РЕШЕНИЕ
№ 27.11.2017г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски районен съд граждански състав
на осми ноември две хиляди и седемнадесета година
в публично
съдебно заседание в следния състав:
Районен
съдия: Ива
Гогова
секретар: Катя
Кавръкова
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Гогова гражданско дело №154 по описа на
РС-Харманли за 2017г. и
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен e
иск с правно основание по чл.49, ал.1 от СК, вр. чл.53, чл.59 от СК.
Oбразувано
e по искова молба на Д.Т.И.,
ЕГН:**********,*** против
Д.Б.И., ЕГН:**********,***, в която се сочи, че с ответника били съпрузи, сключили брак
на 18.04.2001г. в гр. П, общ. Пл, обл. П. От брака си имали родени две деца -М ДИ.
- род. на *** год. в гр. Х. и БДИ. - род. на ***
год. в гр. Х. Семейното им жилище било в
гр. Х, общ. Х, ул. „Ал. Ст”…вх…, ет…, ап….,
представляващо апартамент - съпружеска имуществена общност. Бракът им бил
дълбоко и непоправимо разстроен и нямало никакви изгледи това
състояние да бъде преодоляно. Известно време след сключване на брака между тях се
появили
съществени разногласия и противоречия по повод решаването на ежедневни битови и
финансови проблеми. Проявило се несходство в
характерите, липса на разбиране и взаимни отстъпки. Впоследствие дошъл
моментът, в който престанали да общуват и
контактуват
помежду си, както и да се интересуват един от друг. Освен
това ответникът не проявявал достатъчно
заинтересованост към общите семейни задължения поради липсата на постоянна
работа, както и не полагал усилия, за да осигури
нормалното съществуване на семейството. Всичко това превърнало
брака им
в напълно формален. При
тези отношения били във фактическа раздяла от 28.06.2015г., когато напуснала
семейното жилище с двете си деца и се установили в
жилище под наем на адрес в гр. Х.., ул. „Ал. Ст.".., вх.., ет…. ап….. След
този период не
поддържали
никакви контакти. Ответникът рядко проявявал желание да види децата,
въпреки тяхното желание да контактуват и се виждат с баща си. Повече от една година
сама полагала
грижи и осигурявала
финансовата издръжка на двете деца. Бракът им бил
изчерпан от смисъл и съдържание, липсвала взаимна близост и
уважение и съществувал формално.
С оглед изложеното и на основание чл.49 от СК, моли
да се постанови
Решение, с което да се прекрати сключения между тях граждански брак с
развод, като се
приеме, че бракът им е дълбоко и непоправимо разтроен, без да е налице
произнасяне
по въпроса за вината. Моли да се предостави
на нея
упражняването на родителските права по отношение на децата – Б. Д.И.-род. на ***г., и М.Д.
И., род.
на *** г.,
като се постанови
режим на лични отношения с бащата Д.Б.И., както следва: всяка първа и трета
събота от месеца от 9.00ч. до 18.00ч. и един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката. Моли да се определи
местоживеенето на двете деца при нея на
адрес: гр. Х..,
ул. „Ал. Ст.".., вх.., ет…. ап….. Моля
да се осъди
ответника Д.Б.И. да
заплаща месечна издръжка на ищцата, в качеството й на
майка и законен представител на малолетното ни дете – Б. Д. И., ЕГН ********** , в
размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, считано от датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законните лихви за всяка просрочена вноска до
настъпване на законни причини за прекратяването й. Моли да се осъди ответника Д.Б.И.,
да заплаща на М.
Д. И.,
ЕГН **********, като непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Д.Т.И. -
150.00 лв./сто и петдесет лева/, месечна издръжка, считано от влизане на
решението за развод в сила - до настъпване на законни причини за прекратяване
на издръжката, както и съответните лихви при всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното й изплащане. Не претендира за ползване на семейното жилище,
находящо се на адрес: гр. Х.., ул. „Ал. Ст.".., вх.., ет…. ап…... След прекратяване на
брака желае
да нося предбрачната си фамилия –М..
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника Д.И., действащ чрез особения си представител адв.Д., в който се
твърди, че причините
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака се кореняли в поведението на
ищцата. Самата
тя признавала, че напуснала доброволно
семейното жилище. В
публичното пространство се тиражирала информация за нейна
извънбрачна връзка. Станал
известен и инцидент между ответника и човекът, с когото имала
връзка. Поради това моли да се приеме, че бракът е непоправимо
и дълбоко разстроен и да се прекрати поради развод, като се приеме за установено,че виновна
за това била ищцата. Моли упражняването на
родителските права по отношение на децата Б.Д. И.,ЕГН-********** и М. Д.
И.,ЕГН-********** да бъдат определени
съобразно тяхното желание, след като бъдат изслушани, заплащането на месечна
издръжка да бъде определена съобразно решението по предходната точка. Заявява още, че
исканата от ищцата месечна издръжка в размер на по 150 лева била
недоказана и прекалено висока и непосилна за ответника. Ползването на семейното жилище, представляващо АП. №..в гр.
Х..,
ул. „Ал. Ст.".., вх.., ет…. ап….. не
можело
да бъде да бъде присъдено на никого,тъй като било продадено от
ЧСИ. Претендира разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата И.,
редовно призована, се явява и поддържа молбата си за прекратяване на гр.брак.
По искане на ищцата в с.з. бе допусната поправка на исковата молба по иска за
определяне местоживеене на децата в частта, касаеща адреса, а именно да бъде
определено местоживеене на децата Б.И. и
М.И. при майката на адрес ***.
В съдебно заседание отв.И., редовно
призован, не се явява. Назначеният му особен представител – адв.Д. оспорва
исковата молба по отношение на изложените в нея причини за настъпилото разстройство
на брака и досежно размера на претендираните издръжки, като в съдебно заседание
оттегля искането си за произнасяне по вината.
След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
На 18.04.2001г. в гр.Пловдив,
видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от 18.04.2001г., издадено от О.
Пл.,
ищцата Д. М. и ответникът Д.И. са сключили граждански
брак, за което е съставен акт за граждански брак №И-101/18.04.2001г.
от Община Пловдив,
като съпругата е приела фамилното име на съпруга си - И..
От брака си имат родени две
деца – М. Д.
И. - род.
на *** год. и Б.
Д.И.
- род. на *** год., съгласно представените удостоверения
за раждане на Община Х..
Ищцата представя декларация за
материално положение и гражданско състояние от 22.02.2017г., съгласно която към
този момент е получавала 950 лв. от заплата. Доходите на същата до м.09.2017г.
се установяват и от представеното удостоверение, издадено от Община Х.. Към
настоящия момент ищцата И. работи като главен юрисконсулт в БАХБ
при основна месечна заплата от 1200 лв., видно от Заповед №СН-29/19.09.2017г.
на Д-ра на БАХБ.
По отношение на доходите на отв.И.
не бяха събрани доказателства, като видно от приетото писмо от ТД на
НАП-Пловдив, офис Хасково, отв.И. няма регистрирани трудови договори към
01.11.2017г.
На 01.07.2016г. ищцата И., като
наемател, е сключила договор за наем на недвижим имот- апартамент, находящ се в
гр.Харманли, където е живяла заедно с
децата след напускане на семейното жилище. Към настоящия момент ищцата И. също
обитава жилище под наем в гр.София, видно от представения договор за наем от
01.08.2017г.
Семейното жилище на съпрузите е представлявало
апартамент, находящ се в гр гр. Х.., ул.
„Ал. Ст.".., вх.., ет…. ап….., който по данни от делото понастоящем не е собственост на страните, а е
продаден.
Приет е социален доклад
на ДСП-Възраждане, гр.С., съгласно който по отношение на детето Б.се полагат
адекватни грижи от страна на майката, като е отразено също, че е налице силна
емоционална привързаност между майката и детето. Посочено е още, че детето
Борислава живее заедно с майка си в гр.София в жилище под наем, като й е
осигурена самостоятелна стая, както и че Б. е ученичка в гр.София, а брат й М.е
ученик в гр.Х.(доказателство за което са и представената ученическа книжка и
съобщение от д-ра на 23 СУ „Фр.Ж.-К.”).
Приет е и социален
доклад от ДСП-Харманли, в който е посочено, че детето Михаил живее при баба си
в гр.Харманли, а детето Борислава живее при майка си в гр.София, както и че
потребностите на децата се задоволяват от майката. В жилището в гр.Харманли са
осигурени много добри условия за отглеждане на деца съгл. соц.доклад, като е
отразено също, че връзката между майката и децата, както и между самите деца, е
силна. Отразено е още, че по данни на майката същата през почивните дни се
прибира при сина си в гр.Харманли или пък той отива при тях в гр.София. Според
ДСП-Харманли майката демонстрира умения да полага адекватни грижи за децата.
Такива са и данните от втория приет соц.доклад на ДСП-Възраждане, гр.София.
На основание чл.15 от ЗЗД, в присъствието на соц.работник, бяха изслушани и двете деца Б.и М.Ив., които
заявиха, че желаят за тях да се грижи майка им, при която желаят да живеят.
Детето Б.посочи, че живее заедно с майка си и нейния приятел в гр.С., където
учи, като се чува и с баща си по телефона, а детето М. заяви, че понастоящем е
в гр.Х., където е и ученик, поради което живее при баба си. Заявява още, че и
майка му също идва и се грижи за него. Рядко се вижда с баща.
На основание чл.59, ал.6
от СК бе изслушана и ищцата И., която заяви, че желае да продължи да се грижи
за децата си.
За
по-пълното изясняване на делото бяха събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Катерина Михайлова, от чиито показания се установява, че
преди около 5 години започнали проблемите във връзката им, поради това че отв.И.
не работел никъде с години и не осигурявал никакви средства за семейството и
отглеждането на двете деца, като често бил подпомаган финансово от родителите
на ищцата. Съгл. показанията на св.Михайлова независимо, че ответникът не
работел, не се включвал и с помощ в домакинството. Рядко вземал дъщеря си от училище. От гласните
доказателства се установява още, че ищцата И. е напуснала семейното жилище през
лятото на 2015г., като заживяла под наем в друго жилище заедно с децата. Св.М.потвърждава,
че понастоящем ищцата живее и работи в гр.София, също под наем, заедно с детето
Борислава и с настоящия й партньор,
който й помага при отглеждането на детето. Тези гласни доказателства съдът
кредитира с доверие като непротиворечиви, последователни, убедителни и
неопровергани от други доказателства в обратна насока.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен, доказателство за което са фактическа раздяла
между страните, траеща вече повече от две години, както и обстоятелството, че от
дълго време съпрузите не поддържат никакви взаимоотношения помежду си. Това
безспорно се доказа от показанията на св.К.М., която потвърди горните факти и
съгласно показанията на която се установи още, че ищцата, вследствие на
влошените и охладнели отношения със съпруга й, е напуснала семейното жилище
през лятото на 2015г., като се е устроила да живее и работи в друг град заедно
с настоящия й партньор.
Доказателство за това са и договор за наем от 01.07.2016г., договор за наем от
01.08.2017г., Заповед №СН-29/19.09.2017г. на Д-ра на БАХБ, както и данните съдържащи се в
социалния доклад на ДСП-Възраждане, гр.София. Всичко това дава основание на
съда да приеме, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, без
възможност да бъде заздравен. Формално съществуващият им брак се явява лишен от
дължимото му според закона и морала съдържание. У съпрузите не е налице взаимно
уважение и обич, същите са прекъснали връзката помежду си и така настъпилото
отчуждение между тях не представлява временно и преходно състояние, което да
може да бъде преодоляно. Формалното съществуване на гражданския брак не е в
интерес не само за страните по делото, но и за обществото, поради което е
безпредметно неговото запазване. С оглед на това следва да се допусне развод,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като съдът не
следва да се произнася по въпроса за вината предвид оттеглянето на това искане.
С оглед прекратяването на брака
следва упражняването на родителските права върху родените от брака две деца М. Д.И., род. на *** год.,
и Б.Д.И., род.
на *** год., да се предостави на майката Д.И., тъй като според съда
е в техен интерес майката да продължи да полага непосредствени грижи за тях,
както е правела и досега. Установи се по делото, че и двете деца желаят да
живеят при майка си (съгл. становищата им, изложени пред съда при изслушването
им съгл. чл.15 от ЗЗД), както се установи също, че децата са емоционално
привързани към майка си, която освен това разполага с необходимите родителски
умения и капацитет да ги отглежда и възпитава, както и с подходящите битови
условия за това. Такова е и мнението на ДСП-Харманли и ДСП-Възраждане,
гр.София, съгласно изготвените социални доклади, такова е и желанието на ищцата
И., съгласно изявленията й пред съда, изложени при изслушването й съгл. чл.59,
ал.6 от СК. Предвид всичко това съдът следва да предостави родителските права
върху децата на майката Д.И.. С оглед на това и съгласно чл.59 от СК определя и
местоживеене на децата при майката Д.И. на адрес ***. Съдът не счита, че
пребиваването на детето М. И. през учебните дни при баба му в гр.Х.е пречка за
определяне на местоживеенето му при майката, при която той ще живее през останалото
време, когато не посещава училище, и доколкото от събраните доказателства се
установи, че това ще продължи до завършване на средното му образование.
Обстоятелството, че едно дете е записано като ученик в друго населено място,
различно от това на родителите му, не означава, че същото няма местоживеене при
родителите си. Предвид това местоживеенето и на двете деца следва да бъде
определено при майката.
Предвид предоставянето на
родителките права върху децата на майката Д.И. следва на основание чл.59, ал.2
от СК да бъде определен режим на лични отношения между бащата Д.И. и двете
деца. За подходящо съдът намира бащата да има право да вижда и взема децата при
себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до
18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва
редовния си платен годишен отпуск. Този режим съдът намира за адекватен и
съобразен с възрастта на децата М. и Б. Ив., отчитайки най вече необходимостта
да не се прекъсне връзката между бащата и децата, за които се установи, че
периодично се срещат и чуват по телефона, т.е. не са отчуждени и не е
прекъсната връзката между тях, което би обусловило по-ограничен режим на
виждане с бащата.
Що се касае до издръжката на
двете деца съдът намира за подходяща за задоволяване потребностите на
малолетната Б. месечна издръжка от общо 180 лв., от които 130 лв. следва да се
заплащат от бащата Д.И., неупражняващ родителските права върху детето, а остатъкът
от 50 лв. следва да се поеме от майката
Д.И., която освен това полага и
нематериални грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на детето. Предвид
това бащата Д.И. следва да бъде осъден да заплаща на ищцата Д.И., като
майка и законен представител на малолетното дете Б. И., родена на ***г.,
месечна издръжка в размер на 130,00 лв., считано от предявяване на иска на
22.02.2017г. до настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването
й, ведно
със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане. Искът за
разликата над 130 лв. до пълния предявен размер от 150 лв., следва да се
отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По отношение на другото дете -
непълнолетния М. И., роден на ***г., съдът намира за подходяща за задоволяване
потребностите му месечна издръжка от общо 220 лв., от които 150 лв. следва да
се заплащат от бащата Д.И., неупражняващ родителските права върху детето, а
остатъкът от 70 лв. следва да се поеме
от майката Д.И., която освен
това полага и нематериални грижи, свързани с отглеждането и възпитанието на
детето. Предвид това следва бащата Д.И. да бъде осъден да заплаща непълнолетния М.И., действащ със съгласието
на майка си Д.Т.И., месечна издръжка от 150,00 лв., считано от влизане на
решението за развод в сила (съгл. искането) до настъпване на законни
причини за изменянето или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното
изплащане.
Съдът при определяне на размера на
подходящата месечна издръжка за малолетната Борислава и непълнолетния М. отчете
нуждите на децата и възможностите на дължащия издръжка, съгласно чл.142, ал.1
от СК и съгл. чл.143, ал.1 от СК, който предвижда, че всеки родител е длъжен
съобразно възможностите си и материалното си състояние да осигурява условия за
живот, необходими за развитието на непълнолетните си деца.
Несъмнено нуждите за отглеждането на всяко от децата не са малки, като съдът
отчете необходимостта от средства за дрехи, храна, консумативи, учебни помагала
и пособия, лекарства, подходящи за възрастта играчки и книги и т.н. Безспорно
по-голямото дете Михаил има нужда от повече средства за издръжка, поради което
и съдът определи по-голям размер на дължимата за него месечна издръжка. Що се
отнася до възможностите на ответника да осигурява издръжка в тази насока бяха
събрани доказателства (показанията на свидетеля К.М. и писмо от ТД на НАП-Пловдив,
офис Хасково), че ответникът Д.И. не работи и няма регистрирани към м.11.2017г.
Независимо от това той е в
трудоспособна възраст, липсват данни да е във влошено здраве или пък да дължи
издръжка на други лица по закон, поради което съдът счита, че има възможност да
си намери подходяща и постоянна работа, чрез която да издържа двете си деца си чрез
една адекватна на нуждите им месечна издръжка в размер на 130,00 лв. месечно за
малолетната Борислава и 150 лв. за непълнолетния М.. По тези съображения съдът
определи и дължимите за всяко от децата месечни издръжки, които са съобразени и
с минималния размер на издръжката, регламентиран в чл.142, ал.2 от СК.
От страна на ищцата И. е направено
искане за възстановяване на предбрачното й фамилно име – М., като искането
следва да се уважи и да се възстанови предбрачното й фамилно име съгласно чл.53
от СК.
Що се касае до ползването на
семейното жилище съгласно параграф 1 от
ДР на СК „семейно жилище” е жилището обитавано от двамата съпрузи и техните
непълнолетни деца. По делото се установи, че семейното жилище, в което страните
са живели до фактическата им раздяла, се намира в гр. Х.., ул.
„Ал. Ст.".., вх.., ет…. ап…... Страните нямат претенции по отношение ползването му, но доколкото имат
две непълнолетни деца съгл. чл.56, ал.1 от СК, съдът следва да се произнесе и
по този въпрос служебно. Не се събраха никакви доказателства относно правото на
собственост върху това семейно жилище, поради което съдът е в невъзможност да
се произнесе относно ползването му в някоя от предвидените в чл.56 от СК
хипотези. Предвид това и доколкото се събраха данни, че семейното жилище е
продадено към настоящия момент чрез публична продан, съдът счита, че не следва
да предоставя ползването му на нито един от съпрузите.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК и чл.6, т.2 от Тарифа
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна таксата
при решаване на делото да е 25,00 лева. Като
взе предвид, че ищцата И. при завеждане на исковата молба е внесла 25 лв. и
съгл. чл.329, ал.1 от ГПК ще следва да бъде осъден ответникът Д.И. да заплати
по сметка на РС-Харманли държавната такса при решаване на делото в размер на
25,00 лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от ТДТССГПК
следва да бъде осъден ответникът Д.И. да заплати и държавните такси, дължими се
за присъдените в негова тежест издръжки за децата, в размер на общо 403,20 лв.
Така мотивиран и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА развод между Д.Т.И., ЕГН:**********,*** и Д.Б.И.,
ЕГН:**********,***, като прекратява гражданския
брак сключен между тях на 18.04.2001 г. в
гр.Пл.с акт
за граждански брак №И-101/18.04.2001г.
от Община Пл., поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство на брака.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетно дете Б. Д.И., ЕГН:**********, и на непълнолетното дете М.Д. И., ЕГН:********** при майката Д.Т.И., ЕГН:**********, живуща на адрес ***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху малолетно дете
Борислава
Добринова И., ЕГН:********** и върху непълнолетното дете Михаил Добринов И., ЕГН:********** на майката Д.Т.И.,
ЕГН:**********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Д.Б.И., ЕГН:**********,*** и децата Б.Д. И., ЕГН:********** и М. Д.
И., ЕГН:**********, с право на бащата да ги вижда и
взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в
събота до 18.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката
не ползва редовния си платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА Д.Б.И.,
ЕГН:**********,*** да заплаща на Д.Т.И., ЕГН:**********,***, като майка и законен представител на малолетно
дете Б.Д.
И., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 130.00
лв. (сто тридесет лева), считано от предявяване на иска на 22.02.2017г. до
настъпване на законни причини за изменянето или прекратяването на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от падежа до окончателното плащане, като иска за разликата над 130,00 лв.
до пълния предявен размер от 150,00 лв., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Б.И.,
ЕГН:**********,*** да заплаща на непълнолетното
дете М.Д.И., ЕГН:**********, действащ със съгласието на майка си Д.Т.И., ЕГН:**********,***, месечна издръжка в размер на 150.00 лв. (сто петдесет лева), считано
от влизане на решението в сила до настъпване на законни причини за изменянето
или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от
падежа до окончателното плащане.
ВЪЗСТАНОВЯ предбрачното
фамилно име на съпругата Д.Т.И.,
ЕГН:**********,***, която след прекратяването на
брака ще носи фамилното име – „М.”.
ОСЪЖДА Д.Б.И., ЕГН:**********,*** да заплати по сметка на РС-Харманли държавна
такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лв. и държавна такса върху присъдените издръжки в
размер на общо 403,20 лв.
Препис от влязлото
в сила решение да се изпрати на ТЗ ГРАО – Хасково, а при промяна на име и на
Бюро съдимост при РС-Харманли на основание чл.112 от ПАС.
Решението подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Хасково.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: