Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 850 по описа на съда за 2017
г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Г.С.Г. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.08.2016
г., ведно със законната лихва от 16.09.2016 г. до окончателното изплащане.
Ищецът
твърди, че на 19.08.2016 г. спрял с велосипеда си вдясно на пътното платно на
кръстовището между ул. „Стационна“ и ул. „Никола Василияди“ в гр. Габрово,
когато бил блъснат от идващ отзад л.а. „Фиат Пунто“ с ДК № *********,
управляван от Д.К.Р.. След произшествието Г. бил откаран в МБАЛ „Д-р Тота Венкова“
в гр. Габрово и приет за хирургично лечение. Получил контузия на главата с
мозъчно сътресение, придружено със загуба на съзнанието, разкъсно-контузна рана
и охлузване в лява челно-слепоочна област, счупване в основата на първи горен
ляв зъб, кръвонасядане отпред на шията и охлузвания на ляво коляно и
подбедрица. Имал силно главоболие и раЗ.воено зрение. Наложило се да извадят
счупения зъб, което му причинявало затруднения при хранене. Преживял стрес,
болки и страдания, които оценява на сумата от 26 000 лева.
Гражданската
отговорност на водача на л.а. „Фиат Пунто“ била застрахована при ответното
дружество.
На
16.09.2016 г. предявил претенции пред З. „Б.и.“ АД за изплащане на обезщетение
и същото било определено на сумата от 1 000 лева. Ищецът го считал за
крайно недостатъчно и моли да му бъде присъдена допълнително сумата от
26 000 лева. Счита, че му се дължи и законна лихва от датата на завеждане
на претенцията – 16.09.2016 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
оспорва, че всички описани в исковата молба вреди се намират в причинна връзка
с ПТП на 19.08.2016 г. Счита претендираният размер на обезщетението за завишен
и че заплатената от него сума на 10.11.2016 г. е достатъчна да обезщети
претърпените от Г. увреждания.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 16.09.2016 г., към която са приложени констативен
протокол, епикриза, амбулаторни листи, рецепта и е посочена банкова сметка. ***.11.2016
г. обезщетение в размер на 1 000 лева.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Фиат“, модел „Пунто“ с ДК № ********* и ЗД „Б.и.“ АД – обстоятелство,
отделено като безспорно между страните с определение от 16.06.2017 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Относно
механизма на произшествието са изслушани първоначална и повторна
авто-технически експертизи.
Първоначалната
експертиза е заключила, че л.а. „Фиат Пунто“ непосредствено преди
произшествието се е движил в направление от север на юг от ул. „Стационна“ към
ул. „Никола Василияди“ с неустановена скорост. В същата посока се движил и
управляван от Г.Г. велосипед. Лекият автомобил, при приближаване зоната на
кръстовището удря с предна дясна част велосипеда, намиращ се от дясната му
страна. При удара велосипедът бил установен на място и ударът настъпил в
задната му част. След удара автомобилът отминал мястото на удара, а велосипедът
бил изтласкан напред и настрани от мястото на контакта, а тялото на Г.
осъществило контакт с пътното платно.
Повторната
авто-техническа експертиза е описала сходен механизъм, като е посочила различно
направление – по ул. „Доктор Василияди“ към ул. „Стационна“. Това различие
съдът намира за несъществено, тъй като механизмът на настъпване на инцидента е
ясен: направлението на движение на лекия автомобил и на велосипеда е било едно
и също. Велосипедистът се е движил преди автомобила и водачът Д.Р.е могъл да
вижда и наблюдава поведението на Г., а също и да не го доближава при десния
завой, за да не реализира удар в него. Вследствие описаните в огледния протокол
деформации вещото лице инж. А. е заключил, че л.а. „Фиат“ се е движил зад
велосипеда, при което го е ударил с десния закръглен край на предна броня в
задна част отляво и посока навътре.
От
техническа гледна точка изпреварването на велосипед при десен завой съдържало
опасност при маневра завой надясно, поради малкия радиус на завиване. Водачът Р.следвало
да осигури безопасност на движещия се пред него велосипед, като осигури
достатъчно странична дистанция.
При така
даденото заключение съдът приема за доказано, че Д.Р.е реализирал противоправно
поведение, като е нарушил нормите на чл. 25, ал. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, задължаващи го при заобикаляне се убеди, че няма да създаде опасност за
участника в движението, който се движи преди него – велосипедистът Г.Г. и да
извърши маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока и скорост на
движение и при изпреварването му осигури достатъчно странично отстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство.
При
реализиране на всички елементи от състава на непозволеното увреждане се налага
изводът, че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на
виновния водач за причинените от деянието на Д.Р.вреди на ищеца.
Размерът
на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост (чл. 52 от ЗЗД). Паричният еквивалент на този вид обезщетение следва
да бъде съобразен с характера и тежестта на вредите, интензитетът и
продължителността на понесените болки, проявлението им във времето, възрастта
на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Установява
се от заключението на изслушаните по делото съдебно-медицински експертизи, че
получените от ищеца травми, чието обезщетение се претендира в настоящото
производство са причинени именно от процесното ПТП.
Травматологът
д-р С. е заключил, че при ПТП на 19.08.2016 г. Г. е получил контузия на
главата, сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана и охлузване в лява
челно-слепоочна област, счупване в основата на първи горен ляв зъб,
кръвонасядания отляво на шията, охлузвания на ляво коляно и подбедрица.
Счупеният зъб бил изваден, а останалото лечение било консервативно – с вливане
на физиологични разтвори и обезболяващи медикаменти. Затрудненията в обичайния
начин на живот на ищеца продължили около три седмици, като през първите десет
дни болките били с по-висок интензитет. Периодът на ползван отпуск по болест
бил 43 дни. Към датата на прегледа Г. се оплаквал от главоболие. Самостоятелно
възстановяване на счупения зъб било невъзможно, а се налагала специализирана
стоматологична помощ.
Вещото
лице неврохирург д-р С. е установил, че мозъчното сътресение протекло с
количествена промяна в съзнанието, без медицински данни за настъпила кома след
инцидента и това му причинило временно разстройство на З.равето, неопасно за
живота. Загубата на горен ляв зъб причинявало на пострадалия затруднения при
хранене. Кръвонасяданията и охлузванията довели до болки за период от десет
дни.
Рентгенографията
на черепа не показвала травматични промени и не се очаквало усложнение в
обичайното лечение. При емоционално и физическо напрежение и при промени в
атмосферното налягане можели да се проявяват симптоми на мигрезионно и
тензионно главоболие, което се повлиявало добре от обезболяващи медикаменти.
Възстановяването продължило за периода на нетрудоспособността – 43 дни.
Поставената
в етапна епикриза от 06.11.2017 г. диагноза посттравматична церебрастения не се
потвърждавала от направените изследвания и липсвала категоричност както за
наличието на това заболяване, така и за връзката му с ПТП на 19.08.2016 г.
Съдът
приема, че Г. е изпитал интензивни болки за период от около месец и половина, в
периода на временната нетрудоспособност, в която изпаднал. Данни за усложнения
в състоянието му липсват. Не се установява да се е нуждаел от чужда помощ, нито
да е търпял оперативни интервенции. Затруднения в ежедневно-битовите дейности,
различни от обичайните болки с висок интензитет за около десет дни, ищецът не е
търпял. Към момента Г. е изцяло възстановен, при липса на данни за трайни
неблагоприятни последици за З.равословното му състояние. Съдът съобразява и
нуждата от специализирана стоматологична помощ, чрез която изгубеният зъб
подлежи на възстановяване.
Като
съобрази така изложеното и възрастта на пострадалия – 44 г. към датата на ПТП, лимитите
на застрахователните суми, конкретните икономически условия и съответните нива
на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент – 19.08.2016 г., когато е настъпилото процесното ПТП, от което са
произтекли вредите, съдът намира, че 8 000 лева е справедлив размер на
обезщетението.
Ответникът
е заплатил на ищеца 1 000 лева, които следва да се приспаднат от така
определения от съда размер и на Г.Г. да се присъди сумата от 7 000 лева.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че след сезиране на ответника на
16.09.2016 г. не са били необходими допълнителни доказателства. Представените с
молбата от 16.09.2016 г. са били достатъчни за застрахователя, за да се
произнесе по предявената пред него претенция. След като са представени всички
доказателства по чл. 106 от КЗ с молбата от 16.09.2016 г., на 11.10.2016 г.
е изтекъл 15-дневния срок за произнасяне. Именно на тази дата – 10.11.2016 г.
ответникът е изплатил определеното от него обезщетение от 1 000 лева.
Върху сумата от 7 000 лева се дължи лихва от 11.11.2016 г. до
окончателното изплащане.
На ищеца
е оказана безплатна правна помощ, поради което на процесуалния представител адв.
М. Г. се следва адвокатски хонорар в размер на 455.54 лева от дължимия по
Наредба № 1/2004 г. – 1 692 лева.
На
ответника се следват разноски в размер на 1 534.62 лева, съразмерно на
отхвърлената част от претенцията.
Тъй като
ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса, ответникът дължи, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на СГС сумата от 280 лева
държавна такса и 296.15 лева депозити за експертизи по делото.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 от ЗЗ. и чл. 86, ал. 1 от ЗЗ.,
ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 7 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждания, получени при ПТП, настъпило на 19.08.2016 г., ведно
със законната лихва от 11.10.2016 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
иска за горницата до пълния предявен размер от 26 000 лева и за заплащане
на мораторни лихви за периода 16.09.2016 г. – 10.11.2016 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ЗД „Б.и.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на
СГС сумата от 280 лева държавна такса и 296.15 лева депозити за експертизи по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат М.Г.И., с адрес *** сумата от 455.54 лева
адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Г.С.Г., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗД „Б.и.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 534.62 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: