Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. Ардино 30. 06. 2010 г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ардинският районен съд в публично заседание на ОСМИ ЮНИ, през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН
При участието на секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията Гр. Д № 42 / 2010 г по описа на РС- Ардино и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 49, ал. 1 от СК- РАЗВОД ПО
ИСКОВ РЕД;
В своята искова молба ищецът Е.М.Ч. заявява, че с ответницата З.Й.Ч. са сключили граждански брак на 05. 08. 2008 г в с. Б., община Ардино, като за това е бил съставен акт за сключен граждански брак № 2 / 05. 08. 2008 г, от лице по гражданското състояние при с. Б., общ. Ардино. Ищецът сочи, че от брака си с ответницата са имали родено едно дете- П.Е.Ч., с ЕГН: **********, родена на *** г;
В исковата молба ищецът твърди, че първоначално след сключването на гражданският брак двамата с ответницата са живели добре и семейният живот е протичал нормално, като той работил в сферата на строителството из страна, за да осигури средства за прехрана и издръжка на семейството, а ответницата заедно със родителите на ищеца била ангажирана с отглеждането на животни от личното им стопанство и грижи за детето в с. Б.. Преди около четири- пет месеца в семейните отношения между ищеца и ответницата настъпила коренна промяна, изразяваща се по твърдение на ищеца в преставане от страна на ответницата да полага грижи за семейството, незаинтересованост и полагане на грижи по отношение на детето, като същата е изразходвала общите семейни парични средства за телефонни разговори. През този период, поради отсъствие на ищеца от страна, за детето П.Ч. се грижела неговата майка- Н.А.Ч..*** 2010 г ищецът се намирал в Германия, където си търсил работа. Няколко дни след пристигането му там, по телефона му се обадила ответницата и му заявила, че поддържа извънбрачна връзка с Т.Ш.М., съпруг на сестрата на ищеца, че възнамерява да живее оттук- нататък с него, и че е оставила роденото от брака им дете П.Ч. при майката на ищеца, която да се грижи за него. Предвид тези обстоятелства ищецът се завърнал своевременно в България, в с. Б. и установил, че действително съпругата му- ответницата З.Й.Ч. го е напуснала, като е заявила категоричното си намерение да започне съжителство със друг мъж, и че за роденото от брака им дете се грижи майка му- Н.Ч..
Ищецът твърди, че бракът му с ответницата бил дълбоко и непоправимо разстроен и същият съществувал само формално, като вината за това била изцяло на ответницата З.Й.Ч..
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданският брак между тях с разрод по вина на ответницата. Претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете от брака, ответницата да бъде осъдена да заплаща чрез него като баща и законен представител месечна издръжка за детето от брака- П.Е.ч. в размер на 80 лв, считано от датата на завеждането на иска в съда, да се определи на ответницата режим на лични отношения и свиждане с детето, да предостави ползването на семейното жилище на ищеца, като след прекратяването на брака на същата съдът да й възстанови предбрачното й фамилно име Ю.. С исковата молба не се претендират съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът Е.М.Ч. се явява лично и с адвокат Х., редовно упълномощен, който поддържа изцяло исковата молба.
Ответницата З.Й.Ч.- редовно призована, явява се в съдебно заседание лично и без процесуален представител и не оспорва иска. От същата не е постъпил писмен отговор по исковата мобла и приложения като доказателства,на основание чл. 131- чл. 133 от ГПК;
СЪДЪТ, след като извърши цялостна и задълбочена оценка на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа и правна страна за установено следното:
От приложеното като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № 2 / 05. 08. 2008 г в с. Б., община Ардино, се установява, че страните по настоящото производство са сключили граждански брак на 05. 08. 2008 г в с. Б., община Ардино, като съпругата е приела да носи фамилното има на соя съпруг- Ч..
От приложеното като доказателство по делото дубликат от удостоверение за раждане от *** г, издадено въз основа на акт за раждане № 1075 / 28. 08. 2006 г на община Кърджали, се установява, че страните по настоящото производство са родители на детето П.Е.Ч., с ЕГН: **********;
Същите обстоятелства се установяват и от приложената като доказателство по делото от ищеца декларация по смисъла на т. 3 от 35- то ПМС то 29.04. 1974 г;
В съдебно заседание страните не представят декларации за доходи.
По делото е представен и доклад от Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето”- гр. Ардино, в който е посочено, че страните са били във фактическа раздяла от м. Март 2010 г, след като ответницата напуснала семейното жилище в с. Б. и понастоящем живее на семейни начала с Т.Ш.М. в в дома на баща си в с. К.. В Доклада е отразено, че двамата ползват една стая от стара монолитна къща, като при тях живее и малолетното дете П.Е.Ч.. В доклада е посочено още, че в домът, където ответницата живее с детето, липсват някои хигиенно- битови условия за нормален живот, както и обстоятелството, че жилището е достатъчно отдалечено от гр. Ардино, за да може на детето да се осигури при нужда необходимата медицинска помощ, както и посещението в детска градина. В становището се посочва още, че към момента ответницата е безработна и не може да декларира доходи съжителстващият с нея мъж- Т.Ш.М. също бил безработен и двамата разчитали изцяло на издръжката на бабата на ответницата. Ищецът към момента също е безработен, заявявал че периодично бил ангажиран с работа в строителният бранш, но не можело категорично да се определи някакъв сигурен месечен доход, като имал намерение да започне постоянна работа в строителството в страната и да се грижи изцяло за дедето П.Ч.. Нуждите и потребностите на детето се свеждат основно до храна, облекло, социални разходи- такса за детска градина, разходи за лечение и пътни разходи, както и битови такива.
Дирекция „Социално подпомагане”- Ардино, Отдел „Закрила на детето”, изразяват становище, че въз основа на констатираното и отразеното в изготвения доклад, с цел защита по най- добър начин интересите на детето, на този етап за него би следвало да се грижи ответница, като на нея би следвало да се предоставят родителските права по отношение на детето П.Е.Ч., която има желание, но няма възможности за това, освен ако в хода на съдебното заседание не бъдат установени други обстоятелства, като съдът при своята преценка относно решаването на тези въпроси се съобрази с установената практика, отчитайки желанието и възможностите и на двамата родители да се грижат за детето.
По делото са събрани и гласни доказателства от допуснати и разпитани свидетели, посочени от ищеца, а именно: свидетелката Шенай М. М., свидетелката Н.А.Ч. и свидетелката К.А.И..
В показанията си дадени в съдебно заседание на 08. 06. 2010 г, св. Ч., която се явява възходящ роднина по права линия- майка на ищеца, потвърждава изцяло неговите твърдения. Заявява, че първоначално бракът между страните е протичал нормално, в разбирателство и синхрон, като отношенията между Е. и З. се влошили през последните пет- шест месеца, кагато от всички близки и роднини на семейството била установена извънбрачна връзка на ответницата със съпруга на сестрата на ищеца. В показанията си свидетелката твърди, че лично тя в продължение на около година е постоянни грижи да детето, като ответницата постоянно отсъствала от дома и грижите полагани от нея за детето П.били само формални. Заявява още, че на 23. 03. 2010 г е станала свидетел на телефонен разговор, при който по настояване на св. М., ответницата сама е съобщила на ищеца за извънбрачната й връзка с Т.М.. Свидетелката е на мнение, че този брак съществува вече формално, тъй като същият е дълбоко и непоправимо разстроен, изчерпан от съдържание по вина на ответницата.
В показанията си дадени в съдебно заседание на 08. 06. 2010 г, св. Ш. М., която се явява роднина от ІІ- ра степен по съребрена линия- сестра на ищеца, твърди, че нееднократно през последните месеци е била свидетелка на чести срещи и телефонни разговори на ответницата с Т.Ш.М., който се явявал съпруг на свидетелката. Свидетелкта твърди, че е знаела за извънбрачната връзка на ответницата З.Й. Ю. със съпруга й Тунджай, тъй като самият той и е бил заявил за съществуването й. Свидетелката е на мнение, че този брак между страните не може да просъществува, вината закоето е единствено и само на ответницата.
