РЕШЕНИЕ
№ 573
гр. Бургас, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20242120107133 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод исковата молба на “Кредит Инс” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. Г. А., с която моли да бъде
прието за установено, че ответникът К. А. Р., ЕГН ********** от *** му дължи следните
суми: 1500 лева - главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №
Д3012252/13.02.2024 г., 225 лева - договорна лихва за периода 13.03.2024-13.07.2024г., и
27.29 лева - обезщетение за забава за периода 14.03.2024г.-07.08.2024г., както и законната
лихва за забава върху главницата, начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че договорът за кредит с кредитополучателя се сключва във
формата на електронен документ и правоотношението се реализира при спазване на
изискванията на ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Ответникът е кандидатствал за получаване
на потребителски кредит чрез сайта на дружеството, като е предоставил личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на
финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова
услуга от разстояние. Служител на ищеца се е свързал с ответника на посочения телефон,
ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и
желанието си да получи кредит в размер на 1500 лв. След обработване на данните и
одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него
електронна поща електронен формат на договора за кредит от разстояние. Ответникът е
потвърдил, с избиране на изпратения му от ищеца линк, сключването на договора, а
желаната сума му е била преведена чрез системата Е-рау и получена от същия на каса на
партньорски офис на „***” АД срещу представена лична карта. Електронното изявление,
записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ по чл. 3, ал. 1, ЗЕДЕУУ. Ответникът, с попълване на
данните си в заявката за кредит, автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое
друго лице не би следвало да притежава тези данни. Въвеждането на лични данни от страна
1
на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията, потвърждаването на
издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на
подписване на цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на
чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Съгласно разпоредбите на ЗПК, на длъжника е предоставена
преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел общите условия на
предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него email адрес
„Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Ищецът е поел задължение да предостави на ответника паричен заем, под формата на
потребителски кредит, а ответникът е поел задължение да върне предоставения кредит с
договорна лихва, на равни месечни вноски, като падежът на последната вноска е на
13.02.2025г. Към 07.08.2024 год. ответникът не е погасил нито една от вноските по кредита.
Сумите се претендират на основание предсрочна изискуемост, понеже според т.9.2. от ОУ
такава може да бъде обявена, ако кредитополучателят не заплати две поредни погасителни
вноски. Предсрочната изискуемост е била обявена по имейл, чрез електронно съобщение.
Моли се за уважаване на исковете. Исковете са по чл.422 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете. Заявява, че не е сключвал
такъв договор по електронен път и никой не е разговарял с него по телефона. Дори и да е
била предоставена лична информация, това е сторено от трето лице и не е равнозначно на
подписване на договор. Освен това договорът е недействителен, защото ответникът е
трябвало в края на следващия ден от сключване на договора да представи банкова гаранция,
в противен случай дължи неустойка от общо 1800 лева. Тази неустойка всъщност
представлява договорена допълнителна лихва над законно допустимата. Клаузата за
неустойка е нищожна, защото тя е уговорена за неосигуряване на обезпечение и така излиза
извън типичната й функция. Не е посочено и как е формиран ГПР. Ето защо договорът се
явява недействителен и се дължи само остатъка от главницата. Договорът няма минимално
необходимото съдържание по чл.11, ал.1 ЗПК. ГПР е силно завишен и е нищожен на
основание чл.19, ал.5 ЗПК, защото всъщност включва и 70% неустойка. Кредитът не е бил
обявен за предсрочно изискуем, като липсва валидно изявление в този смисъл. Не е било
получавано изявление за обявяването на предсрочната изискуемост. Ответникът прави
възражение за прихващане със сумата от 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди.
Заявява, че е бил подложен на телефонен тормоз и на искания да плати сумата за неустойка,
като заради това е бил стресиран дълго време. Ето защо претендира обезщетение от 1500
лева за преживения стрес.
Бургаският районен съд намира иска за частично основателен.
Представен е договор за потребителски кредит Екстра № ДЗ012252/13.02.2024г.,
сключен между кредитора “Кредит Инс“ АД и длъжника К. А. Р.. Според договора, в полза
на ответника е предоставен кредит от 1500 лева, който е следвало да се върне на общо 12
месечни погасителни вноски. Датата на последното плащане на вноските по кредита е
13.02.2025г. Лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е в размер на 36% на
година. ГПР е в размер на 49.07%. Според чл.4.5 от договора, в срок до края на следващия
ден от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция
по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата
гаранция трябва да бъде за сума в размер на предоставената главница и лихва по кредита със
срок на валидност до една година от датата на сключване на договора. Според чл.7.1 в
случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4, ал.5
от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия
по договора, дружеството може да начисли неустойка в размер на 1080 лева. Тя се заплаща
заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен
план.
Договорът за кредит е сключен по електронен път, след подадена заявка от страна
2
на ответника. Това е видно от представения на книжен носител файл, озаглавен
“Разглеждане на заявка за кредит“. Неоснователно е възражението, че ответникът не е
сключвал договор за кредит по електронен път. В съдебно заседание ответникът изрично
призна, че е получил сумата по кредита. След като това е така, налага се извод, че договорът
е валидно сключен по електронен път, иначе кредиторът нямаше да предостави сумата по
кредита в полза на ответника. Именно превеждане на сумата в полза на ответника е
индиция, че договорът е успешно и валидно сключен. Така че страните по него са били
обвързани в облигационна връзка.
Видно от договора, последната вноска е била с падеж на 13.02.2025г. Ищецът
предявява вземанията си на основание настъпила предсрочна изискуемост на дълга, понеже
длъжникът не е платил първите няколко вноски по кредита. Според чл.9.2. от ОУ
кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем, за което ще уведоми
кредитополучателя в случай, че последният не заплати две поредни погасителни вноски.
Няма данни длъжникът да е заплатил вноските, поради което кредиторът е можел да обяви
предсрочната изискуемост. Съобщението за предсрочната изискуемост е било пратено на
длъжника по електронен път, видно от приложените доказателства. Без значение е дали
ответникът е отворил писмото, защото според чл.11 от договора, кореспонденцията ще се
счита за узната или получена от кредитополучателя, ако бъде доставена на адресите на
кореспонденция, попълнени от страните в този договор, съответно в профила. Така че
според БРС предсрочната изискуемост на дълга е настъпила. Отделно от това, към момента
вече е настъпила е нормалната изискуемост, понеже падежът на последната вноска е бил на
13.02.2025г.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
В случая съдът намира, че договорът е недействителен, тъй като не отговаря на
изискванията на закона за посочване на коректен и действителен размер на ГПР. Както беше
казано, в договора има клауза за заплащане на неустойка. Тя ще се дължи ако ответникът не
представи обезпечение на кредита, представляващо банкова гаранция или гаранция,
издадена от небанкова финансова институция. Обезпечението трябва да бъде представено в
срок едва до края на следващия ден от сключване на договора. Това условие е обективно
трудно да бъде покрито от заемателя. Налице са мъчно преодолими пречки за заемателя да
се снабди с банкова гаранция. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, обезпечаваща
задължението, която трябва да се осигури само за един ден. Доколкото срокът за снабдяване
с такава гаранция е изключително кратък, предвид практиката на банките по проучване на
лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да
придобие такава гаранция. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси
подходяща банка. Всички условия в договора, за да не възникне вземането за неустойка,
навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение.
Всъщност договорът не дава възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на
кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща
разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера й от 1080 лева /при главница от 1500 лева/ БРС счита, че
неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна
3
функции и се превръща само в средство за обогатяването на кредитора. Ето защо тя е
нищожна. Всъщност уговореното вземане не е за неустойка, а реално е за допълнителна
печалба за кредитора, т.е. представлява втора договорна лихва. След като обаче вземането
по съществото си е договорна лихва, то тя е трябвало да бъде включена като разход в ГПР.
Очевидно обаче това не е станало, защото ГПР в договора е посочен да е в размер на
49.07%. Ако т.нар неустойка, а всъщност договорна лихва беше включена в ГПР, то неговият
размер би бил много над законовия максимум от 50%. Смисълът на закона е в договора да се
посочи не някакъв формален размер на ГПР, а реален и правилен размер, за да се считат за
изпълнени изискванията на чл.11, ал.1 ЗПК. В случая законът е нарушен, понеже в ГПР не е
включена неустойката, поради което на основание чл.22 ЗПК договорът е недействителен.
Според чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита.
След като в случая договорът е недействителен, кредиторът може да търси
заплащане само на чистата стойност на кредита, т.е. на главницата. Тя е 1500 лева, толкова се
претендира и от ищеца, поради което само за нея искът по чл.422 ГПК е основателен.
Вземанията за лихвите – договорна и мораторна, предвид недействителността на договора,
се явяват недължими.
По възражението за прихващане:
Същото е неоснователно. Възражението за прихващане касае сумата от 1500 лева
обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че ответникът е бил подложен на
телефонен тормоз и на искания да плати сумата за неустойка, като заради това е бил
стресиран дълго време. В съдебно заседание е уточнено, че длъжникът е бил обект на
телефонен тормоз от април 2024г. до сега. В тази връзка е разпитана свидетелката Р.а, майка
на К.. Тя е заявила, че синът й в телефонен разговор е казал, че “няма тази огромна сума“ и
бил много развълнуван и притеснен. Обаждали му се поне веднъж месечно да си искат
парите. Един ден дори на адреса дошъл един мъж, който бил представител на ищеца и
търсел сина й. Казал й, че ще бъде издаден изпълнителен лист против него и ще му бъдат
иззети вещите. Когато ответникът научил за това, се притеснил много. Изобщо след
телефонните позвънявания той имал доста безсънни нощи.
Съдът намира, че не се доказва извършен деликт от представител на ищеца.
Установява се, че ответникът е получавал от ищеца чрез негови служители телефонни
обаждания, с които е бил приканван да върне кредита. Имало е и едно посещение на адреса.
Тези обаждания, а и посещението не са действия, които са противоправни по смисъла на
чл.45 ЗЗД. Ищецът е кредитор, вземанията му са били изискуеми и той е бил в правото си да
покани по телефона или на адреса длъжника, за да погаси задълженията си. Поканите за
плащане няма как да са противоправни. Това важи и за търсената неустойка. Съдът я намира
за нищожна, но тя формално е част от договора и кредиторът е можел да я търси от
длъжника. Ето защо в полза на ответника не е възникнало вземане за вреди от тези
телефонни повиквания. Така че възражението за прихващане е неоснователно.
Следва решение, с което се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
главницата от 1500 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
изплащането. За другите вземания искът подлежи на отхвърляне. Възражението за
прихващане също трябва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в исковото производство от 922.75 лева и разноски в заповедното дело от
629.22 лева, съразмерно на уважената част от иска. Адвокатското възнаграждение, платено в
исковото производство в размер на 1000 лева, не е прекомерно според БРС, доколкото
делото касае три отделни иска, освен това съдът е изложил мотиви и за нищожността на
4
договора. Адвокатското възнаграждение по заповедното дело също в размер на 1000 лева, се
явява прекомерно, тъй като производството по чл.410 ГПК не е с фактическа и правна
сложност, ето защо съдът го намалява на 700 лева. След това хонорарите се редуцират
заради частичната основателност на исковете.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в исковото производство от 86.39 лева и разноски по заповедното дело
от 57.59 лева.
По изложените съображения, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. Р., ЕГН ********** от ***, че
дължи на “Кредит Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Г. А. сумата от 1500 лева /хиляда и петстотин лева/ главница по
договор за потребителски кредит „Екстра” № ДЗ012252/13.02.2024г., ведно със законната
лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 12.08.2024г., до окончателното й изплащане, които вземания са присъдени със
заповед за изпълнение № ***г. на БРС по ч. гр. дело № ***г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 225 лева - договорна лихва за периода от 13.03.2024г. до 13.07.2024г. и за сумата от
27.29 лева - обезщетение за забава за периода от 14.03.2024г. до 07.08.2024г.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, направено от ответника за сумата от
1500 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени от телефонен тормоз.
ОСЪЖДА К. А. Р., ЕГН ********** от *** да заплати на “Кредит Инс” АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М. Г. А. сумата от 922.75
лева /деветстотин двадесет и два лева и седемдесет и пет стотинки/ разноски в исковото
производство и сумата от 629.22 лева /шестстотин двадесет и девет лева и двадесет и две
стотинки/ разноски по заповедното дело.
ОСЪЖДА “Кредит Инс” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М. Г. А. да заплати на К. А. Р., ЕГН ********** от *** сумата от 86.39
лева /осемдесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/ разноски в исковото производство
и сумата от 57.59 лева /петдесет и седем лева и петдесет и девет стотинки/ разноски по
заповедното дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)______
5