Решение по дело №1/2023 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 729
Дата: 9 април 2024 г.
Съдия: Мирослав Вълков
Дело: 20237130700001
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

729

Ловеч, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - IV състав, в съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

При секретар АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ административно дело № 1 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 година.

Административното дело е образувано по жалба от „Илко“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място] 5600, [улица], представлявано от Ю. Г. Д. срещу Решение № 32-316783/20.09.2022 г., издадено от Директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, с което е отказано да се приеме декларираната митническа стойност на стоките, определена е нова митническа стойност, коригирани са еелементи от данни и е задължено търговското дружество да заплати съответстващите до размера на митническото задължение и ДДС дължими държавни вземания.

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспореното решение. Твърди се, че същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, както и при съобразяване с целта на закона, поради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. М. И. от ЛАК, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни аргументи по същество и претендира присъждане на направените по делото разноски, за които представя списък. В дадения от съда срок са представени писмени бележки по същество на правния спор.

Ответникът по делото - Директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от упълномощен процесуален представител на ответника, в която изразява съображения по същество на спора, претендира юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Настоящият състав след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. /л.133/ на Директора на ТД Митница Русе е наредено на длъжностни лица от ТД на Митница Русе да извършат проверка в рамките на последващ контрол на основание чл.48, във връзка с чл.12, 15, 46, 47 и 51 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл.84а, ал.1 от Закона за митниците и във връзка с поставянето на стоки под митнически режим за допускане за свободно обръщение на „Илко” ЕООД с [ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Ю. Г. Д.. Целта на проверката е била установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при поставянето на стоките под митнически режим допускани за свободно обръщение, прилагане на мерките на търговската политика в ЕС, както и задължението му за заплащане и обезпечаване на публичните държавни вземания при поставяне на стоките под режим. Съгласно цитираната заповед, проверяван период е бил от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 година. Срока на проверката е бил два месеца, считано от датата на връчване на заповедта, като в срок от 14 дни след изтичането на срока за извършване на проверката е следвало да се изготви писмен констативен доклад.

Оспорващото дружество е било запознато със заповедта на 17.11.2021 г., в 11:00 часа, видно от приложената разписка /л.134/.

Със Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. /л.135/ е удължен срока за извършване на проверка от два на четири месеца от датата на връчване на заповедта, с която заповед оспорващият е запознат на 18.02.2022 г., видно от известие за доставяне № ИД PS 3600 00AB2G T /л.136/.

С искане за представяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки, връчено на представляващият дружеството - Ю. Г. Д. на 17.11.2021г. е изискана търговска, счетоводна и друга документация, която е била представена от „Илко“ ЕООД [населено място] в указания срок. Представено е и писмено обяснение от Ю. Г. Д. – управител на „Илко“ ЕООД [населено място], в което същият е отразил, че закупуването на автомобилите става чрез онлайн търг с явно наддаване, като нямат директна връзка с продавача, плащанията се правят към организатора на търга, като същите са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит. Отразено е, че всички документи по повод подадените от дружеството митнически декларации и с оглед извършваната проверка са предадени на главен инспектор Г. В. и старши инспектор А. Л..

С възлагателно писмо рег. № 32-30999/28.01.2022 г. /л. 137/ Директорът на ТД Митница Русе е възложил на Р. П. И. - вещо лице от списъка на Окръжен съд гр. Видин, притежаващ лиценз за оценител № 6721 от 06.03.1998 г. на Агенцията по приватизация [населено място] и Сертификат № 5/18.06.2005 г. за автоексперт - оценител да извърши справедлива пазарна оценка на движими активи: употребявани моторни превозни средства, поставени под режим „допускане за свободно обращение“ от „ИЛКО“ ЕООД, [ЕИК], които са включени в обхвата на проверка по чл. 84а от ЗМ, възложена със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. изменена със Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. на ТД Митница Русе. Указано е оценката да се извърши по метода на „сравнимите неконтролирани цени“ между независими търговци и по методите на „амортизирана възстановителна стойност“ и „пазарни сравнения“, като докладът за пазарна оценка следва да съдържа информация дали в цената са включени дължимите данъци и налози за посочените моторни превозни средства – 80 бр. автомобили.

С писмо с вх. № 32-47678/09.03.2022 г. /л. 145/ приложено е изпратена изготвената експертна оценка /л. 146 – л. 185/ до ТД Митница Русе.

В резултат на извършената проверка по чл. 84а от Закона за митниците, възложена със Заповед № ЗТД-4000-354(32-356482)/09.11.2021 г. изменена със Заповед № ЗДТ-4000-6/11.01.2022 г. на ТД Митница Русе е изготвен Доклад № [рег. номер]/1/13/24.03.2022 г. (рег. № 32-97828/24.03.2022 г.) /л. 28 – л. 72/.

Докладът е получен от Ю. Д. – управител на дружеството жалбоподател на 30.03.2022 г. видно от приложената разписка /л. 75/.

С писмо /л. 26 – 27/ от Директора на ТД Митница Русе до директора на ТД Митница Бургас приложено е изпратен Доклад № [рег. номер]/1/13/24.03.2022 г. (рег. № 32-97828/24.03.2022 г.) за извършена проверка на И. Е. и е уведомен Директора на ТД Митница Бургас за необходимостта от предприемане на нормативно регламентирани действия по компетентност.

На основание чл.22, §6 във връзка с чл.29 от Регламент (ЕС) №952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на основание чл.8, §1 от ДР на Комисията (ЕС) 2015/2446, със съобщение рег. № 32-178812/01.06.2022г. (л. 18 – л. 23), И. Е. чрез управителя си Ю. Г. Д. е било уведомено, че ще бъде издадено решение на директора на ТД Митница Бургас, с което ще се определи нов размер на митническата стойност по М. с MRN 21BG001009006166R7/15.02.2021г., М. с MRN 21BG001009006553R4/11.03.

2021г., М. с MRN 21BG001009006730R6/23.03.2021г. и М. с MRN 21BG001009007157R5/22.04.2021г. и в което са изложени мотивите, на които ще се основава решението, като е предоставен 30-дневен срок за изразяване на становище.

Видно от известие за доставяне ИД PS 8000 02SBZS L /л. 24/ горепосоченото съобщение е получено от жалбоподателя на 13.06.2022 година.

В определения от ответника 30-дневен срок вносителят не е изразил писмено становище.

Във връзка с гореизложеното е издадено процесното Решение рег. № 32-316783/20.09.2022 г. на Директора ТД Митница Бургас, с което във връзка с резултатите от изготвен писмен констативен доклад № [рег. номер]/1/13/24.03.2022 г. /рег.№ 32-97828/24.03.2022 г./ и извършен последващ контрол е установено следното:

С искане за представяне на документация, даване на писмени обяснения или изготвяне на справки, връчено на 17.11.2021г. от проверяваното лице е изискана търговска, счетоводна и друга документация, която е била представена от дружеството в срок.

В хода на проверката са проверени обработени в ТД Митница Бургас, МБ Сливен – Бургас 11 бр. митнически декларации и приложените към тях документи, нормативно определени за разрешаване на съответния режим. През проверявания период лицето е декларирало 11 бр. стоки с 11 бр. митнически декларации за поставяне под режим допускане за свободно обръщение, както следва: М. с MRN 21BG001009006166R7/15.02.2021г., М. с MRN 21BG001009006302R8/24.02.2021г.,М. с MRN 21BG001009006553R4/11.03.

2021г., М. с MRN 21BG001009006703R6/23.03.2021г., М. с MRN 21BG001009006705R4/23.03.2021г., М. с MRN 21BG001009006706R3/23.03.

2021г., М. с MRN 21BG001009007157R5/22.04.2021г., М. с MRN 21BG001009007158R4/22.04.2021г., М. с MRN 21BG001009007159R3/22.04.

2021г., М. с MRN 21BG001009007251R8/28.04.2021г., М. с MRN 21BG001009007485R2/17.05.2021г.

Митническите декларации са подадени от „КИСИ“ ЕООД с EORI № BGC119629093ZZZZ2 в качеството му на пряк представител по смисъла на чл. 18, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Съгласно обясненията дадени от управителя на дружеството, закупуването на внесените стоки е осъществено чрез онлайн търг с явно наддаване, той няма директна връзка с продавача - доставчик, плащанията които дружеството прави към организатора на търга SOLD THROUG COPART са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит. В представените от дружеството платежни документи не са посочени конкретни покупки на автомобили, за които се отнасят плащанията - посоченото основание е „плащане от Илко ЕООД, купувач 415881“ и не могат да бъдат обвързани с конкретни стоки, В тази връзка е невъзможно да се проследят и идентифицират търговските фактури, по които е извършено плащането.

Дружеството не е предоставило договори, поръчки, заявки за покупка на стоките, в т.ч. разпечатка от потребителския си профил в аукциона, които да потвърдят реално платената или подлежаща на плащане цена за стоката, и не е представило други документи в подкрепа на декларираната митническа стойност.

Относно гореописаните факти и обстоятелства митническия орган е приел, че същите водят до обосновано съмнение за отхвърляне на декларираната митническа стойност по реда на чл.70 от МКС за 69 броя употребявани автомобили, декларирани за режим допускане до свободно обращение на територията на цялата страна. На основание чл.140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Е. К., декларираната митническа стойност не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност (чл.70 от MKC). Съгласно разпоредбата на чл.74, параграф 1 от МКС. когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70 от МКС, тя се определя по реда на чл.74, параграф 2 от МКС, като се прилагат последователно букви от а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

В оспореното решение е посочено също така, че са изследвани вторичните методи посочени в разпоредбата на чл.74, параграф 2 от МКС, като поради липса на документи и данни, както и поради изчерпване прилагането на другите методи за определяне на митническата стойност, митническия орган е приел като последна възможност за определяне на митническата стойност на стоката прилагането на чл.74, параграф 3 от МКС, а именно : възлагане изготвяне на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице – автоексперт оценител.

Предвид спецификата на внесената стока, проверките на декларираната митническа стойност се характеризират с висока фактическа сложност, което поражда необходимост от специализирани познания с цел установяването на реалната стойност на внесените автомобили. На основание чл.84д, ал.5 от ЗМ, когато при извършването на проверката за изясняване на възникнали обстоятелства са нужни специални знания, компетентния митнически орган, възложил проверката, назначава експертиза за оценка на пазарната цена на автомобилите от лицензиран оценител. В тази връзка, с възлагателно писмо № 32-30999/28.01,2022 г. е възложено на инж. Р. П. И. - вещо лице от списъка на Окръжен съд гр.Видин, притежаващ Лиценз за оценител № 6721 от 06.03.1998 г. на Агенцията по приватизация [населено място] и Сертификат № 5/18.06.2005 г. за автоексперт-оценител, изготвянето на експертни пазарни оценки на употребявани моторни превозни средства, доставени под режим „допускане за свободно обръщение" от „ИЛКО" ЕООД.

С писмо peг. № 32-77678/09.03.2022 г. са предоставени експертни пазарни оценки от инж.Р. П. И., изготвени по метода на „сравнимите неконтролирани цени" между независими търговци и по методите на „амортизирана възстановителна стойност'' и „пазарни сравнения", включващи в себе си и разходи за транспорт до мястото на въвеждане на автомобилите в ЕС, мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след въвеждането им и ДДС. Митническата стойност на стоката е била определена на база извлечени данни от експертната оценка, от която са приспаднати разходите за ДДС, мито и вътрешен транспорт, като на тази основа са определени следните митнически стойности:

М. с MRN 21BG001009006166R7/15.02.2021г.: употребяван лек автомобил, катастрофирал, марка: Ауди, модел: А6, тип: лек; бр. места: 5, товароносимост 43 7S, първа регистрация: 20160102, цвят: черен; работен обем: 3000 куб.см; мощност: 333 HPDIN; двигател № не се чете, Шаси № WAUHMAFC3GN010952, код по Т. – **********, като декларираната митническа стойност е в размер на 3 560,6 лева, при условие на доставка ЕХW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито - 356,06 лева и ДДС – 783,33 лева. По митническата декларация е определена нова митническа стойност в размер на 10 409,09 лв., като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на нови дължими държавни вземания: нов размер мито – 1040, 91 лв. и нов размер ДДС – 2 290 лв.

За досъбиране са останали следните вземания: мито в размер на 684,85 лв., ДДС в размер на 1 506,67 лв.

М. с MRN 21BG001009006553R4/11.03.2021г.: употребяван лек автомобил, катастрофирал, марка: Форд, модел: Мустанг, тип: лек; бр. места: 5, товароносимост 2082, първа регистрация: 20160102, цвят: червен; работен обем: 2300 куб.см; мощност: 317 HPDIN; двигател № не се чете, Шаси № 1FA6P8TH9G5331474, код по Т. – **********, като декларираната митническа стойност е в размер на 2 594,8 лева, при условие на доставка ЕХW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито - 259,48 лева и ДДС – 570,86 лева. По митническата декларация е определена нова митническа стойност в размер на 6 174,24 лв., като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на нови дължими държавни вземания: нов размер мито – 617,42 лв. и нов размер ДДС – 1 358,33 лв. За досъбиране са останали следните вземания: мито в размер на 357,94 лв., ДДС в размер на 787,47 лв.

М. с MRN 21BG001009006730R6/23.03.2021г.: употребяван лек автомобил, катастрофирал, марка: БМВ, модел: Х1, тип: лек; бр. места: 5, товароносимост 2157, първа регистрация: 20180101, цвят: бял; работен обем: 2000 куб.см; мощност: 192 HPDIN; двигател № не се чете, Шаси № WBXHT3C39J3H31310, код по Т. – **********, като декларираната митническа стойност е в размер на 3 405,68 лева, при условие на доставка ЕХW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито - 340,57 лева и ДДС – 749,25 лева. По митническата декларация е определена нова митническа стойност в размер на 11 393,94 лв., като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на нови дължими държавни вземания: нов размер мито – 1 139,39 лв. и нов размер ДДС – 2 506,67 лв. За досъбиране са останали следните вземания: мито в размер на 798,82 лв., ДДС в размер на 1 757,42 лв.

М. с MRN 21BG001009007157R5/22.04.2021г.: употребяван лек автомобил, катастрофирал, марка: Порше, модел: 911, тип: АТВ; бр. места: 5, товароносимост 1936, първа регистрация: 20130101, цвят: черен; работен обем: 3800 куб.см; мощност: 560 HPSAE; двигател № не се чете, Шаси № WP0CB2A94DS156004, код по Т. – **********, като декларираната митническа стойност е в размер на 9 854,41 лева, при условие на доставка ЕХW. За стоката са били начислени и надлежно заплатени държавни вземания, както следва : мито - 985,44 лева и ДДС – 2 167,97 лева. По митническата декларация е определена нова митническа стойност в размер на 10 393,94 лв., като така определената митническа стойност е основа за изчисляване на нови дължими държавни вземания: нов размер мито – 1 039,39 лв. и нов размер ДДС – 2 286,67 лв. За досъбиране са останали следните вземания: мито в размер на 53,95 лв., ДДС в размер на 118,70 лв.

В изпълнение на разпоредбата на чл.22, §6 от Регламент (ЕС) №952/2013г. е издадено съобщение рег. № 32-178812/01.06.2022 г. от директора на ТД Митница Бургас, с което се предоставя информация за мотивите, на които ще се основава настоящото решение, като съобщението е връчено по пощата на И. Е. на 13.06.2022 г., като в срока определен в съобщението не е представено становище.

На основание чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, чл. 19, ал.7 от ЗМ и чл. 59 от АПК е издадено от Директора на ТД Митници Бургас процесното Решение рег. № 32-316783/20.09.2022 г., с което на И. Е., [населено място], [улица] е определено на основание чл. 77, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като длъжник за заплащане на вносно мито в размер общо на 1 895,56 лв. и на основание чл. 83, ал.1 от ЗДДС като длъжник за заплащане на ДДС в размер общо на 4 170,26 лв.

С посоченото решение търговецът е задължен в 10-дневен срок от получаване на решението, да заплати дължимите държавни вземания.

От датата на възникване на митническото задължение, както следва: М. с MRN 21BG001009006166R7/15.02.2021г.: М. с MRN 21BG001009006553R4/

11.03.2021г.: М. с MRN 21BG001009006730R6/23.03.2021г.: М. с MRN 21BG001009007157R5/22.04.2021г. до датата на уведомяването на длъжника се начислява лихва за забава върху дължимото вносно мито на основание чл. 114, пар. 2 от МКС Регламент (ЕС) № 952/2013, както и върху дължимото ДДС на основани чл. 59, ал.2 от ЗДДС.

Решението е връчено на Ю. Г. Д. – законен представител на „Илко“ ЕООД [населено място] на 13.10.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне /л. 17/.

По делото са приети доказателствата, представени с административната преписка и от оспорващия, като по представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

В хода на съдебното следствие беше допусната и реализирана съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М. П. И.. От изготвеното и поддържано в съдебно заседание от вещото лице заключение се установява, че

цената за всеки един автомобил е изплатена изцяло чрез периодични плащания, които дружеството И. Е. прави за да покрива кридитния си лимит при търговеца. Няма други подлежащи на плащане суми, освен тези които са посочени в сметки за продажбите. Посочените в митническите декларации мито и ДДС са изплатени изцяло, като в основанието за плащане е посочен номера на сметката, по която се прави внос или е посочен клиентския номер на дружеството и датата на сметката за продажба. По информация на дружеството „ИЛКО“ ЕООД закупуването на автомобилите става чрез онлайн търг с явно наддаване, като за покупката доставчика издава касова бележка (Sales Receipt) или още сметка за продажба (Bill of Sales), в която се посочва както стоката (автомобил), която се продава, но и клиентския номер на клиента закупил стоката, като фирмата И. Е. има клиентски номер 415881. Установено е, че при плащането на автомобилите, закупени от търг се прави платежно нареждане за валутен превод, в която не се посочва номер на сметка (Bill of Sales) или стоката, за която се плаща, тъй като дружеството И. Е. има кредитен лимит, който периодично се възстановява при изчерпването му. Конкретно получените сметки, с които са закупени процесните автомобили са разплатени с валутни преводи от разплащателната сметка на дружеството в Райфайзенбанк България ЕАД. В платежното нареждане за валутен превод се посочва информация за плащане от buyer (купувач) с клиентски номер 415881. Направените валутни преводи в счетоводството на И. Е. се осчетоводяват като се разплащат сметките за закупените автомобили по реда на възникване на задълженията. Посочено е, че експертизата не може да установи в какво техническо състояние са били автомобилите при закупуването им. Посочено е, че стойността на всеки автомобил в състоянието, в което е закупен е посочена в издадената от доставчика сметка за продажба. От извършените продажби на процесните автомобили е реализирана печалба в общ размер на 4 276,29 лв. Реализираните продажби са осчетоводени по подходящи счетоводни сметки.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е редовна по отношение на форма и съдържание. Отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването. Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл. 146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

По правната си същност оспореното в настоящото съдебно производство решение представлява индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно тази норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на директора на ТД Митница Бургас в Агенция „Митници“ е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, §1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия. Видно и от Заповед № 2387/30.07.2021 г. на директора на Агенция „Митници“ (л. 186) издателят на обжалваното в настоящото съдебно производство решение - В. С. заема длъжността Директор на ТД Митница Бургас.

Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна.

При издаването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и нарушение на приложимия материален закон, поради което се явява незаконосъобразен.

Съдът счита, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесното решение, доколкото от страна на административния орган не са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая. Налице е и допуснато процесуално нарушение при издаването на оспорвания административен акт, доколкото митническите органи са уведомили оспорващия за възникналите съмнения, но не са мотивирали същите, като в решението е споменато, че тези съмнения са възникнали на база непредоставяне на достатъчно данни и информация от страна на дружеството. От страна на митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност. Административният орган е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност на процесните автомобили по митническите декларации, без да е посочена причината за незачитане на предоставените платежни документи, при условие, че не се отрича автентичността им. Това допуснато нарушение според практиката на СЕС – по дело С-29/13 се приема като основание, което води до прогласяване на незаконосъобразността на административния акт.

Административният орган се е позовал на доклад № [рег. номер]/1/13/24.03.2022 г., рег. № 32-97828/24.03.2022 г., в който са отразени констатациите от извършената проверка. Съгласно чл. 84л, ал. 2 от ЗМ, приложените към доклада доказателства са неразделна част от него, като оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра на доклада, предназначен за митническия орган, а заверени копия от същите се, без представените от проверяваното лице, се прилагат към екземпляра на доклада, предназначен за лицето. В конкретният случай, основното доказателство, на което се е позовал ответникът е експертната оценка на употребяваните леки автомобили, изготвена от инж. Р. И.. Макар че видно от разписката на лист 75 от делото докладът е бил връчен на оспорващото дружество, то в преписката липсват данни експертната оценка да е била предоставена на „Илко“ ЕООД в съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗМ, с което е нарушено правото на дружеството да се запознае с причините за определянето на нови и различни пазарни стойности на автомобилите, а оттам и за отказа на Директора на ТД Митница Бургас да приеме декларираните митнически стойности по процесните митнически декларации.

В оспореното решение административният орган е посочил, че дружеството не е предоставило договори, поръчки, заявки за покупка на стоките, в т.ч. разпечатка от потребителския си профил в аукциона, които да потвърдят реално платената или подлежаща на плащане цена за стоките, както и че „Илко“ ЕООД не е представило други документи, които да са в подкрепа на декларираната митническа стойност.

Този извод категорично не се подкрепя от наличните по делото доказателства и от заключението по реализираната експертиза, съгласно която всички доставки на името на „Илко“ ЕООД [населено място] са заведени аналитично в счетоводството на дружеството, а не общо, за всеки актив е формирана себестойността, като във фактурата са добавени митата и транспортните разходи. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност по посочените в решението митнически декларации. Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което е необходимо да се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата. Административният орган, без да оспорва автентичността на наличните в счетоводството на дружеството и представени документи – фактури за придобиване на стоката, е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Съгласно трайната практика на ВАС, застъпена в Решение № 9350 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14433/2019 г., VIII о., Решение № 15563 от 15.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6328/2019 г., VIII о., Решение № 13205 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3912/2019 г., VIII о., Решение № 14221 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7052/2020 г., I о. и др., в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.

Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е за митническите органи, като последното е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Горното сочи на необоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност, в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

Основателните съмнения по смисъла на решение на СЕС по дело С-291/15, следва да са подкрепени с данни за разлика в цените на стоките, достатъчна за обоснове съмненията. От друга страна, практиката на съда на ЕС по приложението на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение налага виждането, че процедурата следва да се прилага с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани. В случаят не е посочена причината за незачитане на данните за платените суми в приложените фактури, при условие, че не се отрича тяхната автентичност. Това налага извода, че при издаване на оспорения акт, административният орган не е извършил анализ на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

Във всички случаи при прилагането на методите за определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните стоки, а не произволно определена такава, като лицето, което участва пряко или косвено в извършването на митническите формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изискана документация и информация в подходяща форма и оказва цялостно съдействие за извършването на тези формалности или контрол – чл. 15, §1 от МКС. На това принципно положение е основана и процедурата по чл. 140, пap. 1 от Регламента за прилагане с уточнението, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му.

Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата стойност за определяне на размера на възникналите от вноса митнически задължения, Регламент (ЕС) № 952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза издаден от ЕП и Съвета на ЕС и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и вътрешното митническо законодателство, въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга след като вдигането на стоките е разрешено.

Разпоредбата на чл. 15, §1 от Регламента поставя изискването за всяко лице, което участва пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически контрол, да предостави на митническите органи по тяхно искане и в определените срокове пълната изисквана документация и информация в подходяща форма, както и да оказва цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или контрол. В правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последващ контрол. Съгласно тази разпоредба, за целите на митническия контрол митническите органи могат след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларацията за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи. Те могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки. Тези органи могат да извършват и проверка на стоките и/или да вземат проби, ако това все още е възможно. В конкретният случай такава проверка е била извършена относно верността на данните за реално платената цена за автомобилите, посочена в М. № 21BG001009006166R7/15.02.2021г., № 21BG001009006553R4/11.03.2021г., № 21BG001009006730R6/23.03.2021 г., № 21BG0010097157R5/22.04.2021 г. релевантни за определяне на митническата стойност, съответно и на дължимите публични държавни вземания - мито и ДДС. Възникналите съмнения и упражнения митнически контрол са във връзка с митническата стойност на декларираните за режим „Допускане до свободно обращение“ стоки – употребяван лек автомобил, катастрофирал, марка: Ауди, модел: А6, тип: дизел; бр. места: 5, товароносимост 43 7S, първа регистрация: 20160102, цвят: черен; работен обем: 3000 куб.см; мощност: 333 HPDIN; двигател № не се чете, Шаси № WAUHMAFC3GN010952; употребяван лек автомобил, катастрофирал, марка: Форд, модел: Мустанг, тип: лек; бр. места: 5, товароносимост 2082, първа регистрация: 20160102, цвят: червен; работен обем: 2300 куб.см; мощност: 317 HPDIN; двигател № не се чете, Шаси № 1FA6P8TH9G5331474; употребяван лек автомобил, катастрофирал, марка: БМВ, модел: Х1, тип: лек; бр. места: 5, товароносимост 2157, първа регистрация: 20180101, цвят: бял; работен обем: 2000 куб.см; мощност: 192 HPDIN; двигател № не се чете, Шаси № WBXHT3C39J3H31310; употребяван лек автомобил, катастрофирал, марка: Порше, модел: 911, тип: АТВ; бр. места: 5, товароносимост 1936, първа регистрация: 20130101, цвят: черен; работен обем: 3800 куб.см; мощност: 560 HPSAE; двигател № не се чете, Шаси № WP0CB2A94DS156004.

Съгласно чл. 70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (МКС), митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МК. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. Разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МК/, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, §2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Процедурите по определяне на митническа стойност на стоки, внасяни на територията на ЕС, е регламентирана в Регламент № 952/2013 (Митнически кодекс на Съюза) и Регламент за изпълнение 2015/2447 на комисията от 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 - Митническия кодекс, а именно чл. 70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013/МКС/. Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности.

Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 /МКС/ при последователно прилагане на методите в чл. 74, §2, букви а) до г) от Регламент (ЕС) № 952/2013, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. А, съобразно чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Член VII от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял II на регламента. В конкретният случай в оспореното решение е отразено защо не могат да се приложат съответните методи, регламентирани в чл. 74, §2, б. „а“, „б“, „в“, „г“ и защо е приложен следващият резервен метод по чл. 74, §3 от МКС, а именно възлагане изготвянето на експертни пазарни оценки на проверяваните автомобили от компетентно лице – автоексперт оценител. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. В този смисъл е и Решение № 3699/18.04.2022г. по адм. д. № 11027/2021г. на ВАС.

Съгласно трайната съдебна практика на българските съдилища и тази на СЕС - безспорно митническата стойност е договорната стойност на стоките, поради което се изследва само и единствено действителната воля на страните по покупко-продажбата, още повече, че жалбоподателят е представил своевременно на митническите органи документи, които доказват цената на стоката. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, както предвижда правилото на чл. 140, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, а ако съмненията им не отпаднат и след предоставяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 140, §2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може се определи по реда на чл. 70, §1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и се прилагат вторичните методи по чл. 74, § 2, б. „а“ – б. „г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013, както и резервният метод по чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Както вече се посочи, според действащата правна уредба за определяне на митническата стойност и съответно на публичните държавни вземания за мито и ДДС, регламентираните методи са в отношение на субсидиарност – когато стойността не може да се определи чрез прилагане на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. В тежест на органа е, при условията на относимото съюзно право, да докаже приложимостта на избрания метод по оспореното решение. Съдът намира, че в конкретният случай са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл. 74, §3 от Регламента, а именно използването на експертна пазарна оценка. Тази оценка от оценителя инж. Р. П. И. е изготвена по методите „сравними неконтролирани цени“ и „пазарни цени“. За да се приложи първият от тези два метода е необходимо нито едно от различията между сравняваните сделки и между лицата, участващи в тях, да не би могло да повлияе съществено върху цената при пазарни условия или да могат да се извършат достатъчно точни корекции за елиминиране на съществени последствия върху цената от тези различия. В конкретният случай не е ясно дали условията за приложение на посочения метод са били изпълнени.

Назначеният автоексперт оценител инж. И., на който е възложено да изготви пазарна оценка на движими активи – употребявани МПС от внос, е оценил общо 80 броя МПС, сред които и процесните автомобили, според тяхното функционално техническо и технологично състояние, използвайки два метода за оценка: метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и метод на пазарните цени, без обаче да е извършил оглед на конкретните автомобили и да установи пазарната им стойност съобразно действителното им състояние. Не са изследвани конкретните повреди на автомобилите и как това се отразява на тяхната цена. Административният орган се е позовал на заключението на автоексперта, назначен в хода на административното производство, в което е изчислена нова митническа стойност, с намаление от 40 %, предвид обстоятелството, че съответният автомобил е претърпял „тотална щета“, без обаче в заключението да е посочено как именно е определен процентът на намаление. В приложение 1 към експертната оценка, инж. Р. И. е посочил каква пазарна стойност определя за автомобилите, съобразявайки ценовия диапазон на идентични автомобили в сайтовете за продажба на употребявани автомобили [интернет адрес] и [интернет адрес] към датата на оценката. Посочил е, че в пазарната оценка са включени и разходите за транспорт до мястото на въвеждане на автомобила в ЕС, мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след въвеждането му и ДДС.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая определяща е стойността, на която конкретното МПС е придобито на търга и внесено в Република България, а не продажната цена на подобно МПС в България. От представените писмени доказателства се установява, че оспорващият „Илко“ ЕООД се занимава с търговия на ППС, които закупува от САЩ и Канада и внася в Република България с цел реализиране на печалба от тази дейност. Напълно нелогично е дружеството да закупува автомобили и други ППС на цени, на каквито такива се предлагат за продажба в България. В този случай не може да се очаква някаква печалба от дейността и се обезсмисля въобще участието на търг за закупуване на автомобили и реализирането на разходи за транспортирането на тези закупени автомобили от САЩ до Република България. Следва да се отбележи, че всички автомобили, включително и тези по процесните митнически декларации са закупени от „Илко“ ЕООД чрез търг, който е публичен с достъп до множество клиенти и цената, на която са закупени автомобилите се предполага, че е най-високата цена, предложена на този публичен търг.

Съдът съобрази и практиката на Върховния административен съд по идентични случаи, а именно – Решение № 3624/25.03.2024 г. по адм. д. № 11615/2023 г. на ВАС, I о.; Решение № 2831/11.03.2024 г. по адм. д. № 7938/2023 г. на ВАС, VIII о.; Решение № 2216/26.02.2024 г. по адм. д. № 7940/2023 г. на ВАС, VIII о.; Решение № 9567/12.10.2023 г. по адм. д. № 11909/2022 г. на ВАС, I о.

Предвид изложеното съдът счита, че в конкретният случай не е изпълнено задължението на митническите органи да установят справедливата стойност на внасяните стоки, вследствие на което е постановен незаконосъобразен административен акт, който следва да се отмени. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоките, незаконосъобразнr са и определени с оспорения акт възникнали задължения за мито и ДДС по отношение на процесните автомобили.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски. С представения списък на разноските (л. 301) жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 1 450,00 лева, от които: 50,00 лева - заплатена държавна такса за образуване на делото (л. 123); 1000 лева - заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.01.2023 г. (л.128/; 400 лева - заплатен депозит за изготвяне на съдебно - икономическа експертиза )л. 199/.

Материалният интерес по спора е в общ размер на 6 065,82 лева. От ответника е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. Делото не е с по-висока фактическа и правна сложност от подобни дела, поради което възражението на ответника е основателно и съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК съдът определя дължимото възнаграждение за адвокат на жалбоподателя в размер на 906.58 лв. съгласно чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, Административен съд Ловеч, четвърти съдебен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на „Илко“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Ловеч, [улица], представлявано от управител Ю. Г. Д., Решение рег. № 32-316783/20.09.2022г. на Директора на ТД Митница Бургас.

ОСЪЖДА Териториална дирекция Митница Бургас при Агенция “Митници“, да заплати на „Илко“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], обл. Ловеч, [улица], представлявано от управителя Ю. Г. Д. разноски в размер на 1 356,58 лв. (хиляда триста петдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки).

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му.

Препис от него да се изпрати на страните.

Съдия: