Р Е Ш Е Н И Е
№………...
Неприсъствено по
реда на чл.239, ал.1 във вр. чл.238, ал.1 ГПК
07.05.2021 г.,
град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, четиридесет и девети състав, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и първа година, в
следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 727 по описа за
2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са в
обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.128 КТ, чл. 215 КТ, чл.221, ал.1 КТ, чл.226, КТ от В.И.С., ЕГН **********,***, ЕИК **** с
искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца:
- сумата от
1153,00 лева, неизплатени трудови възнаграждения, за периода 18.12.2018г. -
28.02.2019г., от които 270,00 лева - за м. Декември 2018г., 613,00 лева -за м.
Януари 2019г. и 270,00 лева - за м. Февруари 2019г., ведно със законната лихва
върху главниците, от датата депозиране на исковата молба, до окончателното им
изплащане.
- сумата от
950,53 лева, представляваща командировъчни /дневни/ пари, за осъществяване на
работа извън пределите на Република България - Румъния, Молдова, Украйна и
Русия, за 18 дни, по 27 евро на ден, в левовата им равностойност, ведно със
законната лихва върху главницата, от датата на сезиране на Съда с настоящата
Искова Молба, до окончателното й изплащане.
- сумата от
12873,00 лева, обезщетение за незаконно задържане на трудовата ми книжка, на
основание чл. 226 ал. 2 КТ, за периода 16.04.2019г. - 16.01.2021г., общо 21
месеца, по 613,00 лева на месец, ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на сезиране на Съда с настоящата Искова Молба, до окончателното й
изплащане.
- сумата от
613,00 лева - обезщетение по чл. 221 ал. 1 КТ, предвид прекратяване на
трудовото ми правоотношение едностранно и без предизвестие, на основание чл.
327 ал. 1 т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
сезиране на Съда с настоящата Искова Молба, до окончателното й изплащане.
Ищецът излага,
че работил в ответното дружество, на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил,
международни превози“, по Трудов договор № 7/18.12.2018г. за неопределено
време, със срок за изпитване, уговорен в полза на Работодателя, съгласно
първата клауза на самия трудов договор. Твърди, че в чл. 6 било указано, че
договорът се сключва за срок от 18.12.2018г. до 18.07.2019г. Твърди, че работел
на пълно работно време /по регламент на ЕС № 561/ 2006г., с основно месечно
трудово възнаграждение, в размер на 613,00 лева и допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит, в размер на 0,6% за всяка година
трудов стаж, в размер на 0,60 лева. Трудовото му възнаграждение следвало да
бъде изплащано до 25-то число на месеца, следващ този, за който се отнася. Имал
право на основен платен годишен отпуск, в размер на 20 дни годишно и
допълнителен платен годишен отпуск, по чл. 156 КТ, в размер на 5 дни. Твърди,
че ответникът не му е изплатил възнагражденията за времето, през което работил
в ответното дружество, нито му е заплатил дължимите командировъчни суми, поради
което прекратил договора си, със Заявление изпратено на 15.04.2019г., до
Управителя на „****" ЕООД, гр. Варна - госпожа ****, на основание чл. 327
ал. 1 т. 2 от Кодекса на Труда, поради забавяне изплащането на трудовите ми
възнаграждения. Твърди, че заявлението му е получено на 16.04.2019г. Твърди, че
след прекратяване на трудовото правоотношение имал проблеми с вече бившия си
Работодател, във връзка с връщането на Дигиталната му карта и Трудовата му
книжка. С оглед на това подал Жалби в Дирекция Инспекция по труда Варна и в
„Пътна полиция“ Варна, сектор КАТ, след което бе върната Дигиталната карта, но
не и трудовата му книжка, която и до настоящия момент, се намирала в
дружеството.
От Дирекция
„Инспекция по труда", гр. Варна отговорили, че са извършили проверка, че
не са им били предоставени документи, удостоверяващи заплащане на договорените
трудови възнаграждения, нито командировъчни /дневни/ пари, за времето на
командироването ми, извън пределите на Република България. Били са им
предоставени два броя Заповеди - № 16/ 18.12.2018г. и № 1/ 11.01.2019г., с
които бил командирован съответно, за периодите 19.12.2018г. - 06.01.2019г. и
12.01.2019г. -09.02.2019г., общо 18 дни, на територията на Румъния, Молдова,
Украйна и Русия. В тези заповеди било отбелязано, че на ищеца се отпускат
дневни пари, в размер на 27 евро дневно. Счита, че би следвало за тези 18 дни,
да получи дневни пари, в размер на 486 евро, или 950, 53 лева, при курс на евро
към лева - 1, 95583 лева за едно евро.
Ищецът твърди,
че е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в това, че трудовата му книжка
е била незаконно задържана, след прекратяване на трудовото му правоотношение.
Размерът на обезщетението формиран на база брутното трудово възнаграждение за
времето на трудовото му правоотношение - 613, 00 лева месечно, за периода на
задържане на трудовата му книжка - от датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение - 16.04.2019г., до деня,
преди датата на завеждане на иска - 16.01.2021г., общо двадесет и един
месеца.
В срока по
чл.131 ГПК ОТВЕТНИКЪТ не е подал отговор, не е изразил становище по исковата
молба, не е направил доказателствени искания и не е
представил доказателства, в определения му от закона едномесечен срок.
В хода на първото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца отправя молба, съдът да се
произнесе с неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените
искове. Ответната страна, редовно призована, не се представлява в открито
съдебно заседание и не изразява становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и призовка за страна за открито съдебно
заседание (чл.142 ГПК), са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е
вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено
решение, като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе редовно осъществено на
надлежния адрес на седалището на ответното дружество.
Предвид изхода от спора и липсата
на искане за присъждане на разноски от ищцовата
страна, съдът намира, че не следва да се произнася в тази връзка.
Мотивиран от гореизложените
съображения и на основание чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, гр. Варна, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на В.И.С., ЕГН **********,***, следните СУМИ по предявени
кумулативно обективно съединени искове:
- сумата от 1153,00 лева, неизплатени трудови
възнаграждения, за периода 18.12.2018г. - 28.02.2019г., от които 270,00 лева -
за м. Декември 2018г., 613,00 лева -за м. Януари 2019г. и 270,00 лева - за м.
Февруари 2019г., ведно със законната лихва върху главниците, от датата
депозиране на исковата молба – 20.01.2021г., до окончателното им изплащане.
- сумата от 950,53 лева, представляваща
командировъчни /дневни/ пари, за осъществяване на работа извън пределите на
Република България - Румъния, Молдова, Украйна и Русия, за 18 дни, по 27 евро
на ден, в левовата им равностойност, ведно със законната лихва върху главницата,
от датата на сезиране на съда с настоящата искова молба – 20.01.2021г., до
окончателното й изплащане.
- сумата от 12873,00 лева, обезщетение за незаконно
задържане на трудовата книжка на ищеца, на основание чл. 226 ал. 2 КТ, за
периода 16.04.2019г. - 16.01.2021г., общо 21 месеца, по 613,00 лева на месец,
ведно със законната лихва върху главницата, от датата на сезиране на съда с
настоящата искова молба – 20.01.2021г., до окончателното й изплащане.
- сумата от 613,00 лева - обезщетение по чл. 221 ал.
1 КТ, предвид прекратяване на трудовото ми правоотношение едностранно и без
предизвестие, на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 КТ, ведно със законната лихва
върху главницата, от датата на сезиране на съда с настоящата искова молба –
20.01.2021г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, гр. Варна,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза
на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд
- Варна, банкова сметка *** ***, BIC ***,
банка „Първа инвестиционна банка” АД, клон Варна, държавна
такса, в размер на 664,92 лева (шестстотин шестдесет и четири
лева и 92 стотинки), на основание чл.
78, ал. 6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис
от решението на страните, като ответника може в едномесечен срок от връчването
да поиска от Варненски окръжен съд отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: