РЕШЕНИЕ
№ 14615
гр. С, 25.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110168163 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Б. Т. срещу А. Х. Б..
Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД с искане да се признае за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 744,76 лева, представляваща дължима
сума за консумативи за електрическа енергия съгласно чл. 13 от Договор за
наем на недвижим имот от 01.07.2021 г., представляващ апартамент № D21,
ет. 2, вх. D, в гр. С, ул. „Б.А.“ №**, съгласно издадени фактури и разписки за
период от 02.11.2021 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от
09.06.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30971/2022 г. по описа на СРС, 178
състав.
В исковата молба и уточняващата към нея от 24.02.2023 г., се твърди, че
между страните е сключен Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2021 г.,
а именно: апартамент № D21, находящ се в гр. С, ул. „Б.А." №**, вх. „D", ет. 2.
Сочи се, че ответникът е ползвал наетия апартамент, като на 25.01.2022 г.
ищцата получила електронно съобщение чрез електронното приложение
Вайбър (Viber) от ответника, че същият е освободил наетия апартамент и е
оставил ключовете за апартамента при охраната на входа. На 25.01.2022 г.
ищцата не била в гр. С и се върнала на 01.02.2022 г. В периода от 25.01.2022 г.
до 31.01.2022 г. включително наетият от ответника апартамент не бил ползван
от ищцата, последната влязла в него на 01.02.2022 г. и тогава установила, че
ответникът е напуснал наетия имот предсрочно. В периода от 02.02.2022 г. до
02.03.2022 г. ищцата установила, че ответникът не е заплатил ползвана от него
електрическа енергия на обща стойност 2 744,76 лева по фактура №
*********/12.01.2022 г., фактура № *********/12.01.2022 г., фактура №
1
*********/12.02.2022 г., фактура № *********/12.02.2022 г., издадени от „ЧЕЗ
Е.Б." АД за периода от 02.11.2021 г. до 31.01.2022 г. В същия период - от
02.02.2022 г. до 02.03.2022 г., ищцата правила многократни опити да
комуникира с ответника за плащане от негова страна на ползваната
електрическа енергия в наетия имот, но такова плащане не постъпило. На
02.03.2022 г. ищцата платила с лични парични средства ползваната
електрическа енергия на обща стойност 2 744,76 лева. На 06.04.2022 г.
отправила до ответника Нотариална покана с peг. № 3429 от 06.04.2022 г., акт
№ 89, том II на Г.Т., помощник-нотариус на нотариус В.М. с peг. № *** на
Нотариалната камара, с район на действие - района на Софийски районен съд,
за доброволно възстановяване на платената от нея, но ползвана от ответника,
електрическа енергия в срок до 14 дни, считано от датата на получаване на
нотариалната покана. На 11.04.2022 г. горепосочената нотариална покана била
връчена лично на ответника А. Х. Б.. В посочения в поканата 14-дневен срок
не последвало плащане. При тези твърдения моли съда да уважи предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва,
че между страните е сключен договор за наем на 01.07.2021 г. Твърди, че през
м.09.2021 г. случайно е установил, че наетият от него апартамент е
собственост на търговско дружество, а не на ищцата. След като установил, че
собственик е търговско дружество, което според ответника рефлектирало
върху размера на разходите за имота, уведомил ищцата, че прекратява
договора и напуска имота. Твърди, че от м.10.2021 г. договорът е прекратен и
аргументира, че не дължи заплащане на процесните суми. Излага, че
договорът за наем е нищожен, поради липса на знание, че се договаря с
юридическо, а не с физическо лице. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 09.06.2022 г. заявителят Р. Б. Т. е сезирала СРС с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Х. Б. за
процесните суми.
С разпореждане от 27.06.2022 г. съдът е издал заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя сумата в общ размер на 2
744,76 лева (двe хиляди седемстотин четиридесет и четири лева и 76
стотинки), представляваща дължима сума за консумативи за електрическа
енергия, съгласно чл. 13 от Договор за наем на недвижим имот от 01.07.2021
г., представляващ апартамент № D21, ет. 2, вх. D, в гр. С, ул. "Б.А." №**,
съгласно издадени фактури и разписки за период от 02.11.2021 г. до 31.01.2022
г., ведно със законна лихва за период от 09.06.2022 г. до изплащане на
вземането , както и държавна такса в размер на 54,90 лева (петдесет и четири
лева и 90 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 326,00 лева
(триста двадесет и шест лева), по договор за правна защита и съдействие №
0937620 от 06.06.2022 г.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника А. Х. Б..
2
В срока по чл. 415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков
ред.
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен Договор за наем
на недвижим имот от 01.07.2021 г., а именно: апартамент № D21, находящ се в
гр. С, ул. „Б.А." №**, вх. „D", ет. 2.
Видно от представения договор за наем от 01.07.2021 г., същият е
сключен за срок от една година (чл. 22).
Съгласно чл. 13 от договора наемателят е длъжен да заплаща
своевременно всички консумативни разходи, включително разходите за ел.
енергия.
В договора за наем е посочено, че ищцата го сключва в качеството си на
собственик или надлежно упълномощено лице.
Представен е договор за безвъзмездно ползване от 04.05.2021 г., с който
собственикът на имота – „Р“ ЕООД, преотстъпва на Р. Б. Т. за безвъзмездно
ползване за лични цели за срок от 10 години с право да преотдава под наем от
свое име и за своя сметка описания в исковата молба апартамент № D21,
находящ се в гр. С, ул. „Б.А." №**, вх. „D", ет. 2.
Представени са 4 фактури № ************/12.01.2022 г., №
**********/12.01.2022 г., № *********/12.02.2023 г. и № ********/12.02.2022
г., издадени от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за електрическа енергия за обект: гр. С, ул.
„Б.А.“ №**, вх. Г, ап. D21. Първата посочена фактура е за периода 02.11.2021
г. – 02.12.2021 г. и е на стойност 945,65 лв., втората фактура е за периода
03.12.2021 г. – 30.12.2021 г. и е на стойност 603,49 лв., третата фактура е за
периода 01.01.2022 г. – 02.01.2022 г. и е на стойност 53,65 лв., четвъртата
фактура е за периода 03.01.2022 г. – 31.01.2022 г. и е на стойност 1141,97 лева.
Представени са и 3 разписки от „Изипей“ АД - № **********/02.03.2022
г. за сумата от 945,65 лв., платена от „Р“ ЕООД на „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД по фактура
№ ************/12.01.2022 г.; № ******/02.03.2022 г. за сумата от 603,49 лв.,
платена от „Р“ ЕООД на „ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД по фактура № **********/12.01.2022
г.; № ********/02.03.2022 г. за сумата от 1195,62 лв., платена от Р. Б. Т. на
„ЧЕЗ Е.Б.“ ЕАД по фактури № *********/12.02.2023 г. и №
********/12.02.2022 г.
Приета е по делото нотариална покана от 06.04.2022 г. от Р. Б. Т. до А. Х.
Б. чрез нотариус В.М., с която покана ответникът е поканен да заплати в срок
от 14 дни, считано от датата на връчване на поканата, сумата от 2744,76 лв.,
представляваща разходи за ползвана електрическа енергия в апартамент №
D21, находящ се в гр. С, ул. „Б.А." №**, вх. „D", ет. 2, в периода 02.11.2021 г. –
31.02.2022 г. Поканата е връчена на 11.04.2022 г.
По делото е представено от ищцовата страна извлечение от електронна
кореспонденция, за която се твърди да е между ищцата и ответника.
Извлеченията са оспорени от ответника.
Назначена е СТЕ, по която е изслушано заключение. Заключението не е
оспорено от страните и е прието от съда. Вещото лице посочва, че въпреки, че
отправил запитване към процесуалния представител на ответника, не му бил
предоставен достъп до устройствата, ползвани от ответника, така че не може
3
да представи как изглежда процесната комуникация от страната на ответника.
От заключението се установява, че представените съобщения съществуват, но
са настъпили промени в следствие изтриване на част от тези съобщения от
ответната страна. Вещото лице посочва, че приложението „Вайбър“ не
предлага информация за това на кое физическо устройство са създадени
съобщенията. Телефонните номера, асоциирани с конкретен „Вайбър“, са
видими единствено при преглеждане на профилната информация и няма
гаранция, че конкретно съобщение е изпратено през конкретен номер на
мобилен телефон. С технически средства не е възможно да се установи
физическото лице, създало съобщенията. Приложението „Вайбър“ не съдържа
функционалност с която безспорно да се установи ползвателят на услугата. С
технически средства не може да се установи и физическото лице, адресат.
В приложение към заключението по СТЕ са представени извлечения от
електронната кореспонденция, от която е видно текущото състояние на
установената комуникация към датата на изготвяне на заключението.
От извлечението е видно, че Вайбър потребител с име „А.“ е изпратил
на 25.01.2022 г. съобщения със следното съдържание „Ще ти платя всичкия
ток но на цената на битов“ и „Само си вземи ключовете кагато можеш и си
виж ап. Непокътнат е“.
Макар и заключението по СТЕ да не дава категоричен извод за
авторството на тези съобщения, тъй като не е оказано съдействие на вещото
лице от страна на ответника, а и заключението не е оспорено от ответника, то
настоящият състав намира, че представената кореспонденция следва да се
цени в контекста на пълната доказателствена съвкупност.
Пред СРС е разпитан и един свидетел на ищцовата страна – Валери
Страхилов Младенов. Свидетелят Младенов излага, че познава и двете страни
по делото. Ответникът А. бил наемател на ищцата Р. за апартамент, находящ
се на ул. „Б.А.“ №**, в периода м. юли 2021 г. – м. януари 2022 г.,
включително. Свидетелят посочва, че ежемесечно посещавал имота заедно с
ищцата за получаването на наем от ответника А.. Младенов посочва, че през
м. Януари ищцата разбрала, че има неплатени сметки и започнала да
комуникира с ответника по този въпрос. До м. Януари нямало никакви
проблеми. Свидетелят твърди, че А. е напуснал апартамента първите дни на м.
Февруари, тъй като ищцата имала в съседния вход друг апартамент, който
също отдава под наем. Спомня си, че там са ходили да взимат наеми към 20
януари и в този апартамент, в който бил А., светело. Свидетелят Младенов
посетил района на апартамента, ползван от ответника, поне три пъти през
месец януари 2022 г., като виждал виждал да свети и да се ползва
апартаментът. Младенов не знае пред този период апартаментът да е бил
отдаден от Р. на друго лице.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
1В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока
по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е
депозирано възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
4
По иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, с правно
основание чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД:
С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати
определена цена.
Съгласно чл. 232, ал. 2 ЗЗД наемателят е длъжен да плаща наемната цена
и разходите, свързани с ползването на вещта.
В тежест на ищеца в случая е да докаже, че за процесния период между
страните е съществувало наемно правоотношение, по силата на което е
предоставил на ответника процесния недвижим имот за временно възмездно
ползване срещу задължение на ответника за заплащане на наемна цена и
консумативни разноски за имота; че вземанията за консумативни разходи са
изискуеми, както и размера на последните.
По отношение на спорния по делото въпрос следва да се отбележи, че
съгласно диспозитивната правна норма, уредена в чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД
наемателят е длъжен да плаща всички разходи, свързани с ползването на
вещта, като диспозицията на тази разпоредба на е била изменена по съгласие
на страните – в клаузата на чл. 13 от процесния договор за наем страните по
него изрично са уговорили, че наемателят се задължава да заплаща
ежемесечно направените разходи за електрическа енергия, отопление и вода,
както и такса битови отпадъци. Следователно, при точното изпълнение на
договорното задължение на наемодателя да предостави на наемателя
свободното ползване на наетата вещ през уговорения срок възниква
насрещната парична престация на наемателя – да заплаща уговореното
наемно възнаграждение, заедно със сторените консумативни разноски – тези,
свързани с ползването на наетата вещ. Възникването и изискуемостта на това
договорно парично задължение не са предпоставени от изпълнение на
договорно задължение на наемодателя по отношение на трети на наемното
правоотношения лица – в настоящия случай към електроснабдителното
търговско дружество, с което наемодателят е встъпил в продажбено
правоотношение, т.е. задължението за заплащане на консумативни разноски,
произтича от закона, освен ако не е уговорено друго, поради което
заплащането на това парично задължение по договора за търговска продажба,
по който е страна наемодателя, е ирелевантно за възникването и
изискуемостта на предявеното вземане за заплащане на сторените за
ползването на наетата вещ консумативни разноски, което е породено от
сключения между страните в настоящото съдебно производство договор за
наем – арг. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД /в този смисъл е и константната съдебна
практика - Решение № 8119 от 19.11.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 5196/2015 г.
и др./.
Разходите за консумативи са в тежест на наемателя в качеството му на
държател на имота по силата на сключения договор, поради което се
предполага, че доставената до имота електрическа енергия и вода, се отишли в
полза на наемателя, въпреки, че страна по договорите за търговска продажба
на електрическа енергия и вода е собственикът на отдадения под наем имот и
разноските се дължат за доставени услуги по партида на имота.
В случая страните не спорят, че по силата на договор за наем от
5
01.07.2021 г. ищцата е предоставила на ответника за временно възмездно
ползване следния недвижим имот: апартамент № D21, находящ се в гр. С, ул.
„Б.А." №**, вх. „D", ет. 2.
Видно от представения договор за наем от 01.07.2021 г., същият е
сключен за срок от една година. Съгласно чл. 13 от договора наемателят е
длъжен да заплаща своевременно всички консумативни разходи.
От показанията на свидетеля Валери Младенов, които съдът кредитира
като вътрешно безпротиворечиви и обективни, се установява, че през
процесния период ответникът е ползвал наетия апартамент № D21, находящ се
в гр. С, ул. „Б.А." №**, вх. „D", ет. 2.
Твърдението, изложено в отговора на исковата молба, че договорното
правоотношение между страните е прекратено, считано от м. 10.2021 г., след
който момент описаният апартамент не е ползван от ответника, остава
недоказано, поради което съдът не го възприема.
С оглед изложеното съдът намира за установено в процеса, че в периода
от 02.11.2021 г. до 31.01.2022 г. ответникът в качеството на наемател е
ползвала имота, което се потвърждава от ангажираните писмени и гласни
доказателства.
Установиха се от страна на ищеца задължения за консумативни разходи
за имота за процесния период в общ размер на сумата 2 744,76 лева,
представляваща дължима сума за електрическа енергия за периода от
02.11.2021 г. до 31.01.2022 г.
С оглед установените незаплатени от наемателя консумативни разходи
за имота в полза на наемодателя е възникнало вземане към ответника за
заплащането им в размер на горепосочената сума.
При това положение искът за главница се явява основателен, поради
което следва да се уважи изцяло.
По отношение на доводите на ответника за недействителност на
договора за наем следва да се отбележи следното:
Ответникът твърди нищожност на договора на основание чл. 26 ЗЗД, но
фактическите му твърдения сочат на грешка или измама, които водят до
унищожаемост на договора, като по делото не се твърди и не се доказва
ответникът да е предприел каквито и да е действия за унищожаване на
договорното правоотношение.
Липсата на съгласие като основание за нищожност на сделките е
изяснена в константната практика на ВКС /например Решение № 923 от
17.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2008 г., IV г. о., ГК/ - липсата на съгласие
опорочава сделката, като я прави нищожна, но този порок е налице при т.нар.
"съзнавана липса на съгласие" - волеизявление е извършено, но страната
съзнава несъгласието си да бъде обвързана от извършената сделка. "Съзнавана
липса на съгласие" е налице, когато волеизявлението е изтръгнато с насилие
или когато волеизявлението е направено без намерение за обвързване - на
шега, като учебен пример или по друга подобна причина.
По изложените съображения доводите на ответника не могат да бъдат
възприети от настоящия състав на съда.
Искът следва да се уважи изцяло.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора на единствено ищеца има право на разноски. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да се присъди сумата 380,90 лв.
разноски за заповедното и сумата 878,90 лв. разноски за исковото
производство.
Ответникът няма право на разноски, паради което такива не следва да
му се присъждат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 415 ГПК иск, че А. Х. Б., ЕГН: **********, дължи на Р. Б. Т,
ЕГН: **********, на основание, вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата в общ размер на 2 744,76 лева (двe хиляди седемстотин
четиридесет и четири лева и 76 стотинки), представляваща дължима сума за
консумативи за електрическа енергия, съгласно чл. 13 от Договор за наем на
недвижим имот от 01.07.2021 г., представляващ апартамент № D21, ет. 2, вх.
D, в гр. С, ул. "Б.А." №**, съгласно издадени фактури и разписки за период от
02.11.2021 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.06.2022
г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 27.06.2022 г. по ч. гр. д. № 30971/2022 г. на СРС, ГО, 178
състав.
ОСЪЖДА А. Х. Б., ЕГН: **********, да заплати на Р. Б. Т., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 380,90 лв. разноски за
ч.гр.д. № 30971/2022 г. на СРС, ГО, 178 състав, и сумата 878,90 лв. разноски за
гр.д. № 68163/2022 г на СРС, ГО, 178 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7