Определение по дело №221/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 248
Дата: 25 февруари 2019 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20182100900221
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 8 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 248                       Година 2019, 25.02                                    Град Бургас

 

                                                                                

Бургаски окръжен съд                                                                                граждански състав

На  двадесет и пети  февруари                Година две хиляди и деветнадесета

В  закрито  заседание в следния състав:

                                                    

                                                                        Председател:  Дарина Костова                       

 

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията търговско дело №221 по  описа  за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

          Производството е образувано по редовна и допустима искова молба,  предявена от ,,УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София, р-н ,,Възраждане“, пл.,,Света Неделя“№7, чрез адв.И.А.,***,пл.,,Света Неделя“№4,ет.4 , с която се иска да се приеме за установено по отношение на Г.Д.Г.,ЕГН **********, съществуване вземането на ищеца, за сумата от 15738.79 евро, от които: 13438.42 евро- главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №26 от 23.03.2012г.; 2300.37евро- дължими лихви по договора за кредит за периода от 30.05.2014г. до 25.06.2015г., 758.84 евро-възнаградителна лихва - договорен лихвен процент и 1541.53 евро- лихва върху просрочена главница; законна лихва върху главницата, считано от 26.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

          При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, дължими, поради виновно неизпълнение на договор за банков потребителски кредит на физическо лице от 23.03.2012г.

           Претендира се присъждане на  съдебно- деловодните разноски, направени  в настоящото производство-615.65 лв.- държавна такса и 1744.17лв.-адвокатски хонорар, както и разноските в заповедното производство в размер на 1805.74 лева.

           Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като е указана възможността  за  подаване на писмен отговор в законния  срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.

         В  определения от съда двуседмичен  срок, ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността да подаде допълнителна искова молба.

В предоставения двуседмичен срок по чл.372 от ГПК,  ищецът е депозирал допълнителна искова молба.

Същата е изпратена на ответната страна с възможността за подаване на допълнителен отговор. Ответникът е депозирал по делото допълнителен писмен отговор.

 При това положение съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.   

            Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.

 Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374, вр. чл.146 ГПК.

             Проект за доклад:    

 Обстоятелства, на които ищецът основава претендираните права и предявените искове :

             Твърди се в исковата молба, че на 26.06.2015г., ищецът подал заявление с правно основание чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като пред Бургаския районен съд било образувано ч.гр.д.№4174/2015г. Въз основа на издадената заповед №2366 от 29.06.2015г., длъжникът бил осъден да заплати следните суми: 13438.42 евро- главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице №26 от 23.03.2012г.; 2300.37евро- дължими лихви по договора за кредит за периода от 30.05.2014г. до 25.06.2015г., 758.84 евро-възнаградителна лихва - договорен лихвен процент и 1541.53 евро- лихва върху просрочена главница; законна лихва върху главницата, считано от 26.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

              Кредиторът инициирал изпълнително производство (изп.дело№751/2015г. по описа на ЧСИ Г. *** действие- Благоевград). На 14.04.2016г., била наложена възбрана върху недвижими имоти, собственост на длъжника, находящи се в гр.Банско, ул.,,Неофит Рилски“№29.

              В исковата молба се посочват постоянният (гр.Бургас, ж.с.,,Славейков“, бл.44, вх.1, ет.3, ап.9) и настоящ адрес ***).            

            Твърди, че до длъжника били изпратени покани за доброволно изпълнение(както до постоянния, така и до настоящия адрес), но последният не бил открит на посочените адреси.

            Предвид горното, по реда на чл.430 от ГПК, на Г.Д.Г.  бил назначен особен представител, който депозирал възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение.

            Излага становище, че назначеният особен представител в изпълнителното производство можел единствено да подаде възражение по чл.423 от ГПК , но не и такова по чл.414 от ГПК. В тази връзка, цитира Определение№3915 от 29.11.2017г. по в.гр.д.№5880/2017г. на САС.     

           Посочва, че установителният иск по чл.422 от ГПК бил предявен след дадени указания от заповедния съд. Навежда доводи за недължимост на държавна такса, на основание чл.4б от ЗДТ. Счита, че като недължима, таксата подлежала на връщане (Определение№43 от 19.01.2018г. по ч.т.д.№2428/2017г. на ВКС, І-во г.о.; Определение№3915 от 29.1.2017г. по в.г.д.№5880/2017г. на САС).

            Развива съображения във връзка с предявената претенция. Твърди, че ответникът не изпълнил основното си задължение по договора- да заплаща изцяло и в срок месечните анюитетни вноски. Считано от 30.05.2014г., същият изпаднал в забава,       поради което се начислявала лихва върху просрочената главница(видно от представения погасителен план). Пояснява, че до 30.10.2014г., преди обявяване на предсрочната изискуемост на цялото задължение, непогасените задължения били в размер на 573.17 евро- главница и 654.31 евро- договорна (възнаградителна) лихва. Поради неплащането на горепосочените анюитетни вноски, на съответните падежи се начислявала лихва за просрочие (чл.11.2.2; чл.4.2; чл.9.8 от договора), в общ размер на 96.94 евро. Прилага таблица с конкретни изчисления.

            По- нататък  излага, че предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 29.11.2014г., след неплащането на седем анюитетни вноски  (всяка формирана от  главница и договорна/възнаградителна лихва). Посочва и начина на формиране размера на задълженията.

            С оглед неизпълнението, кредиторът се възползвал от правото си, съгласно чл.17 от договора, във връзка с чл.29.3 от Общите условия(неплащане на парично задължение по кредита), да обяви цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно изискуема на 29.11.2014г. и да пристъпи към незабавно събиране на изискуемите суми.

           Предвид изложеното, за ищеца се пораждал правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции.

            Ангажира доказателства. Претендира разноски.

             Правна квалификация: исканията имат правното си основание в чл.422 във вр. чл.415 от ГПК.

             При  условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

             Ответникът,чрез назначения особен представител- адв.С.С.-БАК, с депозирания писмен отговор на исковата молба, излага становище във връзка с предявените искови претенции, като  посочва, че намира същите за допустими и основателни.  Не оспорва изложеното от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба. Излага становище.

            Не представя и не ангажира доказателства.

            Ищецът, с допълнителната си искова молба взема отношение по депозирания отговор. Подържа доводите, изложени с първоначалната искова молба.

             Ответникът,  с допълнителния отговор на исковата молба е взел отношение по депозираната допълнителна искова молба. Счита, че по делото не били налични достатъчно доказателства за надлежно уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост (изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост не било достигнало до длъжника преди подаване на заявление по чл.410 от ГПК).                

             Предвид горното възражение, намира предявените искови претенции за неоснователни.

            По доказателствените искания на страните: Съдът намира направените от ищеца доказателствени искания- за приемане на представени от ищеца  писмени доказателства, за относими към предмета на делото, тъй като посредством тях той заявява, че ще установява наличието на посочените по- горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими, тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за установяването на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им, решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.

           Ищецът е направил доказателствено искане, за  назначаване на съдебно- счетоводна експертиза, като е посочил задачите, на които ще следва да отговори вещото лице. Съдът намира поставените въпроси за относими към предмета на делото, поради което  горното искане следва да бъде допуснато.

 По доказателствената тежест:

            По делото липсват  въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154. ал. 2 и чл. 155 от ГПК. На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

            При предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането, произлизащо от посочения от него договор за потребителски кредит. В тежест на ответника е да докаже своите възражения.

 

             Мотивиран от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

                         

                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

              

               НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 01.04.2019год 13,30. часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ДОПУСКА като доказателства по делото приложените от ищеца  писмени доказателства.

            ДОПУСКА извършването на съдебно- счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца  въпроси.        

            НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели Вълчева

    ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., вносим от ищеца,  в седмичен срок от съобщението.

              ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

              СЪОБЩАВА на страните проекта си доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

          

 

            ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

   

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :