РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.08.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември двехиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 12672 по описа за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 07.11.2018г.,
постановено по гр. дело № 55010/2017г. по описа на СРС, 124 състав е осъден
ответника „Ч.Р.Б.” АД да заплати на С.К.К., сумата 165. 47 лв. – неустойка по
чл. 35 от договор за присъединяване от 14.07.2015г., както и сумата 100 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от забавено изпълнение на договор
за присъединяване от 14.07.2015г., ведно със законната лихва от 10.08.2017г. до
окончателното изплащане. С решението са отхвърлени като неоснователни:
предявените от С.К.К. срещу „Ч.Р.Б.” АД иск за
заплащане на неимуществени вреди за разликата над 100 лв. до пълния предявен
размер от 817 лв.; претенцията за плащане на имуществени вреди в размер на 960
лв. и претенцията за имуществени вреди от 97.05 лв., ведно със законната лихва
върху всяка главница от 10.08.2017г. до окончателното плащане;
предявените от С.К.К. и К.С.К.
срещу „Ч.Р.Б.” АД искове за заплащане на сумата 5000 лв., предявена като част
от сумата 19 990 лв. – обезщетение по чл. 43 и чл. 44 от ОУ за ползване на
електроразпределителната мрежа на ЧЕЗ, ведно със законната лихва от
10.08.2017г. до окончателното изплащане;
предявените от К.С.К. срещу „Ч.Р.Б.”
АД иск по чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата 165. 47 лв. – неустойка по чл. 35
от договор за присъединяване от 14.07.2015г., сключен между С.К.К.; иск по чл.
49 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати 817 лв. /обезщетение за
неимуществени вреди/; 960 лв. – обезщетение за имуществени вреди и 97.05 лв. -
– обезщетение за имуществени вреди от забавено изпълнение на договор за
присъединяване от 14.07.2015г.
Срещу така постановеното
решение в частта за отхвърляне на исковете е подадена въззивна жалба от ищците,
в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на крайния
съдебен акт, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
нарушение на материалния закон. Поддържат, че по делото е доказана виновна
забава на ответното дружество, в качеството му на оператор на
електроразпределителната мрежа за територията на западна България по силата на
издадената му лицензия. Излагат, че СРС неправилно не е приложил Наредбата за
присъединяване към електропреносната и електроразпределителните мрежи. Твърдят,
че ответното дружество има нормативно задължение да присъедини отговарящите на
техническите изисквания клиенти, чиито обекти са на лицензионната територия и
неизпълнението на това задължение е винаги виновно, тъй като дружеството е
единствен лицензиант. Сочат, че решението е неправилно и необосновано и досежно
исковете по чл. 49 ЗЗД, тъй като СРС не е изследвал неизпълнението на договора
от страна на служителите на ответника и интензитета на негативните им емоции. Молят
съда да отмени решението в отхвърлителната част и да уважи исковете.
Въззивникът – ответник „Ч.Р.Б.“
АД обжалва решението в частта за уважаване на исковете на ищеца С.К.К..
Поддържа, че не е налице виновна забава по смисъла на чл. 35 от договора за
присъединяване, тъй като в чл. 10, ал. 1 от договора е налице очевидна
фактическа грешка относно договорения срок от нула месеца за проектиране на
съоръженията, а договореният в чл. 10,
ал. 2 от договора двумесечен срок за изграждане на съоръженията е бил
невъзможен за спазване предвид големия обем на строителните работи. Твърди, че
е налице недобросъвестен отказ на ищеца за предоговаряне на срока за
изпълнение. Поддържа, че е налице противоречие в мотивите на обжалвания акт, с
оглед приетата негова обективна невъзможност за изпълнение в договорените
срокове и същевременно приетата виновна забава по иска за неустойка. По
отношение на уважения частично иск за неимуществени вреди поддържа, че нормата
на чл. 52 ЗЗД е неприложима при договорната отговорност, а отделно - че при
неточно изпълнение на договорно задължение не се дължи заплащане на
неимуществени вреди. Излага доводи, че искът е изцяло недоказан. Моли съда да
отмени решението в частта за уважаване на исковете и да постанови ново, с което
да ги отхвърли изцяло, с присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията
на въззиваемия.
Жалбите са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, макар и постановено при частично нередовна
искова молба. По същество и с оглед доводите в жалбите, следва да се отбележи
следното:
Съгласно твърденията
в исковата молба и допуснато във въззивното производство уточнение след
оставянето й без движение, са предявени следните искове при условията на
активна солидарност: 1/ Иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на
ищците на сумата 165. 47 лв.,
представляваща неустойка по чл. 35 от договор за присъединяване /ДПЕРМ/
**********, сключен между ищеца С.К.К. и ответното дружество; 2/ Частичен иск с
правно основание чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на ищците на сумата 5 000 лв. /част от вземане в общ
размер на 19 990 лв./ - обезщетение по чл. 43 и чл. 44, ал. 1 от ОУ за
ползване на електроразпределителната мрежа
на ЧЕЗ, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното
изплащане; 3/ Иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на ищците на
сумата 817 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди от противоправни действия на служители на ответника; 4/ Иск
с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на ищците на сумата 960 в. – обезщетение за имуществени
вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
споразумение с ищеца и консултация и 5/
иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на ищците на сумата 97. 05 лв., представляваща законната
лихва върху главница от 696 лв., заплатена от ищците на ответника като цена на
присъединяване.
В уточнението
на исковата молба се поддържа, че сумите се претендират солидарно от двамата
ищци, тъй като ищецът С.К.К. е сключил договор от 14.07.2015г. с ответното
дружество за присъединяване към електрическата мрежа на обект – фургон, находящ
се в с. Богданлия, община Елин Пелин, с уговорен краен срок на присъединяване
на обекта – 14.09.2015г., а обектът реално е присъединен на 27.01.2017г. Сочи
се в уточнението, че ищецът К.С.К. предявява исковете в качеството на
собственик на имота, в който е поставен процесния обект, тъй като към момента
на придобиване на правото на собственост – 25.04.2016г., договорът все още не е
бил изпълнен, а отделно е налице споразумение между двамата ищци от
25.04.2016г. за съвместно ползване на фургона.
По отношение на
предявените от К.С.К. искове не е налице активна материалноправна легитимация и
само на това основание същите са неоснователни. По отношение на иска за
заплащане на неустойка и на обезщетение за договорно неизпълнение липсва такава,
поради липса на твърдения същият да е в облигационни правоотношения с ищеца по
процесния договор. По същите съображения ищецът К. не е легитимиран да
претендира законната лихва върху платената цена по договора, при липса на
твърдения и доказателства същият да е извършил такова плащане. По отношение на
исковете за вреди на основание непозволено увреждане, противоправните действия
на служители на ответника са обосновани именно с неизпълнението на задължението
на ответното дружество да присъедини обекта към електроразпределителната
мрежа за периода 15.09.2015г. –
27.01.2017г. съгласно договора, по който ищецът не е страна. Твърденията, че
ищецът е придобил активна легитимация по исковете с придобиване правото на
собственост, още повече при условията на активна солидарност, са изцяло лишени
от правна логика. Представеното споразумение между ищците за съвместно ползване
на обекта е ирелевантно за спора, с оглед очертания с исковата молба и
уточнението към нея предмет на делото.
С оглед
изложеното, предявените от К.С.К. в условията на активна солидарност искове са изцяло
неоснователни.
По исковете, предявени от С.К.К.:
По делото е безспорно
установено, че ищецът е сключил с ответника договор за присъединяване – ДПЕРМ
**********/14.07.2015г. на основание чл. 14 от Наредба № 6/24.02.2014г. за
присъединяване на производителите и клиенти на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи /НППКЕЕПРЕМ/ относно обект –
фургон, находящ се в УПИ XXІІ -15001, кв.
20, с. Богданлия, община Елин Пелин. Цената за присъединяване в размер на сумата
696 лв. е заплатена на датата на сключване на договора – 14.07.2015г.
Уговорено е съоръженията за
присъединяване да бъдат проектирани и съгласувани от ответното дружество за
негова сметка на основание чл. 21, ал. 4
от НППКЕЕПРЕМ/ /чл. 2/. Срокът за проектиране и издаване на разрешение за
строеж на съоръженията за присъединяване е нула месеца от датата на заплащане
дължимата цена за присъединяване /чл. 10, ал.1/, а срокът за изграждане и
въвеждане в експлоатация на съоръженията е 2
месеца от датата на издаденото и влязло в сила разрешение за строеж /чл.10,
ал. 2 от договора/. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, за присъединяването на
обекта е необходимо да се подмени
проводник АС 4 X6 мм с УИП 4X35 – съществуващи 4 междустълбия на ТП „ДЗС
Богданлия“; да се проектира и издължи извода НН приблизително 120 м, на
последния стълб да се монтира ново електромерно табло тип ОП, в таблото да се
монтира нов монофазен електромер с входящ товаров прекъсвач без защита 1X63А и изходящ автоматичен прекъсвач.
Съгласно чл. 35 от
договора, при неизпълнение на строително-монтажните работи в договорените
срокове, неизправната страна дължи неустойка в размер на 0.1 % на ден върху
стойността на неизвършените работи, но не повече от 3%, както и разликата до
пълния размер на претърпените вреди и пропуснати ползи.
По делото е установено от
представените доказателства, че с възлагателен протокол и поръчка № **********/24.08.2015г.
е възложено от ответното дружество изготвянето на необходимите инвестиционни
проекти на НД „Е.“ ООД. На основание чл. 166, ал. 1 и чл. 142 и 143 от ЗУТ,
отделно е възложен и изготвен Комплексен доклад изх. № 1536-03/19.11.2015г. от
„ПЕШЕВ“ ЕООД - консултант и строителен надзор. След изготвяне на инвестиционния
проект, същият е представен за съгласуване на съответните институции
и експлоатационни дружества, опериращи на територията на общината, а именно:
издадено е становище рег. № 797/16.10.2015г. от МВР - Районна служба „Пожарна безопасност и
защита на населението за съответствие на инвестиционния проект с правилата и
нормите за пожарна безопасност; съгласувателно писмо изх. № ТО-1344/15.10.2015
г. от „ВиК“ ЕООД; съгласувателно становище изх. № 95-4-160/02.05.2017 г. от „БТК“
ЕАД; съгласувателно писмо изх. № ИП-93/12.10.2015г. от „Газо- Енергийно дружество - Елин Пелин“
ЕООД; съгласувателно писмо № 51/09.10.2015г. от БТК ЕАД. Със заявление вх. №
№УТ2-25-2071/26.11.2015г. проектът е входиран за одобрение и издаване на
разрешение за строеж от Община Елин Пелин. С резолюция №3 от
15.12.2015г. на главния архитект на Община Елин Пелин е указано на ответника,
че е необходимо Кметът на Общината да учреди право на прокарване и сервитути за
трасето, през което ще се изградят захранващите кабели. Съобразно резолюцията
на главния архитект, със заявление № УТ2-25- 2071/1/12.01.2016г. проектантът ни
НД „Е.“ ООД е депозирал искане в Община Елин Пелин за прокарване на отклонение
от общи мрежи и съоръжения от техническата инфраструктура, както и сервитути по
силата на чл. 64 ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката. Със заявление №
УТ2-25-2071/2/19.01.2016г. Община Елин Пелин е отправила искане до Кмета за
издаване на такава заповед.
Със заповед № 240/28.03.2016г., изд. от Кмета на община Елин Пелин – два
месеца след депозиране на искането, е учредено на ответното дружество право на
прокарване на отклонение от общите мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура и право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на
електроповоди и и ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към
енергийните обекти.
С разрешение за строеж № 36/21.04.2016г., влязло в сила на 12.05.2016г. , е
разрешен строежа – Външно електрозахранване на фургон, а с поръчка вх. №
395/02.06.2016г. е възложено от ответника изпълнение на строителните и монтажни
работи на „И.-**“ ЕООД.
Изграждането на съоръженията е започнало с издаване на протокол от
07.07.2016г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна
линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура. Строежът е приет с
Протокол от 21.10.2016г. на приемателна комисия за въвеждане в експлоатация на
ел. съоръженията. Изготвен е окончателен доклад № СН-1809-03/23.12.2016г. от
лицензирания консултант и строителен надзор „Пешев“ ЕООД. Със Заповед №
08-СФ-02/05.01.2017г. на Началник РО „НСК- Софийска област е назначена Държавна
приемателна комисия за строежа и впоследствие е издадено Разрешение за ползване
№ ДК-07-СФ-4/12.01.2017г., с което процедурата по изграждане на съоръженията е приключила.
По делото е представен проект за допълнително
споразумение към договор за присъединяване **********/14.07.2015г., както и
писмена кореспонденция между страните, съгласно които ответникът е предложил на
ищеца С.К. промяна на сроковете по чл. 10 от договора – съответно на 6 месеца
от датата на заплащане на дължимата цена за присъединяване досежно срока за
проектиране /ал.1/ и на 6 месеца от издаване по съответния ред на разрешението
за строеж относно срока за изграждане и въвеждане в експлоатация /ал. 2/, но
ищецът е отказал.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че по делото не е доказано от
ищеца, в съответствие с носената от него доказателствена тежест, виновно неизпълнение
на договора от страна на ответното дружество, включително и виновна забава по
смисъла на чл. 35 от договора.
По отношение на иска по чл. 92 ЗЗД - процесната сума се претендира като
неустойка, изчислена върху неизвършените работи към 15.09.2015г. общо в размер
на 5515. 50 лв., съгласно писмо изх. № **********/08.03.2017г. на ответното
дружество, с твърдения, че срокът за присъединяване е изтекъл на 14.09.2015г., съобразно
чл. 10, ал. 2 от договора. Следва да се отбележи, че към този момент въобще не
е налице забава по смисъла на чл. 10, ал. 2 от договора, тъй като не е налице издадено
разрешение за строеж, за да тече срока за изграждане и въвеждане в експлоатация
по смисъла на същата клауза. При систематичното тълкуване волята на страните в
клаузата на чл. 35 от договора следва, че неустойката касае срока за изграждане
и въвеждане в експлоатация на съоръженията за присъединяване, чийто начален
момент е издаване на разрешението за строеж. Към 15.09.2015г. не е налице
забава и с оглед изтичане на срок от
нула месеца по чл. 10, ал. 1, какъвто действително няма уговорен. Предвид
изложеното, искът по чл. 92 ЗЗД, както е предявен, е изцяло неоснователен и
недоказан.
По отношение на частичния иск
по чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 43 и 44 от Общите условия на договорите за използване
на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ – 059 от 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение №
ОУ-03/26.04.2010г. на ДКЕВР:
Следва да се отбележи, че е основателно възражението на ответника, че
визираните клаузи от ОУ са неприложими в настоящия казус. Съгласно чл. 43, ал.
1 от ОУ, при доказано неспазване на срок по вина на електроразпределителното
предприятие, същото заплаща на потребителя обезщетение в размер на 10 лв. за
всеки 24 часа закъснение, а в чл. 44, ал. 1 от ОУ е регламентирана
имуществената отговорност на електроразпределителното предприятие в случай, че
потребителите останат без електрическа енергия по вина на предприятието повече
от 24 часа след получаване на уведомление за това. Цитираните клаузи визират потребители,
чиито имоти са електрозахранени, какъвто не е настоящия казус и същите са
принципно неприложими.
В исковата молба ищецът се позовава и на клаузата на чл. 42, т. 1 от ОУ, съгласно
която електроразпределителното предприятие носи имуществена отговорност за
вреди, нанесени на потребителите по вина на електроразпределителното
предприятие при отказ да осигури
използването на електроразпределителната мрежа в нарушение на действащото
законодателство или на ОУ. Такъв виновен неоснователен отказ също не е доказан
по делото, с оглед обсъдените по-горе писмени доказателства и тази клауза също
е неприложима, по същите съображения по-горе.
По делото не е доказан и общия състав на нормата на чл. 82 ЗЗД за заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение.
Установено
е, че преди издаването на разрешението за строеж и след това са извършени
съгласувания със съответни компетентни институции – трети лица по спора, чиито
действия, включително забавени, не могат да бъдат вменени като виновно
поведение на ответника. В случая електроразпределителното предприятие е спазило
нормативните изисквания, като извършените хронологично негови действия са без
забава след съответните съгласувания, поради което не е налице основание за
ангажиране на негова имуществена отговорност.
Предвид горното, е неоснователен и иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане на
сумата 97. 05 лв.,
представляваща законната лихва върху главница от 696 лв., заплатена от ищеца на
ответника като цена на присъединяване, тъй като не е налице обогатяване на
ответника за сметка обедняването на ищеца, произтичащи от един и същи факт.
По иска с правно основание чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата 817 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, уважен частично от СРС за сумата 100 лв.: Ищецът поддържа,
че сумата е съизмерима със стойността на употребено време за отправяне на
запитвания и жалби с оглед неизпълнение на сключения договор за присъединяване,
съобразно средната работна заплата за София за м. януари 2017г. По делото не е доказан нито един елемент от
фактическия състав на иска – противоправно поведение на служители на ответника,
което да е в пряка причинна връзка с причинени неимуществени вреди на ищеца,
още повече остойностени със средна работна заплата. Искът е изцяло
неоснователен и недоказан
По същите съображения е
неоснователен и иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД за заплащане
на сумата 960 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на споразумение с ищеца и консултация с омбудсман. По делото не се
установява причинно - следствена връзка между заплащането на процесната сума
като адвокатско възнаграждение и противоправни действия или бездействия на
служители на ответника. Евентуално направеното искане за присъждане на същата
сума, представляваща цена на иска, като разноски по настоящото дело по реда на
чл. 78 ГПК е процеусално недопустимо и
не следва да бъде разгледано.
Предвид изложеното, жалбата
на ответника е основателна и решението в частта за уважаване на исковете следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго за отхвърлянето им.
С оглед направеното
уточнение на исковата молба в хода на въззивното производство и липсата на прецизен
диспозитив по отношение на твърдяната активна солидарност, както и
преквалификация на иска за сумата 97. 05 лв. /без да се налага обезсилване/, решението
следва да бъде отменено изцяло и в отхвърлителната част и вместо него
постановено ново за отхвърляне на исковете при условията на активна солидарност
и при правилна правна квалификация, съобразно уточнението на исковата молба във
въззивното производство.
С оглед изхода на спора, на
въззивника – ответник следва да се присъдят претендираните разноски в размер на
сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и
сумата 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение от 07.11.2018г., постановено по гр. дело №
55010/2017г. по описа на СРС, 124 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.К.К., ЕГН ********** и К.С.К., ЕГН ********** срещу „Ч.Р.Б.“ АД,
ЕИК********: 1/ Иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за
заплащане на ищците при условията на активна солидарност на сумата 165. 47 лв., представляваща неустойка
по чл. 35 от договор за присъединяване /ДПЕРМ/ **********/14.07.2015г., сключен
между С.К.К. и ответното дружество; 2/ Частичен иск с правно основание чл. 82
вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 43 и чл. 44, ал. 1 от ОУ за ползване на
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
РБ“ АД за заплащане на ищците при условията на активна солидарност на сумата 5 000 лв. /част от вземане в общ
размер на 19 990 лв., ведно със законната лихва от 10.08.2017г. до
окончателното изплащане; 3/ Иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане на ищците при условията на активна солидарност на сумата 817 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди от противоправни действия на служители на ответника; 4/ Иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на ищците при условията на активна
солидарност на сумата 960 в. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение и 5/ иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на ищците при условията на активна
солидарност на сумата 97. 05 лв.,
представляваща законната лихва върху главница от 696 лв. за периода
15.09.2015г. – 27.01.207г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН ********** и К.С.К., ЕГН ********** да
заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК********, сумата 100
лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство и сумата 100 лв.
- юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.