В показанията си дадени в съдебно заседание на 08. 06. 2010 г, св. И., която няма родствени връзки със страните по делото твърди, че познава доста добре страните и че откакто се е родило детето от брака им, грижи за него основно е полагала св. Ч.- майка на ищеца. Същата не отрича, че и ответницата е полага грижи за собственото си дете, но определя същите като второстепенни. Твърди още, че детето е силно привързано към домът, където е живеело- родната къща на ищеца, както и към своите роднини- децата на сестрата на ищеца, св. М.. Свидетелката изразява мнение, че този брак е формален и че при така създалите се отношения между съпрузите, страни по настоящото производство е безполезен, както за самите тях, за роденото от брака дете, така и за обществото.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява фактическа обстановка, от която може да се направи единствен обоснован извод, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и не може да бъде заздравен, поради което следва да бъде прекратен с развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК. Съдът намира, че това дълбоко и непоправимо разстройство на брака е настъпило по вина на един от двамата съпрузи- ответницата З.Й.Ч., която с поведението си е станала причина за отчуждението между съпрузите.
Този извод, направен въз основа на обстоятелствата по делото се подкрепят както от становището на ищеца, от приложените писмени доказателства и събраните гласни такива от показанията на разпитаните свидетели.
Съдът счита за безспорно установено следното: семейните отношения между страните по делото са се влошили преди около пет месеца, като между страните са изчезнали позитивни чувства като любов, взаимоуважение, разбирателство, взаимопомощ и грижа за родените от брака деца, което е довело до отчуждение между тях.
По отношение на вината за това състояние на брачните отношения, съдът намира че, единствено ответната страна със своето поведение и действия е допринесла за това неблагоприятно и необратимо състояние на семейните отношения между двамата съпрузи, страни по настоящото производство. В този смисъл съдът намира, че ответницата, забравяйки за тежестите на брачния живот и за отговорността която има за осигуряването на благополучието на семейството, пренебрегвайки майчината грижа към собственото си дете, която й е отредена и по закон, възпитанието, образованието и издръжката на родените от брака деца, давайки воля и израз на негативни свои чувства и емоции, със своето поведение е допринесла за изгубване на взаимните чувства на любов и уважение, до дълбокото и непоправимо разстройство на брака между страните и до невъзможността относно по нататъшното съществуване на този брачен съюз. От събраните по делото гласни доказателства се установява по категоричен и безспорен начин сериозното и непоколебимо нежелание от страна на ответницата относно съществуването на този брак за в бъдеще, нежелението й да бъдат съпрузи с ищеца и да полагат общи усилия за благополучието на семейството и общи грижи за роденото от брака дете, поради което и към настоящият момент ще е обществено неприемливо неговото запазване, поради изчерпването му от смисъл и съдържание.
Предвид това съдът намира, че са налице условията за прекратяване на брака с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ОТВЕТНАТА СТРАНА.
Съдът, след като безспорно установи, че от брака си страните имат родено дете, намира, че следва да се произнесе по въпроса за упражняването на родителските права, определяне на режим на лични отношения между родители и деца, както и относно въпроса за присъждане на съответната издръжка на децата, както следва:
Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака на страните по делото дете- П.Ч., следва да бъде предоставено на бащата- ищец по делото, като за майката- ответник по делото, следва да се определи съответния режим на лични отношения с него, а именно да вижда и да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 09. 00 часа до 19. 00 часа и един месец през съответната календарна година, във време, което не съвпада с платен годишен отпуск на бащата. Съдът, предвид и становището на социалният работник извършил анкетирането по делото намира, че по този начин ще бъдат най- добре защитени правата и законните интереси на децата.
Предвид възрастта на роденото от брака дете П.Е.Ч. на 3 навършени години и с оглед неговото отглеждане, развитие, образование и нужди, съдът намира претендираната сума за издръжка от ищцовата страна в размер на 80 лева за основателна, която издръжка следва да се поеме от майката- ответник по делото. Съобразно това, съдът намира, че ответната страна следва да бъде осъдена да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лева на П.Е.Ч., платима чрез нейния баща и законен представител, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда, до навършването на пълнолетие на детето или до настъпването на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина. Относно претенции за издръжка за минало време съдът не взема отношение, тъй като такива с исковата молба не са предявени и с оглед установената фактическа обстановка не са основателни.
Предвид желанието и молбата от страна на ищеца след разтрогването на брака с развод, на ответницата да й бъде възстановено фамилното име преди брака- Ю., съдът намира, че същото следва да бъде уважено.
По искане относно ползването на
семейното жилище, поради което и по този въпрос съдът счита, ползването му
следва дда се предостави на страната получила родителските права над детето, а
именно ищцовата, съгласно чл.56, ал. 1
от СК. По делото липсват и доказателства това жилище да е съсобствено или с
учредено съвместно ползване от страните, като пък от друга страна е налице
доброволен отказ от ползването на същото от ответната страна.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че бракът между страните
е дълбоко и непоправимо разстроен, че между
съпрузите са изчезнали взаимното разбирателство, другарски отношения и
доверие, характерни за един нормален брачен съюз. Нарушено е едно от началата
залегнали в основата на личните отношения на съпрузите, а именно прогласеното в
чл. 15 от СК, че съпрузите живеят заедно, поради което съдът намира, че същият
следва да бъде прекратен с развод по вина на ответната страна.
Съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева. След като констатира,
че ищцовата страна е внесла минималната изискуема се такса в размр на 25 лева
за образуване на делото, то ответника следва да бъде осъден да заплати остатъчната
сума в размер на 25 лева окончателна държавна такса по сметка на РС- Ардино
Съдът констатира, че ищцовата
страна е внесла 25 лева, която сума се явява минимална държавна такса,
задължителна за образуване на производство с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК. В исковата си молба ищецът не претендира разноски, поради което и не следва
съдът да се произнася.
Също
така съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
съда и следващата се държавна такса върху определения размер на издръжката на
децата, която съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7, от ГПК, вследствие на определената да плащане
издръжка в размер на 80 лева месечно, е в размер на 115. 20 лв (сто и
петнадесет лева и ддвадесет стотинки);
Водим
от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл.
49 ал. 1
от СК граждански брак, сключен с акт. № 2
/ 05. 08. 2008 г в с. Б., община Ардино, област Кърджали, между Е.М.Ч., ЕГН: **********,***
и З.Й.Ч., ЕГН: **********,***, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака им по ВИНА на З.Й.Ч.;
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права над роденото от брака дете П.Е.Ч., ЕГН: **********, на бащата- Е.М.Ч., ЕГН: **********;
ОПРЕДЕЛЯ на майката З.Й.Ч., ЕГН: **********, следният режим на лични отношения с детето П.Е.Ч., ЕГН: **********, както следва: всяка първа е трета събота и неделя от всеки календарен месец, за времето от 09. 00 до 19. 00 часа, както и един календарен месец през съответната година, който не съвпада с платен годишен отпуск на бащата, като вземането и връщането на двете деца става в домът на бащата;
ОСЪЖДА З.Й.Ч., ЕГН: ********** да ЗАПЛАЩА ежемесечна издръжка на своето дете П.Е.Ч., ЕГН: ********** в размер на 80 (осемдесет) лева, считано от датата на завеждането на иска в съда- 8 април 2010 г, до навършване на пълнолетие на детето или до настъпването на друга причина за изменяването или прекратяването на плащането на издръжката;
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище на бащата Е.М.Ч., ЕГН: **********;
ОСЪЖДА З.Й.Ч., ЕГН: ********** да заплати по сметка на съда окончателна държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева и държавна такса върху определения размер на издръжката на детето, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 7, от ГПК в размер на 115, 20 лв (сто и петнадесет лева и двадесет стотинки);
ДОПУСКА
ответницата З.Й.Ч.,
ЕГН: **********, след развода да носи предбрачното си
фамилно име- Ю.;
Решението
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчване на съобщението
пред Окръжен съд- Кърджали;
ПРЕДСЕДАТЕЛ: