Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на двадесет и
втори март две хиляди и двадесет и първа година в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Гергана
Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧД № 4429 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ
от НПК.
С разпореждане от
22.10.2020 г., постановено по НЧХД № 12051/19 г. по описа на СРС, НО, 19-ти
състав, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК е
прекратил наказателното производство по цитираното дело, образувано по тъжба на
К.Д.И. срещу Н.М.Т..
Недоволен от така постановения
съдебен акт е останал частния тъжител К.И., който в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал въззивна жалба. В същата се излагат
аргументи за неправилност на атакуваното разпореждане, тъй като не се касае за
извършено престъпление от общ характер, така както е приел съдът, а за такова,
което се преследва по тъжба на пострадалия, а именно клевета. Твърди се още, че
са били изпълнени всички указания на съдията-докладчик, дадени с разпореждане
от 15.11.2019 г., поради което и не са били налице основанията на чл. 250, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК за прекратяване на наказателното
производство по образуваното НЧХД № 12051/2019 г. по описа на СРС, НО, 19 –ти
състав. Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на
делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В
жалбата не се сочи на необходимост от събиране на доказателства.
В
разпоредително заседание на 09.12.2020 г., въззивният
съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното разпореждане и с приложените
материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че
не са направени доказателствени искания и не е
необходимо събирането на нови гласни и писмени доказателства и изслушването на
съдебни експертизи. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощията
по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, служебно назначеният повереник на частния тъжител К.Д.И., в лицето на адв. Г.С., поддържа депозираната въззивна
частна жалба, по съображенията, изложения в нея. Обръща внимание на обстоятелството,
че наказателното производство по делото, е прекратено за втори път от районния
съд, което определя като израз на отказ от правосъдие и нарушение на чл. 47,
ал. 2 от Хартата на основните права. Намира основанието, на което е прекратено
наказателното производство за недопустимо, предвид задължителното за СРС,
предходно отменително решение на СГС. Поради това
отново се моли за отмяна първоинстанционното
разпореждане и връщане делото на друг състав на СРС.
Частният тъжител К.И. - редовно
призован, доведен от Затвора Пазарджик, се явява лично пред въззивната
инстанция. В унисон с тезата на повереника си моли за
отмяна разпореждането на СРС и съответно за продължаване на производството по
делото. Настоява, първостепенният съд да изиска от СРП пр.пр.
№1810/2009 г., която според жалбоподателя доказва, че подсъдимият го е
оклеветил и излъгал. Определя твърденията на д-р Т. за доброволно приета от
тъжителя течност с неустановен произход, за лъжа. Иска от въззивния
съд да се съобрази с т. 5 от Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр.д. №
3/1976 г. на ВС. Позовава се на длъжностното качество на подсъдимото лице и
статута си на лишен от свобода, като основание на опасенията му относно
безпристрастността на решаващите съдии. Завършва аргументацията си с
отбелязване, че всички граждани са равни пред закона.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХII -ти въззивен състав,
след като обсъди доводите във въззивната жалба, както
и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното Разпореждане,
констатира следното:
Въззивната жалба е подадена
в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на
чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана.
Производството е инициирано по тъжба на К.Д.И.
срещу д-р Н.М.Т. с твърдения, че по време на разпит в качеството на свидетел по
пр. пр. № 1810/2019 г. по описа на СРП, лицето против което е подадена тъжбата
– д-р Т., е изнесъл твърдение, че на 02.09.2013 г. в кабинета му в болницата
при Софийски централен затвор, тъжителят И. му споделил, че е приел и изпил
„някаква течност“, след което последния бил отведен за лечение в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД. Излага се, че в резултат на тези твърдения, прокурор при СРП е
прекратил преписката по случая. Според тъжителя, изказването на д-р Т е лъжа и
манипулация, която има за цел да оправдае действията и бездействията н.а
администрацията на Затвора София за невзетите мерки по разкриване на виновните
лица, касателно опита за отравянето му. Тъжителят е
дал правна оценка на изложеното в тъжбата, като е посочил, че желае да бъде
образувано наказателно дело от частен характер за извършено от д-р Т.
престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, както и такова по чл. 291, ал. 1 от НК.
Към тъжбата са приложени и описани всички документи, касаещи случая.
Въз основа на така депозираната
тъжба е било образувано НЧХД № 12051/2019г. по описа на СРС, НО, 20-ти състав.
С разпореждане на
съдията-докладчик при СРС, НО, 20-ти състав от 19.08.2019г., постановено по
НЧХД № 12051/2019 г., на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, пр. 2, вр. с л. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното
производство по делото.
Същото е било отменено с Решение №
896/05.11.2019 г., постановено по ВНЧД №3925/2019 г., по описа на СГС, НО,
XIII-ти въззивен състав, доколкото първият съд не е
изпълнил задължението си да даде указание на ЧТ да отстрани констатираните нередовности на тъжбата му, поради което и делото е било
върнато на СРС за разглеждане от друг състав на съда.
Последвал е отвод на съдията-докадчик
по НЧХД № 12051/2019 г., НО, 20-ти състав, като е определен за съдия –
докладчик по него председателят на 19- ти състав, който с процесното
разпореждане отново е прекратил наказателното производство, поради следното:
С разпореждане от 15.11.2019 г.
постановено по НЧХД № 12051/2019 г., по описа на СРС, НО, 19-ти състав,
съдията-докладчик е оставил без движение частната тъжба, като в изпълнение на
дадените с Решение № 896/05.11.2019 г., постановено по ВНЧД № 3925/2019 г. по
описа на СГС, НО, XIII-ти въззивен състав, указания,
е дал 7 – дневен срок от получаване на разпореждането за допълване, коректно и
точно посочване на обстоятелствата, въз основа на които се повдига обвинение. С
това разпореждане е указано на тъжителя, че в случай, че повдига обвинение за
обида и клевета, следва да посочи конкретни изрази и действия на подсъдимото
лице, както и времето, мястото, и начина на тяхното разгласяване. Указано е още
на тъжителя да посочи в какво се изразяват конкретните действия, осъществени от
страна на д-р Т., с които се инкриминират други деяния от частен характер,
каквато е леката телесна повреда, с оглед доводите на повереника
на ЧТ, изложени в съдебното заседание пред въззивния
съд. В разпореждането, съдията- докладчик изрично е указал и последиците, които
ще последват за частния тъжител при неотстраняване на недостатъците в срок, а
именно прекратяване на наказателното производство.
Разпореждането е било съобщено на
тъжителя на 13.12.2019 г.
В резултат на разпореждането,
тъжителят е депозирал в писмен вид допълнително изложение на фактите, обективирано в молба, по същество идентично с това на
първоначалната тъжба. Изрично е посочил, че обвинява д-р Т. в
лъжесвидетелстване пред надлежен орган на властта, а именно прокурор Видов и
СРП. С молбата, частният тъжител е заявил пред СРС, че се възползва от правото
си да се защитава сам, поради което желае да се откаже от служебно назначения
му повереник. Като причина за това свое решение е
изтъкнал несъответствието на наведените от повереника
доводи пред СГС, с действителните претенции на тъжителя. А като такива,
тъжителят отново изрично е посочил, че желае да бъде повдигнато обвинение срещу
Николай Т. за лъжесвидетелстване пред надлежен орган на властта.
На 06.01.2020 г. в деловодството
на СРС е постъпила втора молба от частния тъжител К.И., в която отново се
пресъздава изложеното в първоначалната тъжба и в предходната допълнителна
молба. Със същата, тъжителят И. изрично заявява, че се дистанцира от
обвинението за нанесена лека телесна повреда, наведено от повереника
в съдебно заседание пред СГС, като категорично подчертава, че претенцията му
срещу д-р Т., касае единствено и само „лъжесвидетелство по пр.пр. № 1810/2019 г. по описа на СРП“, както и че желае „да
бъде потърсена съдебна отговорност на д-р Т. по чл. 291, ал. 1 от НК“.
С резолюция от 10.01.2020 г.
съдията-докладчик при СРС, НО, 19-ти състав е предоставил възможност на
тъжителя да уточни позицията си към адв. С., а именно
желае ли същият да остане негов повереник или предпочита
да му бъде назначен друг такъв.
На 20.01.2020 г. служебният повереник на частния тъжител И., адв.
С. е депозирал пред СРС молба, в която е уточнил, че обвинението срещу д-р Т. е
и затова, че при разпит по пр. пр. №1810/2019 г. по описа на СРП, Т. е заявил,
че К.И. е луд, с психични разстройства и сам е сложил татул в храната си.
Последните са определени от повереника като неверни
клеветнически твърдения.
Съдията-докладчик при СРС, НО,
19-ти състав отново е изпратил до частния тъжител съобщение с изрично указание
в 7 - дневен срок да изрази становище относно назначения му служебен защитник.
До 10.10.2020 г., по делото не е постъпил отговор от
страна на тъжителя К.И. в посочения от съдията-докладчик при СРС, НО, 19-ти
състав смисъл.
Съдията-докладчик подробно,
аргументирано и задълбочено е анализирал, както тъжбата и депозираните
допълнителни молби от страна на частния тъжител, така и депозираното допълнение
от страна на служебния повереник, с оглед дадените
указания за уточняване на обвинението, като е стигнал до извода, че доколкото
всеки един от тях е посочил различен вид престъпление, даденото указание за
уточнение на обвинението не е изпълнено, като производството по делото следва
да бъде прекратено. В мотивната част на атакуваното
разпореждане е прието, че изложените твърдения от частния тъжител сочат на
осъществен състав на престъпление от общ характер, като право да повдига и
поддържа обвинение по него има единствено прокурорът. Съдията-докладчик в
атакуваното разпореждане е изложил позицията си и досежно
изнесените от страна на служебния повереник факти,
като е приел, че с оглед така описаното от повереника
обвинение се навеждат твърдения за наличие на извършено престъпление клевета,
но без да са посочени всички факти и обстоятелства във връзка с инкриминираното
деяние, поради което е приел, че това обвинение не е формулирано по начин,
който да покрива минималните процесуални стандарти, позволяващи пълноценно
организиране на защитата на подсъдимия. Преценил е, че въпреки предоставената
на частния тъжител възможност да приведе тъжбата си в съответствие с
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и предвид противоречието в позицията на
тъжителя и тази на повереника, и липсата на отговор от
страна на тъжителят, досежно заявеното от него
желание да не бъде защитаван от назначеният му служебен повереник,
указанията не са били изпълнени. В резултат на тези свои изводи първостепенният
съд е прекратил производството по делото на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл.
81, ал. 1 от НПК с разпореждане от 22.10.2020 г. (предмет на въззивната проверка).
Настоящата инстанция изцяло
споделя изводите на СРС, досежно наличието на прекратителното основание по чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл.
81, ал. 1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 247,
ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по
обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е
процесуален способ за възбуждане на наказателно преследване срещу определено
лице за осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на
пострадалия.
Изискванията към съдържанието на
тъжбата, за да бъде процесуален документ, годен да инициира образуването на
наказателно производство за престъпление от частен характер, са регламентирани
в чл. 81, ал. 1 от НПК. Съгласно посочената законова разпоредба, тъжбата трябва
да бъде писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се
подава, и за обстоятелствата на престъплението. Необходимо е към тъжбата да се
приложи и документ за внесена държавна такса.
Същевременно, систематичното
тълкуване на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от НПК с тази на чл. 80 от НПК сочи,
че тъжба може да подава само лице, което е пострадало от престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия, а това са престъпленията, посочени в
разпоредбите на чл. 161, ал. 1, чл. 175, ал. 1, чл. 218в и чл. 348б НК. Тъжбата
не може да служи за заместващ обвинителния акт документ, който да инициира
наказателно производство за престъпление, което се преследва по общия ред, по
инициатива на държавното обвинение. Ето защо и е недопустимо образуването на
наказателно производство за престъпление, което се преследва по реда на
държавното обвинение, по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК.
Вярно е, че разпоредбата на чл.
287, ал. 7 от НПК допуска, когато наказателното производство е образувано по
тъжба на пострадалия и на съдебното следствие се установи, че престъплението е
от общ характер, съдът да прекрати производството и да изпрати делото на
прокурора, но тази възможност е приложима в случаите, в които производството е
образувано изначално за престъпление, което се преследва по реда на частното
обвинение. И това е така, тъй като съдебното следствие пред първоинстанционния
съд по делата от частен характер не може и не следва да замества досъдебното
производство по делата от общ характер.
Процесуалният закон не допуска
образуване на наказателно производство по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК -
с разпореждане на председателя на съда въз основа на тъжба на пострадалия, за
престъпление от общ характер. Единственият годен процесуален документ за това е
посоченият в чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК - обвинителен акт, изготвен от
прокурора.
Вярно е и това, че дали тъжбата е
подадена за престъпление от общ или от частен характер се определя не от
посочената в обстоятелствената ѝ част правна квалификация на твърдяното
за извършено общественоопасно посегателство, а от
изложените в тъжбата факти и обстоятелства. Това е така, тъй като се
предполага, че тъжителят не е юрист и не разполага с юридически познания,
поради което и не е длъжен да може да даде точната и правилна квалификация на
фактите, които според него съставляват някакво по вид престъпление. Няма обаче
никакъв спор в съдебната практика и доктрина, че тъжителят, както и всеки друг,
който сезира съда с искане за въздаване на право, следва ясно, точно и конкретно
да посочи фактите, въз основа на които твърди, че някой е извършил
престъпление. Само по този начин, съдията – докладчик, на когото е възложена
проверката на редовността на тъжбата, може да установи описаните в тъжбата
факти на кое конкретно престъпление сочат и дали същото се преследва по тъжба
на пострадалия.
В
настоящата хипотеза, точно в този смисъл са били и указанията на първостепенния
съд, който е поискал от тъжителя да уточни фактите и обстоятелствата, на база,
на които твърди, че лицето срещу което е подадена тъжбата е извършило
престъпление/я, предвид очевидното разминаване в позициите досежно
обвинението, изложени от частния тъжител и неговия служебен повереник.
Въззивният
съдебен състав намира, че първоинстанционният съд
обосновано е посочил защо образуваното производство от частен характер следва
да бъде прекратено, а изложените в частната жалба оплаквания относно
незаконосъобразността на проверявания съдебен акт, намира за лишени от всякаква
състоятелност.
В настоящия случай, в първоначалната
тъжба и допълненията към нея, тъжителят твърди, че при разпит в качеството на
свидетел по пр.пр. № 1810/2019 г. по описа на СРП,
лицето, против което е подадена тъжбата – д-р Н.М.Т., визирайки тъжителя И. е
казал, че последния му споделил по време на извършен му медицински преглед на
02.09.2013 г., че сам и доброволно е изпил някаква неустановена течност, както
и че след това признание, го е изпратил за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, с което според тъжителя, д-р Т. е лъжесвидетелствал пред надлежен орган на
властта и осъществил съставите на престъпления по чл. 290, ал. 1 от НК и по чл.
291, ал. 1 от НК.
Описаното деяние, с което според
тъжителя лицето, срещу което е подадена тъжбата, е заявило неистински
обстоятелства, видно от съдържанието на тъжбата и допълненията към нея, е
реализирано чрез излагане на факти и обстоятелства от това лице в качеството му
на свидетел пред прокурор Видев по пр.пр. № 1810/2019
г. по описа на СРП.
В случая, тъжителят И. е посочил
факти, от които следва несъмнен извод, че в първоначалната тъжба и допълненията
към нея, се описва неправомерно според тъжителя поведение на д-р Т., изразяващо
се в разгласяване на неверни обстоятелства в рамките на депозирани свидетелски
показания пред надлежен орган на властта – такъв на досъдебното производство,
прочитът на които обаче твърдения не води до правен извод, че установяването на
неверността им би довел до наличие на престъпление, преследвано по
частно-правен ред. Това е така, защото изложените от тъжителя факти, съобщени
от лицето срещу което е подадена тъжбата, при негов разпит в качеството на
свидетел, биха могли да покриват състава на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, но не и състав на престъпление, което се преследва по реда на частното
обвинение. Това налага извод, че тъжбата не е годна да възбуди наказателно
производство, тъй като в нея не се твърди извършване на престъпление от частен
характер, а такова от общ характер. Съвсем ясно и обективно съдията-докладчик
при СРС е обосновал горепосочената невъзможност при определения от тъжителя
предмет на делото да бъде наличен състав на престъпление, което се преследва по
реда на частното обвинение. Въпреки дадените многократни възможности от страна
на съдията-докладчик от първоинстанционния съд за
отстраняване на нередовностите на частната тъжба,
частният тъжител не е изпълнил дадените му указания. Същевременно възможностите
на тъжителя да изложи факти, включващи се в предмета на доказване по делото е
изчерпана и това описание не разкрива белезите на какъвто и да било престъпен
състав, преследващ се по частно-правен ред. От друга страна по посочения ред не
е допустимо да бъдат разглеждани обвинения за извършени престъпления от общ характер
(лъжесвидетелстване), каквито именно твърдения се съдържат в тъжбата, тъй като
компетентният орган за образуването на наказателното производство е прокурорът
( чл. 212, ал. 1 от НПК).
Последните изводи на съда не се
разколебават от допълнително наведеното от страна на адв.
С., обвинение за осъществен състав на престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК, не
само поради обстоятелството, че по делото липсва изрично изразено от страна на
частния тъжител становище по това обвинение, предвид депозирания от него отказ
от назначения му служебен повереник, но и с оглед
направените от районния съд изводи, с които настоящата съдебна инстанция се
съгласява, че изложените от него обстоятелства не очертават в необходимата конкретика твърдяното престъпление, нито параметрите на
частното обвинение (дата на извършване, място на извършване, както и основни
признаци от обективна страна). В този смисъл е налице не само разминаване между
поддържаното от повереника и от частния тъжител
обвинение, доколкото се визират две различни престъпления - от общ и от частен
характер, но и последното не съдържа конкретни обстоятелства, които да
изясняват обвинителната теза.
В допълнение въззивният
съд намира за необходимо да отбележи също така, че изнасянето на неверни
обстоятелства в рамките на депозирани свидетелски показания пред органите на
прокуратурата, независимо дали те са клеветнически по своето съдържание или не,
би могло да се квалифицира като престъпление
срещу правосъдието, а именно лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК,
а не по чл. 147, ал. 1 от НК. В тази насока е решение № 298 от 14.V.1975 г. по
н. д. № 266/75 г., I НО, ВКС, където е посочено, че ако свидетел съзнателно
изнесе позорни обстоятелства пред съд в показанията си и е установена тяхната
неистинност, деецът извършва престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, а не по чл.
147, ал. 1 НК, тъй като позорните обстоятелства или неверните факти, с които се
приписва неизвършено престъпление се разпространяват от свидетел, който не
изнася истината пред надлежния орган на властта - съда. В същия смисъл е и
Решение № 500/19.02.2015 г. на ВКС, по н. д. № 1464/2014 г., I н. о., ВКС.
Деянието засяга правосъдната дейност и осуетява разкриването на обективната
истина и не е насочено само против честта на оклеветения. Ето защо тази дейност
при доказана неистинност на потвърдените факти от лице, имащо качеството на
свидетел, представлява престъпление по чл. 290, ал. 1, а не такова по чл. 147 НК.
При така изложените съображения, въззивният съд намира, че депозираната тъжба действително
не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, едно от които е и да съдържа
изложение на обстоятелства на престъпление, при това такова престъпление, за
което наказателното преследване се инициира по тъжба на пострадалия до съда по
реда на чл. 247, ал. 1 т. 2 НПК. При това положение, СРС правилно е прекратил
производството по делото на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, след като е
констатирал, че престъплението, с което е сезиран не е от частен характер.
Твърдението на повереника
на частния тъжител, че чрез прекратяването на производството с обжалваното
разпореждане, съдът е постановил акт, който по същество представлява отказ от
правосъдие, не се споделя от настоящата инстанция. Не може да съществува
никакво съмнение относно факта, че подаването пред компетентния съд на надлежна
тъжба от страна на пострадалия от престъпление, което се преследва по реда на
частното обвинение, със съдържанието и реквизитите по чл. 81 от НПК, е
абсолютна процесуална предпоставка за образуване и провеждане на наказателно
производство от частен характер срещу твърдения извършител на това
престъпление. Когато изначално при подаване на тъжбата е налице липса на
възможност за разглеждане на частното обвинение, тъй като деянието разкрива съставомерните признаци на престъпление от общ характер,
съществува задължение на съдията-докладчик да прекрати наказателното
производство по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл.
24, ал. 5, т. 2 от НПК. Независимо от това жалбоподателят разполага с
възможност да подаде съобщение по чл. 208, т. 1 НПК до Софийска районна
прокуратура за извършеното според него престъпление от общ характер, към което
да бъде приложен и препис от разпореждането на СРС.
Неоснователни са и опасенията на
частния тъжител за предубеденост на съдията - докладчик, поради повлияване от
длъжностното качество на лицето, срещу което е депозирана тъжбата, както и от
обстоятелството, че тъжителят изтърпява наказание лишаване от свобода. В тази
насока следва да се посочи, че съображенията на съдията - докладчик, мотивирали
постановяването на атакувания съдебен акт, се основават единствено и само на
тълкуването на закона, с оглед на което безпристрастността му не може да бъде
подлагана на съмнение.
Желанието на частния тъжител, въззивният съдебен състав да се съобрази с т. 5 от
Постановление № 4 от 22.09.1976 г. по гр.д. № 3/1976 г. на ВС, не може да бъде
уважено, тъй като цитираното Постановление на Пленума на ВС разисква въпроси от
материята на административното производство, и в частност т. 5, касае
обжалването на мълчалив отказ на административен орган пред по-горен
административен орган или пред административен съд.
При така установеното, настоящият
съдебен състав намира правните изводи на СРС, НО, 19-ти състав, че
наказателното производство по НЧХД № 12051/2019 г. следва да бъде прекратено,
на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал.
5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК, за
законосъобразни и правилни, а подадената въззивна
жалба срещу разпореждането на съдията - докладчик за неоснователна.
Тъй като при цялостната служебна
проверка на атакувания съдебен акт, въззивният съд не
констатира допуснати нарушения, още по-малко съществени, на съдопроизводствените
правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или
непълнота, които да налагат отмяната или изменението му, съдът счете, че същият
следва да бъде потвърден.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 4 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 22.10.2020
г., постановено по НЧХД № 12051/2019 г., по описа на СРС, НО, 19-ти състав, с
което на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл.
24, ал. 5, т. 2, вр. с чл. 81, ал. 1 от НПК, е
прекратено наказателното производство по делото, образувано по подадена от К.Д.И.
тъжба срещу Н.М.Т..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.