№ 25329
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110112605 по описа за 2022 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 28.01.2022 г. /с дата на пощенско клеймо
26.01.2022 г./, подадено от името на „А.К.П.З. ООД против СТ. В. В., ЕГН
********** за следните суми: 1/ сумата от 731,35 лева, представляваща главница
по договор за паричен заем № 361777 от 30.09.2020 г., сключен между Креди Йес
ООД, в качеството на заемодател и СТ. В. В., в качеството на заемополучател,
вземанията по който са прехвърлени в полза на „А.К.П.З. ООД на 23.06.2021 г. по
силата на Приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия)
от 22.01.2021 г., сключен между Креди Йес ООД, в качеството на цедент и
Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, в качеството на цесионер; 2/
сумата от 121,10 лева, представляваща договорна лихва за периода 30.10.2020 г. –
30.07.2021 г.; 3/ сумата от 44,78 лева, представляваща лихва за забава за периода
от 31.07.2021 г. до 21.01.2022 г.; 4/ сумата от 605,55 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение; и 5/ сумата от 146,27 лева, представляваща неустойка за предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда – 26.01.2021 г. до окончателното й погасяване.
За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и лихва за забава,
съдът приема, че искането е основателно и следва да издаде заповед за
изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 605,55 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение и за сумата от 146,27 лева, представляваща
неустойка за предсрочна изискуемост, следва да се отхвърли, по следните
съображения:
Ролята, възложена на националния съд от правото на Европейския съюз, в
областта на защита на потребителите, не се ограничава само до правото да се
произнесе относно евентуално неравноправния характер на договорна клауза, а
също включва задължението служебно да разгледа този въпрос, когато са налице
необходимите за това правни и фактически обстоятелства. В този смисъл е
практиката на СЕС, формирана по преюдициални запитвания по прилагането на
1
Директива 93/13/ЕИО - така Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM
Zrt.срещу Erzsébet Sustikné Győrfi, C-243/08. Тези изводи са още веднъж
потвърдени с Решение от 18.02.2016 г. по дело Finanmadrid EFC SA срещу Jesús
Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano,
Miriam Elisabeth Caicedo Merin - C-49/14 на СЕС, с което категорично се посочва,
че ефективна защита на произтичащите от тази директива права може да бъде
гарантирана само при условие че системата на националното процесуално право
позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на
заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално
неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. В
Решение от 21.02.2013 г. по дело Banif Plus Bank Zrt рещу Csaba Csipai, Viktória
Csipai - C 472/11, от друга страна се приема, че е необходимо националният съд,
който е констатирал служебно неравноправния характер на дадена клауза, да
може да изведе всички последици от тази констатация, без да чака потребителят,
който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на
посочената клауза. В случая в националното законодателство такава възможност е
предвидена с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, съгласно която съдът следва
да даде указание на заявителя, че може да предяви осъдителен иск, като при
условията на състезателно начало страните могат да обсъдят поставените въпроси
от съда, свързани с евентуалната неравноправност на клаузи в договора с
участието и на длъжника.
Така изложеното на още по-голямо основание следва да се приеме за
договорните клаузи, които са нищожни, поради противоречието им със закона
или с добрите нрави, за което разпоредбата на чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК задължава
съдът да следи служебно в производството по издаване на заповед за изпълнение.
Нещо повече в този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на
ВКС, в мотивите, на което изрично е застъпено становището, че за нищожността
на неустойката съдът следи служебно.
С изменението на процесуалния закон с ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
24.12.2019 г. и приемане на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК се установява
служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, като ако такава се установи или е налице
обоснована вероятност за това, съдът следва да отхвърля заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът дължи и
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е
нищожна и не поражда права и задължения за страните.
Основното задължение на длъжника по договора за потребителски кредит е
да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното
възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на
задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се
гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й
функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е
ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора
е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността
2
на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на
кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и
събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума.
Не може да се приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като
задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители
не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за паричен
заем, като по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и
равнопоставеност на страните.
Относно претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от
страна на длъжника/ в размер на 605,55 лева: съгласно разпоредбата на чл. 33, ал.
1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за
неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно
задължение - недадено обезпечение от длъжника. Ето защо съдът намира, че
клаузата за неустойка в договора за заем, от която заявителят черпи право да
претендира сумата от 605,55 лева е недействителна като противоречаща на
законови разпоредби. Съдът следва да съобрази констатираната нищожност на
отделни клаузи в договора за кредит в заповедното производство, тъй като в
разпоредбата на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК e предвидено, че заповед за изпълнение не
се издава, ако искането на заявителя противоречи на закона.
Относно претендираната неустойка /за предсрочна изискуемост/ в размер на
146,27 лева: съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума
за времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още
едно обезщетение за неизпълнение на задължение на заемополучателя по
договора за паричен заем, което има характер на скрито обезщетение за забава.
Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем, от която
заявителят черпи право да претендира сумата от 146,27 лева е недействителна
като противоречаща на законови разпоредби. Съдът следва да съобрази
констатираната нищожност на отделни клаузи в договора за кредит в заповедното
производство, тъй като в разпоредбата на чл. 411,ал.2,т.2 от ГПК e предвидено, че
заповед за изпълнение не се издава, ако искането на заявителя противоречи на
закона.
При достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от
ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСТК на ВКС.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК, следва да се
отхвърли.
Заявлението следва да се отхвърли и пропорционално в частта за разноските,
като се приеме, че подходящото за целия претендиран размер на вземането
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 100,00 лв.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
3
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК от 28.01.2022 г. /с дата на пощенско клеймо 26.01.2022 г./, подадено от
името на „А.К.П.З. ООД, ЕИК ********* против СТ. В. В., ЕГН **********, в
частта за сумата от 605,55 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение и за сумата от 146,27 лева,
представляваща неустойка за предсрочна изискуемост, както и в частта за
разноските, съразмерно на отхвърлената част от заявлението, а именно за
разликата над 13,60 лева до 25,00 лева – заплатена държавна такса и за разликата
над 54,41 лева до 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на заявителя пред Софийски градски съд.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако
искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи
възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4