Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 29.10.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Д. Михов административно дело № 1047/2020г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал.4, във
връзка с чл.27, ал.5-7 от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба вх. №
5189/21.05.2020г. на Д.А.П., ЕГН: **********,***, против уведомително писмо за
отказ изх. № 02 – 031 – 6500/27 от 23.03.2020г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателят счита оспореният административен акт за
незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Формулирано е
искане за неговата отмяна, като съдът върне административната преписка за ново
произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Яна Кънчева, оспорва жалбата, като намира същата за
неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и
обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
Жалбоподателят е регистриран като земеделски
производител съобразно изискванията на Наредба № 3/29.01.1999г. от 23.03.2017г.
Със заявление № 02-032-6500/27 от 03.02.2020г. е кандидатствал по Схема за
държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски
стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска
продукция“ за 2020г. със заявени инвестиционни разходи на проекта в размер на
119 760.00 лева. Във връзка с подаденото заявление е изготвена докладна
записка № 02-031-6500/27 от 16.03.2020г. от Заместник изпълнителния директор на
ДФ“Земеделие“ – Е К , в която се посочва, че в процеса на оценка на
административно съответствие и допустимост на проектното предложение е
установено, че Д.А.П. не отговаря на изискването за допустимост по т.4.1 от
указанията за прилагане на схемата за държавна помощ за 2020г., съгласно която
кандидатите трябва да бъдат „регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани за период от
най-малко 3/три/ последователни предходни години, преди датата на
кандидатстване, като през целия 3-годишен период да са се занимавали с
растениевъдство“.
С оспореното уведомително писмо, на основание чл.20,
т.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители и т.13.15, във
връзка с т.4.1 от Указания за прилагане на схема за държавна помощ „Помощ за
инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично
производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2020г., П. е бил
уведомен, че депозираното от него заявление за подпомагане, не отговаря на
критериите за допустимост, съгласно изискванията на т.4.1 от указанията за
прилагане на схемата за държавна помощ. Административният орган се е позовал и
на извършена в процеса оценка на административно съответствие и допустимост на
проектното предложение, конкретизирайки, че именно при извършване на проверки
по отношение на представените към формуляра за кандидатстване документи,
заявени данни и посочени факти е установено, че не е изпълнено едно от
условията за допустимост на кандидатите от указаният за прилагане на схемата за
държавна помощ за 2020г.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
легитимирано лице с правен интерес от оспорването и против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по
следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган в изискуемата по чл.59, ал.2 от АПК писмена форма.
Съдът намира за основателни изложените в жалбата
възражения.
Съобразно данните по делото, П. е регистриран като
земеделски производител от 23.03.2017г. Спор между страните относно това
обстоятелство няма. Заявлението, с което жалбоподателят е кандидатствал по
Схема за държавна помощ „Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски
стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска
продукция“ за 2020г. е от 03.02.2020г. Редът и начинът за прилагане на
държавната помощ са уредени в Указанията за прилагане на схема за държавна
помощ, утвърдени на 28.01.2020г. от Председателя на УС на ДФ „Земеделие“. Съгласно
чл.6, ал.1, т.2 от Наредба №3 от 29.01.1999г. регистрираните земеделски стопани
със заверени за съответната стопанска година регистрационни карти могат да
кандидатстват и да получават средства от централния бюджет за държавни помощи.
Съгласно параграф 2, т.3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в
земеделието „стопанска година“ е времето от 1 октомври на текущата година до 1
октомври на следващата година. След като схемата за държавна помощ касае помощ
относно земеделско производство, то следва извода, че това производство се
осъществява в рамките на стопанската година. При това положение, неправилно в
атакуваният административен акт е прието, че жалбоподателят не отговаря на
критериите за допустимост, съгласно изискването на т.4.1 от указанията.
Жалбоподателят е регистриран като земеделски производител на 23.03.2017г., т.е.
той е регистриран през стопанската 2016г. – 2017г. Налице са три последователни
предходни стопански години, преди датата на кандидатстване, а именно: 2016г. –
2017г.; 2017г. – 2018г. и 2018г. - 2019г. Нарушено е изискването на чл.35 от АПК. Съгласно тази разпоредба, индивидуалният административен акт се издава
след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се
обсъдят обяснението и възраженията на заинтересованите граждани и организации,
ако такива са дадени, съответно направени. Това в настоящия случай не е
сторено. В оспорения акт липсват каквито и да било факти и обстоятелства, които
да са обсъдени от административния орган. Нещо повече. При издаването му
органът се е ограничил единствено с позоваването на т.4.1 от указанията, без да
са посочени конкретно какви проверки на които се позовава органът са били
извършвани, кои конкретно документи, факти и т.н. са го мотивирали да издаде
оспорения акт. Мотивите на административния акт не могат да бъдат заместени с
тълкувания, предположения или други съждения. Недопустимо е в хода на съдебното
производство съдът да формира предположения какви са били действителните
съображения на административния орган за издаване на обжалвания акт и въз
основа на какви конкретни факти те са основани. Липсата на мотиви съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта.
Предвид изложеното, настоящия състав намира уведомително
писмо за отказ изх. № 02 – 031 – 6500/27 от 23.03.2020г. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за незаконосъобразно, поради неправилно
приложение на материалния закон с оглед изпълнението на критериите за
допустимост, поради което следва да се отмени, а административната преписка да
се върне на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за ново произнасяне.
С оглед изхода на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 50,00
/петдесет/ лева, съставляващи заплатена държавна такса.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ уведомително писмо за отказ изх.
№ 02 – 031 – 6500/27 от 23.03.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“.
ИЗПРАЩА преписката на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
за ново произнасяне по депозирано от Д.А.П., ЕГН: **********,*** заявление №
02-032-6500/27 от 03.02.2020г. за кандидатстване по Схема за държавна помощ
„Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с
първично производство на растениевъдна земеделска продукция“ за 2020г. със
заявени инвестиционни разходи на проекта в размер на 119 760.00 лева.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Д.А.П.,
ЕГН: **********,*** сумата от 50.00 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: