РЕШЕНИЕ
№ 1129
гр. Русе, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря М.В.Б.
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20234520106436 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 258 ЗЗД.
Ищецът ******************** ЕООД твърди, че на 15.08.2023 г.
управителят на дружеството- С.Щ. като изявен театрален фотограф бил
поканен от Директора на ************* „************** да заснеме
премиера на постановката „Странна случка с куче през нощта“, която
трябвало да се проведе на 18.10 2023г. Разговорът между двамата се провел в
електронен чат „Messenger” и продължил повече от месец, през който двамата
уговорили условията, мястото, цената на услугата и пр. На 28.09.2023 г. Б.И.
приел окончателно условията и потвърдил направената поръчка за фото и
видео заснимане. Повторно потвърждение било направено на 13.10.2023 г. С
приемането на направеното предложение бил сключен неформален договор за
изработка между страните.
Твърди, че на 17.10.2023 г., С.Щ. пристигнал в град Русе, настанен бил в
хотел посочен от директора на театъра. На 18.10.2023 г. се провело фото и
видео заснемане на постановката и репетициите, така както било уговорено.
Заявява, че 20.10.2003 г. обработените и монтирани фото и видео
1
материали били изпратени на поръчалата ги страна на електронен адрес:
************ и ******************, както и била изпратена издадената за
извършената услуга фактура ******* от 20.10.2023 г.
След изпращане на фото и видео материалите комуникацията между
двамата продължила отново в електронен чат „Messenger”, като едва на
06.11.2023 г. директорът на ************* „************ – Русе заявил, че не
желае да заплати за услугата, тъй като изработените фото и видео заснемане
не представят театъра в добра светлина. Между двамата започнал спор, като
от Б.И. било направено предложение за заплащане на ½ от уговорената цена,
което не било прието от ищеца.
Ищецът счита, че сделката е търговска и следва да се приложат
правилата на чл. 303а, ал. 4 от ТЗ, който предвижда, че когато договорът или
закон предвижда преглеждане или приемане на стоката или услугата, срокът
по ал. 3 започва да тече от приемането или от приключването на
преглеждането, ако фактурата или поканата за плащане са получени преди
това. Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката
или услугата, който според ищеца е изтекъл към момента на получаване на
възражението за зле извършена работа.
Моли съда да осъди ************* „************ - Русе, код по
Булстат ************, седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. Свобода
№ 4, управляван и представляван от Б.И.И. – Директор да заплати на
******************** ЕООД, ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, пл. "***************, чрез своя
управител и представляващ С.Н.Щ., парична сума в размер на 4008лв,
дължима по фактура **********., за извършена услуга фото и видео
заснемане, ведно с законоустановената лихва, начиная от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане. Претендира
направените разноски по делото.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба чрез пълномощника си адв. Генчев. Оспорва предявения иск,
като моли същият да бъде отхвърлен. Счита, че сделката не е търговска и не
следва да се прилагат посочените от ищеца правила по ТЗ. Заявява, че в срок е
уведомил ищеца за недостатъците на изработеното. Прави възражение, че не е
договарял с дружеството, а с Щерев като физическо лице. Твърди, че поради
2
съществени недостатъци на изработеното се наложило ангажиране на видео и
фото заснемане от БНТ, Радио и телевизионен център Русе, чиято работа, за
разлика от тази на ищеца, била приета и заплатена. Не приема твърденията на
ищеца за ниското качество на спектакъла, с които изработващият оправдал
недостатъците на изработеното, като сочи номинации за театрални награди и
включване в селекция на международен театрален фестивал. Както договорът
за изработка е двустранна сделка, така и приемането на работата е двустранен
акт с правна значимост. Първият момент от този акт е предаването на
договорираната работа от извършителя на възложителя и вторият момент е
приемането и от възложителя. Законодателят в разпоредбата на чл. 264, ал. 2
ЗЗД дал правото на възложителя „да направи всички възражения за
неправилно изпълнение“. Свързано с двустранността по договора за
изработка, това възражение може да се направи само пред изпълнителя,
защото само той носи отговорността за качествено изпълнение на работата.
Недостатъците при изработката на поръчаната вещ са видими и скрити.
