Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 06.03.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
и
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като разгледа докладваното от
съдията бр. гр. дело № 1155 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 318 – чл. 329 ГПК.
Производството делото е
образувано по предявен иск за развод от Т.Г.А. ЕГН ********** *** против Л.А.А.
ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на
26.08.2016г., като по време на брака си нямат родени деца. Твърди се, че от
началото на брака между страните възникнали противоречия, тъй като ответникът
употребявал често алкохол, ставал агресивен. Съпрузите заминали за Испания,
където живели до лятото на 2017 г., когато ищцата го напуснала и се прибрала в
България, откогато двамата не поддържали връзка. Иска се прекратяването на
гражданския брак, като постанови, че за разстройството на брака има съпругът.
Предявен е и иск за възстановяване на предбрачното фамилно име.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не представя писмен
отговор, не взема становище по иска
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с
чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
следното от фактическа и правна страна:
Страните са сключили брак на 26.08.2016 г., видно от
представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на
акт за сключен граждански брак № 84/26.08.2016 г. на община Ихтиман.
От показанията на св. Т. А., която е баба на ищцата,
се установява, че след като се омъжила внучката й заминала със съпруга си за
Испания. Т. се върнала в България след около година и споделила с близките си,
че съпругът й я бие. Откакто се е върнала съпругът й не се е обаждал и не я е
търсил, пари също не й е пращал.
С оглед установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по реда на чл. 49, ал. 1 СК
Съгласно чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.
От твърденията на ищеца, които не са оспорени от
ответника и които са подкрепени от показанията на разпитания свидетел, се
установи, че съпрузите са разделени от около година, като ответникът живее
преимуществено в чужбина, а ищцата е при близките си в България. Предвид периода
на фактическа раздяла съдът приема, че в действителност бракът между страните е
лишен от съдържание. Няма съмнение, че настъпилото между съпрузите отчуждение,
липса на привързаност, уважение и дружба, както и желание за полагане на общи
усилия за развитие на семейството прави безсмислено продължаване съществуването
на брака, поради което и същият следва да бъде прекратен.
Ищцата е направила искане съдът да се
произнесе за това, че вина за разстройството на брака има ответника.
От събраните по делото доказателства съдът
намира, че по делото се доказа поведение на ответника, което е несъвместимо със
задълженията, по глава трета на Семейния кодекс. Така от неоспорените
твърдения на ищцата и от показанията на свидетелката А. се установява, че
ответника е упражнявал физическо и психическо насилие над съпругата си. Освен
това след раздялата им не е направил каквито и да е усилия за запазване на
брачната им връзка, която се основава на взаимно уважение и съвместно живеене,
задължение за взаимно разбирателство и общи усилия за осигуряване
благополучието на семейството. Затова и съдът може да направи извод, , че вина за непоправимото разстройство на брака има
единствено съпруга
По отношение на фамилното име, с оглед направеното
искане на ищцата, съдът намира, че следва да постанови след прекратяването на
брака съпругата да продължи да носи предбрачното си фамилно име – Д.
Относно държавните такси и разноските
Ищцата претендира заплащането на разноски. Съгласно
чл. 329, ал. 1 ГПК Съдебните разноски по брачните дела се
възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
В случая съдът прие, че вината за
разстройството за брака е на ответника, поради което и той дължи на ищцата
всички сторени разноски, включващи заплатени държавна такса /25,00 лева/. По делото видно от представеното пълномощно на
адвокат З. няма данни да е изплащано адвокатско възнаграждение, поради което и
такова не следва да бъде присъждано./
На ответника следва да бъде възложено заплащането на окончателната
държавна такса по развода в съответствие с чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК) в размер на 20,00
лева.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
БРАКА МЕЖДУ Т.Г.А. ЕГН ********** *** против Л.А.А. ЕГН ********** ***. КАТО
ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА СЪПРУГА.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на
брака съпругата Т.Г.А. ЕГН ********** *** да носи предбрачното си фамилно име Д..
ОСЪЖДА Л.А.А. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г.А. ЕГН ********** *** сумата
от 25,00 лв. (двадесет и пет лева),
разноски в производството.
ОСЪЖДА Л.А.А.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
в полза на Ихтиманския районен
съд държавна такса по развода в размер на 20,00 /двадесет/ лева, ведно с пет
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги внесе
доброволно.
Решението по развода е окончателно, а в останалата част
подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Р. Йорданова)