Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260059 02.11.2020 год. гр.Добрич
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На шестнадесети септември
2020
год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
Секретар:Румяна Радева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело № 506 по описа за 2020год.
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е по
глава ХХ от ГПК за обжалване на съдебните актове, постановени по гр.д.№ 86/2017 год. на
Районен съд Б.:
І./ решение № 15/22.02.2018 год., с което са отхвърлени:
1./исковете по чл. 76 от ЗН, предявени от К.А.И. и Й.К.И. срещу К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. за обявяване относителната недействителност
на договор за продажба на наследство от 17.10.2016 год., с който ответникът К.А.И.
продава на ответника П.Д.Ц. цялото си наследство - права и задължения, останало
му от наследодателя А. К. И. за сумата
от 9 900 лв. ;
2./исковете за делба между съделители и квоти : Й.К.И.-3/6 ид.ч., К.А.И. -2/6 ид.ч. и
К.А.И.- 1/6 ид.ч. на недвижими
имоти, представляващи: Урбанизирана територия с площ от *** кв.м., ПИ с идентификатор
39459.506.274, находяща се в землището на с.К., общ.Б.;Земеделска земя с площ
от 200 кв.м., ПИ с идентификатор 39459.3.28, находяща се в землището на с.К.,
общ.Б.; Урбанизирана територия с площ от *** кв.м., ПИ с идентификатор
39459.505.605, находяща се в землището на с.К., общ.Б.; Урбанизирана територия
с площ от *** кв.м., ПИ с идентификатор 39459.25.550, находяща се в землището
на с.К., общ.Б.; Земеделска земя - нива, с площ от *** дка, четвърта категория
с номер на имота *** в землището на с.К., общ.А., с ЕКАТТЕ ***;
3./исковете за делба между съделители и квоти : К.А.И.
-2/3 ид.ч. и К.А.И.- 1/3 ид.ч. на недвижими имоти, представляващи: Земеделска земя - нива с площ
от *** кв.м., ПИ с идентификатор 39459.4.259, находяща се в землището на с.К.,
общ.Б.; Земеделска земя - нива с площ от *** кв.м., ПИ с идентификатор
39459.3.41, находяща се в землището на с.К., общ.Б.;Земеделска земя - нива с
площ от *** кв.м., ПИ с идентификатор 39459.15.59, находяща се в землището на
с.К., общ.Б.;Земеделска земя с площ от *** кв.м., ПИ с идентификатор
54145.508.595, находяща се в землището на с.О., общ.А.; Земеделска земя - нива
с площ от ***кв.м., ПИ с идентификатор 39459.12.7., находяща се в землището на
с.К..
ІІ.допълнително решение №
22/10.02.2020 год.,поправено с решение № 64/02.06.2020 год. с което са :
1.допуснати до
делба при квоти и съделители : Й.К.И.-1/2 ид.ч., К.А.И.-1/4 ид.ч. и общо за П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.-1/4 ид.ч. недвижими имоти, представляващи: Урбанизирана територия с площ от ***кв.м.,
поземлен имот с идентификатор 39459.506.274, находяща се в землището на с.К.,
общ.Б.; Земеделска земя с площ от 200кв.м., поземлен имот с идентификатор
39459.3.28, находяща се в землището на с.К., общ.Б.; Урбанизирана територия с
площ от ***кв.м., поземлен имот с идентификатор 39459.505.605, находяща се в
землището на с.К., общ.Б.; Урбанизирана територия с площ от ***кв.м., поземлен
имот с идентификатор 39459.25.550, находяща се в землището на с.К., общ.Б.;
Земеделска земя - нива, с площ от ***дка, четвърта категория с идентификатор №
37246.19.99 в землището на с.К., общ.А..
2.допуснати до
делба при квоти и съделители : К.А.И.-1/2
ид.ч. и общо за П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.-1/2 ид.ч.,недвижими имоти,представляващи:Земеделска земя-нива с площ от ***кв.м., поземлен имот с идентификатор
39459.4.259, находяща се в землището
на с.К., общ.Б.; Земеделска земя-нива с
площ от ***кв.м., поземлен имот с идентификатор 39459.3.41, находяща се в землището на с.К., общ.Б.;Земеделска земя-нива с площ от ***кв.м.,
поземлен имот с идентификатор 39459.15.59, находяща се в землището на
с.К., общ.Б.; Земеделска земя с площ от ***кв.м., поземлен имот е идентификатор
54145.508.595, находяща се в землището на с.О., общ.А.; Земеделска земя-нива с
площ от *** кв.м., поземлен имот с идентификатор 39459.12.7., находяща се в землището на с.К., общ.Б..
Образувано е въз основа на
подадените от К.А.И.
и Й.К.И. жалба рег.№ 1128/23.03.2018 год. срещу решение
№ 15/22.02.2018 год. и от К.А.И. жалба рег.№ 926/02.03.2020
год. срещу допълнително решение № 22/10.02.2020 год.,поправено с решение №
64/02.06.2020 год.
Въззивниците
изразяват несъгласие с изводите на съда
относно лицата,между които е допусната делбата и частите на
съделителите.Напълно били игнорирани и оставени без разглеждане,заявените
възражения относно валидността,правното действие и противопоставимостта на
договор за продажба на наследство от 17.10.2016 год. ,основани на разпоредбите
на чл.26 ал.2 и чл.212 от ЗЗД,респ.чл.76 от ЗН.Даже същият да бил валиден,
предхождащо го саморъчно завещание от дата *** год. пораждало вещнопрехвърлителен ефект
,считано от *** год.,недвижимите имоти ,предмет на същото съставлявали
изключителна собственост на въззивника К.А.И. и
никаква част от същите не е преминала в купувачите на наследството.
Отправено е искане,недвижимите имоти,останали
в наследството от К.Д.И. поч.*** год. да бъдат поделени единствено и при равни квоти между съделителите ищци К.А.И.
и Й.К.И.,а иска за делба на имоти,останали в наследство от А. К. И. ,поради
придобиването им от въззивника по завещание да бъде отхвърлен.В двете въззивни
жалби е заявено искане за присъждане на сторените съдено-деловодни разноски.
В срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК не са
постъпили отговори на въззивните жалби от К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц..
Производството по делото е образувано по реда на Глава
двадесет и девета от ГПК въз основа на искова молба рег.№580/13.02.2017 год. По разпореждания на съда е била уточнявана с
молба рег.№ 806/28.02.2017 год.,молба рег.№ 2317/26.07.2017 год.,становище
рег.№ 3943/07.11.2017 год. и молба рег.№6923/08.11.2018 год.
Заявената от К.А.И. и Й.К.И. против К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. претенция е за делба на недвижими имоти,останали в наследствата на К.Д.И., поч.***
год. и А. К. И.,поч.*** год.
Изложени са твърдения ,че ищците и първият ответник са
наследници по закон на К.Д.И., поч.*** год. и А. К. И.,поч.*** год.,
притежавали недвижими имоти в землищата на с.К., общ.Б., с.О. ,общ.А. и с.К.,
общ.А.. Със саморъчно завещание от *** год.,А. К. И. бил завещал на своя син К.А.И. собствени ниви с площ от *** дка ,както и ниви,притежавани в съсобственост със
сестра му Й.К.И..С договор от дата 17.10.2016 год. първият ответник продал на ответника П.Д.Ц. цялото си
наследство ,останало от А. К. И. за сумата от 9 900 лв.Разпоредителна
сделка по чл.212 от ЗЗД била извършена в противоречие с разпоредбата
на чл. 76 от ЗН,накърнявала отношенията между сънаследниците и не отчитала
направеното завещание.Договорът от 17.10.2016 год. бил нищожен,поради
противоречието му със закона-чл.26 ал.1 пр.1-во от ЗЗД,във връзка с чл.212 ал.1
от ЗЗД.Същият визирал в клаузите си по чл.4 и чл.5,придружаваща го нотариално
заверена декларация и анекс от 31.10.2016 год.
конкретни имоти,които се прехвърлят, което нарушавало императивната
разпоредба на чл.212 ал.1 от ЗЗД да бъде
прехвърлено цялото наследство като съвкупност и без да се посочват отделните му
предмети.Договорът от 17.10.2016 год. бил нищожен като привиден-чл.26 ал.2
пр.4-то от ЗЗД.Формално и като продажба на наследство бил оформен договор за
продажба на идеални части от конкретни имоти,показани в придружаваща го
нотариално заверена декларация и анекс от 31.10.2016 год.
Отправени са
искания :1./да бъде прогласена по реда на чл.76 от ЗН относителната недействителност на договор от дата
17.10.2016 год. за продажба на наследството
;2./на основание наследяване по закон и завещание да бъде допусната при равни квоти от по ½ ид.ч. между
съделителите К.А.И. и Й.К.И. делбата на недвижими имоти,останали в наследството на
К.Д.И. ,а ответниците К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. да бъдат
изключени от делбата;в условията на евентуалност и при отхвърляне на възраженията
срещу правото на участие в делбата на ответниците К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.,основани на
саморъчното завещание на А. К. И. от *** год.,респективно намаляване на
завещателните разпореждания, делбата на имотите да бъде допусната между съделители и квоти:Й.К.И. -3/6ид.ч. ,К.А.И.-квота,равна
на остатъка след намаляване на
завещателното разпореждане,но не по-малка от 2/6 ид.ч. и К.А.И.-квота,равна на евентуално
възстановената част от наследството,но не по-вече от 1/6 ид.ч.,като ответниците
П.Д.Ц. и
Ю.Б.Ц. да бъдат изключени от делбата;в условията на
евентуалност и в случай,че бъде зачетено
действието на договора за продажба на наследство от 17.10.2016 год.,делбата на
имотите да бъде допусната между
съделители и квоти: Й.К.И.
-3/6 ид.ч. ,К.А.И.-квота,равна на остатък след евентуално намаляване на
завещателните разпореждания,но не по-малка от 2/6 ид.ч. и съпрузите П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.-квота ,равна
на евентуално възстановената част от наследството,но не-повече от 1/6 ид.ч. от
делбените имоти,като ответникът К.А.И. бъде изключен от делбата;3./искът за делбата на
недвижими имоти,останали в наследството на
А. К. И.,изключителна собственост на К.А.И. по завещание от ***
год.,считано от откриване на наследството на *** год. да бъде отхвърлен;в
условията на евентуалност и при отхвърляне на възраженията срещу правото на
участие в делбата на ответниците К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.,основани на
саморъчното завещание на А. К. И. от *** год.,респективно намаляване на
завещателните разпореждания, делбата на
имотите да бъде допусната между съделители и квоти
както следва:К.А.И.-квота,равна
на остатъка след намаляване на
завещателното разпореждане,но не по-малка от 2/3 ид.ч. и К.А.И.-квота,равна на евентуално
възстановената част от наследството,но не по-вече от 1/3 ид.ч.,като ответниците
П.Д.Ц. и
Ю.Б.Ц. да бъдат изключени от делбата;в условията на
евентуалност и в случай,че бъде зачетено
действието на договора за продажба на наследство от 17.10.2016 год.,делбата на имотите да бъде допусната между съделители и квоти
както следва:К.А.И.-квота,равна
на остатък след евентуално намаляване на завещателните разпореждания,но не
по-малка от 2/3 ид.ч. и съпрузите П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.-квота ,равна
на евентуално възстановената част от наследството,но не-повече от 1/3 ид.ч. от
делбените имоти,като ответникът К.А.И. бъде изключен от делбата.
Ответникът К.А.И. е оспорил исковата претенция с
подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 1493/24.04.2017 год.Разпоредбата на чл.76 от ЗН не била приложима по отношение на
разпореждания ,извършени с договор по чл.212 от ЗЗД.Вписването на договора за
продажба на наследство на дата 17.10.2016 год. предхождало вписването на
завещанието на дата *** год.Вписания по-късно акт не можело да бъде
противопоставен на предходно
вписания акт.В условията на евентуалност
заявява,че оспорва завещанието до размера на запазената му част от наследството
като низходящ от първа степен,като в тази му част завещанието подлежи на отмяна
за допълване на запазената му част.В съдебното заседание от дата 22.01. 2018 год. (л.170) е уточнено,че
възражението за попълване на запазената
му част е заявено в условията на
евентуалност, а именно,че бъде уважен иска по чл. 76 от ЗН,респ. в случай че
бъде счетено,че завещанието произвежда действие.Моли да бъде открито
производство за попълване на запазената част,което обаче не следва да бъде извършено в първата фаза на
делбата.По указания на въззивния съд и с
молба рег.№ 6745/30.10.2018 год. е извършено уточнение на възражението ,като са изложени твърдения
,че наследодателят му А.
К. И. не е оставил други вещи,имоти и пари в наследството,освен посочените в
саморъчното завещание,поради което претендира отмяна на завещанието до размера
на запазената му част по чл.29 ал.1 пр.2 от ЗН-1/3 част.
В съдебно заседание от дата 20.06.2017 год.
процесуалният представител на ответниците е
заявил,че оспорва автентичността на представеното с исковата молба
завещание,тъй като лицето посочено за завещател не било него автор (л.110).В
съдебно заседание от 22.01.2018 год. (л. 170 и л.172) е заявено становище,че
завещателното разпореждане се оспорва единствено касателно накърняването на
запазената част на низходящ от първи ред
на наследодателя ,т.е. по размер ,а
завещанието не се оспорва като
автентичност на документ.
Ответниците П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. са оспорили исковата
претенция с подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№
1577/28.04.2017 год.Разпоредбата на чл.76 от ЗН не била приложима по отношение на разпореждания ,извършени с
договор по чл.212 от ЗЗД.Вписването на договора за продажба на наследство на
дата 17.10.2016 год. предхождало вписването на завещанието на дата ***
год.Вписания по-късно акт не можело да бъде противопоставен на предходно вписания акт. Настояват да бъдат зачетени последиците на действителен
договор за продажба,с който са придобили по време на брака си делбените имоти в
режим на съпружеска имуществена общност.
Въззивният съд
след запознаване с материалите по делото и събраните доказателства установи
следната фактическа обстановка по
претенцията:
Относно наследството на К.Д.И. поч. *** год.:
Със Заповед № 1***/27.12.2006 год. год. на Кмета на Община гр.Б.,вписана в
Службата по вписванията с вх.рег.№ ***,на основание § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и
чл.28 а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б ал.1 изр.1-во от ПЗР на ЗСПЗЗ е било възстановено правото на собственост на
наследници на К.Д.И. върху имот №
506.274 по плана на новообразуваните имоти за местността „***“ в землището на
с.К. с площ от ***кв.м .С решение № 23-56П от 02.03.2004 год. по преписка №
К74/10.11.1991 год. , Общинска служба по
земеделие и гори гр.Б. е възстановила на
наследниците на К. Д.И. изоставена
нива от 0.200 дка,в местността “***“,имот
№ *** по плана за земеразделяне на с.К..Със Заповед № 46/17.01.2007 год. на
Кмета на Община гр.Б.,вписана в Службата по вписванията с вх.рег.№ ***,на
основание § 4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 а ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4б
ал.1 изр.1-во от ПЗР на ЗСПЗЗ е било
възстановено правото на собственост на наследници на К.Д.И. върху имот № 505.605 по плана на
новообразуваните имоти за местността „***“ в землището на с.К. с площ от ***
кв.м.С решение № К0227А от 19.01.2007 год. на ОСЗГ гр.Б.,вписано в Службата по
вписванията Б. с вх.рег.№ *** на наследниците на К. Д.И. е било предоставено правото на собственост
върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ: пасище от ***
дка в землището на с.К.,имот № 25.18 по
КК.Със заповед №1165/22.11.2*** год.
на кмета на Община Б. и на
основание чл.16 ал.5 от ЗУТ е наредено наследниците на К. Д.И. да придобият право на собственост върху урегулиран поземлен имот в
съответствие с ПУП на масив * на с.К.-имот с идентификатор 39459.25.550 по ККР
на с.К. и с площ от *** кв.м.,като разликата в площта на имота от 392 кв.м. се прехвърля в полза на
Общината,която го придобива като публична общинска собственост за изграждане на
улици.С договор за доброволна делба № ***,вписан в Службата по вписванията В. на *** год. *** на А. К. И. и Й.К.И. е бил възложен в дял и
станали съсобственици на нива,находяща се в землището на с.К., общ. А.,местност“***“
,цялата с площ от ***
кв.м.,представляваща имот № * в масив *.
Относно наследството на А. К. И., поч. *** год.:
С договор за доброволна делба на недвижим имот АКТ ***
год.,вписан под № *** год. на Службата по вписванията Б. ,сключен между А. К. И. и Й.К.И. за поделяне на възстановени земеделски имоти с решения на ПК гр.Б. на К. Д.И. и Т. К. И. ,на
А. К. И. е бил възложен в дял и е станал собственик на нива с площ от *** дка,находяща се в
местността“***“,представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с.К., от
която след продажба на *** дка с нотариален акт № *** год. е
обособен ПИ с идентификатор 39459.4.259с площ от *** кв.м.С договор за
доброволна делба на недвижим имот АКТ № *** год.,вписан в Службата по
вписванията Б. с вх.рег.№ ***,сключен
между А. К. И. и Й.К.И.,като
наследници на К.Д.И. и съсобственици, на А. К. И. е бил възложен в дял и е
станал собственик на нива с площ от ***
дка, имот с кадастрален № 39459.3.41 по КК на местността“***“ в землището на с.К..С договор за
доброволна делба на недвижим имот АКТ *** год. ,вписан под № *** год. на
Службата по вписванията Б. ,сключен между А. К. И. и Й.К.И. за поделяне на
възстановени земеделски имоти с решения
на ПК гр.Б. на К. Д.И. и Т. К. И. ,на А. К. И. е бил възложен в дял и е станал
собственик на нива с площ от *** дка,находяща се в
местността “***“,имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с.К..С
договор за доброволна делба № ***
год.,вписан в Службата по вписванията В.
на *** год. ***,сключен между съсобствениците А. К. И. и Й.К.И.,А. К. И. е получил в
дял и е станал собственик на изоставена
нива,находяща се в землището на с.О.,общ.А.,местност“***“,цялата с площ от ***
кв.м.,имот № ***.С договор
за доброволна делба на недвижим имот АКТ *** год.,вписан под № *** год. на
Службата по вписванията Б.,сключен между А. К. И. и Й.К.И. за поделяне на
възстановени земеделски имоти с решения
на ПК гр.Б. на К. Д.И. и Т. К. И. ,на А. К. И. е бил възложен в дял и е станал
собственик на нива с площ от *** дка,находяща се в
местността “***“,имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с.К..
По отношение на така посоченото недвижимо имущество
на К.Д.И. и А. К. И. са представени скици,издадени от Службите по
геодезия,картография и кадастър-Добрич и В. ,удостоверяващи актуалните данни на поземлените имоти по кадастрални
планове и регистри,както и идентичността на имуществото с имотите,посочени в
завещателен акт и тези,заявени за делба
по делото,респ. между страните не е налице спор относно тази идентичност-така становищата им в съдебното
заседание от 19.09.2018 год.
Относно правата на
съделителите ,основани на наследяване по закон,завещание и продажба на наследствени права:
К.Д.И. е починал на дата *** год. и негови наследници по закон са Т. К. Д. (съпруга
,поч. *** год.) и А. К. И. и Й.К.И. (низходящи от първа степен).А. К. И. е
починал на дата *** год. и негови наследници по закон са К.А.И. и К.А.И.
(низходящи от първа степен) -така удостоверения за наследници изх.№№
51/13.10.2016 год. и 47/21.09.2016 год. на Кметството с.К.,общ.Б..
Със
саморъчно завещание от дата *** год.А. К. И. е завещал
на своя син К.А.И.
: І.Ниви в землището на с.К. с обща площ от *** дка,както следва:1./ ***
дка в местността“***“;2./*** дка в
местността“***“;3./ *** дка в местността “***“;4./*** дка в местността “***“;5./***
дка в местността “***“;6./*** дка в местността “***“ и 7./ 0.500 дка в
местността“***“,ІІ.Ниви в землището
на с.К.,неподелени със сестрата на завещателя Й. К.И.,както следва: 1./***
дка в местността“***“ и 2./ *** дка в
местността“***“, ІІІ. Ниви в землището
на с. К., общ. А.,неподелени със сестрата на завещателя Й. К.И. -*** дка,ІV.каруца
и другите му движими вещи,V.всички парични влогове ,които има към момента
на отваряне на завещанието .Оставеното на съхранение в кантората на нотариуса О. О. с рег.№ *** на НК завещание № *** год. е било обявено под № *** год. и вписано с вх.рег.№ ***на Службата по
вписванията –Б. и вх.рег.№ 1168/***
год.,АКТ № *** год. на Службата по вписванията-В..
С договор по чл.212 от ЗЗД от 17.10.2016 год.,с нотариална заверка на
подписите рег.№ *** год. на нотариуса Д. Б.
с рег.№ *** на НК и район на действие-РС В.,АКТ № ***,вписан в Службата
по вписванията –Б. с вх.рег.№ *** и в Службата по вписванията –В. с вх.рег.№ ***,К.А.И.
е продал на П.Д.Ц. цялото си наследство-права и
задължения,останали му от А. К. И.,поч. *** год. за сумата от 9 900 лв.,изплатена напълно и
в брой преди подписване на договора(чл.1 и чл.2).Владението на имотите,влизащи
в наследството е било предадено в деня
на сключване на договора (чл.4),както и продавачът е предал на купувача
документите,удостоверяващи собствеността на наследодателя върху недвижимите
имот,като в 10 дневен срок е следвало да предаде и последните 2 скици и данъчни
оценки на имотите (чл.5).К.А.И. е декларирал,че към момента на съставяне на декларация с нотариална
заверка на подписа му рег.№ *** год. на О. С.,нотариус с рег.№ *** на НК и
район на действие-РС В.,са му известни следните недвижими имоти,останали в
наследството на А. К. И.,поч. *** год. ,
а именно ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 54145.508.595 по КККР на с.О., общ.А.,вилна
зона К., местност“***“,целият с площ от *** кв.м. и ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
3959.12.2 по КККР на с.К.,общ.Б.,местност“***“,целият с площ от 2 000
кв.м.На дата 31.10.2016 год. е бил сключен анекс № 1/2016 год. към договора за
продажба на наследство с нотариална заверка на подписите рег.№ *** на нотариуса Д.
Б. с рег.№ *** на НК и район на
действие-РС В.,вписан в Службата по вписванията гр.Б. с вх.рег.№ ***.,като
съгласно чл.5 от договора и декларацията от 24.10.2016 год. продавачът продава
като част от наследството и
имотите,описани в
декларацията,като няма промяна на
договорената между страните цена .С нотариален акт № *** год. на нотариуса Д. Б. с рег.№ *** на НК и район на действие-РС В.П. Д.Ц. и Ю.Б.Ц. са били признати за
собственици в условията на СИО на недвижим имот,придобит чрез покупка на
наследство а именно 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 54145.508.595 по
КККР на с.О.,общ.А., в.з. К.,местността “***“, целият с площ от *** кв.м.
Така
направените фактически констатации ,водят до следните правни изводи:
Предявените
искове по чл. 69 от ЗН са за делба на
наследствата на починалия на дата *** год. К.Д.И. и на починалия на дата *** год.негов син А. К. И. .Претендирано
е по реда на чл. 76 от ЗН да бъде прогласена относителната
недействителност на разпореждане на сънаследник с договор по
чл.212 от ЗЗД в полза на лица,извън кръга на наследниците.Оспорена е с
възражения действителността на договора
по чл. 212 от ЗЗД на основанията по чл.
26 ал.1 пр.І-во от ЗЗД и чл. 26 ал.2 пр.ІV-то от ЗЗД. Наследник със запазена част е оспорил
по реда на чл. 193 от ГПК автентичността на саморъчно завещание. Наследник
със запазена част е заявил с възражение искане по чл. 30 от ЗН.
С решение № 15/22.02.2018 год. по гр.д.№
86/2017 год. на БРС са били
отхвърлени исковете по чл. 76 от ЗН,
предявени от К.А.И. и Й.К.И. срещу К.А.И.,
П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. за обявяване
относителната недействителност на договор за продажба на наследство от
17.10.2016 год., с който ответникът К.А.И. продава на ответника П.Д.Ц. цялото
си наследство - права и задължения, останало му от наследодателя А. К. И. за сумата от 9 900 лв. ,както и исковете за
делба,предявени от К.А.И. и Й.К.И. срещу К.А.И. за делба на недвижими имоти, останали в наследствата
на К.Д.И., поч.*** год. и А. К. И.,поч.*** год.Съдът е приел за действителен
договора за продажба на наследство от 17.10.2016 год.,като сключен в
изискуемата форма-с нотариална заверка на подписите и вписан в Службата по
вписванията,съдържащ отразяване за заплащане на цената.Прехвърлени били от
наследник не отделни наследствени права,а цялото наследство,поради което
разпореждането не било недействително по отношение на другия наследник по
смисъла на чл.76 от ЗН.След като сделката по продажба на наследство била
породила действие,купувачите П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. се легитимирали като собственици в режим на
съпружеска имуществена общност на предмета на сделката,поради което искът за
делба само между ищците К.А.И. и Й.К.И. и ответника К.А.И. бил неоснователен и следвало да бъде
отхвърлен.
С допълнително решение №
50/18.04.2018 год. по гр.д.№ 86/2017 год. на БРС е била оставена без уважение молбата на К.А.И. и Й.К.И. за допълване
на решение № 15/22.02.2018 год. по гр.д.№
86/2017 год.,като бъде допусната на недвижимите имоти между тях и П.Д.Ц.
и Ю.Б.Ц. .
С определение № 1051/18.12.2019 год. по в.гр.д.№
274/2018 год. на Окръжен съд Добрич е било отменено допълнително решение № 50/18.04.2018 год. по гр.д.№ 86/2017 год. на БРС с
характер на определение и делото върнато на Районен съд Б. за провеждане на
процедурата по чл.250 от ГПК-постановяване на решение за отхвърляне или
уважаване на иска за делба ,предявен от К.А.И. и Й.К.И.
срещу П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. .
С допълнително
решение № 22/10.02.2020 год.,поправено с решение № 64/02.06.2020 год.по гр.д.№ 86/2017 год. на БРС е допусната делба на недвижимите имоти в
наследството на К.Д.И.,
поч.*** год.при
квоти и съделители : Й.К.И.-1/2 ид.ч., К.А.И.-1/4
ид.ч. и общо за П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.-1/4 ид.ч.,както и е допусната делбата на недвижимите имоти в наследството на А. К. И.,поч.*** год. при квоти и съделители
: К.А.И.-1/2 ид.ч. и общо за П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.-1/2 ид.ч. Съдът е приел ,че заявените за делба недвижими
имоти са съсобствени на страните по
наследство и договор за продажба на наследство.
В съдебните актове,постановени от Районен съд Б.
липсва произнасяне по възраженията по чл. 26 ал.1 пр.І-во
от ЗЗД и чл. 26 ал.2 пр.ІV-то от ЗЗД и чл.
30 от ЗН,както и искането по чл.193 от ГПК .
При служебната проверка на обжалваните решения ,съдът не установи порок,
който да ги определя като недопустим или нищожен акт. Издадени са от надлежен съдебен състав,в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което са
валидни.Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на
съдебните решения ,при съобразяване и
спецификата на производството,обуславя допустимостта им.
Като страни в
производството са конституирани всички
лица,за които по делото има данни,че притежават дял от възникнала по
наследяване съсобственост-всички лица,призовани към наследяване по закон и
завещание,както и купувачите на наследствени права.Съгласно чл. 34 ЗС могат
да се делят само вещи, които са съсобствени (общи). За да допусне делбата,
съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните и
размера на идеалните им части. В особеното исково производство за делба могат
бъдат повдигани и разрешавани от делбения съд спорове между съделителите
относно правоотношения, обуславящи възникването и съществуването на
съсобственост, участниците в нея и техните права. Такива са споровете за
собственост, за произход и осиновяване, за приемане и отказ от наследство, за
действителност на завещания, за възстановяване на запазена част.
Нищожността на договора по чл. 212 от ЗЗД може да бъде релевирана и чрез възражение и по
него съдът се произнася в мотивите си.В
случай,че по реда на чл.236 ал.2 от ГПК първоинстанционният съд не се е
произнесъл по възраженията по
чл. 26 ал.1 пр.І-во от ЗЗД и чл. 26 ал.2 пр.ІV-то от ЗЗД,с оглед преюдициалния им характер и
заявено оплакване от въззивниците,те следва да бъдат разгледани от въззивния
съд.
Искането
за възстановяване на запазена част от наследството може да бъде заявено в делбеното производство под формата на иск
или чрез възражение.Във всички
случаи обаче съдът е длъжен да разгледа
искането по същество и се произнесе с
изричен диспозитив независимо от формата
на заявяване в делбеното производство,ако то изхожда от лице,имащо качеството
наследник с право на запазена част по
смисъла на чл.28 от ЗН,доколкото е възможно възстановяването на запазената част
да се извърши по начин,променящ правата на съделителите в съсобствеността.Ако
искането е заявено своевременно под
формата на възражение, но първоинстанционният съд не се е произнесъл по
него,при обжалване на първоинстанционното решение в частта по предявения иск за
делба на имущество,предмет на
завещателното разпореждане,въззивният съд е длъжен да се произнесе по
възражението,тъй като естеството на двете претенции/за възстановяване на
запазена част от наследството и за съдебна делба/ в подобна хипотеза налага
съвместното им разглеждане.Ако искът или възражението по чл.30 от ЗН са
предявени като евентуални и условието се
е сбъднало пред въззивния съд,то въззивният съд дължи да се произнесе по
искането за намаляване на завещателното разпореждане- така решение № 17/29.01.2020 год. по гр.д.№ 1748/2019 год. на ВКС,І
г.о.; решение №696 / 20.07.2011 год.
по гр. д. № 511/2009 год. на ВКС,
I г. о.
Саморъчното завещание представлява
частен диспозитивен документ. Съгласно чл. 180 ГПК
подписаните частни документи доказват, че съдържанието им представлява
изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои формалната
доказателствена сила на тези документи и при установяване, че подписът е
неистински, то и документът е неистински.Оспорването им следва да бъде заявено
в срока и по реда на чл.193 ал.1 от ГПК.
Същевременно,
саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за действителността на
която законът поставя специални изисквания - да е написано изцяло ръкописно от
завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл. 25 ал. 1 ЗН.
Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното завещание
като едностранна сделка - чл. 42 б. "б" ЗН.
Разпоредбата
на чл. 342 ГПК е специална процесуална
норма, която определя в делбеното производство по-късен преклузивен срок
/първото съдебно заседание, а не срока за отговор по чл. 131 ал. 1 ГПК/ за предявяване на
възраженията на ответника против правото на някой съделител да участва в
делбата, размера на неговия дял, включване в наследствената маса на някои
имоти, предявяване на възражения по чл. 30 ал. 1 ЗН,включително и материалноправното
възражение за нищожност на саморъчното завещание като сделка.
След като оспорването
на истинността на документа саморъчно завещание покрива и фактическия състав на
материалноправното възражение за нищожност на саморъчното завещание като
сделка,оспорването на представено от насрещната страна саморъчно завещание може
да се извърши както по реда и в срока по чл. 193 ал. 1 ГПК за
оспорване на документ, така и със заявено извън този ред материалноправно
възражение за нищожност на завещанието. За оспорването не е необходима
специална форма. Достатъчно е ясното и недвусмислено заявление на страната, че
прави оспорване на документа, съответно на действителността на сделката-така решение № 90 /
27.06.2014 год. на ВКС по гр. д. № 3433/2013 год., II г. о. и решение № 268/17.10.2*** год. по гр.д.№
479/2*** год. на ВКС,ІІ г.о.
В случая завещанието е било връчено
на ответниците ,като приложение на исковата молба по реда на чл.131 ал.1 от ГПК,поради което оспорването му като
документ е следвало да бъде заявено с отговорите на исковата молба.Горното по
делото не е сторено,т.е. с
изтичането на срока по чл.133 от ГПК ,същото е преклудирано.В първото по ред съдебно заседание от дата
20.06.2017 год.,т.е. извън срока по чл.193 от ГПК процесуалният представител на
ответниците е заявил,че оспорва
автентичността на представеното с исковата молба завещание като документ,тъй
като лицето посочено за завещател не било него автор и без да се позове или
претендира последиците на нищожността му като сделка (л.110 от гр.д.№ 86/2017
год.).В следващото съдебно заседание от 22.01.2018 год. (л. 170 и л.172от
гр.д.№ 86/2017 год.) е заявено становището на ответниците,че завещателното
разпореждане се оспорва единствено касателно накърняването на запазената
част на низходящ от първи ред на
наследодателя ,т.е. по размер ,като изрично е посочено,че завещанието не се оспорва като автентичност на документ.
След като оспорването на документа по чл.193 от ГПК е заявено извън
процесуалните срокове , а впоследствие е
било оттеглено,а материалноправно
възражение за нищожност на завещанието въобще не е било заявявано,то те не
следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.
Не е спорно по делото, че правото на
собственост върху заявените за делба
недвижими имоти е било възстановено на Й.К.И. и А. К. И. качеството им на
наследници на К.Д.И. и правоимащи
по смисъла на чл. 10 ал.1 от ЗСПЗЗ и
впоследствие,част от същите поделени между тях с договори по чл.35 ал.1 от ЗС ,
а част не. Неподеленото имущество е съсобствено на Й.К.И. и
наследниците на А. К. И. (К.А.И. и К.А.И. ),а възложеното в
дял и изключителна собственост с договорите по чл. 35 ал.1 от ЗС на А. К. И.
е съсобствено на неговите наследници (К.А.И. и К.А.И. ) .
Спори се между страните ,следва
ли заявените за делба имоти да бъдат поделени ,
между кои от наследниците на К.Д.И. , А. К. И. и купувачите
на наследство и при какви припадащи им
се в съсобствеността части, при зачитане,респ.отричане на правата на съделителите ,придобити по
закон,завещание и договор по чл.212 от ЗЗД.
Относно наследството по закон:
С
откриването на наследството, което настъпва в момента на смъртта на лицето,
имущество му като съвкупност от права и задължения преминава към неговите наследници.
Когато наследодателят не е оставил завещание, възниква право на наследяване за
лицата, посочени в закона, действал към откриване на наследството, който
определя и техните наследствени части.
По правилата на чл.5 от ЗН,имуществото на К.Д.И., поч.*** год.
следва да премине към низходящата от първа степен Й.К.И.
-1/2 и.ч. и низходящите от втора степен К.А.И. -1/4 ид.ч. и К.А.И.-1/4 ид.ч.,а това на А. К. И.,поч.
*** год. към низходящите му от първа степен К.А.И.-1/2 ид.ч. и А. К. И.-1/2 ид.ч.
Относно наследството по
завещание:
По
определение на закона завещанието е имуществено
разпореждане за след смъртта-чл.13 от ЗН, правопораждащ и правоизменящ
юридически факт.То поражда имуществено право за лицата,определени от завещателя
в завещателното му разпореждане,като отстранява
или променя последиците на наследяването по закон. Завещателните
разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото
имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на
лицето, в полза на което са направени,а завещателните разпореждания, които се
отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник -така
чл. 16 от ЗН.Когато
наследодателят се е разпоредил с универсално завещание или завет в полза на
призованите да наследяват по закон или на други лица, то те придобиват
имуществото съобразно обективираната в завещателните разпореждания воля. Когато
наследникът по завещание е и наследник по закон, той има право да получи освен
завещаното имущество и съответна дробна част от останалото имущество, наред с
другите наследници по закон.Съобразно разпоредбата
на чл.14 ал.2 от ЗН,завещателните разпореждания във всички случаи не могат да
накърняват запазената част (чл. 29 ЗН).На основание чл.112 б.“и“ от ЗС препис от обявеното завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим
имот следва да бъде вписано.Съобразно правилото на чл. 4 б.“к“ от Правилника за
вписванията, наличието на недвижим имот в съответния съдебен район се
удостоверява с декларация с нотариално
удостоверен подпис от страна на ползващото се от завещанието лице,в което се посочват известните му
недвижими имоти в съответния съдебен
район,представена заедно със завещанието пред съдията по вписванията,в чийто
район се намира имотът.
Завещателното разпореждане ,извършено от
наследодателя А. К. И.,починал на *** год.
със саморъчно завещание от *** год. в полза на неговия син К.А.И. се отнася до цялото
имущество на завещателя и е общо.Макар горното да не е изрично посочено в
съдържанието му, изброени са по вид всички притежавани от завещателя
имущества-недвижими имоти,движими вещи и парични влогове. Между страните не е налице спор,че наследството се изчерпва със завещаното
имущество . С молба рег.№ 6745/30.10.2018 год. е извършено
уточнение от другият син на завещателя К.А.И. на
възражението му по чл.30 от ЗН ,като са изложени твърдения ,че наследодателят
му А.
К. И. не е оставил други вещи,имоти и пари в наследството,освен посочените в
саморъчното завещание.
Ищецът К.А.И.,като ответник по
искането има интерес да установи,че
наследството включва и друго имущество,т.е. че размера на наследствената маса е
по-голям и съответно имуществото,предмет
на безвъзмезното разпореждане не надхвърля разполагаемата част.Горното по
делото не е сторено.
При
съобразяване на посоченото, права в наследството на К.Д.И., поч.*** год. притежават Й.К.И. и К.А.И.,определени
по размер на по ½ ид.ч. на
основание наследяване по закон и завещание,а наследството на А. К. И.,поч. *** год. не е съсобствено на страни по делото,а е
обект на лично притежание на К.А.И. по завещание.
Относно нищожността на
договор за продажба на наследствени права:
Правната същност на договора се определя от
естеството на насрещните права и задължения, които в случай на продажба на
наследство са прехвърляне на собственост върху наследство изцяло, без да сочи
неговите предмети, срещу плащане на цена.Съгласно чл.212 ал.1 от ЗЗД този,
който продава едно наследство е длъжен да обезпечи само качеството си на
наследник. Съвкупността от права и задължения се прехвърля като едно неделимо
цяло, без да се посочват нейните съставни елементи и без значение дали тази съвкупност включва и
вещни права, стига да е спазена формата на закона - чл. 212 ал. 2 ЗЗД. Обект на договора по чл. 212 ЗЗД са всички права и
задължения на наследодателя. Поради това и наследникът трябва да обезпечи на
купувача цялостния състав на наследството към момента на откриването му по арг.
от чл. 213 ЗЗД. С прехвърлянето на
наследствените права наследникът не губи качеството си на наследник и същото не
се придобива от купувача на наследството . Независимо,че в съдържанието на
договора за продажба на наследство ,не следва да се описват недвижимите имоти,
които се включват в него ,страните по договор за продажба на наследство,следва да знаят дали то включва такива, кои са те и
къде се намират и следва да декларират
това обстоятелство в производството по вписването. На основание чл. 212 ал. 3 от ЗЗД договорът за продажба на наследство, в което има недвижими
имоти, може да бъде противопоставен на трети лица само ако е вписан.Съобразно разпоредбата
на чл. 112 от ЗС б.“б“ подлежат на вписване договорите,с които се прехвърля
наследство,в което има недвижими имоти,така и разпоредбата на чл. 4 б.“б“ от
Правилника за вписванията.Въпреки, че този
вид договор не следва да съдържа описание на имота -чл. 6 ал. 2 б.“б“
от Правилника за вписванията,това не изключва задължението
на продавача да установи с декларация, че в наследството се включва и недвижим
имот с посочване на местонахождението му ,за да бъде доказан интереса от искането договорът да бъде вписан / договорите за продажба
на наследство, което не включва недвижими имоти не подлежат на вписване/ ,да се определи
съдията по вписването в района на който то следва да се извърши-чл.10 ал.3 от
Правилника за вписванията,както и да се определи материалния интерес по
извършената сделка и таксата по
вписването-
така определение №175 /
14.04.2010 год. по ч. гр. д. № 93/2010 год.
на ВКС I г. о.,
определение № 638 / 02.10.2015 год. по
ч. гр. д. № 4450/2015 год. на ВКС, IV г. о. ,определение № 414 / 25.10.2010
год. по ч. гр.
д. № 346/2010 год. на ВКС, II г. о.
При
тълкуване уговорките на страните,сключили
договора от дата 17.10.2016 год. по правилата на чл.20 от ЗЗД,въззивният съд
намира,че действителната им воля е ясна,недвусмислена и е такава за продажба на
наследство като едно неделимо цяло- съвкупност от права и задължения. Уговорките по чл.4 и 5 от договора, декларацията с
нотариална заверка на подписа на продавача
рег.№ *** год. и анекса 31.10.2016
год. не променят същностното съдържание на договора. Съставянето им и доколкото в тях се посочват отделни
елементи от наследството е по причина да
наследникът
да изпълни задължението си да обезпечи
на купувача цялостния състав на наследството към момента на откриването му по
арг. от чл. 213 ЗЗД,да предаде на
купувача,документите,с които разполага,респ. да бъдат спазени законовите
изисквания за вписване на договора за продажба съобразно посоченото по-горе.
С
оглед на горното ,съдържанието на договорът по чл.212 от ЗЗД от 17.10.2016 год.,с който К.А.И. е
продал на П.Д.Ц. ,по време на брака му с Ю.Б. цялото си
наследство-права и задължения,останали му от А. К. И. не противоречи на закона
–чл.212 от ЗЗД ,поради което не е нищожен на основанието по чл. 26 ал.1 пр.І-во от ЗЗД ,нито пък е сключен привидно за продажба на недвижими
имоти,съставляващи част от наследството на А. К. И.,поради което не е нищожен и
на основанието по чл. 26 ал.2 пр.ІV-то от ЗЗД .
Относно
относителната недействителност на договор
за продажба на наследствени права:
Договора
по чл.212 от ЗЗД от 17.10.2016 год.,с
който К.А.И.
е продал на П.Д.Ц. ,по време на брака му с Ю.Б. цялото си
наследство-права и задължения,останали му от А. К. И. не е и относително
недействителен по смисъла на чл. 76 от ЗН.
Систематичното
място на чл. 76 ЗН и граматичното тълкуване на нормата сочат, че
основната й защитна функция касае определен кръг лица при определени условия -
само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, породена
при наследяване. Актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти, с
отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен
по право. Разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по
нея, поражда желаните и целени от тях правни последици и има действие спрямо
третите лица. Актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти,
е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с
разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае за хипотеза на
разпореждане по чл. 212 ЗЗД, или е налице хипотеза
на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или
разпореждането е между тях-така тълкувателно
решение № 1 от 19.05.2004 год. на ВКС по гр. д. № 1/2004 год. ОСГК.Извършеното
разпореждане от сънаследник с договор за продажба на наследство по чл.212 от ЗЗД е противопоставимо на останалите сънаследници и относителната му недействителност не може
да бъде претендирана в хипотезата на чл.76 от ЗН,която в този случай не намира
приложение-така решение № 70/ 15.07.2014 год. по гр. д. № 7091/2013 год. на
ВКС, I г. о. ,решение № 757 / 22.07.2011 год. по гр. д. № 1879/2009 год.на ВКС, I г. о.
Относно конкуренцията на права по
завещание и договор за продажба на
наследствени права:
Саморъчното завещание от
дата *** год. на А. К. И. в полза на К.А.И. е било обявено под № *** год. и вписано с вх.рег.№ ***на Службата по
вписванията –Б. и вх.рег.№ 1168/***
год.,АКТ № *** год. на Службата по вписванията-В..Договора по чл.212 от ЗЗД от 17.10.2016 год.,с който К.А.И. е продал на П.Д.Ц.,по
време на брака му с Ю.Б.Ц.
наследството ,останало му от А. К. И. е вписан в Службата по
вписванията –Б. с вх.рег.№ *** и в Службата по вписванията –В. с вх.рег.№ ***.
Наследяването по завещание е с
приоритет пред наследяването по закон и лицето, в чиято полза е направено
универсалното завещание/на цялото имущество или на дробна част от него/ измества от
наследяване наследника по закон.Наследникът по закон наследява, само ако налично
завещание не е породило действието си. Както обявяването на завещанието по реда на
чл.27 от ЗН, така и вписването му по реда на чл.
112 б.”и” от ЗС , не са условие за да
породи то своето вещно-правно действие. Вписването
на препис от обявените саморъчни завещания с предмет недвижим имот по чл.112
б.”и” от ЗС има чисто оповестително действие и цели само
да даде възможност на наследниците по закон и на трети лица да узнаят за
извършения от наследодателя акт на разпореждане с имуществото за след смъртта
му и за намерението на бенефициера да се ползва от него. Правилото на чл. 113 ЗС, според което актовете по чл. 112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети
лица, е неприложимо по отношение на придобиванията както в отношенията между наследник по закон
и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и
трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследника по закон,поради
изключеното наследствено правоприемство
от наследника по завещание- така решение
№ 698/ 08.06.2011 год. по гр. д. № 1281/2009 год. на ВКС-I г. о.,решение №206 / 25.07.2***
год. по гр. д. № 238/2*** год. на ВКС, II г. о.
Действието
на завещанието от дата *** год. е настъпило със смъртта на завещателя А. К. И.,
починал на дата *** год.,а не на датата на неговото обявяване (19.09.2016 год.) или
вписване (*** год. и *** год.) и от този
момент правата върху наследството са преминали към К.А.И..Приобретателите на наследствени права
придобиват тези права в състоянието им към момента на сделката. Сключването
на договора по чл.212 от ЗЗД на
дата 17.10.2016 год., респ. вписването му на дати 17.10.2016 год. и 18.10. 2016
год. с наследника по закон К.А.И. ,след като завещанието
е породило действие ,т.е. след като
наследствените му права по закон са изключени ,води до извод за
непротивопоставимост на придобитите от П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.
по договора права на наследника по завещание К.А.И..
Относно
възражението по чл.30 ал.1 от ЗН:
След
като вписания по-късно завещателен акт е противопоставим на наследника по закон-продавач по предходно вписания договор
по чл. 212 от ЗЗД,налице са условията заявеното в условията на евентуалност
възражение да бъде разгледано от въззивния съд.
Направено е общо завещателно
разпореждане в полза на призован наследник по закон- К.А.И..Наследници на
завещателя А. К. И. са неговите низходящи от първа степен К.А.И. и К.А.И..Размера
на запазената част при две деца е 2/3 ,а разполагаемата част-1/3-така чл.29 от ЗН .
Тъй като завещателното разпореждане касае цялото имущество на наследодателя,то
очевидно същото накърнява запазената част на наследника по закон К.А.И.. Тъй като завещанието е
универсално,за произнасянето по чл.30 ал.1 от ЗН не е необходимо да се формира
масата по чл.31 от ЗН,за да се определи размерът на запазената и разполагаемата
част от наследството.
Намалението на универсалното завещание, респ. възстановяването на
запазената част следва да се осъществи в дробно число, а именно до размера на
1/3 ид.ч.
Относно лицата и частите им,при които
следва да бъде извършена делбата:
Решението
,с което се уважава възражение за
възстановяване на запазена част от наследството е конститутивно и поражда
своите последици към деня на откриване на наследството.Счита се,че наследникът
с право на запазена част придобива съответното имущество направо от
наследодателя,а не от ответника по възражението.Горното води до извод,че с
договора по чл.212 от ЗЗД,наследникът по закон К.А.И. ,валидно е отчуждил наследствените
си права до размера на възстановената си запазена част,т.е.1/3 ид.ч.
С оглед на горното ,делбата
на наследството на К.Д.И., поч.*** год. следва да бъде допусната между Й.К.И.,
К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. и при съобразяване правата по
наследяване,завещание и договор по чл.212 от ЗЗД ,т.е. квоти
от по 3/6 ид.ч. , 2/6 ид.ч. и общо 1/6 ид.ч.
Делбата на наследството
на А. К. И.,поч. *** год. следва
да бъде допусната между К.А.И., П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. и при
съобразяване правата по наследяване,завещание
и договор по чл.212 от ЗЗД ,т.е.
квоти от по 2/3 ид.ч. и общо 1/3 ид.ч.
Относно
обжалваните съдебни актове:
Решение № 15/22.02.2018 год.,с което са отхвърлени исковете за
делба срещу К.А.И.,както
и този по чл. 76 от ЗН е законосъобразно постановено и следва да бъде
потвърдено.
Допълнително
решение № 22/10.02.2020 год. е незаконосъобразно поставено касателно квотите,при които следва да бъде
допусната делбата,поради което следва да бъде отменено и спора решен съобразно
настоящото изложение.
Относно разноските по
делото:
Съобразно
посоченото в т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк.
д. № 6/2*** год., ОСГТК ,разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Договорът за
адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за
доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че
само са договорени. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване,поради което в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително
заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път.
Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва
да бъде документално установено със съответните банкови документи,
удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт
следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е
приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се
удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
При разглеждането в БРС на гр.д.№ 86/2017 год.,К.А.И.
,П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. са представили пълномощни ,с която е
учредена представителната власт на адв.Д.Д.-л.94 и л.99,без да са приложени
договори за правна помощ.Приложили са и списъци на разноските по чл. 80 от ГПК
с отразени адвокатски възнаграждения от по 1 500 лв. и 1 000
лв.-л.166 и л. 167,които обаче не съставляват документи,удостоверяващи
заплащане на разноски по делото.К.А.И. е представил списъка по чл. 80 от ГПК и в
производството пред ДОС по в.гр.д.№
274/2018 год.,с отразено адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лв.,без приложен договор за
правна помощ-л.53.
Съобразно постановките на посоченото тълкувателно
решение и при липса на документално установено заплащане на суми за възнаграждение на адвоката,осъществил
процесуално представителство,тези разноски не следва да се присъждат,независимо
от изхода по спора.
По смисъла на чл. 355 ГПКсъделителите заплащат
съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски,
които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността - за
възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетели, за извършването на
оглед и други подобни. Правилата на чл. 78 ГПКдосежно възнаграждението
за адвокат се прилагат в делбеното производство спрямо присъединените искове и
при оспорване правата на останалите съделители, респективно оспорване на самия
факт на съществуване на съсобствеността. Ако не се оспорва наличието на
съсобственост или дяловете в нея, то всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат.При обжалване на решението
по допускане или извършване на съдебната делба положението е различно -
съделителите участват в делото в качеството на жалбоподатели или на ответници
по жалбата. Разноските за въззивното и касационно обжалване се присъждат
съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда
отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала
неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските-така
определение № 93/18.05.2018 год. по ч.гр.д.№ 1667/2018 год. на ВКС,ІІ
г.о.,определение № 234/03.05.2018 год. по гр.д.№ 2 791/2017 год. на ІІ
г.о., т.9 от ППВС7/1973 год.
В
производството пред БРС по гр.д.№
86/2017 год.Й.К.И. и К.А.И. са заявили претенцията за делба срещу К.А.И.,а в условията на
евентуалност срещу П.Д.Ц.
и Ю.Б.Ц..Предявили са и иска по чл. 76 от ЗН.От К.А.И. са били заплатени суми,съставляващи ДТ за
образуване производството за делба -50
лв.,както и ДТ за разглеждане на
претенцията им по чл. 76 от ЗН.Й.К.И. е заплатила 854 лв. адвокатско възнаграждение в размер от 854 лв. по договор за правна защита и съдействие от
08.02.2017 год., т.е. по 284.66 лв. по всеки един от трите иска,а К.А.И. адвокатско възнаграждение в размер от 791 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 09.02.2017 год.,т.е. по 263.66 лв.
по всеки един от трите иска.
С
оглед неоснователността на претенцията
по чл. 76 от ЗН и на иска за делба срещу К.А.И.,на ищците не следва да им бъдат присъждани
разноски ,сторени за разглеждането им. При съобразяване посочените по-горе разрешения на ВКС относно
разноските в делбеното производство,такива следва да им бъдат присъдени по иска
за делба срещу П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.,
възразявали че на въззивника се полага
квота в съсобствеността въз основа на завещание, с оглед конкуренция с
тяхно придобивно основание и по правилата за вписване.
С
оглед на горното,съпрузите Ц. следва да бъдат осъдени да заплатят
за тази инстанция разноски за процесуално представителство от адвокат
,както следва : на Й.К.И. сумата от 284.66 лв. ,а на К.А.И.
сумата от 263.66 лв.,както и сумата от 50 лв.-ДТ.
Производството
пред ДОС по в.гр.д.№ 274/2018 год. е с предмет,подадени от ищците жалби рег.№ 1128/23.03.2018 год. и рег.№ 1950/17.05.2018 год. срещу решение № 15/22.02.2018 год.,с
което са отхвърлени исковете им по чл.76 от ЗН и за делба срещу К.А.И. и срещу допълнително решение №
50/18.04.2018 год. по гр.д.№ 86/2017 год. на БРС,с което е оставена без
уважение молбата им за допълване на решение № 15/22.02.2018 год.,като
бъде допусната на недвижимите
имоти между тях и П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц. .
По
въззивното дело К.А.И. е заплатил суми,съставляващи ДТ за обжалване на решение № 15/22.02.2018 год.,с което са отхвърлени исковете по
чл.76 от ЗН и за делба срещу К.А.И..Й.К.И. и К.А.И. са заплатили адвокатско
възнаграждение на адв.Й. К., преупълномощила адв.М.С. по договор за правна
защита и съдействие от 21.03.2018 год. в размер на 3000 лв./без заплащане на
нарочно възнаграждение за преупълномощения/,т.е. общо от двата въззивници по 1 500
лв. по всяка една от жалбите,респ. по
750 лв. от всеки един от тях по всяка от жалбите.
По
въззивното дело не
е била разгледана жалба рег.№
1128/23.03.2018 год.
срещу решение № 15/22.02.2018 год.,поради което
направата на разноски във връзка със същата , следва да бъде съобразявана в
по-късно образуваното в.гр.д.№506/2020
год..По въззивното
дело е била разгледана и уважена подадена от тях въззивна жалба рег.№ 1950/17.05.2018 год.
срещу допълнително решение № 50/18.04.2018 год.
по гр.д.№ 86/2017 год. на БРС .
С оглед на горното съпрузите Ц. следва да бъдат
осъдени да заплатят за тази инстанция разноски за процесуално
представителство от адвокат ,както следва : на Й.К.И. сумата от 750 лв.,а
на К.А.И.
сумата от 750
лв. лв.
Производството
пред ДОС по в.гр.д.№506/2020 год. е с предмет,подадени от ищците жалба рег.№ 1128/23.03.2018 год. и жалба рег.№ 926/02.03.2020 год. срещу решение № 15/22.02.2018 год.,с което са отхвърлени исковете им по
чл.76 от ЗН и за делба срещу К.А.И. и срещу допълнително решение №22/10.02.2020 год.,с което е
допусната делба на недвижимите имоти
между тях и П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц..
За
обжалване на допълнително решение №22/2020 год.К.А.И. е заплатил ДТ в размер от
25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. по договор за
правна защита и съдействие от 26.02.2020 год.
за изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство относно допълнително решение № 22/10.02.2020 год.
За
защита срещу подадената по делото въззивна жалба и процесуално
представителство относно допълнително решение №
22/10.02.2020 год.,К.А.И.,П.Д.Ц. и
Ю.Б.Ц. са заплатили общо 2 400 лв.
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
05.09.2020 год.,т.е. всеки по 800 лв.
С
оглед неоснователността на претенцията
по чл. 76 от ЗН и на иска за делба срещу К.А.И.,на ищците не следва да им бъдат присъждани
разноски ,сторени за разглеждането на
жалба рег.№
1128/23.03.2018 год.
срещу решение № 15/22.02.2018 год. за
отхвърлянето им ,което настоящата инстанция
потвърждава.С оглед основателността на жалба рег.№ 926/02.03.2020 год.срещу допълнително
решение №22/10.02.2020 год.,с което е
допусната делба на недвижимите имоти
между тях и П.Д.Ц. и Ю.Б.Ц.,възразявали
че на въззивника се полага квота в
съсобствеността въз основа на завещание, с оглед конкуренция с тяхно придобивно
основание и по правилата за вписване, на
съпрузите Ц. не следва да бъдат присъждани разноски, а същите следва да бъдат
осъдени да заплатят на К.А.И. ДТ в размер от 25 лв. за обжалването и адвокатско възнаграждение в размер на
1 000 лв.
С оглед изхода по жалба рег.№ 1128/23.03.2018 год. срещу решение № 15/22.02.2018 год. ,респ.уваженото от въззивната инстанция
възражение по чл.30 от ЗН,К.А.И. следва да бъде осъден да заплати на К.А.И. сумата от 800 лв.
,възнаграждение за процесуално представителство по делото.
По
изложените съображения и на основание чл.271 ал.1 от ГПС,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/22.02.2018 год. по гр.д.№ 86/2017 год. на Районен съд Б. за отхвърляне на предявените
от К.А.И.,ЕГН **********,*** и Й.К.И.,ЕГН **********,*** срещу К.А.И., ЕГН **********,***,П.Д.Ц., ЕГН ********** и Ю.Б.Ц.,
ЕГН ********** *** искове по
чл.76 от ЗН за обявяване относителната недействителност на договор по чл.212 от ЗЗД от 17.10.2016 год.,с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** год. на нотариуса Д. Б. с рег.№ *** на НК и район на действие-РС В.,АКТ
№ ***,вписан в Службата по вписванията –Б. с вх.рег.№ *** и в Службата по
вписванията –В. с вх.рег.№ ***.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15/22.02.2018
год. по гр.д.№ 86/2017 год. на Районен съд Б. за
отхвърляне на предявените от К.А.И.,ЕГН **********,*** и Й.К.И.,ЕГН **********,***
срещу К.А.И., ЕГН **********,*** искове за делба на наследствата на К.Д.И., поч.*** год. и А.
К. И.,поч.*** год.
ОТМЕНЯ решение № 15/22.02.2018 год. по гр.д.№ 86/2017 год. на Районен съд Б. в частта на отговорността за
разноски по делото.
ОТМЕНЯ допълнително решение № 22/10.02.2020 год.,поправено с решение №
64/02.06.2020 год. по гр.д.№ 86/2017 год. на Районен съд Б.,като
вместо това п о с т а н о в я в а:
НАМАЛЯВА на основание чл.30 ЗН завещателното разпореждане извършено
от наследодателя А. К. И.,починал на *** год. ,направено със саморъчно
завещание от *** год. в полза на К.А.И.,ЕГН **********
като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на К.А.И., ЕГН **********
от наследството
на А. К. И.,починал на *** год.
в размер 1/3 ид.ч.
ДОПУСКА ДЕЛБА на Поземлен имот с
идентификатор 39459.506.274 по КККР с.К., общ.Б. с площ от *** кв.м.,адрес на
поземления имот-с.К.,п.к.№ ***,местност ”***”,ул.”Х”№ 23, ,с трайно
предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-ниско
застрояване/до 10 м./, при съседи-имоти с идентификатори 39459.506.16
,39459.506.17, 39459.506.20, 39459.506.21, 39459.506.261, 39459.506.15,
39459.506.371;Поземлен имот с
идентификатор 39459.3.28 по КККР на с.К.,общ.Б. с площ от 200 кв.м.,адрес на
поземления имот местност ”***”,с трайно предназначение на
територията –земеделска,начин на трайно ползване-изоставена орна земя,категория
при неполивни условия-трета,при съседи –имоти с идентификатори : 39459.3.29, 39459.3.46, 39459.3.31;Поземлен имот с идентификатор 39459.505.605 по КККР на с.К.,
общ.Б.,с площ от *** кв.м., с трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин
на трайно ползване- ниско застрояване/до 10 м./, при съседи-имоти с
идентификатори 39459.505.603 , 39459.505.604, 39459.505.510, 39459.505.215,
39459.505.214; Поземлен имот с
идентификатор 39459.25.550 по КККР на с.К.,
общ.Б. с площ от *** кв.м. ,адрес на поземления имот-с.К., п.к.***,землище с.К.,с
трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно
ползване-незастроен имот за курортно рекреационен обект,при съседи-имоти с
идентификатори 39459.25.547; 39459.25.548; 39459.25.549; 39459.25.602;
39459.25.600 и Поземлен имот с идентификатор 37246.19.99 по КККР на с.К., общ.А.
с площ от *** дка, адрес на
поземления имот-с.К.,местност”***”, с трайно предназначение на територията-земеделска,категория
на земята при неполивни условия -четвърта,при съседи имоти с идентификатори
37246.19.69, 37246.27.323, 37246.19.117, 37246.19.71, 37246.19.100, 37246.19.101
между съделители и квоти,както следва:
·
Й.К.И.,ЕГН **********,***/6 ид.ч.
·
К.А.И.,ЕГН **********,***-2/6 ид.ч.
·
П.Д.Ц., ЕГН ********** и Ю.Б.Ц.,
ЕГН ********** *** -1/6 ид.ч.
ДОПУСКА ДЕЛБА на Земеделска земя-нива с площ
от ***кв.м., поземлен имот с идентификатор 39459.4.259 по КККР на с.К., общ.Б.,адрес
на поземления имот-местност”***”,категория на земята при неполивни
условия-трета,при съседи –имоти с идентификатори 39459.4.258, 39459.4.163,39459.4.53,39459.4.148,39459.4.149;
Земеделска земя-нива с площ от ***кв.м.,
поземлен имот с идентификатор 39459.3.41 по КККР на с.К., общ.Б.,адрес на поземления имот-местност”***”,категория
на земята при неполивни условия-трета,при съседи –имоти с идентификатори
39459.3.42,39459.3.4, 39459.3.24,39459.3.19,39459.4.81;Земеделска земя-нива с
площ от ***кв.м., поземлен имот с идентификатор 39459.15.59, по КККР на с.К.,
общ.Б.,адрес на поземления имот-местност”***”,категория на земята при неполивни
условия-шеста,при съседи –имоти с идентификатори 39459.15.60,39459.15.80,39459.15.11,39459.15.34,39459.15.35;
Изоставена орна земя/нива/ с площ от ***кв.м., поземлен имот е идентификатор
54145.508.595по КККР на с.О., общ.А., адрес на поземления имот-местност „***”,категория
на земята при неполивни условия-седма,при съседи-имоти с идентификатори 54145.508.594,54145.508.592,54145.508.598,54145.508.597,54145.508.596,54145.24.2
и Земеделска земя-нива с площ от *** кв.м., поземлен имот с идентификатор
39459.12.7 по КККР на местността „***”,с.К.,общ.Б.,категория на земята при
неполивни условия-четвърта, при съседи -имоти с идентификатори 39459.12.16,39459.12.8,39459.12.15,39459.12.6между съделители и
квоти,както следва:
·
К.А.И.,ЕГН **********,*** -2/3 ид.ч.
·
П.Д.Ц., ЕГН ********** и Ю.Б.Ц.,
ЕГН ********** *** -1/3 ид.ч.
ОСЪЖДА П.Д.Ц., ЕГН ********** и
Ю.Б.Ц., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на К.А.И.,ЕГН **********,***
сумата от 2 088.66 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни
разноски ,от които по гр.д.№ 86/2017
год. на БРС : ДТ -50 лв. и адвокатско възнаграждение -263.66 лв.;по в.гр.д.№
274/2018 год. на ДОС:750 лв.-адвокатско възнаграждение и по в.гр.д.№ 506/2020
год. на ДОС: 25 лв.-ДТ и 1000 лв.-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.Д.Ц., ЕГН ********** и Ю.Б.Ц.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.К.И.,ЕГН **********,***
сумата от 1 034.66 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни
разноски ,от които по гр.д.№ 86/2017
год. на БРС : адвокатско възнаграждение -284.66 лв. и по в.гр.д.№ 274/2018 год. на ДОС:750
лв.-адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.А.И.,ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на К.А.И., ЕГН **********,*** сумата от 800 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни
разноски -заплатено адвокатско
възнаграждение по в.гр.д.№ 506/2020 год. на ДОС.
Решението подлежи на
обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.