№ 11434
гр. София, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110127328 по
описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от И. Б. С. срещу М. Ф. Н., с правно основание чл. 127, ал.
2 от ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
4811 лева – включваща целият дълг на ответницата, изплатен от ищеца към банката, такси,
разноски по ч.гр.д. №5620/2018 г. по описа на СРС, 148 състав, както и таксите и разноските
по изп.дело №422/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1199,10
лева – мораторна лихва върху цялата платена по изпълнителното дело сума, считано от
датата на прекратяване на изпълнителното дело – 13.04.2022 г. до подаване на исковата
молба – 14.05.2024 г.
Ищецът твърди, че на 06.01.2014 г. между него и ответницата, в качеството на
кредитополучатели, и „П.И.Б“ АД бил сключен договор за банков кредти № ****, по силата
на който банката им предоставила в заем сумата от 820 евро. Сочи, че целта на отпускане на
кредита била изцяло за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредитна
карта с №*****/25.11.2008 г. на ответницата. Кредитът бил изцяло усвоен на 10.01.2014 г.,
като средствата били предоставени и отчетени по разплащателна сметка на ответницата М.
Н..
Ищецът твърди, че имал уговорка с ответницата да й стане поръчител за получаване на
процесния кредит. Когато отишли в банката обаче, станало ясно, че ответницата можела да
получи предит само при условие, че ищецът се задължи солидарно като кредитополучател
по договора, тъй като ответницата имала непогасени задължения към същата банка.
Ответницата го била уверила, че ще погасява кредита, като неговото участие щяло да бъде
само формално.
В началото на 2019 г. ищецът установил, че банковата му сметка е запорирана въз
основа на запор, наложен от ЧСИ А.Б по изп.дело №422/2018 г. След посещение на
кантората на съдебния изпълнител, ищецът установил, че поради непогасяване на
задълженията по кредита от страна на ответницата, ищецът бил осъден, в качеството си на
кредитополучател, да плаща сумата по кредита. Опитал да се свърже с ответницата, но
безуспешно.
Твърди, че бил принуден да заплати задълженията по изпълнителното дело, за да бъде
1
вдигнат наложения запор върху банковата му сметка. В продължение на почти година (в
периода 03.08.2021 г. - 05.05.2022 г.), правил плащания в погашение дълга, като изплатил
общо 4811 лева, която сума включвала задължението към банката (главница и лихви), такси
и разноски към ЧСИ, държавни такси и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.
№5620/2018 г.
Ищецът сочи, че уговорката между него и ответницата била ищецът само да гарантира
изпълнението на нейното задължение, като във вътрешните им отношения цялата отпусната
сума била предназначена за погасяване на нейни задължения към „П.И.Б“ АД, поради което
била оборена презумпцията по чл. 127 ЗЗД за равна задълженост на солидарните длъжници.
Ето защо моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С молба от 07.04.2025 г., подадена лично от ответницата, същата сочи, че признава
изцяло претенциите на И. С., включващи главница, лихви и разноски. Признава, че дължи
всички суми по исковата молба, както и разноските по настоящото дело.
В открито съдебно заседание на 14.05.2025 г. процесуалният представител на ищеца
моли съда да постанови решение съобразно така направеното признание на иска.
Предявени за разглеждане са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 4811 лева –
включваща целият дълг на ответницата, изплатен от ищеца към банката, такси, разноски по
ч.гр.д. №5620/2018 г. по описа на СРС, 148 състав, както и таксите и разноските по изп.дело
№422/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и сумата в размер на 1199,10 лева –
мораторна лихва върху цялата платена по изпълнителното дело сума, считано от датата на
прекратяване на изпълнителното дело – 13.04.2022 г. до подаване на исковата молба –
14.05.2024 г.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да
прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се
укаже, че същото е постановено при признание на иска. Признанието на иска също е акт на
разпореждане с правото на иск, но то не десезира съда, тъй като нуждата от защита на
ищеца може да бъде удовлетворена само от съдебно решение, което признава
претендираното или не признава отричаното от него право.
Признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска
прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК (нов), или да
остави съда да постанови решение по чл. 235 ГПК (нов) – в този смисъл и Решение № 141 от
14.07.2016 г. по гр. д. № 7446/2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. Пак по
смисъла на съдебната практика – "Признанието на иска е процесуално действие на
ответника, с което той заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е
основателен. Решението, основано на признание на иска, може да се постанови само ако
след проверка на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, се окаже, че предявеният иск е допустим. " – в този смисъл
и Решение № 20 от 07.04.2014 г. по гр. д. № 5289/2013 г. на Върховен касационен съд.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с
решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът е направил категорично
изявление за признание на иска, като ищецът е поискал постановяване на решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът счита, че в случая са спазени и изискванията на чл. 237, ал. 3 ГПК, тъй като
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова,
с което страната – ответницата, може да се разпорежда. С оглед направеното признание на
иска, съдът намира предявените осъдителни претенции за основателни.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
2
основание чл. 237, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
По разноските:
С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски в производството, както следва: 240,40 лева – държавна такса,
900 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 10 лева държавна такса за издаване на
съдебни удостоверения или общо сумата в размер на 1150,40 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ф. Н., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на И. Б. С., ЕГН:
**********, с адрес: ****** на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД сумата в размер на 4811 лева –
включваща целият дълг на ответницата в качеството й на кредитополучател по договор за
банков кредит №****/06.01.2014 г., сключен с „П.И.Б“ АД, изплатен от ищеца към банката,
такси, разноски по ч.гр.д. №5620/2018 г. по описа на СРС, 148 състав, както и таксите и
разноските по изп.дело №422/2018 г. по описа на ЧСИ А.Б, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1199,10 лева – мораторна лихва върху цялата платена по
изпълнителното дело сума, считано от датата на прекратяване на изпълнителното дело –
13.04.2022 г. до подаване на исковата молба – 14.05.2024 г.
ОСЪЖДА М. Ф. Н., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на И. Б. С., ЕГН:
**********, с адрес: ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1150,40 лева
– разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3