 год. по описа на ВКС, Първо отделение е решен окончателно
въпросът за допустимостта на предявения иск.
ВКС е приел, че вписването в търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел на изменените обстоятелства въз
основа на приети от общото събрание на съдружниците решения не се счита
за узнаване на решенията с оглед определяне на началния момент, от който
тече срокът по чл. 74, ал. 2, предл. второ ТЗ за предявяване на иск за отмяна
на решенията.
Предвид отговора на правния въпрос ВКС е формулиран извод, че
въззивният съд неправилно е приел, че искът с правно основание чл. 74 ТЗ е
недопустим, тъй като е предявен след изтичане на четиринадесетдневния
срок, течащ от вписването на взетите решения по партидата на ответното
дружество „Кагип“ ООД в ТРРЮЛНЦ. Четиринадесетдневният срок по чл.
74, ал. 2, предл. второ ТЗ е свързан с реалното фактическо узнаване на
решенията, от който момент следва да се упражни потестативното право по
чл. 74 ТЗ. В случая ищецът поддържа, че е узнал за оспорените решения на
общото събрание на съдружниците в ответното дружество на 23. 08. 2019 г.,
при справка в търговския регистър. По делото не се установява решенията да
са доведени до знанието му в периода от провеждането на общото събрание –
на 20. 06. 2019 г. до посочената дата, като ответникът не е поддържал, че има
друга, по-ранна дата на узнаване, освен датата на вписване на промените по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, поради което срокът по чл. 74, ал. 2
ТЗ следва да се счита за спазен с подаването на исковата молба на 2. 09. 2019
г. На основание чл. 294, ал.1, изр. 2 ГПК указанията на ВКС по прилагането и
тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото.
Не може да формира извод за недопустимост на производството и от
поддържания пред настоящата инстанция довод на ответника – въззивник за
наличието на редовно връчена покана за ОС. Исковата молба е предявена при
твърдения, че ищецът не е бил редовно поканен за проведеното ОС. Горното
твърдение е въведено като самостоятелно основание за порочност на приетите
решения и обуславя основателността на предявения иск. Само когато е
2
безспорно, че ищецът е бил редовно уведомен за провеждането на ОС и
дневния му ред, началната дата на преклузивния срок е датата на ОС. При
наличие на изрично въведено основание за порочност, изразяващо се в липса
на редовно уведомяване, срокът за предявяване на иска се брои според датата
на узнаване. По редовността на уведомяването съдът следва да се произнесе с
решение по съществото на спора /така определение № 635 от 16.07.2010 г. на
ВКС по ч. т. д. № 538/2010 г., I т. о., ТК; Решение № 1592 от 28.11.2003 г. на
ВКС по гр. д. № 612/2003 г., ТК /.
По съществото на спора:
По твърдения на ответника процесното ОС е свикано с покана, с дневен
ред от две точки: 1. Вземане на решение за погасяване на дружествените
кредити и 2. Преразпределение на дружествените дялове. Поканата съдържа
още констатации, че съдружникът Р.Р. е допуснал виновно неизпълнение на
задълженията си, и при неявяването на насроченото ОС същата следва да
счита за предупреждение за изключване по смисъла на чл.126, ал.1 ТЗ.
Страните спорят относно редовното връчване на поканата.
Процесното ОС е било проведено на 20.06.2019 год. с обявен дневен
ред по т.1 – Вземане на решение за погасяване на дружествените спорове и по
т.2 – Преразпределение на дружествени дялове между съдружници.
Събранието е констатирало, че съдружникът Р. Б.Р. отсъства, поради което не
може да вземе решения по обявения дневен ред. Вместо това ОС е приело
решения за изключване на отсъстващия съдружник, освобождаването му като
управител поемане на дружествените му дялове от оставащия съдружник,
трансформиране на дружеството в ЕООД и приемане на нов учредителен акт.
Съпоставката между отправената покана до съдружника и
съдържанието на приетите решения сочи, че дружеството е допуснало
нарушение на чл. 139, ал.1, изр.2 ТЗ, тъй като ОС е проведено с дневен ред,
различен от обявения. Адресираната до съдружника покана има за предмет
свикването на ОС за решаване на оперативни въпроси /погасяване на
дружествени кредити/ и на въпроси, свързани с обема и съотношението на
членствените права без конкретна индивидуализация на способите за това.
Вместо това ОС е приело решения за прекратяване на членственото
правоотношение със съдружника Р. поради изключване; прекратяване на
функциите му като управител и следващите от това промени в
3
разпределението на дяловете, фирменото наименование и учредителния акт.
Вписването на допълнително условие, че при неявяване на съдружника
Р., поканата следва да се счита за предупреждение за изключване, не променя
горния правен извод. Предупреждението за изключване е самостоятелно
волеизявление на дружеството, изискуемо съобрано чл. 126, ал.3 ТЗ, което
може да бъде отправено преди или едновременно с поканата за ОС.
Наличието на отправено предупреждение не замества необходимостта от
едновременното или последващо свикване на ОС с ясна и нарочно
предвидена компетентност по чл. 137, ал.1, т.2 ТЗ. Отправената покана
съдържа белезите на условно предупреждение по чл. 126, ал.3 ТЗ, но от
същата не може да се извлече ясен и несъмнен извод, че прекратяването на
членственото правоотношение на Р. ще бъде предмет на насроченото за
20.06.2019 год. ОС.
Изискването на чл. 139, ал.1 ТЗ за посочване на дневния ред в поканата
цели да определи компетентността на Общото събрание за вземане на
решение, като в същото време се осигури и информация и възможност за
подготовка на всеки съдружник. Нарушаването на сочената императивна
разпредба обуславя процесуалната незаконосъобразност на приетите на
събранието решения. Констатираните от съда нарушения в свикването на
проведеното общо събрание съставляват достатъчно основание за отмяна на
взетите от същото решения при условията на чл.74, ал.1 ТЗ без да е
необходимо да се изследват по същество останалите наведени основания за
отмяна.
Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Разноски:
В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените
във въззивното производство съдебни и деловодни разноски. Страната е
представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1300 лева при предвиден по Наредба № 1/2004 год. минимален размер на
възнаграждението по неоценяеми искове в размер на 1000 лева. Съдът
съобрази, че въззивното производство е протекло без събиране на
доказателства и по въззивни доводи, свързани единствено с процесуалната
незаконосъобразност на приетите решения. Наведените отменителни
4
основания са общи за всички приети решения на ОС. При това положение и
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК заплатеното възнаграждение следва да бъде
намалено до размер на 1000 лева, тъй като е прекомерно спрямо
действителната правна и фактическа сложност на делото.
На основание чл. 294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото
съдът се произнася и по разноските за водене на делото във ВКС. Същите са
поискани в касационната инстанция и са обективирани в нарочен списък по
чл.80 ГПК, като възлизат на 2040 лева.
Общо дължимите разноски, които следва да се присъдят на
въззиваемата страна, възлизат на 3040 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018/07.07.2020г. по т.д. №1421/2019г.
на ВОС.
ОСЪЖДА „КАГИП“ ЕООД, ЕИК *********, с. Тополи, Адм. сграда на
ЗК Тракия, представлявано от управител Г.К. да заплати на Р. Б. Р., ЕГН
********** от гр. Д., ул. Г. 29 сумата от 3040 лева, представляваща
направените разноски от ищеца пред въззивнита и касационната инстанция,
на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5