Задължение на поръчващия е да ги съобщи на изпълнителя веднага след
откриването им. Това негово задължение било свързано с регламентираните в
чл. 265 ЗЗД възможности на поръчващия при констатиране на недостатъци в
изработеното за него. Посочените в този законов текст възможности касаят
както явните, така и скрити недостатъци, като чл. 265, ал. 3 ЗЗД разпореждал,
че правата на поръчващия, констатирал недостатъците, се погасяват в
шестмесечен срок.
Счита, че съществуването и характерът на неформалния, консенсуален,
двустранен и възмезден договор за изработка, при отсъствие на писмена
форма, се доказва с всички допустими доказателства по ГПК, като с оглед
принципа за еквивалентност на насрещните престации, на заплащане
подлежат фактически извършените работи по действителни цени. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Г.
С. като поддържа исковата молба. Счита искът за основателен и доказан.
Претендира и направените от ищеца разноски, включително и адвокатски
хонорар, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адв. А. Г.,
който поддържа отговора на исковата молба. Оспорва исковата претенция като
3
неоснователна и недоказана.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл. 235 ГПК,
направи следните фактически и правни изводи:
Представена по делото е фактура № ************* г., издадена от
ищцовото дружество - ************** ЕООД, ЕИК ************ с
получател ************* „************ - Русе, код по Булстат
************, на стойност 4008 лв. с ДДС за видеозаснемане на цяла
постановка и фотозаснемане на цяла постановка.
Не се спори от страните, че между С.Щ. в качеството му на управител на
ищцовото дружество и Б.И. в качеството му на директор на театъра е
проведена кореспонденция по електронна поща и кореспонденция по
електронна поща съобщения Facebook, Messenger, приета по делото.
Представената разпечатка на електронно писмо от 20.10.2023 г.
изпратено от електронен адрес: ************ на електронен адрес:
***************, **************, съдържа съобщение за линк за сваляне на
снимки. В разпечатка на електронно писмо от 21.10.2023 г. между същите
адресати се съдържа съобщение за линк за сваляне на видеопредставление.
Представен по делото е и Договор № *********** г., сключен между ДТ
„************ - Русе и БНТ, Регионален телевизионен център - Русе за
видеозаснемане на постановката „Странна случка с куче през нощта“ и
фактура № ************ г. на стойност 1800 лева с ДДС за извършена
техническа услуга – видеозаснемане на постановката на 13.11.2023 г.
Представена е и Фактура ************ г., издадена от МОЛ: М.П. за
заснемане на спектакъла „Странна случка с куче през нощта“ на стойност 300
лева.
В съдебно заседание бяха изслушани ангажираните от страните гласни
доказателства, приобщени посредством разпита на свидетелите Т. Т. и Д.И.,
водени от страна на ответника.
Св. Т. Т. – заяви, че се занимава с изработка на аудио и визуално
съдържание от 1996 година. Последните 10 г. работел често с режисьори в
театъра - изработвал видеографии, участващи в театралните постановки.
Свидетелят разясни, че „видеомапинг“ е видео, което се прожектира по време
4
на постановката, на определено място, с определена дължина по определен
начин. То е част от сценографията на самото представление. Свидетелят
изработвал анимациите, които се прожектирали - видеото, а не звука. Работел
с различни театри. Свидетелят изнесе, че от опит знае, че обикновено има две
причини да бъде записана театрална постановка. Едната е, за да се представи
представлението на фестивал или да гостува на други театър, с което се
показва постановката. Другата е евентуално за възстановяване на
представлението, ако то се играе в по-късен период и е необходимо да се
възстанови. По този начин щяло да се види как е било играно преди това
представлението.
Видеозаснемането на спектакъла „Странна случка с куче през нощта“,
което било направено от С.Щ. му било изпратено. Тъй като представлението
било снимано в процеса на работа, на свидетеля се наложило да коригира
някои неща в неговата работа във видеото, което се прожектира по време на
представлението и за да се ориентира във времето и пространството, какво и
къде трябва да промени. От записа направен от Щерев свидетелят не могъл да
се ориентира в пространството и времето, защото на него се виждали някои
неща от работата му, но други не се виждали. Според свидетеля анимацията
бела такива, че тя задължително трябвало да се вижда на записа. Свидетелят
изнесе, че в записа на Щерев се виждало лице на актьор, но записа не обхваща
видеомапинга. Освен това около този актьор се случвали много други неща,
имало други актьори, панелите на декора били динамични, те се местели,
отделно се местело и видеото, което се прожектирало върху отделните части
от декора, но това липсвало в заснемането. Според свидетеля записът не
обхващал цялата сцена и не можело да се придобие представа какво се случва
на сцената. Свидетелят посочи, че начинът по който била заснета постановката
на него не му вършел работа, тъй като не обхващал всички елементи от
сцената и по този начин той не можел да се ориентира в пространството.
Заснетото се фокусирало върху малка част от цялата сцена. Свидетелят изнесе,
че не цялото заснемане е в такъв вид, но имало и такива моменти. По тази
причина той се обърнал към директора на театъра и му казал, че това видео не
му върши работа.
Св. Д.И. – работи в драматичния театър като експерт „връзки с
обществеността“. Заявява, че в служебните му ангажименти влизало
5
задължението да популяризира спектакъла „Странна случка с куче през
нощта“ на ************* „************ във вестници, списания, в местната
преса, в интернет пространството. За целта ползвал основно фотография на
спектакъла. След като се получили снимките от С.Щ. свидетелят преценил, че
те няма да му свършат работа, защото изкривявали представата за спектакъла.
Това наложило да се наеме друг фотограф. За да стигне до извод, че фотосите
на Щерев няма да му свършат работа, свидетелят се позовал на
дългогодишния си опит. Преценил, че експозицията и други елементи от
снимката нямат нужното качество. Показателно било, че нямало снимка на
лицето на актьора К. Ж., който играел в постановката. Свидетелят заяви, че
първоначално качили снимките в социалните мрежи, но получили обратна
връзка от хора, които ги питали „какви са тези неща“ и ги свалили.
Свидетелят изнесе, че спектакъла „Странна случка с куче през нощта“
има три номинации на за наградите “Икар“, като едната от номинациите
спечелила награда „Икар“ - на самия К. Ж.. Също така той имал номинация за
„Аскер“ за дебютна роля, освен това били в селекцията на два от престижните
международни фестивали в България „Варненско лято“ и „Сцена на
кръстопът“, единият във Варна, другият в Пловдив. Освен това получили
покана и за селекцията „Бабел“, който се провеждала в румънския град
Търговище, където също участвали, както и грамота, връчена от Министъра на
културата на К. Ж., точно за този спектакъл.
Всичко това станало с материалите на втория фотограф – М.П. и
заснетото представление от БНТ, което било заснето с четири камери.
По делото е извършена експертиза от професор д-р Т. Я., чието
заключение съдът възприема изцяло като обективно, компетентно, пълно и
безпристрастно. От заключението се установява, че и двата записа - този
изпълнен от ищеца и изпълнения от РТВЦ-Русе са извършени професионално.
Според вещото лице при изпълнение на задачата от ищеца е допусната
небрежност, докато адаптацията на РТВЦ-Русе е много по-успешна и
всеобхватна. Вещото лице е посочило, че ползването на две камери е довело в
някои моменти от действието до бързи швенкове и неправомерни панорами.
Според експерта регистрираните дефекти в записа на ищеца не се установяват
в записа на РТВЦ-Русе.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
6
прави следните изводи от правна страна:
Разгледан по същество, предявеният иск се явява частично основателен.
В настоящия случай не е спорно наличието на облигационно
правоотношение възникнало на 15.08.2023 г. по договор за изработка по
смисъла на чл. 258 от ЗЗД. Спорно на първо място е дали договорът между
страните е търговска сделка и приложима ли е разпоредбата на чл.303, ал.4 от
ТЗ, доколкото ответника твърди, че е договарял с лицето С.Щ., а не с
управляваното от него дружество ************** ЕООД. Съдът намира, че в
случая спрямо сключения договор за изработка, приложение следва да
намерят и разпоредбите на ТЗ (правоотношението е възникнало между
страни, една от която е търговец).
Независимо от страните, по своята правна същност договорът за
израбтока представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен,
възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение
за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да направи
фотозаснемане и видеозаснемане в срок и без отклонение от договореното и
недостатъци на процесните фотоси и видео, и да предаде работата на
възложителя, а за ответната страна – да приеме (одобри) извършената работа и
да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя - арг. чл. 258 ЗЗД и чл.
266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
Законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1
ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1) фактическо
получаване на изработеното и 2) признанието, че то съответства на
поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено
изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Именно, за
да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът
предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно, неточно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на
приемане или се появят по-късно – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива
възражения, работата се счита за приета, т. е. за одобрена, както разпорежда
уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. В случай на недостатъци
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им.
7
В конкретния случай ответникът-възложител установи да е известил
своевременно изпълнителя за недостатъци на работата на последния.
Приетите по делото писмени доказателства – кореспонденция по електронна
поща сочат, че работата на ищеца – два файла е изпратена до ответника – на
20.10.2023 г. /петък/ в 17,05 ч. и 21.10.2023 г. /събота/ в 18,34 ч.. Представената
чат-кореспоренденция в „Messenger“, която не се оспорва от страните, че е
проведена на 06.11.2023 г. /понеделник/, т.е. попада в спорния 14-дневен срок
съобразно чл.72, ал.2 от ЗЗД, считано от 21.10.2023 г. Видно от съдържанието
на кореспонденцията е, че ответника възразява относно качеството на
работата – „За видеото от репетицията – бяхме говорили, че когато снимаме на
голяма сцена са три камерите, а във видеото са две. Представлението има една
визуална страна, която видеото по никакъв начин не представя… Снимките
също не представят представлението в добра светлина.“. За това, че
заснемането – фото и видео такова не е с нужното качество и не би могло да
върши работа, става ясно и от следващата кореспонденция между страните:
„Единствената причина да ти пиша всичко това … е, че тъй като няма да
ползвам нищо от твоите материали, които не ни вършат никаква работа,
трябва да намерим някакво компромисно решение да ти платим символично
за разкарването до гр.Русе, След като няма да ползваме нищо няма да ти
платим цялата сума….“, поради което прави предложение за намаляване на
цената на половина.
С отговора на исковата молба ответникът по делото отново
противопоставя на ищеца възражение относно несъответствие между
качеството на извършеното заснемане и исканото такова. В тази връзка по
делото бяха ангажирани от негова страна доказателства чрез разпита на
свидетели, от които безспорно се установява, че направеното фотозаснемане и
видеозаснемане не представят представлението в цялост и не би могло да
върши желаното представяне на процесното представление. Съдът давя вяра
на показанията на св. Т. Т.. Същият е участвал в израбонтването на
видеомапинга на „Странна случка с куче през нощта“. Съдът намира този
свидетел за обективен и безпристрастен. Видно от показанията му е, че в
направеното от С.Щ. заснемане на моменти не била обхваната цялата сцена и
по този не се виждало всичко, което се случвало на сцената, а тя била
динамична. По този начин заснетото видео не можело да послужи нито за
евентуално възстановяване на постановката, нито за представянето й в други
8
театри или на фестивали. Свидетелят Д.И., заемащ длъжност връзки с
обществеността при ответника свидетелства, че фотосите на Щерев
изкривявали представата за самото представление. Показателно било, че
главния актьор не присъствал на нито една от снимките му. Същият
първоначално качил фотосите на сайта на театъра, но получил обратна връзка
от публиката, която ставало ясно, че не одобрява сниманото. Видно от
изготвената експертиза е, че снимането с две камери на такава сложна
постановка като процесната водело до неточности, създавало се усещането за
бавна реакция и липса на съсредоточеност при снимането. Ползването на две
камери водело до бързи швенкове и неправомерни панорами. Това се
отразявало на композицията и създавало неприятно възприятие.
От анализа на доказателствата съдът намира, че ответната страна доказа,
че изпълнената работа има недостатъци. Съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, ако при
извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска: а)
поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; б)
заплащане на разходите, необходими за поправката, или в) съответно
намаление на възнаграждението. Следователно, за да бъде проведен успешно
иска на изпълнителя за заплащане възнаграждение за възложената работа, той
е длъжен да докаже чрез провеждане на главно и пълно доказване, че между
него и ответникът е сключен валиден договор за изработка, неговия предмет
(видове работа, възнаграждение и др.), изпълнението на възложената работа
съобразно уговореното и приемането й от възложителя без възражения, както
и размера на претендираното възнаграждение.
За да отблъсне предявения иск, ответникът следва или да докаже, че
възложеното не е изпълнено въобще, или не е изпълнено точно, за което
своевременно е направено възражение, или че дължимото е платено, или пък
задължението е погасено по друг начин.
В настоящия казус спорни между страните са обстоятелствата свързани
с качественото и точно изпълнение на изработеното, евентуално надлежното
упражняване на правото на възложителя по чл. 265, ал. 1, предл.3 ЗЗД за
намаляване на възнаграждението по договора. Съобразно трайно установената
съдебна практика изработеното с недостатъци не погасява задължението на
възложителя за заплащане на възнаграждението по договора, а поражда права,
9
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД. В случая от чат-
кореспонденицията между представителите на страните се установи, че
ответникът, след като ясно е посочил, че няма да ползва заснемането на
Щерев, предлага да му заплати 50% от уговореното заплащане. Следователно
ответникът сам признава, че работа е извършена, но половината от нея е
извършена некачествено. С представените доказателства ответника доказва,
че за да представи постановката и да участва с нея на фестивали, е сключил
друг договор с РТВЦ-Русе и е направено ново видеозаснемане, както и е
сключил договор с друг фотограф, който е изработил възложеното заснемане
на представлението „Странна случка с куче през нощта“. От събраните
доказателства, неоспорени от ищцовата страна, се установява, че
представлението спечелило награди и е участвало в селекция на
международен фестивал, видно от показанията на св. Д.И.. От експертното
заключение, което съдът намира за пълно и обосновано, експерта е посочил
моментите, в които видеото заснето от С.Щ. страда от неточности. Вещото
лице е заключило, че при четири камери, заснемането би било много по-
детайлно и обхващащо цялото пространство на действието. По този начин се
виждал всеки елемент от композицията- лицата на актьорите, сценографията,
мапинг- прожекцията, динамиката. Тези елементи се виждали в заснетото
/адаптацията/ на РТВЦ-Русе, т.е. максимално близо до реалното театрално
действие. В съдебно заседание вещото лице поясни, че с нов монтаж би могло
да се избегнат посочените от него недостатъци само ако камерите са три или
четири, но не и при заснемане с две камери. Следователно няма начин да се
иска поправка на изработеното. Същото се отнася и до направеното фотоси,
доколкото същите не биха могли да бъдат повторени.
При това положение, съдът намира, че претендираното възнаграждение
от изпълнителя следва да бъде намалено, тъй като възложената работа е
изпълнена с неточности. Предвид направеното изявление за намаляване на
възнаграждението по договора от страна на възложителя на основание чл. 265,
ал. 1 от ЗЗД, същият дължи заплащане на половината от уговорената цена от
4008 лева с ДДС, или 2004 лева с ДДС, като до пълния предявен размер искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът намира присъдената
сума за справедлива и съответна на вложения от ищеца труд, макар
изпълнението му да не е с нужното качество и практически ответника да не се
е възползвал от него. Освен това за повторното заснемане - видео и
10
фотозаснемане ответникът е заплатил общо 2100 лева с ДДС, което е
приблизително половината от претендираната сума.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в
общ размер на 430 лв. за адв. възнаграждение и заплатена държавна такса,
съразмерно на уважения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сторените по делото разноски в общ размер на 617,5 лв. за адв.
възнаграждение и депозит за вещо лице, съразмерно отхвърления иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************* "************", ЕИК ************, със
седалище и адрес на управление: гр. Русе, пл. "Свобода" № 4, представлявано
от Б.И.И. – Директор да заплати на ******************** ЕООД" ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец,
пл. "***************, представлявано от С.Н.Щ. сумата от 2004,00 лв. /две
хиляди и четири лева/ с ДДС – дължима по фактура № ************* г., за
извършена услуга фото и видео заснемане, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.12.2023 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважената сума от 2004,00 лв. до пълно претендирания размер от 4008,00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК *************
"************", ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр.
Русе, пл. "Свобода" № 4, представлявано от Б.И.И. – Директор да заплати на
******************** ЕООД" ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Средец, пл. "***************, представлявано от
С.Н.Щ. сумата от 430 лева /четиристотин и тридесет лева/, представляваща
направените по делото разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ********************
11
ЕООД" ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-
н Средец, пл. "***************, представлявано от С.Н.Щ. ДА ЗАПЛАТИ на
************* "************", ЕИК ************, със седалище и адрес на
управление: гр. Русе, пл. "Свобода" № 4, представлявано от Б.И.И. – Директор
сумата от 617,5 лева /шестстотин и седемнадесет лева и 50ст./,
представляваща направените по делото разноски за заплатени адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12