Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………
гр.
Русе, 20.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав в публично заседание на двадесет и първи ноември през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка Георгиева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5346 по описа за 2017 год., за
да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 36, ал. 1 от ЗА от
адвокат Т.Б. *** за заплащане на сумата 1000.00 лева частично от 13100.00 лева,
дължими по договор за правна помощ от 26.06.2017 год. Предмет на сключения
договор е изготвяне на касационна жалба срещу Решение № 14/05.06.2017 год. по
адм.д. № 77/2017 год. по описа на АС- Русе.
Ответникът
оспорва иска. Твърди, че е налице нищожен договор за правна помощ, тъй като в
договора не е посочена датата на сключване на договора, която представлява
важен реквизит, касаещ валидността на договора, тъй като за времето 22.03.2017
г. до 03.05.2017 г. бюджетът на общината е съобразен с разпоредбата на чл. 98,
ал. 2 от Закона за публичните финанси. На следващо място се твърди нищожност,
тъй като договорът за правна помощ е сключен с председателя на Общински съвет В*,
а плащането на въпросната сума е от бюджета на Община В*, като за разходването
на суми от бюджета отговаря кметът на общината и той извършва въпросните
плащания. Твърди се нищожност поради противоречие на императивната
разпоредба на чл. 98, ал. 2 от ЗПФ по
отношение на уговорения размер, тъй като разходите за местните дейности следва
да се извършва в размери, не по- големи от размера на разходите за същия период
на предходната година.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно разпределението на
доказателствената тежест по делото, ищецът при пълно и главно доказване
следваше да установи своето вземане по основание и размер, а именно: че на 26.06.2017 год. е сключил договор за правна защита
и съдействие с Общински съвет-
В*, представляван от председателя М*Х* М*
и че е уговорил претендирания хонорар и правни действия. Ответникът следваше да
докаже възраженията си за недължимост на претендираната сума, а именно: че е налице
нищожен договор за правна помощ, тъй като в договора не е посочена датата на
сключване на договора; че е налице нищожност, тъй като договорът за правна
помощ е сключен с председателя на Общински съвет В*, а плащането на въпросната
сума е от бюджета на Община В* и че е налице нищожност поради противоречие на
императивната разпоредба на чл. 98, ал.
2 от ЗПФ по отношение на уговорения размер.
Първото
възражение за нищожност е неоснователно. Договорът за правна помощ съдържа дата
и тя е посочената в исковата молба- 26.06.2016 год.
Второто
възражение също е неоснователно. Надлежен ответник по делото е именно Община В*,
тъй като според чл. 14 от ЗМСМА Общината е юридическо лице и има право на собственост и
самостоятелен общински бюджет, а според чл. 27 от ГПК процесуално правоспособен е
този, който е правоспособен по материалното право. Общинският съвет не е
правоспособен по материалното право, тай като на основание чл. 18 от същия
закон Общинският съвет е орган на местното самоуправление, чиито правомощия са
регламентирани в чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА, едно от които е да приема и изменя годишния бюджет на общината, осъществява
контрол и приема отчета за изпълнението му. Председателят на съвета го представлява пред външни лица и организации. Общинският
съвет не е юридическо лице, няма право на собственост и не е разпоредител с
бюджетни средства. Аналогична е разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ГПК, съгласно
която процесуално правоспособни са и държавните учреждения, чиито ръководители
са разпоредители с бюджет. Когато ръководителят на държавното учреждение не е
разпоредител с бюджет, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу
висшестоящото учреждение, чийто ръководител е разпоредител с бюджет. Иначе
казано, материалноправната легитимация не винаги съвпада с процесуалноправната.
Третото
възражение на ответника също е неоснователно.
Според чл. 98, ал. 2 от ЗПФ в
случай, че до началото на бюджетната година държавният бюджет е
приет от Народното събрание, за периода до приемането на бюджета на общината от
общинския съвет месечните разходи за делегираните от държавата дейности се
извършват в размери, не по- големи от утвърдените със закона за
държавния бюджет за съответната година бюджетни взаимоотношения на общината, а
разходите за местни дейности се извършват в размери,
не по- големи от размера на разходите за същия период на
предходната година. Бюджетът на Община В* е приет с решения от 245 до 258 на
заседание на ОбС на 30.01.2017 год. Процесният договор е сключен на 26.06.2017
год., т.е. след като ВАС е отменил Определение на Административен съд Р* по
адм.д. № 77/2017 год. за спиране на предварителното изпълнение на решения на
ОбС- В*, между които и № 246, касаещо разходите на Общината, включително за
правна помощ по съдебни дела, съгласно приетото по т. 5 от Приложение № 3 към
решение № 246 от 30.01.2017 год.
С Решение № 23
по Протокол № 3 от заседание на ОбС- В*, проведено на 04.12.2015 год. е
упълномощен М*Х* М*- председател на ОбС- В* да сключва договори за правна
защита и съдействие с адвокат при образувани съдебни дела срещу общинския
съвет. Дава се право на председателя да определи адвоката, който ще осъществи
процесуалното представителство, както и размера на неговото възнаграждение и
разноски. Възлага на кмета на общината при сключен от председателя договор да
изплати на адвоката уговорения хонорар по посочения в договора начин и срок. В
изпълнение на рова решение на ОбС председателят е сключил процесния договор за
правна защита и съдействие за изготвяне на касационна жалба по адм.д. № 77/2017
год. по описа на Административен съд- Русе и процесуално представителство.
Договорено е възнаграждение 13100.00 лева и срок за плащане 03.07.2017 год.
Липсват твърдения и доказателства сумата да е платена по посочената в договора
банкова сметка.
*** страна, съдът прави
следните правни изводи:
Разпоредбите на
чл. 36, ал. 1, 2 и 4 от ЗА предвиждат, че адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа. Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума
и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на
възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с
нематериален интерес. В случая е уговорено възнаграждение в размер 13100.00
лева, от които се претендират частично 1000.00 лева. Договорения размер на
адвокатския хонорар не е поставен на обсъждане от страните, поради което и съдът
не дължи произнасяне по този въпрос.
Предвид изхода
на делото ответникът дължи на ищеца и направените в заповедното и исковото
производство разноски, които са в размер на 990.00 лева за заплатен адвокатски
хонорар и държавна такса.
Мотивиран така,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Община В*, адрес: гр. В*, обл.
Р*, ул. Т** № *, Булстат: *********, представлявана от кмета Г* А* Г* да
заплати на адвокат Т. П* Б., ЕГН ********** сумата 1000.00 лева частично
от 13100.00 лева- неизплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 26.06.2017 год.
ОСЪЖДА Община В*, адрес: гр. В*, обл. р*, ул. Т* * № *, Булстат: *********,
представлявана от кмета Г* А*Г* да заплати на адвокат Т. П* Б., ЕГН ********** сумата
990.00 лева, представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: