Р Е
Ш Е Н
И Е № 267
гр.Шумен 11.12.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание на
двадесет и втори ноември , две
хиляди и осемнадесета година ,в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи
Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
при секретаря Жанета
Дучева и като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№345 по
описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №651/2.07.2018г. по гр.д.№401/2018г. по описа на ШРС , съдът е осъдил АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК ..., с адрес: гр. С., обл. С., бул. „..., представлявана от Д.С.А., да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ..., със седалище: гр. С., с адрес на управление: гр. С., общ. С., обл. С., район „..., представлявано от М.П.А.и В.П.К.-М. на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, по банкова сметка *** 6027,02 лв. (шест хиляди и двадесет и седем лева и 02 стотинки), представляваща част от изплатено на 12.11.2013 г. на пострадало лице, по застраховка „Каско” обезщетение в размер на 12054,04 лв. за нанесени вреди по лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. № СА ... НМ, собственост на „Кауфланд България ЕООД енд Ко“ КД, поради попадане на автомобила, на 31.05.2013 г. в препятствие на път Автомагистрала „Хемус“ км 371+700 от републиканската пътна мрежа, ведно със законната лихва върху сумата 6027,02 лв., считано от датата на предявяване на иска – 06.02.2018 г., до окончателното плащане, като е отхвърлили искът в останалата му част до пълния предявен размер – 12054,04 лв., като неоснователен и недоказан , осъдил е АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ гр. С. да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД гр. С., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 2209,30 лв. представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на 6027,02 лв. за периода 01.07.2014 г. – 06.02.2018 г., като е отхвърлили искът в останалата му част до пълния предявен размер – 4410,97 лв., като неоснователен и недоказан , определил е в полза на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., разноски в настоящото производство – възнаграждение за пълномощника-юрисконсулт, в размер на 200,00 лв. (двеста лева), осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. да заплати на „ЗАД Армеец“ АД гр. С. направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно уважената част от исковете, в размер на 1031,75 лева, осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЗАД Армеец“ АД гр. С. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С. направените деловодни разноски по настоящото дело, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 99,95 лева.
Решението е обжалвано от ответника Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С. ,
действаща ,чрез пълномощника си П.Г.К. в
осъдителната му част за сумата от
6027,02 лв. главница, ведно със законната
лихва върху сумата 6027,02 лв., считано от датата на предявяване на иска –
06.02.2018 г., до окончателното плащане, 2209,30 лв. лихви и 1031,75 лева разноски , като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо това съдът да постанови ново с
което да отхвърли иска или да намали неговият размер, поради
наличието на по-голям процент съпричиняване от страна
на водача на автомобила.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ЗАД” Армеец” АД, гр.С., не е депозирало отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като
обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото
доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна: В исковата си молба „ЗАД
Армеец” АД гр. С., представлявано от М.П.А.и В.П.К.-М. твърди, че на 31.05.2013
г., по път АМ „Хемус“ км 371+700, посока гр. С. – гр. В., настъпило
пътнотранспортно произшествие, при което лек автомобил марка „Ауди А3” с рег. №
СА ... НМ самокатастрофирал, поради наличие на
събрала се вода върху пътното платно /аквапланинг/ и
му били причинени имуществени вреди, изразяващи се в тотално увреждане.
Описаното превозно средство било застраховано по силата на сключен между ищеца и
трето лице договор за застраховка „Каско” от 01.03.2013 година. Настъпилото ПТП било по
вина на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. С., тъй като се дължало на
неподдържане на път от републиканската пътна мрежа, като дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на същия са възложени по закон на
ответника. По заявление на пострадалия, в дружеството-ищец била образувана
преписка като след извършени оглед и оценка, било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 12054,04 лева. На ответника била изпратена покана да
заплати цитираната сума, но това не било сторено. При така посочените
обстоятелства ищецът твърди, че има право на регресен
иск срещу ответника за виновно причинените от същия вреди. Моли съда да
постанови решение, по силата на което Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде
осъдена да му заплати сума в размер на 12054,04 лв., представляващо парично
задължение за регресно плащане на застрахователно
обезщетение, сума в размер на 4410,97 лв., представляваща обезщетение за
неплатено парично задължение в размер на 12054,04 лв. за периода 01.07.2014 г.
– 06.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяването на иска, до окончателното изплащане, както и разноските по
настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че настъпилото ПТП било изцяло в резултат от неправомерно поведение на водача на превозното средство, а не на пътната настилка, тъй като последният управлявал автомобил с износени гуми. Налице било разминаване в претендираните увреждания и изплатените суми като застрахователно обезщетение за тях. Счита, че не е налице фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за пострадалия. Моли, претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни или да се вземе предвид съпричиняването от страна на водача на превозното средство.
Предмет на настоящото въззивно производство е решението на ШРС в осъдителната му част .
Първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото ,поради което въззивният
съд няма да я преповтаря и на осн.чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
решението на ШРС в тази му част.
Ищецът е предявил срещу ответника иск с правно
основание чл.213 ал.1 от КЗ. На осн.чл.213 ал.1 от КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски
,направени за неговото определяне. За основателността на регресният иск на
застрахователя, суброгирал се в правата на
застрахования, са необходими следните кумулативни
предпоставки: 1) застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка; 2) в изпълнение на
този договор застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение; 3) възникване на отговорност на прекия
причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД,
които следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка и вина. Установи се по
делото, като не е спорно и между страните , че в случая е налице застрахователен договор и изплащане на
застрахователното обезщетение в размер на исковата претенция. Спорен е въпроса
относно възникване на основание за ангажиране отговорността на ответника
,поради твърдяното бездействие относно поддържането на пътната настилка на
автомагистралата в участъка в който е настъпило процесното
ПТП . Безспорно е, че път – Автомагистрала „Хемус“ е
част от републиканската пътна мрежа. На основание чл. 30, ал. 1 от
Закон за пътищата, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и
поддържането на републиканските пътища. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на
пътищата. Според §6, т. 37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта
на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се
намират на пътя и създават опасност за движението.
По делото се установи ,че ответникът
не е изпълнил задължението си да поддържа пътната настилка и отводнителните съоръжения в изправност, като създаде безопасни условия на движение.
Недоброто състояние на отводнителните системи в процесния участък от АМ „Хемус“ е създало условия за натрупване
на вода над
допустимите стойности на пътя, което е констатирано и в съставените официални документи
от служители на РУ – Провадия, поради което и съдът приема ,че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на републикански
път.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна
същност има обезпечително-гаранционна функция, като тя
настъпва след като натовареното лице при или
по повод изпълнението на възложената му работа, причини виновно вреди на
пострадалия. Необходимо е кумулативното наличие на следните предпоставки,
а именно: да е осъществено деяние - действие или бездействие;
деянието да е противоправно; от него да са
причинени вреди, които да са
в причинно-следствена връзка
с противоправното деяние; деянието да е извършено
виновно, като деецът е лице, на което ответникът
е възложил работа, при или по
повод изпълнението на която са
причинени така установените вреди. В някои случаи се
касае до неспазване на правилата
за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане
на необходимите мерки за предотвратяване
на увреждането. За възложителя бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите
и други правила и от характера на
възложената работа. В случая са налице
предпоставките за ангажиране на гаранционнно-обезпечителната
отговорност на ответника
по чл.49 от ЗЗД тъй като причинените
имуществени вреди при процесното ПТП са в резултат на бездействието
на съответните длъжностни лица за изпълнение на
задълженията ,които произтичат от закона и изразяващи се в неподдържане на пътната настилка и отводнителните съоръжения в изправност , като тяхното недоброто състояние на отводнителните системи в процесния участък от АМ „Хемус“ е създало условия за натрупване
на вода над
допустимите стойности на пътя и това е причината довела до настъпването на процесното
ПТП. Бездействието на ответника е
в пряка причинна връзка с настъпилият вредоносен резултат и ответникът
следва да обезщети причинените
от това бездействие вреди. Без значение кое е конкретното длъжностно лице , което е бездействало
, тъй като ответната агенция е отговорна за вредите ,които
са причинени от нейни служители и в случаите ,когато не е установено
от кои служители
конкретно са причинени вредите. Вината на съответното
длъжностно лице се предполага до
доказване на противното на осн.чл.45 ал.2 от ЗЗД , като по
делото обратно доказване не е извършено. Предвид гореизложеното
възраженията направени във въззивната жалба относно липсата на основание за
ангажиране на отговорността на ответника са несъстоятелни , като съгласно заключението
на вещото лице по САТЕ в случая,
автомобилът е попаднал в наводнен участък от пътното
платно, при което е създал хидродинамичен клин в основата на контакта
на гумата на автомобила, известен като явление
аквапланинг. Това означава пълна или частична загуба
на сцепление на гумата с платното
от наличието на воден слой,
отделящ протектора на гумата от
платното и
съдът счита , че това е основната причина за настъпването на процесното ПТП. Отказът на застрахователя първоначално да
заплати на застрахования застрахователното обезщетение не променя
гореизложените изводи относно причините довели до настъпването на процесното ПТП и не води до отпадане на отговорността на
ответника.
Съдът намира, че от
материалите по делото е установено по категоричен начин, че АПИ се
явява причинител на вредата, респ.,
че е налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на републикански
път, поради което следва да
бъде ангажирана регресната отговорност на последната по
чл. 213 от КЗ.
Възиввият съд счита ,че е налице съпричиняване
от страна на водача на автомобила ,
допринесло за настъпването на ПТП-то.
Според заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, избраната от водача скорост
на движение не е била съобразена
с атмосферните условия и степента на износеност
на гумите. Водачът е следвало да съобразява тази
скорост съобразно изискванията на чл. 20 от ЗДвП.
С поведението си, същият е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Също така и четирите гуми на автомобила
са били с дълбочина на протектора
на гумите под изискванията на ЗДвП. Скоростта,
избрана от водача и износеността на гумите,
са повишили риска от настъпване
на ПТП и предотвратяването му е станало невъзможно.
Ето защо , съдът намира, че
възражението на ответника за наличие
на съпричиняване, се явява основателно до размера на 50%. и поради това
следва дължимата се сума от ответника да се намали с 50% . Предвид
гореизложеното възражението в жалбата за по-голям процент на съпричиняването от страна на водача съдът счита за
неоснователно .
Предвид гореизложеното,
съдът счита, че предявеният от ЗАД „Армеец” гр. С. иск с правно
основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./ срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ гр. С. се явява
частично основателен, поради което агенцията
следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сума в размер
на 6027,02 лв., представляващо парично задължение за регресно
плащане на застрахователно обезщетение, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.02.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
Предвид основателността на иска за
главницата следва да се присъди и мораторна лихва
върху сумата от 6027.02лв. Ответникът е получил
регресната покана от ищеца за заплащане на
изплатеното обезщетение на 24.06.2014г.
и му е даден 7 дневен срок за заплащането на тази сума и върху сумата от
6027.02лв. се дължи обезщетение за забавено плащане за периода от 1.07.2014г.
до 6.02.2018г. в размер на 2209.30лв.
Ето защо въззивният съд счита, че решение на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да се потвърди, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Решението в останалата му част не е било обжалвано и е влязло в сила.
Предвид изхода от
спора на жалбоподателя не се следват
разноски по делото за въззивната инстанция, а въззиваемата
страна не претендира разноски пред ШОС.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК
,съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№651/2.07.2018г. по гр.д.№401/2018г. по описа на
ШРС в обжалваната му част.
Решението в
останалата му част е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.