РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 09.01.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на
трети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 8131 по описа за 2014 год. на
СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 108 ЗС.
Ищецът К.Л.Д.
твърди, че е съсобственик на недвижим имот – УПИ № XIII – 638 кв. 230 по
регулационен план на гр. С., м. *******, целият с площ от 499 кв.м., при
граници на имота по скица: УПИ № XIV – 641, ул. К., УПИ № XII – 637, УПИ №
VIII- 639, придобит от ищеца по силата на договор за дарение, сключен във
формата на нот.акт № 17, том I, рег. № 371, нот.д. № 13/16.01.2013 г. Поддържа,
че в имота е построена сграда след взамно учредяване на правото на строеж през
1991 г. на С.Б., Т.Б., Х.И.Ч., Х.К. и Х.К., по силата на което учредяване всеки
от съсобствениците на земята е следвало да придобият различни обекти в сградата
в индивидуална собственост, съгласно одобрен архитектурен проект от 1990 г. По
силата на последния е предвидено изграждането на две тавански помещения,
правото на строеж върху едно от които с площ от 64 кв.м. е учреден на сем. Б.;
върху второто от 58,16 кв.м. – в полза на Х.Ч.. Впоследствие архитектурният
план от 1990 г. според ищеца бил отменен с отмяна на издаденото разрешение за
строеж № 155/1990 г. на сградата съгласно този план. Впоследствие през 1997 г.
е издадено удостоверение за узаконяване № 61 и на основание архитектурен план
от 1997 г. е издадено разрешение за строеж № 195/1997 г. Ищецът сочи, че на
основание разрешението за строеж е допуснато построяването на още един
подпокривен етаж, поради което вместо таванските помещения, съгласно
първоначалния архитектурен проект в сградата допълнително е построен нов
жилищен обект – мезонетен апартамент, над който са изградени таванските
помещения. Поддържа, че мезонетният апартамент е извън съучреденото право на
строеж, поради което по силата на приращението по реда на чл. 92 ЗС правото на
собственост върху него принадлежи на собствениците на земята, в която е
построена сградата, в която се намира мезонетния апартамент. Към настоящия момент
от изградения мезонетен апартамент са обособени фактически два апартамента 4А и
4Б, без да е налице юридическо обособяване. Отделно, предявява възражение за
погасяване по давност на правото на строеж, поради неупражняването ми в 5 –
годишен период, считано от издаването на разрешението за строеж на 17.02.1997
г. до построяването на сградата на кота „било“ на 29.07.2002 г., поради което
дори да се приеме, че мезонетният апартамент, респ. - апартамент 4А и 4Б е
обект на учредено право на строеж в полза на сем. Б., то поради погасяване на
правото на строеж собственик на двата апартамента е собственикът на земята.
Сочи, че ответниците са сключили договор за придобиване на правото на
собственост върху апартамент 4А от А. А., която не е придобила имота от
действителния носител на правото на собственост, поради което и ответниците не
са придобили собствеността. Поддържа правото на собственост да принадлежи на
него, като собственик на земята, придобил имота по приращение, поради което и
за ответниците липсва основание да държат имота.
По горните
съображения моли съда да приеме за установено, че ищецът К.Л.Д. е собственик на
недвижим имот, представляващ апартамент А4 със застроена площ от 93,73 кв.м.,
състоящ се от коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, при
съседи: ул. К., двор, калкан и ап. 4Б, разположен на първо ниво на тавански
етаж кота 10,8 м. в триетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. К. №
59, съставляващ УПИ № XIII – 638 кв. 230 по регулационен план на гр. С., м. *******,
целият с площ от 499 кв.м., при граници на имота по скица: УПИ № XIV – 641, ул.
К., УПИ № XII – 637, УПИ № VIII- 639, както и да осъди ответниците Н.Б. Р. – М.
и Е.П.М. да предадат на ищеца владението върху същия.
Ответниците Н.Б.
Р. – М. и Е.П.М. оспорват иска. Поддържат ищецът да е собственик единствено на
земята, върху която е построен имота. Предявяват евентуално възражение за придобивна
давност. Претендират разноски.
Трето лице –
помагач, конституирано на страната на ответника А.А. оспорва иска.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира следното:
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събираните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Основателността
на иска по чл. 108 ЗС предполага установява ищецът да е собственик на имота, за
предаването на който претендира осъждане на ответника, както и доказване
ответникът да упражнява фактическа власт върху него. При доказване на горните
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличие на основание, по силата
на което владее процесния имот.
По силата на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
сключен във формата на нот.акт № 180, том XXI, по нот.дело № 3882/1960 г. Х.К.К
е придобил правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в гр. С., ул. К. № 59,
цялото с площ от 409 кв.м., образуващо парцел X – 6, кв. 230 по плана на гр. С.,
м. Подуяне – Редута. Няма спор, че така описания имот е идентичен с имота, в който е построена сградата, в която се
намира процесния апартамент. С договор за продажба на недвижим имот, сключен
във формата на нот.акт № 12, том XXXXII, нот.дело № 7412/1990 г. от 11.10.1990
г. Х.К.К и съпругата му Х.М.К са прехвърлили на С.П.Б. и на Х.И.Ч. 2/3 ид.ч.,
т.е. по 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот с площ от 499
кв.м., съставляващо парцел XIII – 638 от кв. 230 по плана на гр. С., м. „Г.М.
Подуяне –Редута“, без построената в дълбочината на парцела постройка.
С влязло в
сила решение от 09.01.2004 г. по описа на СРС, 28 състав, постановено по гр.д.
№ 3695/1997 г. е прогласена нищожността на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД на горния договор, в частта относно прехвърлянето на 1/3 ид.ч. от правото
на собственост върху процесния недвижим имот от Х. и Х. К. на Х.И.Ч., като
привиден и прикриващ действителен договор за прехвърляне на 1/3 ид.ч. от
дворното място срещу задължението за построяване на дворното място на триетажна
жилищна сграда с обекти за К. – втори етаж от 140 кв.м., източен гараж, източно
мазе и складови помещения. При привидната сделка страните по нея правят
волеизявления, които по форма и съдържание отговарят на изискванията за дадени
вид сделка, като уговарят помежду си, че не желаят настъпване на правните
последици, характерни за този вид сделка. В случай, че страните желаят
настъпването на правните последици на дру вид сделка /прикритата сделка/ е
налице относителна симулация, при която ще важат последиците на прикритата
сделка. Предвид това и на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД следва да се приложат
последиците на прикритата сделка, поради което и съдът, позовавайки се на
решение на ОСГК на ВКС № 35/1996 г. съдът е прогласил действителността на
договор за прехвърляне на 1/3 ид.ч. от правото на собственост в полза на Х. Ч.
срещу задължението за построяване на горните обекти. Предвид това, посоченият
договор има транслативен ефект за тази 1/3 ид.ч. от правото на собственост, а
доколкото ищецът се явява частен правоприемник на правоприемниците на Х. и Х. К.,
то посоченото решение на СРС, 28 състав се явява задължително за ищеца и
действителността на прехвърлителната сделка е съдебно прогласена. Предвид това,
съдът намира, че след сключването на договора за продажба на недвижим имот Х. и
Х. К., при условията на СИО, Х. Ч. и С.П.Б. се явяват съсобственици на
процесното дворно място при равни квоти от по 1/3 ид.ч.
С нот.акт № 142/06.05.1991 г., том XXVIII,
нот.акт № 5398/1991 г. тримата съсобственици са си учредили взаимно правото на
строеж за следните обекти: 1/ за С.П.Б. и съпругата му Т.Т.Б. – първи етаж с
площ от 140 кв.м. от триетажна жилищна сграда, състояща се от две спални,
кабинет, дневна с трапезария, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, входно
антре и коридор; среден гараж с площ от 19,38 кв.м.; средно мазе с площ от
19,05 кв.м.; таван с площ от 64 кв.м.; 2/ за Х. и Х. К. – втори етаж с площ от
140 кв.м. от триетажна жилищна сграда, състояща се от две спални, кабинет,
дневна, трапезария, кухня, баня, тоалетна, мокро помещение, входно антре и
коридор; източен гараж с площ от 19,05 кв.м.; складовите помещения зад гаража с
площ от 60 кв.м.; 3/ за Х.И.Ч. – трети етаж с площ от 140 кв.м. от триетажната
жилищна сграда, състояща се от две спални, кабинет, дневна, трапезария, кухня,
баня, тоалетна, мокро помещение, входно антре и коридор; 4/ западен гараж.
С нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 86, том XXXI, нот.дело 6041/1995 г. Х.И.Ч. е
продал на „Г 2“ ООД притежаваните от него 1/3 ид.ч. от правото на собственост
върху процесния имот, а с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 87, том
XXXI, нот.дело 6041/1995 г. Т.Б. и Н.Б. /наследници на С.Б./ са прехвърлили на
същото дружество „Г 2“ ООД притежаваните от тях общо 1/3 ид.ч. С нотариален акт
за покупко – продажба на недвижим имот № 98, дело 1476/1996 г. „Г – 2“ ООД е
прехвърлило на В.П.В. и Е.С.А. притежаваните от дружеството 2/3 ид.ч. от
правото на собственост върху процесното дворно място. Не се спори между
страните, че към момента на тези прехвърляния – 1995 г. и 1996 г. в дворното
място не е построена процесната жилищна сграда, в която се намира апартаментът
– обект на предявения иск. Посочените разпоредителни сделки в полза на „Г – 2“
ООД, респ. – на В.В. и Е.А. имат за обект правото на собственост само върху
идеални части от дворното място и не е налице разпореждането с учреденото право
на строеж за триетажна жилищна сграда върху същия обект.
От
удостоверение № 259/18.06.2004 г. за въвеждане в експлоатация на строеж –
жилищна сграда с гаражи, помещение за котелно и външни връзки – кабели НН и
ВиК“ се установява, че най – късно към посочената дата – 18.06.2004 г. сградата
е построена в груб строеж. След построяването на сградата и процесния обект в
нея е сключен договор за дарение на недвижим имот № 121, том II, рег. № 1587,
дело 305/2008 г., по който Х.К.К и Х.М.К са изявили воля за прехвърлили
безвъзмездно на 1/3 ид.ч. правото на собственост върху процесното дворно място
в полза на „Духовно Христянско общество „Всемирна изкупена Х.ва църква“ и 2/3
ид.ч. – в полза на Д. Н.Д., без намиращите се в имота сгради, постройки,
посаждения и подобрения. По делото не са представени доказателства след
отчуждаване от страна на Х. и Х. К. на 2/3 ид.ч. от правото на собственост,
извършено през 1990 г. същите да са придобили обратно тези 2/3 ид.ч. от правото
на собственост, поради което съдът приема, че транслативният ефект на сделката
от 2008 г. в полза на религиозната институция и на Д.Д. е настъпил само за
действително притежаваните към този момент от К. идеални части от правото на
собственост, т.е. за 1/3 ид.ч. Следователно Духовно Християнско общество
„Всемирна изкупена Х.ва църква“ и Д. Н.Д. са придобили от К. общо 1/3 ид.ч. от
правото на собственост, съответно – религиозната институция – 1/9 ид.ч., а Д.Д.
– 2/9 ид.ч. По същите съображения договорът за дарение на недвижим имот,
сключен във формата на нот.акт № 136, том II, рег. № 1587, дело 305/2008 г. има
транслативен ефект само за притежаваните от дарителя идеални части от правото
на собственост, т.е. само за 1/9 ид.ч. и по силата на последния безвъзмездно е
прехвърлено правото на собственост именно в полза на тези 1/9 ид.ч. в полза на Д.Д.,
без идеални части върху правото на собственост върху сградите, постройките,
посажденията и подобренията. Във формата на нотариален акт за дарения на
недвижим имот № 17, том I, рег. № 371, нот.дело № 13 от 2013 г., по силата на
който договор ищецът се легитимира като собственик Д. Н.Д. е дарила на ищеца К.Л.Д.
право на собственост върху процесния имот – УПИ XIII – 638 от кв. 230 по
регулационния план на гр. С., м. *******“ с площ 499 кв.м., без идеална част от построените в имота
сгради, постройки, посаждения и подобрения. Прехвърлителката може да
отчужди единствено притежаваните от нея идеални части от имота, поради което
съдът намира, че по силата на този договор ищецът К.Д. е придобил единствено
1/3 ид.ч. от дворното място, без построените в имота сгради и подобрения. Не се
твърди и не са представени по делото доказателства за реализирани други
придобивни способи, по силата на които К.Д. да е придобил правото на
собственост върху дворното място за останалите 2/3 ид.ч. от имота. Не се твърди
и не са представени доказателства за реализирани отчуждения в полза на ищеца К.Д.
на право на строеж за отделни обекти в процесната триетажна жилищна сграда,
предхождащи построяването на сградата, респ. – за придобиване на право на
собственост върху отделни обекти в сградата след нейното построяване, а както
беше посочено вече – с договора за дарение от 16.01.2013 г. ищецът е придобил
единствено идеални части от правото на собственост върху дворното място, не и
върху сградата в него или върху отделни обекти от нея. По тези съображения е
ирелевантно обстоятелството дали е налице свръхнадстрояване на процесната
сграда в съсобственото на ищеца дворно място, тъй като дори да има построени
обекти извън учреденото право на строеж и същите да са придобити от собственика
на земята по силата на приращение /чл. 92 ЗС/, то доколкото такива обекти в
сградата като самостоятелни обекти на право на собственост са възникнали преди
сключването на прехвърлителната в полза на ищеца сделка от 2013 г. /обектите са
възникнали като самостоятелни най – късно към 2004 г., когато сградата е
въведена в експлоатация/ същите не са били обект на прехвърляне при прехвърляне
през 2013 г. изрично само на правото на собственост върху дворното място.
С исковата
молба ищецът иска съдът да установи, че ищецът има право на собственост върху
процесния обект – апартамент А4, поради погасяването на правото на строеж на
основание чл. 67 ЗС с оглед неупражняването му в рамките на 5 годишния срок от
учредяването му. Така наведените обстоятелства имат значение във връзка с
обстоятелството, че ищецът е съсобственик на 1/3 ид.ч. от процесното дворно
място и при евентуалното отпадане на суперфициерното право би довело до
придобиване по приращение на право на съсобственост върху обектите от страна на
ищеца – съсобственик на мястото.
Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2011 г. на ОСГК на ВКС петгодишният срок по чл. 67 ЗС
е давностен, от което следва, че неспазването му не води автоматично до
погасяване на правото на строеж и съдът не може служебно да приложи давността
/чл. 120 ЗЗД/ и собственикът на земята не може да се позове на давността след
като правото на строеж е вече реализирано, тъй като с упражняването на правото
на строеж то вече се трансформира в право на собственост върху обектите, за
които е учредено правото, поради което не може да се установява погасяване на
право, което вече не съществува в този му вид. Предвид това, доколкото към момента
на позоваване на давностния срок с исковата молба, подадена през 2014 г.
правото на строеж вече е реализирано – най – късно към 2004 г., то такова
позоваване в случая е ирелевантно, поради което същото не следва да се
разглежда.
По
изложените съображения съдът не намира за установено ищецът да е собственик на
процесния имот, поради което същият не може да претендира предаване на
владението върху имота въз основа на собственически права. При този извод не
подлежи на разглеждане възражението на ответниците за придобивна давност на
процесния имот, доколкото същото е предявено в условията на евентуалност, че
съдът установи ищецът да е собственик.
При горните
изводи искът по чл. 108 ЗС следва да бъде отхвърлен.
При
посочения изход на спора ищецът няма право на разноски. Такива следва да бъдат
присъдени на ответниците за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000
лв., с оглед изрично направеното до края на устните състезания искане за
присъждане и представено доказателство за извършване – договор за правна защита,
в който е удостоверено плащането на възнаграждението в брой, поради което в
тази част има характера на разписка /Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС/.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Л.Д.,
ЕГН ********** против Н.Б. Р. – М., ЕГН
********** и Е.П.М., ЕГН *********
иск по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищецът е собственик и
предаване на владението върху недвижим имот, представляващ апартамент А4 със застроена площ от 93,73 кв.м., състоящ се от
коридор, спалня, дневна с кухненски бокс и баня с тоалетна, при съседи: ул. К.,
двор, калкан и ап. 4Б, разположен на първо ниво на тавански етаж кота 10,8 м. в
третажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., ул. К. № **, съставляващ УПИ №
XIII – 638 кв. 230 по регулационен план на гр. С., м. *******, целият с площ от
499 кв.м., при граници на имота по скица: УПИ № XIV – 641, ул. К., УПИ № XII –
637, УПИ № VIII- 639.
ОСЪЖДА К.Л.Д., ЕГН ********** да заплати на Н.Б. Р. – М., ЕГН ********** и Е.П.М.,
ЕГН *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 000 лв. – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на А.А.А., ЕГН ********** като трето лице – помагач
на страната на ответниците.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: