Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……….,
14.01.2022 година, град
София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на четиринадесети октомври през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Габриела
Владова,
след като разгледа
докладваното от съдия В. Ангелова,
гражданско дело № 1487 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 178154 от 29.07.2019 г., постановено по
гражданско дело № 50140 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 139 състав, при условията на чл. 130 от ГПК била върната исковата
молба на Я.С.Г. в частта, с която е заявил претенция след развода жената да
носи предбрачното си фамилно име П.; при същите условия, като процесуално недопустима,
била върната исковата претенция на Н.Я.Г. в частта й, с която бил предявен иск
по чл. 149 от СК за сумата от 680,33 лева и за периода 25.06.2017 г. до
02.09.2017 г., като делото било прекратено в посочените части. Със същото
решение бил прекратен бракът между Я.С.Г. и Т.Н.Г., като дълбоко и непоправимо
разстроен; родителските права по отношение на роденото от брака дете Н.Я.Г.
били предоставени за упражняване на майката, като при нея било определено
местоживеенето на детето; на бащата бил определен режим за лични отношения,
като същият бил осъден да заплаща на детето си Н.Я.Г., чрез неговата майка Т.Н.Г.,
на основание чл. 143, ал. 1 от СК месечна издръжка в размер на 250 лева
месечно, платима до пето число на текущия месец, считано от 03.09.2018 го
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно с
лихва за забава върху всяко забавено плащане, като отхвърлил иска за разликата
до 320 лева; осъдил Я.С.Г. да заплати на детето си Н., чрез неговата майка Т.Н.Г.,
на основание чл. 149 от СК, издръжка за периода 03.09.2017 г. до 25.06.2018 г.,
в размер на общо 1430,39 лева, ведно със лихва за забава, считано от 03.09.2018
г., като отхвърлил иска за разликата над този размер до претендираната сума от
2500,33 лева; допуснал предварително изпълнение на решението в частта относно
издръжката; предоставил ползването на семейното жилище на майката, осъдил Я.Г.
да заплати по сметка на СРС държавни такси в размер на 442,22 лева, а Т.Г. – 25
лева държавна такса.
В частите си, касаещи частично прекратяване на
производството по делото, решението има характера на определение, като по жалба
на Т.Г. било образувано частно гражданско дело № 14325/2019 г. по описа на СГС,
ГО. Същото приключило с постановяване на определение № 29349/12.11.2019 г., с
което съдебният акт бил потвърден в частта, с която било прекратено
производството по делото по иска на Т.Г., в качеството й на законен
представител на непълнолетната Н. Г., предявен срещу Я.Г., за присъждане на
сумата от 680,33 лева, представляваща издръжка за периода 25.07.2017 г. до
02.09.2017 г., предхождащ предявяването на иска по чл. 149 от СК с повече от
една година. Горното определение влязло в сила като необжалвано на 28.01.2020
г.
Недоволна от така постановеното решение останала Т.Н.Г.,
ответник по първоначалния иск в
първоинстанционното и въззивник в настоящото производство, която обжалва същото
с оплаквания неправилност в частта му, с която е отхвърлена претенцията й за
издръжка на непълнолетната Н. за периода 03.09.2017 г. до 25.06.2018 г. над
присъдения размер от 1430,39 лева до претендирания размер от 2500,33 лева. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част, като
уважи изцяло претенцията й за издръжката на детето за минало време.
В хода на съдебното дирене, редовно призована, не се
явява и представлява.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от Я.С.Г..
В хода на съдебното дирене, редовно призован, същият
не се явява и представлява.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването,
като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е
процесуално допустима и следва да бъдат разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан във
въззивната жалба, съдът констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила в частите си относно
прекратяването на брака, упражняването на родителските права и местоживеенето
на детето Н., дължимата от бащата за детето издръжка занапред, определения
режим на лични отношения на детето с бащата, ползването на семейното жилище,
дължимите от страните държавни такси, както и относно частичното прекратяване
на производството по исковата молба на Я.С.Г. в частта, с която заявил
претенция след развода жената да носи предбрачното си фамилно име П. и по
исковата претенция на Н.Я.Г. в частта й, с която бил предявен иск по чл. 149 от СК за сумата от 680,33 лева и за периода 25.06.2017 г. до 02.09.2017 г.
За да се
произнесе, въззивният съд взе предвид следното :
Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с
брачен иск от Я.С.Г. срещу Т.Н.Г. с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК, съединен
с небрачни искове по чл. 53, 56 и 59 от СК-за прекратяване на брака между
страните, като му се определи режим на лични контакти с детето, като
родителските права над него се предоставят на майката, при която да се определи
местоживеенето му; като в полза на детето се определи издръжка в размер на 130
лева, платима от него. Не претендирал ползването на семейното жилище
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозирала
отговор на исковата молба и насрещен иск, като заявявала становище за
прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен, като също не
правела искане за произнасяне на съда по вината на съпрузите за това.
Претендирала упражняване на родителските права по отношение на детето Н., като
не оспорвала предложения от ищеца режим на контакти с детето им. Претендирала
издръжка за непълнолетната в размер на 320 лева от предявяване на исковата
молба. Претендирала и издръжка за детето за минал период, а именно от
25.06.2017 г. до 25.06.2018 г. в размер на 3808,33 лева.
За да постанови съдебния акт в обжалваната част,
Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната
фактическа и правна обстановка :
Страните са родители на детето Н., за което не било
установено наличието на особени нужди или потребности, надхвърлящи
средностатистическите нужди от издръжка на дете в столицата на страната, което
посещава държавно училище, а така също и извънкласни форми на обучение-курсове
по чужд език със съпътстващите нужди от отдих, култура и развлечения. Искът по
чл. 149 от СК бил допустим за период от една година преди завеждане на исковата
молба т. е. за времето от 03.09.2017 г. до 03.09.2018 г., като претенцията
включвала и предходен период, а именно 25.06.2017 г. до 02.09.2017 г. По начина
на формиране на претенцията за издръжка, на релевантния период съответствала
сумата от 3128,50 лева. Съдът обаче бил сезиран с претенция за периода до
25.06.2018 г., като при определена издръжка за детето в размер на 250 лева
месечно, като за претендирания период от 03.09.2017 г. до 25.06.2018 г.
задължението на бащата било в размер на 2500,33 лева. В хода на производството
последният представил доказателства за направени плащания, част от които се
отнасяли до този период, които били в размер на общо 929,94 лева, а в свое
становище майката признала извършено на 30.04.2018 г. плащане на издръжка от
бащата в размер на 140 лева. Следователно, задължението на Я.Г. за издръжка на непълнолетната
Н. било погасено със сумата на тези платежи от
1069,94 лева, респективно същият останал задължен за остатъка от 1430,39
лева, за който размер се явявала основателна претенцията по чл. 149 от СК.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
Софийски районен съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложения закон, по свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя
установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като не
счита за нужно да я преповтаря, а препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.
Същата се установява от
събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно –
удостоверение за раждане на детето Н., родена на *** г.; извлечение от сметка.
В хода на въззивното
производство страните не са ангажирали доказателства за твърденията си
При тази
фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна
страна :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния
съд относно размера на дължимата от бащата за непълнолетната му дъщеря издръжка
за периода 03.09.2017 г. до 25.06.2018 г., която определил в размер на по 250
лева месечно. В случая релевантния период обхваща приблизително десет месеца, за
всеки от които въззиваемият дължи горната сума. Същевременно, последният е
оборил твърденията на въззивницата, че в посочения период не е давал издръжка
на непълнолетната си дъщеря, като представил доказателства за плащания в размер
на 929,94 лева, с които погасил задължението си за издръжка към дъщеря си за
процесния период. Налице е и признание на въззивницата за извършено от бащата
на 30.04.2018 г. плащане в размер на 140 лева, с което задължението му за
издръжка на непълнолетната било частично погасено. Общия размер на доказаните и
признати плащания от страна на въззиваемия са в размер на 1069,94 лева, респективно същият е останал задължен
да присъдената сума от 1430,39 лева.
Други доводи за неправилност на решението в тази му
част не са наведени, като основните оплаквания на въззивницата относно периода
за който се отнася задължението за издръжка по чл. 149 от СК са разгледани в
производството по частно гражданско дело № 14325/2019 г. на СГС, ГО, което е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
При цялостната проверка на решението по реда на чл.
269 от ГПК, съдът намира същото за валидно, като същото е допустимо - в
обжалваната част. По въпросите за неправилността на решението, преценката на
съда е ограничена до посоченото в жалбата. При липсата на конкретно развити
доводи във връзка с неправилността на решението в тази му част, преценката на
съда следва да се ограничи до изложения по-горе анализ на доказателствената
съвкупност. Все пак следва да се отбележи, че при тази проверка съдът не
констатира такива нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване
правото на защита и на участие на въззивника в първоинстанционното
производство, които да съставляват основание за отмяната на постановеното
решение в обжалваната част.
С оглед изложеното и поради съвпадението на правните
изводи на въззивния съд с тези изложени от първоинстанционния съд решението в обжалваните
му части относно прекратяването на брака между страните и, като правилно,
законосъобразно и обосновано следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
По разноските
:
Съдът не е сезиран с претенции за присъждане на
деловодни разноски, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 271 от ГПК,
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен
състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 178154 от 29.07.2019 г., постановено по
гражданско дело № 50140 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 139 състав, в обжалваната част относно размера на
дължимата от Я.С.Г. за непълнолетната му дъщеря Н.Я.Г. издръжка за периода
03.09.2017 г. до 25.06.2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………