Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 23.02.2018
год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-13 състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Стефка Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 16482 по описа за 2015 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.240, ал.1, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Ф.Г.1“ ООД *** твърди в подадената искова молба, че на 28.06.2010 г. е сключил с
ответника Н.А.Н. договор за заем, обективиран в Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека, по силата на който
му предал сумата от 69 000 лева с уговорката,че заема кще
бъде върнат до 20.12.2010 год.
Твърди, че ответникът не е върнал никаква сума от дадения
му заем,поради което моли съда да го осъди да му заплати: сумата от 69 000
лв. на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД- заета сума съгласно приложения по делото договор
за заем обективиран в Нотариален
акт за учредяване
на договорна ипотека върху застроен
урегулиран поземлен имот № 52, т. I, peг. № 1704, дело
№ 44 от 28.06.2010 г.
на Нотариус Б.Н.и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД- сумата от 20 000 лв. за периода от 18.12.2012 г. до датата на завеждане
на исковата молба в съда-18.15.2015
год., ведно със законна
лихва върху главницата за периода от
датата на завеждане на иска
до окончателното й изплащане.
Претендира
присъждане и на направените по делото
разноски.
Ответникът Н.А.Н., ЕГН **********оспорва предявените искове . Твърди, че въпросната заемна
не е получена от него реално,а посоченото в нотароалния
акт е само
една предварителна уговорка за получаване
на пари. Моли съда да отхвърли исковете
и да му присъди разноските по делото.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа и правна
страна следното:
Към исковата молба е приложена като писмено Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху застроен
урегулиран поземлен имот № 52, т. I, peг. № 1704, дело
№ 44 от 28.06.2010 г.
на Нотариус Б.Н., peг. №
142 на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията
- гр. София с вх. Peг. № 27579 от
28.06.2010 г. , Акт № 194,
том XV, дело № 16054/2010 г., от която
е видно,че между „Ф.Г.1“
ООД *** и Н.А.Н. е сключен
договор за заем, по силата на който дружеството предоставя на Н.А.Н. сумата от
69 000 лв.,която последния следва да издължи до 20.12.2010 год.Уговорена е
месечна лихва в размер на 3% върху неизплатената част от главницата.
Връщането
на заема е било обезпечено с ипотека върху недвижим имот собственост на трети
лица-
А.Н.Н. и В.Н.Н..
Представена е молба от 04.04.2012
год. на Ф.Г.1
ООД адресирана но АВп гр.София,с
която дружеството е поискало заличаване на горната ипотека.
От приетата по делото ССЕ се
установява,че законна
лихва за периода: 18.12.2012 год. до 21.12.2015 год.,
върху главница от 69 000 лв. е в размер на 21 113.59 лв.
Предвид установената
фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Правното
основание на главната искова претенция е
чл.240,ал.1 във вр. с
чл.79,ал.1 ЗЗД.
заемът
за потребление е реален, неформален , консенсуален договор, при който заемодателят
предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или
вещи от същия
вид, количество и качество. За действителността
на договора не е предвидена специална форма, а писмената такава е единствено форма за доказване /по аргумент от
чл.164,ал.1,т.3 ГПК/.
В
производството по иск с правно основание чл. 240, ал.
1 ЗЗД, доказателствената тежест да установи, че
е дал заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им.
В случая няма спор,че е налице договор за заем между
страните по делото,който договор е обективирани в т.І от Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху застроен
урегулиран поземлен имот № 52, т. I, peг. № 1704, дело
№ 44 от 28.06.2010 г.
на Нотариус Б.Н..
Спорно по делото е налице ли е реално предаване на
уговорената заемна сума. Съдът намира,че отговора на този въпрос е положителен.
В нотариалния акт е записано буквално,че заемодателят „предоставя“ на заемополучателя заемната сума и „за получения“ кредит
последния дължи лихви в определен размер за времето уговорено като краен срок
за връщането на заема-20.12.2010 год. Тълкувайки в съвкупност формулировките
“предоставя“ и „получения“ се налага извода,че сумата е реално предадена
едновременно със сключването на договора за заем.
За горния извод е без значение
факта,че ипотеката е била заличена, доколкото макар и нелогично като действие,
няма законово изискване същата да се заличи задължително при погасяване на
задължението или пък заличаването й да се тълкува в този смисъл. Факт е,че
ответникът не е направил възражение ,че е платил заема, а неговото единствено
такова е,че не е получил реално сумата посочена в договора.
С оглед на гореизложеното исковата претенция за връщане
на сумата от 69 000 е основателна и доказана и като такава съдът следва да я
уважи.
Следва да се уважи и акцесорния иск с правно основание
чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 20 000
лв.,тъй като неговата основателност е в пряка връзка с
основателността на главния иск,като следва да се приеме,че лихвата е започнала
да тече от 21.12.2010 год.-първия ден на забавата и крайния срок за начисляването
й е 18.12.2015 год. с оглед пощенската разписка по делото,че исковата молба е изпратена
до съда на тази дата.Доколкото изчисленията на вещото лице са за по-голям
размер на лихвата-21 113.59 лв., разминаване
от 6 дни не се отразява на претендирания размер от 20 000 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3660 лева-
разноски по делото за заплатена държавна такса и възнаграждение на вещо лице .
Предвид изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** съдебен
адрес на адв.А.А. да заплати на „Ф.Г.1“ ООД, ***
с ЕИК ********
чрез пълномощника му адв. И.З., със
съдебен адрес:*** на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД сумата от 69 000
лв.- главница по договор за заем от 28.06.2010 год., обективиран в Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека върху застроен
урегулиран поземлен имот № 52, т. I, peг. № 1704, дело
№ 44 от 28.06.2010 г.
на Нотариус Б.Н., заедно със законната лихва върху тази сума считано от 19.12.2015
год. до окончателното й изплащане и разноски по делото в размер на 3660 лева.
ОСЪЖДА Н.А.Н., ЕГН ********** да заплати на „Ф.Г.1“ ООД, ***
с ЕИК **********
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 20 000 лв.- законна лихва
за забава върху главницата от 69 000 лв. за периода от 30.09.2012г. до датата на
предявяване на иска - 14.06.2013 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: