Р Е Ш
Е Н И Е
№53
гр. Русе,
14.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд-Русе, четвърти
състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ДИАНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдията ДЯКОВА адм. дело № 143 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, чл. 4
и чл. 9б от
Закона за местните данъци такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на „Енерджи съплай„ ЕООД,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.3, с
ЕИК *********, представлявано от
управителя С.Н. – К., чрез адв.И.С. *** , съд.адрес *** против Акт за установяване на задължение по
чл. 107, ал.3 от ДОПК № **********-1 от 05.01.2021г., издаден от Гл.експерт в
отдел МДТ при Община Бяла, потвърден с Решение № **********-1-1 от 08.02.2021г.
на Началник отдел МДТ при Община Бяла. Наведени са оплаквания за
незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че по Акта за
установяване на задължение/ АУЗ/ е налице произнасяне на некомпетентен
орган. Оспорва се изцяло определената
данъчна оценка за всеки от двата имота с идентификатори 07603.502.604 и
07603.502.592, както и начисленото от
административния орган вземане за данък
върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци по основание и размер. Считат, че в обжалвания АУЗ и решението, с
което е потвърден, не са изложени мотиви и не е посочен конкретния механизъм,
по които е изчислена данъчната оценка на процесните недвижими имоти. Посочват,
че данъчната оценка на имотите е неправилно изчислена, като е приложена
неправилна методика. Навеждат оплакване, че при изчисляване на таксата за
битови отпадъци не е взето предвид
обстоятелството, че имотите практически не са използвани и в тях не е извършвана никаква дейност.
Развити са и съображения, че определянето на такса битови отпадъци в
промили от данъчната оценка представлява
по същността си втори данък върху имот.
Оспорващият претендира отмяна на потвърдения с
решение на началника на отдел МДТ Акт за установяване на задължения/АЗУ/.
Претендира и присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата – началник отдел „МДТ” при
Община Бяла, в качеството си на ръководител на звеното за местни приходи, чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на разноски.
След като обсъди оплакванията в жалбата,
писмените доказателства по делото,
становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед предоставените
компетенции по чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално
допустима.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ
установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от
служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия
ред. Според чл. 156, ал. 2 и ал. 3 ДОПК ревизионният акт (в случая АУЗ по чл. 107,
ал. 3 от ДОПК) не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред или в която част подадената по административен
ред жалба е уважена. Според чл.9б ЗМДТ установяването,
обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по
реда на чл. 4, ал. 1 – 5 ЗМДТ. Обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. В
случая е проведено задължителното оспорване по административен ред на
първоначалния акт, като с Решение № **********-1-1 от 08.02.2021г. Началникът на Отдел “МДТ” е потвърдил акта, с
който са определени Данък върху недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци/ТБО/
и лихви за два недвижим имота в гр.Бяла, собственост на
дружеството-жалбоподател. Следователно налице е годен предмет на оспорване. Жалбата
е подадена от процесуално легитимирано лице – адресат на акта. Спазен е преклузивният
14-дневен срок за оспорване по чл.156, ал.1 от ДОПК – решението на горестоящия
административен орган е съобщено на жалбоподателя на 11.02.2021 г. (л.1
преписка), а жалбата е подадена на 23.02.2021 г., съобразно входирането й в Община
Бяла. Жалбата е изпратена с куриерска служба до Административен съд Русе, като
на 01.03.2021г. е входирана в съда под рег.№ 822.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото не се
спори, че дружеството – жалбоподател е собственик на недвижими имоти с идентификатори
07603.502.604 и 07603.502.592 в гр.Бяла, за които е подало декларации по ЗМДТ вх.
№ ********** от 01.04.2020г. /л.17-21/ и вх.№ № ********** от 01.04.2020г. /л.25-29/ и
са разкрити данъчни партиди съответно с № 6802F13020 и № 6802F13019 – за нежилищни
недвижими имоти с адрес гр.Бяла, ул.“Васил Априлов“№ 43), представляващи УПИ в
строителни граници с идентификатори 07603.502.604 и 07603.502.592. Към
подадените данъчни декларации не е попълнена част ІІ, съдържаща данни за вида
на обектите, намиращи се в имота (сгради ). В декларациите на основание чл.14,
ал.4 от ЗМДТ е посочена отчетната стойност
на двата имота , съответно за имот с идентификатор 07603.502.604 –
111 460,00лв за имот с
идентификатор 07603.502.592 – 8 540,00лв. За двата имота не е декларирана
изградена инфраструктура. Към двете данъчни декларации е приложен Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижими имоти акт № 171, т.1, рег.№ 1418, д.113 от
12.03.2020г., вписан с вх.р.№712 от 12.03.2020г., акт.178, т.2, д.№ 374 на
Сл.вп. при РС Бяла. Данъчните оценки на двата имота са съответно имот с
идентификатор 07603.502.604 – 956 117,00лв
за имот с идентификатор 07603.502.592 – 71 620,00лв.
Въз основа на подадените
данъчни декларации и приложените писмени доказателства, в производство по чл. 107,
ал. 3 ДОПК, е издаден АУЗ, оспорен от жалбоподателя, с който са определени
публични задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци /ТБО/
и лихви за просрочие върху главницата до 05.01.2021г. за два имота в гр.Бяла на
ул. „Васил Априлов“ № 43 за 2020 година (л.л. 14-16). В обстоятелствената част на АУЗ са
описани разпоредбите и конкретните размери на данъка върху недвижимите имоти и ТБО.
Според АУЗ за поземлен имот с идентификатор 07603.502.604 задълженията са както
следва : ДНИ за 2020г.- 1792,72лв и лихва 52,63лв; ТБО за 2020г. –
4 947,91лв и лихва 145,23лв; За поземлен имот с идентификатор 07603.502.592
задълженията са както следва : ДНИ за 2020г.- 134,29лв и лихва 394лв; ТБО за
2020г. – 370,64лв и лихва 10,88лв. Размерът на установените задължения са за
периода 01.04.2020г. до 31.12.2020г.
От представената
Заповед № РД 1138 от 24.01.2020г. на Кмета на община Бяла (л. 33) е видно, че издателят на АУЗ – гл.
специалист Иваничка Николаева е включена в списъка на служителите от отдел
„МДТ” с права на орган по приходите, а функциите на ръководител на звеното за
местни приходи в общината се изпълняват от началника на отдел „МДТ“ – Иванка
Владова. Същата е назначена на тази длъжност със Заповед № ЧР-6 от 20.03.2017г.
на Кмета на Община Бяла, приложена по делото/л.7/. Със Заповед № РД 1138 от
24.01.2020г. на Кмета на община Бяла (л. 33) – т.три от заповедта тя е
определена от Кмета на Община Бяла за
лице, което да упражнява правомощията на териториален директор на НАП във вр.
чл. 4, ал.5 от ЗМДТ в случаите на чл.107, ал.4 от ДОПК. Предвид изложеното
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че атакуваният АУЗ и решението,
с което е потвърден, са издадени от
некомпетентен орган.
По делото като писмено
доказателство е представена заповед за определяне границите на районите, в
които се извършват услугите сметосъбиране и транспортиране на контейнери за
разделно събиране на отпадъци и опаковки
през 2020г. на териториите за обществено ползване по населени места за имоти,
собственост на физически и юридически лица за 2020г. – Заповед № РД 11-494 от
30.10.2019г.(л. 34-35). От съдържанието на заповедта се установява, че процесните
имоти попадат в район (трети район), за който община Бяла е организирала
услугите сметосъбиране, сметоизвозване.
По делото е
представено извлечение от Решение №28 по протокол №4/27.12.2019г. на Общински
съвет Бяла, с което е одобрен план-сметка за дейности по чл.66, ал.1 от ЗМСМА
за територията на Община Бяла за 2020г., както следва : 1.1Осигуряване на
съдове за съхранение на битови отпадъци – контейнери, кофи и др., 1.2. Събиране,
вкл. Разделно на битови отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането
им.1.3. Проучване, проектиране, изграждане, поддържане , закриване, мониторинг
на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за
обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, вкл. Отчисления
по чл.60 и чл. 64 от ЗУО.1.4Почистване на улични платна, площадите, алеите,
паркове и др.територии от населените места, предназначени за обществено
ползване. Със същата заповед е определен размера на ТБО за гр.Бяла за 2020г.
по отделните
компонента на ТБО, както следва: за юридически лица, предприятия и фирми - 6,9 промила,
пропорционално върху по-високата от
отчетната стойност и данъчната оценка на имота по приложение №2 от ЗМДТ, в това
число 2,7 промила за сметосъбиране и сметоизвозване, 3,9 промила за
обезвреждане на битови отпадъци и 0,3 промила за поддържане чистотата на
териториите за обществено ползване. По делото не се спори, че посочените услуги
реално са предоставени. Изтъква се като възражение, че двата имота не са
използвани през годината, поради което от тях не са генерирани отпадъци. Основното възражение е свързано с твърдението
на жалбоподателя, че неправилно е определена данъчната оценка на двата имота.
Оспорва се начина на формиране и изчисление на данъчната оценка за процесните
периоди, както и избора на стойности на приложимия коефициент по всеки елемент от формулата. Оспорва се методиката,
по която е извършено изчисляването на облагаемата основа и на данъчната оценка.
По делото е
назначена съдебно-техническа-счетоводна експертиза по искане на жалбоподателя.
Ответната страна, върху която лежи тежестта на доказване в настоящото
производство също поставя въпрос към в.л. (л.91-96 от делото). Заключението на
вещото лице е прието, въпреки оспорването
му от жалбопдателя. Съдът го кредитира като изготвено от специалисти в съответната
област/счетоводство и геодезия/, които безпристрастно и изчерпателно отговарят
на поставените въпроси. От заключението на експертизата, се установява размера
на данъчните основи на двата имота, съобразно Приложение№2 на ПЗР на ЗМДТ,
размера на дължимите данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци за двата имота за периода 01.04.- 31.12.2020г. Изчислените
от вещото лице размери на дължимите суми за ДНИ, ТБО и лихви съответстват на определените
от органа по приходите дължими суми. Минимално разминаване, според обясненията
на в.л., е резултат от допусната неточност от отдел Местни данъци и такси при
Община Бяла при определяне коефициента
за инфраструктура за имот с идентификатор 603.502.592, като вместо 0,89 при
изчисленията е използван коефициент 0,87. Така на жалбоподателя е начислено по-малко
задължение от това, което вещите лица са определили в експертизата.
По делото са приложени Решение №28 по протокол №4/27.12.2019г. на Общински съвет Бяла и
Докладна записка от зам.кмета на Община Бяла с вх.№ 227 от 19.12.2019г./л.103
9 106 дело/ относно одобряване на план-сметка за дейностите по чл.66, ал.1
от ЗМДТ за 2020г. и размера на ТБО за 2020г. на територията на Община Бяла.
Според нея сметосъбирането и сметоизвозването в Община Бяла не е организирано с
индивидуални съдове за смет и към настоящия момент общината не разполага с
нужните технически средства и човешки ресурс за установяване количеството на
битовите отпадъци. За да се определи ТБО според количеството на всеки
ползвател, според обема на предоставената услуга, са необходими значителни
инвестиции и разходи за закупуването на технически и измервателни средства, за
чекирането на съдовете за събиране на битов отпадък, за купуване на торби за
смет, за човешки ресурс, за организиране и извършване на необходимия контрол. С
оглед на гореизложеното се посочва, че не може да се установи количеството битови отпадъци по чл. 67, ал.1
от ЗМДТ, поради което е предложено и прието впоследствие, размерът на такса
смет през 2020 г. за имотите в Община Бяла да се определя на основание чл. 67,
ал.2 от ЗМДТ- пропорционално на данъчната оценка.
По делото не е приложена Наредба за определяне
размера на местните данъци на територията
на Община Бяла, област Русе, която е приета
с Решение № 2 по протокол №1/30.01.2008 год., изм. заглавието и изм. с Решение
№ 2 по протокол №1/12.01.2009 год. ,изм. с Решение №15 по протокол №2/26.02.2010 г.,изм.с Решение №3
по протокол №1/21.01.2011 г.,изм. и доп. с Решение №167 по протокол №14/20.12.2013 г.,изм. с Решение
№ 31 по протокол № 5/29.12.2015 г.,изм. с Решение №204 по протокол №20/30.09.2016 г. Същата е общодостъпна от сайта на община Бяла.
В нея е регламентирано определянето на размера на ДНИ. Не е приложена и Наредба
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги (НОАМТЦУ)
/приета с /приета с Решение №16 по протокол №3/18.12.2003 год., посл. изм. с
Решение №126 по протокол №14/30.07.2020г. на Общински съвет Бяла/. Същата е
общодостъпна от сайта на община Бяла.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, издаден от орган
по приходите към Отдел „МДТ” на Община Бяла,
с който се определят задължения за дружеството – жалбоподател за ДНИ и ТБО и лихви върху тях за
2020 г.
Обжалваният индивидуален административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и по чл. 9б във вр. с чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, видно от представената
по делото заповед на кмета на Община Бяла за определяне на служителите от Отдел
„МДТ“ с права на органи по приходите, сред които фигурира и главният експерт в отдел МДТ Иваничка Николаева,
издала оспорения АУЗ.
За да се прецени спазването на останалите изисквания за законосъобразност
на административния акт – спазване на формата, липса на съществени процесуални
нарушения и съобразяване на материалноправните разпоредби и целта на закона, е
необходимо точно и ясно да се отграничи и определи приложимата нормативна
уредба, относима към предмета на спора.
С оспорения АУЗ са определени задължения за ДНИ за 2020г. за два недвижими
имота на територията на град Бяла. Нормативната уредба на ДНИ се съдържа в ЗМДТ, като Глава Втора, Раздел първи на ЗМДТ – „Данък върху
недвижимите имоти“. Няма спор, че дружеството жалбоподател е данъчно задължено
лице, предвид разпоредбата на чл.11, ал.1 ЗМДТ, че данъчно задължени лица са собствениците на
облагаеми с данък недвижими имоти. В жалбата са наведени доводи, че имотите са
неизползваеми, но по отношение на ДНИ това обстоятелство е ирелевантно, предвид
разпоредбата на на чл.13 ЗМДТ, че ДНИ се заплаща независимо дали имотът се
използва или не.
Спорът по делото е относно размера на дължимия данък. Според чл. 19 ЗМДТ,
ал.1 (Доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в
сила от 1.01.2015 г.) Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите
имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се
съобщава на лицата до 1 март на същата година. Размерът на данъка се определя по реда на
чл.1, ал.2 от ЗМДТ – с наредба на общинския съвет, по реда и границите, определени в ЗМДТ. Според
разпоредбата на чл. 22 от ЗМДТ, в последната редакция от ДВ бр. 14 от 2021 г.,
в сила от 20.04.2019 г., общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2
размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на
недвижимия имот. В приетата от общинския съвет и посочена горе Наредба за
определяне размера на местните данъци на
територията на Община Бяла, област Русе,
е регламентирано в чл.15./изм. с Решение № 2 по протокол №1/12.01.2009 год.,
изм. с Решение № 31 по протокол №5/29.12.15 г./: Размерът на данъка върху
недвижимите имоти се определя в размер на 1,5 на хиляда върху данъчната оценка
на недвижимия имот. Едно от основните оплаквания в жалбата е, че неправилно е
определена данъчната основа, като неправилно е изчислен размера на данъчната
оценка на двата процесни имота. В разпоредбата на чл. 20 ЗМДТ е регламентиран
начинът за определяне на данъчната оценка : Данъчната оценка на недвижимите
имоти на гражданите се определя от служител на общинската администрация по
норми съгласно приложение № 2 в зависимост от вида на имота, местонахождението,
площта, конструкцията и овехтяването и се съобщава на данъчно задължените лица.
Този механизъм за определяне размера на данъчната оценка е залегнат и в Наредбата
за определяне размера на местните данъци
на територията на Община Бяла, област
Русе, като в чл.16 от наредбата е посочено как се определя данъчната оценка :
Данъчната оценка на недвижимите имоти на гражданите се определя по норми
съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси, в зависимост от
вида на имота, местонахождението, площта, конструкцията и овехтяването и се
съобщава на данъчно задължените лица. По делото е назначена по искане на
страните комбинирана съдебно-техническа-счетоводна експертиза, като
заключението на вещите лица, макар и оспорено
е прието по делото. Според него данъчните оценки на двата имота са както
следва: - за поземлен имот с идентификатор 07603.502.604 данъчната оценка е 965 117лв;
- за поземлен имот с идентификатор 07603.502.592 данъчната оценка е
73 267лв. Допусната неточност от отдел Местни данъци и такси при Община
Бяла при определяне коефициента за
инфраструктура за имот с идентификатор 603.502.592, като вместо 0,89 при
изчисленията е използван коефициент 0,87. Тази неточност е довела до определяне
на по-ниска данъчна оценка за имота.
Данъчната оценка за поземлен имот
с идентификатор 07603.502.604, според вещите лица е правилно определена. При
така посоченото неоснователни са доводите на жалбоподателя, че приходният орган
неправилно е определил данъчните оценки на двата процесни имота. Според
заключението на вещите лица, предвид допуснатата неточност при изчисленията на
данъчната оценка за имот с идентификатор 603.502.592, за този имот е определен
по-нисък размер на дължимия за 2020г. ДНИ, докато за имот с идентификатор
07603.502.592 ДНИ е определен при правилно приложение на чл.13 и чл.14 от
съответното Приложение 2 от ЗМДТ.
С оспорения АУЗ са определени задължения за ТБО за 2020г. за два недвижими имота на територията на град Бяла. Нормативната
уредба на таксата за битови отпадъци се съдържа Глава Трета, Раздел Първи
„Такса за битови отпадъци“ на ЗМДТ чл. 62 – чл. 71а (за 2020 г.), а така също и
в наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, в която Общински съвет Бяла определя и
администрира местните такси и цени на услуги при условията, по реда и в
границите, определени със ЗМДТ. В случая това е приетата от Общински съвет Бяла
Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги
(НОАМТЦУ) /приета с /приета с Решение №16 по протокол №3/18.12.2003 год., посл.
изм. с Решение №126 по протокол №14/30.07.2020г. на Общински съвет Бяла/. От Общински
съвет Бяла се приема решение за определяне на размера на ТБО за съответната
година - в настоящия случай за 2020 г. това е Решение № 28 по протокол №
4/27.12.2019 г. на Общински съвет Бяла/л.36-41/.
Правната уредба на ТБО е в чл.62 от ЗМДТ – редакция (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Таксата се заплаща за
услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други
съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се
определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и
сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения;
чистота на териториите за обществено ползване.
Нормата е изменена с § 2 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.) и придобива следния
вид:
Чл. 62. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 88 от 2017 г.) Таксата за
битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:
1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации
за тяхното третиране;
2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации;
3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината.
Съгласно § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.) изменението следва
да влезе в сила от 01.01.2020 г.
С § 39, т. 23, б. „г“ от ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 98/2018 г.) § 21 от ПЗР на
ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.) се изменя като датата 01.01.2020 г. се заменя
с датата 01.01.2022 г.
С § 15, т. 3, б. „г“ от ЗИД на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г., и за преодоляване на последиците (ДВ, бр. 14/2021 г.) в § 21 от ПЗР на ЗИД
на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г., изм. ДВ, бр. 98/2018 г.)думите „1 януари 2022 г.“
се заменят с „1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите
от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021
г.“.
Съгласно чл. 62 от ЗМДТ в рамките на ТБО се включва такса за три отделни,
самостоятелни услуги - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено
ползване. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Границите
на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както
и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и
се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.
Съгласно § 43, т. 12 от
ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 105/2014 г.) в чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ думите „30 октомври“
се заменят с „31 октомври“.
Изменението влиза в
сила от 01.01.2015 г. (§ 46 от ЗИД на ЗДДС (ДВ, бр. 105/2014 г.).
Нормата е изменена
отново с § 3 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.) и придобива следния вид:
Чл. 63. (Изм. и доп. - ДВ, бр.
153 от 1998 г., изм., бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 88 от
2017 г.) (1) Такса за битови отпадъци се заплаща за извършвани от общината
услуги по чл. 62 на територията на общината.
(2) Видът на
предлаганите услуги по чл. 62 на територията на общината, както и честотата на
събиране и транспортиране на битовите отпадъци се определят със заповед на
кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година.
Съгласно § 21 от ПЗР на
ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.) изменението следва да влезе в сила от
01.01.2020 г.
С § 39, т. 23, б. „г“
от ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 98/2018 г.) § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017
г.) се изменя като датата 01.01.2020 г. се заменя с датата 01.01.2022 г.
С § 15, т. 3, б. „г“ от
ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (ДВ, бр. 14/2021 г.) в § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр.
88/2017 г., изм. ДВ, бр. 98/2018 г.)думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1
януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от
преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г.“.
В настоящия случай приложимата за
2020 г. заповед на Кмета на Община Бяла е Заповед № РД11-494/30.10.2019 г., с
която са определени границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.
62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване / л.34/.
Чл. 66. Чл. 66. (изм., бр. 88 от 2017 г.)
(1) Дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: 1. събиране на
битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за
третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци,
с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и
транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово
разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по
чл. 62, т. 1;
2. третиране на битови отпадъци,
необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и
проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и
мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения
за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл.
62, т. 2;
3. поддържане на чистотата на
уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените
места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване
– за услугата по чл. 62, т. 3.
(2) Всички
относими за календарната година разходи на общината за извършване на дейности
по предоставяне на услугите по чл. 62 се включват в план-сметка за годината за
всяка от услугите по чл. 62 и по източници на финансиране.
Съгласно §
21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.) изменението следва да влезе в
сила от 01.01.2020 г., с изключение на § 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1, който
влиза в сила от дена на обнародване на закона в Държавен вестник – 03.11.2017
г.
С § 39, т.
23, б. „г“ от ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 98/2018 г.) § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ,
бр. 88/2017 г.) се изменя като датата 01.01.2020 г. се заменя с датата
01.01.2022 г.
С § 15, т. 3, б. „г“ от ЗИД на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ДВ,
бр. 14/2021 г.) в § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г., изм. ДВ, бр.
98/2018 г.)думите „1 януари 2022 г.“ се заменят с „1 януари на втората година,
следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г.“.
В чл. 67, ал. 6 от ЗМДТ законодателят е регламентирал, че Общинският съвет
приема основите за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл.
62 от ЗМДТ с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. Редът и размерът на таксата за битови
отпадъци за територията на Община Бяла е определен в Глава втора „Местни
такси", Раздел I „Такса за битови отпадъци" на Наредба за определяне
и администриране на местните такси и цени на услуги, като В чл. 7 на цитираната
наредба е предвидено, че таксата се заплаща от собствениците на облагаеми с
данък недвижими имоти; собственикът на сграда, построена върху държавен или
общински поземлен имот; от ползвателят- при учредено вещно право на ползване и
от концесионерът - при концесия.
Текстът на чл. 67 от ЗМДТ,
действащ през 2020 г., е в редакцията от ДВ, бр. 119/2002 г. в сила от
01.01.2004 г. и е следният:
Чл. 67.
(1) (Предишен текст на чл. 67 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 109 от 2001
г., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя
в левове според количеството на битовите отпадъци.
(2)
(Предишно изр. второ на т. 2 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г.,
в сила от 1.01.2004 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите
отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или
пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.
(3) (Нова
- ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.) При
определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци
се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3 .
(4) (Нова
- ДВ, бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г.)
Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху
основа, определена от общинския съвет.
С § 6 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр.
101/2013 г.) е изменена ал. 2 на чл. 67
и има следния вид: (2) (Предишно изр.
второ на т. 2 - ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от
1.01.2004 г., доп., бр. 101 от 2013 г.) Когато не може да се установи
количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в
левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския
съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната
балансова стойност или пазарната им цена.
Съгласно § 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ,
бр. 101/2013 г.)
§ 13. (1) Законът влиза в сила от 1
януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 януари 2015 г.
(2) До 30 юни 2014 г. Министерският
съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република България
разработва методика за изготвяне на план-сметката с необходимите разходи за
дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера на таксата
за битови отпадъци, и внася в Народното събрание проект за изменение на чл. 66
и чл. 67.
Съгласно § 43, т. 13, б. „а“ от ЗИД
на ЗДДС (ДВ, бр. 105/2014 г.) в § 13, ал. 1 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013
г.) думите „2015 г.“ се заменят с „2016 г.“. Алинея 2 се отменя.
Създава се § 13а
§ 13а. До 30 март 2015 г.
Министерският съвет съвместно с Националното сдружение на общините в Република
България разработва методика за изготвяне на план-сметката с необходимите
разходи за дейностите и за видовете основи, които служат за определяне размера
на таксата за битови отпадъци, и внася в Народното събрание проект за изменение
на чл. 66 и 67.
Съгласно § 18, т. 5 от ЗИД на ЗКПО
(ДВ, бр. 95/2015 г.) в § 13 от ПРЗ на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г., изм.
бр. 105/2014 г.) думите „2016 г.“ се заменят с „2017 г.“, а в § 13а думите „30
март 2015 г.“ се заменят с „31 март 2016 г.“.
Съгласно § 57, т. 4 от ЗИД на ЗАДС
(ДВ, бр. 97/2016 г.) в § 13 и § 13 а от ПРЗ на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013
г., изм. бр. 105/2014 г., изм. бр. 95/2015 г.) думите „2017 г.“ се заменят с
„2018 г.“.
Разпоредбата на чл. 67 от ЗМДТ е
коренно изменено с § 6 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.) и придобива следния
вид:
Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998
г., изм. и доп., бр. 109 от 2001 г., изм., бр. 119 от 2002 г., в сила от
1.01.2004 г., доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2018 г., изм., бр. 105
от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., бр. 95 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.,
бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г., бр. 88 от 2017 г.) (1) Размерът на
таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна
година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или
притежателя на отпадъците.
(2) Размерът на таксата за битови
отпадъци за всяко задължено лице е сумата от размера на таксата за всяка услуга
по чл. 62, която се определя, като разходите за сметка на таксата за битови
отпадъци за текущата година от план-сметката, формирани по реда на чл. 66, ал.
13 за всяка услуга по чл. 62,
се разпределят, като се приложи съответният начин за изчисление в зависимост от
приетите от общинския съвет основи за услугите по чл. 62.
(3) Размерът на таксата за единица
основа се определя в левове за всяка календарна година и се приема с решението
на общинския съвет по чл. 66, ал. 3, т. 2 за одобряване на план-сметката.
(4) Количеството битови отпадъци е
водеща основа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци.
(5) Общинският съвет може да приеме
основа или основи, различни от посочената в ал. 4, при условие че съществуват
обективни обстоятелства, възпрепятстващи прилагането й.
(6) Общинският съвет приема основите
за изчисляване размера на таксата за всяка от услугите по чл. 62 с наредбата по
чл. 9. Решението за приемане или изменение на наредбата по чл. 9 съдържа и
мотивите, придружени с анализ, за избор на определената основа, а в случаите по
ал. 5 – и мотиви за неприлагане на основата по ал. 4, както и вида и източника
на информация за изчисляване размера на таксата за битови отпадъци. И т.н. до ал.18.
Съгласно § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ
(ДВ, бр. 88/2017 г.) изменението следва да влезе в сила от 01.01.2020 г.
С § 39, т.
23, б. „г“ от ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр. 98/2018 г.) § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ,
бр. 88/2017 г.) се изменя като датата 01.01.2020 г. се заменя с датата
01.01.2022 г.
С § 15, т.
3, б. „г“ от ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (ДВ, бр. 14/2021 г.) в § 21 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ
(ДВ, бр. 88/2017 г., изм. ДВ, бр. 98/2018 г.) думите „1 януари 2022 г.“ се
заменят с „1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от
преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021
г.“.
Паралелно
с това (по необясними причини) продължава удължаването на срока за отложено
влизане в сила на предходно приетото изменение на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (с § 6
от ЗИД на ЗМДТ – ДВ, бр. 101/2013 г.):
С § 15 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр.
88/2017 г.) в § 13 от ЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г., изм. Бр. 105/2014
г., бр. 95/2015 г. и бр. 97/2016 г.) думите „1 януари 2018 г.“ се заменят с „31
декември 2019 г.“. Съгласно § 21 от ПРЗ на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 88/2017 г.)
законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 5 относно чл. 66,
ал. 3, т. 1, § 15, 16, 17 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването на
закона в "Държавен вестник" (03.11.2017 г.).
С § 39, т. 22 от ЗИД на ЗКПО (ДВ, бр.
98/2018 г.) действието на изменението на чл. 67, ал. 2 от 2013 г. отново е
отложено, въпреки наличната и последваща промяна на нормата, като § 13 от ЗР на
ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г. с последващите измения), определящ влизането в
сила на § 6 от ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г.), е изменен и думите „31
декември 2019 г.“ са заменени с „31 декември 2021 г.“.
С § 15, т. 2, б. „а“ от ЗИД на Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (ДВ,
бр. 14/2021 г.) в § 13, ал. 1 от ЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр. 101/2013 г., и сл.
изм.) думите „31 декември 2021 г.“ се заменят с „31 декември на годината,
следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и
жилищния фонд в Република България през 2021 г.“.
§ 13а от ЗР на ЗИД на ЗМДТ (ДВ, бр.
101/2013 г. …) се отменя.
За 2020 година с Решение № 28 по
протокол № 4/27.12.2019 г./л.36/ Общински съвет Бяла е определил размера на
такса за битови отпадъци, като в т. 3, буква „а" на цитираното решение е
определил размера на такса за битови отпадъци за гр. Бяла за 2020 г. за
юридически лица, предприятия и фирми в размер на 6,9 %о (промила),
пропорционално върху по-високата от отчетната стойност и данъчната оценка на
имота по Приложение № 2 от ЗМДТ, в това число:-2,7 %о (промила) за
сметосъбиране и сметоизвозване;-3,9 %в (промила) за обезвреждане на битовите
отпадъци;- 0,3 %о (промила) за поддържане чистотата на териториите за
обществено ползване. Мотивите за решението са в обстоятелствата, изложени в
Докладната записка с вх.0227 от 19.12.2019г. на зам.-кмета на Община Бяла
/л.103-106 дело/. Според
нея сметосъбирането и сметоизвозването в Община Бяла не е организирано с
индивидуални съдове за смет и към настоящия момент общината не разполага с
нужните технически средства и човешки ресурс за установяване количеството на
битовите отпадъци. За да се определи ТБО според количеството на всеки
ползвател, според обема на предоставената услуга, са необходими значителни
инвестиции и разходи за закупуването на технически и измервателни средства, за
чекирането на съдовете за събиране на битов отпадък, за купуване на торби за
смет, за човешки ресурс, за организиране и извършване на необходимия контрол. С
оглед на гореизложеното се посочва, че не може да се установи количеството битови отпадъци по чл. 67, ал.1
от ЗМДТ, поради което е предложено и прието впоследствие, размерът на такса
смет през 2020 г. за имотите в Община Бяла да се определя на основание чл. 67,
ал.2 от ЗМДТ- пропорционално на данъчната оценка. С оглед на изложеното се
налага извод, че за 2020 г., за която са определени спорните задължения за ТБО
на жалбоподателя, размерът на таксата се определя в левове според количеството
на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството им, размерът
на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа,
определена от общинския съвет.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че имотът не е използван през годината и в него не са генерирани
отпадъци, поради което не следва да се заплаща ТБО. Законодателят е предвидил
подобна възможност за освобождаване на задълженото лице от ТБО, но само при
условие, че е изпълнил вмененото му от закона задължение, за което не са
представени доказателства, да подаде декларация
по чл. 71, ал.1 от ЗМДТ: Чл. 71. Не се събира такса за: ал.1. (изм. - ДВ, бр. 103 от 1999 г., бр. 119
от 2002 г., в сила от 1.01.2004 г., доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от
1.01.2014 г.) сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя
от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена
декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната
година в общината по местонахождението на имота; Последвалите изменения на
нормата и към момента не са влезли в
сила, поради което е приложим текста в цитираната редакция.
Предвид изложеното и с оглед заключението на вещото лице по назначената
комбинирана съдебна техническа – счетоводна експертиза в АУЗ правилно е изчислен
размерът на ТБО за двата имота за 2020г. Според заключението на вещите лица,
предвид допуснатата неточност при изчисленията на данъчната оценка за имот с
идентификатор 603.502.592, за този имот е определен по-нисък размер на
дължимата за 2020г. ТБО, докато за имот с идентификатор 07603.502.592 ТБО е
определена при правилно приложение на чл.13 и чл.14 от съответното Приложение 2
от ЗМДТ.
В светлината на изложения до тук
анализ на приложимата правна уредба съдът намира, че в настоящия случай на
първо място е спазено изискването за форма на административния акт. Оспорения
АУЗ съдържа както правни, така и фактически основания за издаването му. От
фактическа страна органът по приходите се е позовал на данните от подадената от
жалбоподателя данъчна декларация, а от правна страна са посочени всички
относими към определянето на ДНИ и ТБО правни норми както от ЗМДТ, така и от наредбите
на ОбС – Бяла. Тук е мястото да се
посочи, че е неоснователно възражението на жалбоподателя за неспазване на
изискването за мотивираност на оспорения АУЗ, която дружеството обосновава с
доводи, свързани с липса на мотиви защо е избран като метод за определяне на
размера на таксата редът по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, а не този по чл. 67, ал. 1
от ЗМДТ. Мотивирането на начина на определяне на размера на таксата за битови
отпадъци е елемент от производството по приемане на решение от Общинския съвет,
с което се определят конкретните размери на ТБО, а не е част от производството
по определяне на конкретните задължения на данъчно-задължените лица, в което
производство се прилагат вече регламентираните от Общинския съвет размери на
таксата според възприетия именно от Общинския съвет метод за определянето им.
В хода на производството по издаване на оспорения АУЗ не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбоподателят се позовава в
жалбата си на това основание за отмяна на административния акт, но не сочи
никакви фактически твърдения в тази посока. В същото време съдът и при
извършената служебна проверка за наличие на съществени процесуални нарушения не
откри да са допуснати такива.
Противно на твърденията на жалбоподателя не е налице и неправилно
приложение на материалния закон. На следващо място, неоснователно се явява и
основното възражението на жалбоподателя за неправилно определяне на ДНИ и ТБО в
частта за приложената основа, върху която са изчислени дължимите суми, а именно
данъчната оценка на имотите. От заключението по назначената комбинирана съдебна
техническа – счетоводна експертиза се установи какви са данъчните оценки като размер
на двата имота, формирани изцяло по параметрите зададени от жалбоподателя в
подадените от него данъчни декларации. Както в оспорения АУЗ, така и в Решение № **********-1-1 от 08.02.2021г. на Началник отдел МДТ при Община
Бяла, с което е потвърден АУЗ законосъобразно са определени размерите на
дължимите от жалбоподателя задължения за двата имота ДНИ и ТБО за 2020г. Допуснатата
неточност при използване на по-нисък коефициент е в полза на жалбоподателя.
Предвид гореизложеното съдът приема, че оспореният АУЗ не страда от пороци,
водещи до неговата незаконосъобразност, а подадената срещу него жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция от ответната
страна за присъждане на направените в производството разноски съдът намира, че такива
се дължат от жалбоподателя. На основание чл. 161, ал. 2, изр. 2 и 3 от ДОПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата общо от 850
лв., от които 50,00 лв. - депозит за вещо лице и 800 лв. – адвокатски хонорар, определен
по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения въз основа на материален интерес в размер на
7458,24 лв. – дължимата по АУЗ сума.
Мотивиран така и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, във вр.с чл. 9б ЗМДТ, АС-Русе,
четвърти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Енерджи съплай„ ЕООД, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.3, с ЕИК *********, представлявано от управителя С. Н. – К., против Акт за установяване на задължения по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК (АУЗ) № **********-1 от 05.01.2021г., издаден от
Гл.експерт в отдел МДТ при Община Бяла, потвърден с Решение № **********-1-1 от
08.02.2021г. на Началник отдел МДТ при Община Бяла.
ОСЪЖДА „Енерджи съплай„ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ № 2, ет.3, с ЕИК *********, представлявано от управителя С.Н. – К., да заплати на Община Бяла
сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет
лева) - разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния Административен
съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: