№929
гр. Бургас, 21.05.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Бургас,
осемнадесети състав, в публично заседание на втори май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Марина Николова
при
секретаря Г.С., като разгледа докладваното от съдията Николова административно
дело № 2654 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба на Т.С.К., ЕГН: ********** срещу акт № 009389 от 19.03.2018 год. на
оператор в звено „Синя зона“ в Общинско предприятие „Транспорт“ на Община
Бургас, с който на основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по
пътищата е приложена принудителна административна мярка - принудително
задържане на пътно превозно средство – товарен автомобил, марка „Рено“, с регистрационен
номер ***, чрез техническо средство. Иска се от съда да отмени изцяло
обжалваната ПАМ като незаконосъобразна и постановена в противоречие с
административно-производствените правила, както и при липса на вина.
В
съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, се представлява от съпруга
си - адв. К.К., който
поддържа жалбата и представя писмени бележки. Претендира разноски.
Ответникът
- Велин К. - „оператор“ в „Синя зона“ към Общинско предприятие „Транспорт“ гр.
Бургас, редовно уведомен, се явява лично и се представлява от юрисконсулти, които
оспорват жалбата. Ответникът дава обяснения, на основание
чл.176, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК /л. 32/. В същите сочи, че
автомобилът на жалбоподателя К. е бил паркиран в обхвата на „синята зона“, но
не е имал заплатен престой в зоната, нито стикер за „синя зона“, залепен в
долния ляв ъгъл на предното стъкло на МПС, поради което на автомобила, е било
поставено техническо средство тип „скоба“. Процесуалните представители на
ответника, молят жалбата да бъде оставена без уважение и желаят присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Ангажират доказателства. Представят писмени
бележки.
Административен съд Бургас, след като
прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна приема
следното:
На
19.03.2018 г., в 14,37 часа оператор в звено „Синя зона“ в Общинско предприятие
„Транспорт“ на Община Бургас - В. К., поставя на моторното превозно средство –
товарен автомобил, марка „Рено“, модел „Флуанс“,
регистрационен номер ***, техническо средство за принудително задържане (скоба),
поради паркиране на ***, без да е заплатена дължимата на основание чл. 99, ал.
3 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) цена за паркиране. За мярката е
издадено „съобщение №009389“, поставено на автомобила.
На
19.03.2018 г. в 16,18 часа жалбоподателката К.
заплаща санкцията „скоба“ в размер на 25,00 лв. за паркирания товарен
автомобил, марка „Рено“, модел „Флуанс“,
регистрационен номер ***.
На
22.03.2018 г. жалбоподателката К. ***, „евентуално до
Районен съд, гр. Бургас“, срещу „обжалваните санкция „скоби“ в размер на 25 лв.
и съпътстващите я актове“. В жалбата е посочено „в случай на отказ, жалбата да
бъде изпратена по компетентност на Районен съд, гр. Бургас“.
На
14.06.2018 г. Общинско предприятие „Транспорт“ изпраща на Районен съд, гр.
Бургас, подадената жалба, като в Районен съд, гр. Бургас, е образувано
наказателно административен характер дело № 2706/2018 г.
На
03.09.2018 г. с протоколно определение, постановено по наказателно
административен характер дело № 2706/2018 г., съдът прекратява съдебното
производство и изпраща делото по подсъдност на Административен съд, гр. Бургас,
където е образувано настоящото административно дело.
Съгласно
Определение № 39 от 03.1.2019 год. по адм. дело № 15323/2018 год. по описа на ВАС, компетентен да
се произнесе по жалбата е Административен съд, гр. Бургас, като петитума в жалбата не може да бъде приет за иск по чл. 1,
ал. 2 от ЗОДОВ.
При така
изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срок
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
По
въпроса за валидността на процесната
принудителна административна мярка, съдът намира, че
същата е наложена от компетентен орган, предвид следното: Общинско предприятие „Транспорт“ е специализирано звено на
Община Бургас по смисъла на чл. 52 от Закона за общинската собственост ЗОС),
съгласно чл. 2 от Правилника за организацията и дейността на Общинско
предприятие „Транспорт“ (Правилника), приет с решение на Общински съвет –
Бургас по т. 44 на Протокол №17 от 18.12.2012 г. Предприятието няма статут на юридическо
лице, осъществява дейността си от името на Община Бургас, а в предмета му на
дейност са и дейностите по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП – правилникът е
публично достъпен на адрес: https://www.transportburgas.bg/tinymce/upload/Protokol%20%20ot%2018.12.2012%202.pdf, както
и на страницата на общинския съвет - http://www.2011-2015.burgascouncil.org/node/1450. Съгласно чл. 16 от Наредбата за условията и реда за платено и
безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони на
територията на Община Бургас (Наредбата) контролът по спазване на правилата за
паркиране се осъществява от лица, определени от кмета на общината, а съгласно
чл. 17, ал. 1 тези лица „имат право да прилагат предвидените в чл. 167, ал. 2,
т. 2 ЗДвП мерки“. На 09.04.2013 г., със Заповед № 961, издадена на основание
чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП кметът на Община Бургас определя служители на
Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност „оператор“ в звено „Синя зона“ „да
използват техническо средство за принудително задържане на пътно превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП.“ На 30.08.2016 г. между В. К. и директора на Общинско предприятие
„Транспорт“ е сключен, на основание чл. 67, ал. 1 във вр.
с чл. 70 от Кодекса на труда КТ), трудов договор № 22, с който предприятието
възлага, а ответникът К. приема да изпълнява длъжността „оператор“ в „Синя
зона“. На 01.09.2016 г. ответникът К. подписва длъжностна характеристика за
длъжността „оператор“ в „Синя зона“, в която в т. 1 е посочено „Поставяне и
съответно премахване на техническо средство, тип „скоба“. Скобата е поставена
на 19.03.2018 год. именно от ответника В.К., поради което съдът намира, че ПАМ
е наложена от компетентен орган - лице с надлежно удостоверени правомощия.
Мярката
е приложена и при спазване на административно-производствените правила, като съдът
намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за нарушаването им.
В ЗДвП не е
предвидено съставянето на нарочен акт в писмена форма за налагането на този вид ПАМ. В този смисъл е и разпоредбата на чл.
19 от Наредбата за условията и
реда за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени
зони на територията на Община Бургас, съгласно които при налагането на ПАМ
по чл. 17 /ПАМ, предвидена в чл. 167, ал.2, т. 2 от ЗДвП/, упълномощените лица
са длъжни да поставят на предното обзорно стъкло писмено съобщение. Това
съобщение е достатъчно да констатира поставяне на техническото средство,
посредством което мярката се счита за наложена.
Относно
приложението на материалния закон, съдът намира, че същият е приложен правилно,
тъй като видно от дадените от ответника обяснения, на осн.
чл. 176, ал. 1 от ГПК вр. чл. 144 от АПК /л. 32/, автомобилът
на жалбоподателя К. е бил паркиран в обхвата на „синята зона“, но не е имал
заплатен престой в зоната, нито стикер за „синя зона“, залепен в долния ляв
ъгъл на предното стъкло на автомобила. Съгласно Наредбата за условията и реда
за платено и безплатно паркиране на МПС в определени зони на територията на
Община Бургас /Наредбата - л. 5 и сл. от
адм. дело № 15323/2018 г. на ВАС/, както и от
представените писмени доказателства – Протокол № 12 от 24.07.2012 год. на
Общински съвет Бургас /л. 40-41/, извадка от схемата за района /л. 39/ и съобщение № 009389 /л. 5 от НАХД № 2706/2018 год. на БРС/,
съдът намира за доказано, че мястото на което е било паркирано МПС - разширение, джоб на ул. „Поп Грую” попада в обхвата на синята зона – зона на платено
паркиране. Жалбоподателят оспорва мястото на паркиране, но не го опровергава с
допустими доказателствени средства, поради което
съдът намира възражението му за неоснователно. Жалбоподателят К., чрез
процесуалния си представител твърди и представя доказателства, че съпругът й – адв. К. е подал заявление за издаване на стикер „синя
зона”, като между страните няма спор за датата и часа на подаденото заявление –
19.03.2019 год., в 15.49 ч. /л. 44 от НАХД №
2706/2018 год. на БРС/. Не се формира спор и по въпроса, че към датата
на наложената ПАМ, жалбоподателят не е разполагал с валиден стикер, както и че дължимата
за престоя такса не е била заплатена. Както сочат и адв.
К. и процесуалните представители на ответника, в Наредбата за условията и реда
за платено и безплатно паркиране на МПС в определени зони на територията на
Община Бургас, липсва специална нормативно предвидена процедура
/привилегирована/, уреждаща паркирането на автомобили, чийто собственици са
подали заявление с входящ номер за закупуване на стикер, но все още не са
получили стикер и не са заплатили дължимата за него сума. В чл. 15, ал. 2 от
Наредбата е предвиден двуседмичен срок за издаване на стикера след подаване на
заявлението, през които срок съдът намира, че не е предвидена нормативна
уредба, която да освобождава собственика на МПС, паркирано в район на синя зона
да заплаща дължимата за престоя сума. По делото са приложени доказателства, че
жалбоподателят е заплатил сумата по подаденото от него заявление за издаване на
стикер 15 дни след налагане на ПАМ - на 03.04.2018 год., в 09.34 ч. /л. 42/,
като съдът намира, че едва след тази дата и час и поставяне на стикера по
начина, указан в чл. 14, ал. 4 от Наредбата, жалбоподателят би имал право на
платено локално паркиране, съобразно чл. 14, ал. 3 от Наредбата, т.е. би бил
освободен от заплащане на почасова такса за паркиране.
Отчитайки, обаче,
че към датата и часа на налагане на ПАМ, в долния ляв ъгъл на предното обзорно
стъкло на МПС на жалбоподателя не е бил залепен стикер, който съдържа: герба на
Община Бургас, знак за защита, пореден номер, надпис „платена зона”, номер на подзона, за което между страните няма формиран спор, съдът
намира, че изискванията на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата не са били
изпълнени. Не е била заплатена и дължимата за престоя такса, предвидена в чл. 5
от Наредбата, което е довело до нарушаване на правилата за паркиране в зоната и
е обусловило налагането на процесната ПАМ. Съдът
намира за недоказани твърденията на жалбоподателя, че на 19.03.2018 год., в
14.37 ч. МПС не се е намирало на мястото, на което му е била поставена
„скобата“, а е било в сервиз до часа на издаване на фискалния бон – 15.34 ч.
/л. 12/ за заплащането на ремонта, тъй като от съдържанието на представените
фактура и касов бон, този извод не може да бъде направен. Представянето на
фактура и издаването на фискален бон за заплащане на сумата по издадената
фактура, не доказват факти свързани с мястото, на което МПС се е намирало в
посочения ден и час.
Относно
възражението за липса на вина, съдът намира за нужно за посочи, че законодателят не обвързва налагането на
ПАМ с преценка за вина или други фактори, поради което възраженията в жалбата
за липсата на вина, се явяват неоснователни. ПАМ се прилага без оглед на вината
и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна
мярка се налага за обективно извършване на нарушение, който факт съдът намира
за доказан. По делото не се установява и не се твърди, жалбоподателят К. да е
била лишена от възможност да изпрати СМС по технически или други причини или да
заплати ползваната от нея услуга по друг начин, в който случай налагането на
мярката би било прекомерно. В Закона и Наредбата не е установен толеранс от
време, след който да се осъществи принудителното блокиране на МПС и който
толеранс би бил критерий при преценка за нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК.
Наложената
ПАМ е съобразена и с целта на закона, а именно: спазване на правилата за
паркиране, определени с Наредбата за условията и реда
за платено и безплатно паркиране на моторни превозни средства в определени зони
на територията на Община Бургас (Наредбата) и разпоредбите
на Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
За пълното,
следва да се посочи, че съдът не следва да се произнася по направеното с
писмените бележки искане за „възстановяване на неправомерно платената сума от
25 лева”, тъй като както е посочено и в Определение № 39 от 03.1.2019 год. по адм.
дело № 15323/2018 год. по описа на ВАС, този петитум
не може да бъде приет за иск по чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ и административния съд не е
приел, че е сезиран с такъв иск и не е конституирал общината като ответник по
иска.
По изложените съображения, съдът намира,
че не са налице основанията по чл.146 от АПК за отмяна на оспорената
принудителна административна мярка, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена,
като неоснователна.
При този
изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на
ответника, в полза на Община Бургас следва да се присъдят 100,00 лева -
възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, във връзка с чл.77, ал.8 от ГПК, във връзка с
чл.144 от АПК.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
осемнадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.К.,
ЕГН: ********** срещу акт № 009389 от 19.03.2018 г. на оператор в звено „Синя
зона“ в Общинско предприятие „Транспорт“ на Община Бургас, с който на основание
чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата е приложена
принудителна административна мярка - принудително задържане на пътно превозно
средство – товарен автомобил, марка „Рено“, с регистрационен номер ***, чрез
техническо средство.
ОСЪЖДА Т.С.К., ЕГН: **********
*** разноски по делото в размер на 100,00 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен
срок, от съобщаването на страните.
СЪДИЯ: