Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №283
гр. ВРАЦА, 10.09.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 04.09.2019г.
в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове:МИРОСЛАВ ДОСОВ
мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на:
прокурора секретар ГАЛИНА ЕМИЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N` 366 по
описа за 2019 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №
213/06.07.2018г. постановено по гр.д.№ 1763/ 2017г. по опис на МРС,състав на
съда е осъдил „Мездра-Авто-транспорт 2003“ ЕООД ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.Мездра представлявано от Б. В. – упра-вител,да заплати
на Б.Ц.Ч., с ЕГН ********** ***,сумата
2069.51 лв. представляваща не-платено възнаграждение по
Договор за възлагане управление
на ЕООД с общинско имущество от 26.02.2013 год. за периода м. януари
2017 г. до 05.06.2017 г.,ведно със законната лихва, начиная от 29.11.2017 год.
до окончателното изплащане,като е отхвърлил тази искова претенция до пълният й
претендиран размер.
Осъдил
е „Мездра-Автотранспорт 2003“„ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Мездра пред-ставлявано от
Б. В. – управител да заплати на Б.Ц.Ч. с ЕГН ********** *** сумата 800 лв.-
обезщетение за неизползван платен годишен от-пуск за 2015 г., 2016г.и 2017 г.,ведно със
законната лихва, начиная от 29.11.2017 год. до окончателното изплащане.Присъдил
е разноски на страните по компенсация.
Недоволно
от решението е останало "МЕЗДРА-АВТОТРАНСПОРТ-2003"ЕООД гр.Мездра,с
ЕИК *********,ответник в производството, което го обжалва с въззивна жалба вх.
№ 3384/02.08.2018г.
Въззивна
жалба вх. № 3183/19.07.2018г. е подал и ищецът Б.Ц.Ч. ***,за частта от
решението ,в която е прието,че сумите в размер от 1042.44 лв. по РКО,за които
не е отбелязано за кой период се отнасят, са изплатени трудови възнаграждения
за периода на исковата пре-тенция,а именно от м.януари 2017г. до 05.06.2017г.
По
жалбата на въззивника-ищец:
От
обстоятелствената част на жалбата се извлича,че са правят оплаквания за
неправилност и несъответствие на изводите на районния съд за частта от
решението,предмет на извършеното обжалване.Поддържа се,че след като
ответникът-работодател не е представил ведомостите за изплатените трудови
възнаграждения за 1016г. и 2017г.,в каквато насока са и констатациите на вещото
лице по изслушаната и приета ССЕ,то не може да се направи и категоричен извод
и,че сумата от 1042.44 лв.по РКО представлява изплатено му възнаграждение,при
което неправилно районният съд е приспаднал тази сума като недължима и я
отнесъл като платено възнаграждение за периода от м.януари 2017 до
05.06.2017г.,като се поддържа,че тя му се следва на общо основание като
неизпла-тено следващо възнаграждение, произтичащо от сключеният с него договор за
възлагане на управление.Поддържа се противоправно поведение на ръководството на
ответното дружество,при което следва да се понесат последиците на чл.161 ГПК от
непредста-вянето на писмени доказателства,поради неизгодност.Иска се отмяна на
решението в тази му обжалвана част и присъждане на сумата 1042.44 лв.като
неиздължено възнаграждение.Претендират се разноски.Жалбата се поддържа от
ищеца-въззивник лично и чрез представляващият го адв.Г.П.,***.
В
срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемият-от-ветник
"Мездра-Автотранспорт-2003"ЕООД,дава писмен такъв,с който жалбата на
ищеца-въззивник се оспорва и се развиват доводи за нейната неоснователност.
По
жалбата на "Мездра-Авторанспорт-2003"ЕООД гр.Мездра:
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност и незако-носъобразност на
обжалваното решение,с което частично са ува-жени предявените искове по чл.79 ЗЗД във вр. с чл.147 ТЗ и чл. 286 ЗЗД за следващо,но неиздължено възнаграждение
по договор за възлагане на управление на ЕООД с общинско имущество от
26.02.2013г. за периода от м.януари 2016г. до 05.06.2017г., както и за
неизползван платен отпуск за 2015,2016 и 2017г. Поддържа се,че неправилно
районният съд, е зачел констатациите по изслушаната и приета ССЕ,без тези
констатации да са съотне-сени към другите събрани по делото писмени
доказателства. Позовава се на направеното оспорване на представените писмени
доказателства, на които се основават исковите претенции,като се посочва,че от
представените РКО може да се прави извод след съответните изчисления,че ищецът
не само няма вземане към от-ветника,но и са му надвнесени суми в размер на
3604.88 лв.,като в тази връзка е направено възражение за прихващане,ако се
приеме,че исковете са основателни.Изтъква се,че районният съд е зачел
показанията на посочения от ищеца свидетел,като не бил разпитал посочения в
неговите показания свидетел в лицето на Ц.Костова,като в тази връзка е
направено и доказателствено искане за нейното допускане пред окръжния съд.Във
връзка с възражението за прихващане се иска поставяне на допълнителна задача на
вещото лице по допусната експертиза.В заключение се иска отмяна на решението и
отхвърляне исковите претенции. Претендират се разноски.Жалбата се поддържа от
процесуалния представител на ответника-въззивник в лицето на адв.Цв.С.,*** чрез
представено писмено становище.
По
искането за допускане на доказателства пред окръжния съд,въззивната инстанция
се е произнесла с определението от 01.07.2019г.,като е прието,че не са налице
предпоставките на чл.266,ал.2 и 3 ГПК за допускането им.
В
срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК въззивникът-ищец дава писмен такъв по
жалбата на ответника-въззивник,с който оспорва тази жалба и развива доводи за
нейната неоснователност.
С
определение № 577/04.09.2018г. постановено по в.гр.д.№ 472/2018г., окръжният
съд, е констатирал по повод извършеното въззивно обжалване,че районният съд не
се е произнесъл по направеното възражение за прихващане,като е постановил слу-жебно,
на основание чл.250 ГПК, районният съд да се произнесе с допълнително решение.
С
решение № 81/23.04.2019г. районният съд е постановил допълнително решение,с
което възражението за прихващане нап-равено от ответника в размер на сумата
3604.88 лв. с вземането на ищеца е било отхвърлено като неоснователно.
С
въззивна жалба вх. № 2032/23.05.2019г.,въззивникът-ответник обжалва посоченото
по-горе допълнително решение,като се позовава на представените по делото
писмени доказателства, ус-тановяващи неговото вземане спрямо ищеца в
производството. Правят се доказателствени искания.
В
срока за отговор по чл.263,ал.1 ГПК,въззиваемият-ищец Б.Ц.Ч. дава писмен
такъв,с който оспорва тази въззивна жалба и поддържа правилност на обжалваното
допъл-нително решение.
Окръжният
съд,след като служебно провери редовността и допустимостта на жалбите,счита,че
същите са подадени в срока по чл.259 ГПК относимо към съответния обжалван
съдебен акт,същите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,произхождат
от страни с необходимата легитимация и правен интерес,като са на-сочени против
съдебни актове от категорията на обжалвае-мите,което ги права процесуално
допустими.
съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта- в
обжалваните части,като по останалите въпроси е ограничен в рамките на релевираните
въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционните решения,предмет на това
въззивно разглеждане са валидни и допустими,постановени в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по жраждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на търсената съдебна защита.
Окръжният съд,като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства,съобразно правилата на чл.235,ал.2 ГПК,от фактическа и правна страна приема следното:
По
въззивните жалби на въззивника-ответник "Мездра-Авто-транспорт-2003"ЕООД:
Както
се посочи,те са процесуално допустими,като разгле-дани по същество са
неоснователни.
Районен съд-Мездра е бил сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.147 ТЗ вр. с чл.286 и
сл.ЗЗД,предявени от Б.Ц.Ч. *** против„Мездра-Автотранспорт-2003“ЕООД ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Мездра за сумата 4 200 лв. неизплатено възнаграждение за
периода м.януа-ри 2017 г.до 05.06.2017 г./622.39 лв. за м.януари,622.39 лв. за
м.февруари, 622.39 лв. за м.март,622.39 лв. за м.април, 622.39 лв.за м.май и
200 лв. за м.юни-5 дни /,сумата 800 лв.обезщете-ние за неизползван платен
годишен отпуск за 2015 г., 2016 г.и 2017 г.,ведно със законната лихва,начиная
от 29.11.2017 год. до окончателното изплащане.Представени са писмени и гласни
дока-зателства в подкрепа на исковите претенции,изслушана е ССЕ, представила
първоначално и допълнително заключение,които са били обсъдени от районния съд.
Ответникът по
исковете "Мездра-Автранспорт-2003"ЕООД,в сро-ка по чл.131 ГПК ги е
оспорила,като е поддържана неоснова-телност на претенциите ,като в съответния
процесуален срок е било заявено и възражение за прихващане в хипотеза на
увежава-нето им в размер на сумата 3 604.88 лв.,като неоснователно по-лучена от
ищеца.Представени са били разходни касови ордери за извършени плащания на
възнаграждението договорено с ищеца и на тази база е било обосновано и
възражението за прихващане.
Районният
съд,както се посочи,обсъждайки събраните доказа-телства в тяхната пълнота и
взаимовръзка,изследвайки правоотно-шенията възникнали между страните е приел,че
исковете са осно-вателни до установените от изслушаната ССЕ експертиза-допъл-нителното
й заключение,т.е. в размер на сумата 2069.51 лв.-неизплатено договорено
възнаграждение и сумата 800 лв.-обез-щетение за неизползван полагащ се отпуск
за годините 2015,2016 е 2017г./ в рамката на тази заявена искова
претенция/,като ги е уважил в посочените размери.
С
допълнителното решение от 23.04.2019г. е отхвърлил въз-ражението за прихващане
в размер на 3 604.88 лв. надвзети без основание суми,като неоснователно.
Въззивната
инстанция,споделя направените правни изводи от районния съд в постановените
първоначално и допълнително реше-ние,като правилни и съответстващи на събраните
по делото дока-зателства.
Между страните
не е било спорно обстоятелството,че право-отношенията между тях са възникнали
въз основа на сключен договор за възлагане на управление на ЕООД с общинско
имущество от 26.02.2013г./ л.5-ти/,подновяван с няколко анекса и прекра-тени по
силата на Решение № 342 по протокол № 23/25.05.2017г. на ОбС-Мездра/ л.17-ти/.Последното
договорено възнаграждение на ищеца е било
в размер на сумата 800 лв.По това също няма спор между страните.Както правилно
е отбелязва районния съд,така възникналите отношения намират своята правна
уредба в разпо-редбите на чл.147 ТЗ,като са приложими и правилата на договора
за поръчка по чл.280 ЗЗД.Характерът на така възникналите дого-ворни
правоотношения е двустранен и възмезден,което предполага насрещно изпълнение на
поетите задължения-управителя да из-пълнява възложената дейност по управление
на дружеството,а последното съответно да му изплаща договорения размер на
следващото се възнаграждение в рамките на срока на действие на договора.
В подкрепа на
исковите си претенции,ищецът е представил заверени копия от платежни фишове,а
ответника-разходни касови ордери.По делото,въпреки усилията на съда,дадените
изрични ука-зания и проверката извършена от допусната ССЕ,не са били пред-ставени
разплащателните ведомости,отразяващи изплатените възна-граждения на работещите
в общинското дружество,включително и това на управителя му.А че такива е имало
е установено от про-верката на нарочно назначената със заповед №
408/02.06.2017г. на кмета на Община-Мездра комисия за извършване на пълна инвен-таризация
на имуществото на ответното дружество,като в такава насока са и показанията на
св.Б.Александров-един от членовете й.Възражението направено в тази връзка от
защитата на въззив-ника-ответник,че показанията на един свидетел,не могат да
бъдат годно доказателствено средство,са изцяло несъстоятелни. Показа-нията на
този свидетел следва да се разгледат като обективни и незаинтересовани,като те
се подкрепят и от станалите събрани по делото доказателства относимо към
проверката на имущественото състояние на ответното дружество.
По делото
безспорно е установено от направените констатации от допусната,изслушаната и
приета по делото ССЕ в дадения до-пълнителен вариант,след извършен прецизен
анализ на съдържащите се в делото разходни касови ордери,междувпрочем
представени от ответника,че неиздължението,произтичащо от дължимо,но неизпла-тено
договорено възнаграждение с договора за управление възлиза на сумата 2069.51
лв.,при което при липса на други счетоводно относими писмени
доказателства,свързани с исковите претенции, правилно районният съд е приел
посочената сума като дължима.
Правилно,във
връзка с изложеното по отношение на предста-вените и съдържащи се в делото
счетоводни документи, отразяващи счетоводно извършените разплащания между
страните, производими от следващо и дължимо възнаграждение за исковия период от
вре-ме,районният съд с допълнителното си решение е отхвърлил напра-веното от
ответника възражение са прихващане в размер на сумата от 3604.88 лв.като
получена без основание,тъй като доказател-ства,отразяващи получаването на такъв
размер сума като възнаг-раждение за исковия период от време,не се съдържат в
делото. Следва да се отбележи,че прихващане между насрещни вземания, произтичащи
от едни и същи правоотношения е допустимо само в рамките на заявената искова
претенция.И тъй като ,както се по-сочи,доказателства от ответника за извършени
в полза на ищеца плащания,произтичащи от следващо му се възнаграждение въз ос-нова
на сключеният между страните договор за управление в раз-мер над следващият му
се,не са представени,правилно,така заяве-ното възражение за прихващане на
вземането на ищеца със сумата 3604.88 лв. като недължимо изплатена, е било
отхвърлено.
По жалбата на
въззивника-ищец Б.Ц.Ч.:
Жалбата е
процесуално допустима,но разгледана по същество е неоснователна.
Както се посочи
по-горе по повод обсъждането на въззивните жалби на въззивника-ответник,спорът
между страните е за неиз-платено,следващо се съгласно договор за управление на
ЕООД с общинско имущество възнаграждение,като ищецът твърди,че такова не му е
изплатено на времето конкретизирано в исковата молба, т.е. от януари 2017г. до
момента на прекратяване на договора за управление и фактическото напускане на
ищеца от заеманата длъжност-юни 2017г.,както и за изплащане на обезщетение за
не-използван полагаем платен отпуск.
Предмет на тази
жалба е решението на районния съд,в частта му,в която съдът е приел,че
установената като получена от ищеца съгласно представените разходни касови
ордери за извършени с него разплащания сума от 1042.44 лв.следва да се
приспадне от общо дължимото му възнаграждение,за което е установено че му се
дължи,тъй като тези разплащания следва да се отнесат като та-кива направени
през 2017 година,следователно обхващат исковия период и тя не му се дължи.
Въззивната
инстанция споделя този извод на районния съд,при следните съображения:
Съгласно
събраните в хода на разглеждане исковата претенция за неизплатено дължимо за
исковия период от време възнаг-раждение по силата постигнатите между страните
договорености, на ищеца се дължи възнаграждение в размер на 3111.95г.по зак-лючението
от допълнителната експертиза,която окръжния съд счита компетентна и
обективна,при което приема направените констата-ции,както досежно общия размер
на задължението на ответника, така и за сумите, установяващи извършени за
исковия период от време разплащания по дължима заплата за 2016г. и 2017 г., съот-ветно
1607.83 лв. за 2016г. и 1042.44 лв. за 2017г.Това са констатации съгласно извършената
от вещото лице проверка по представените от ответника РКО за извършени плащания
в полза на ищеца.Последният не ги е оспорил и не отрича,че е получил сумите по
представените ордери върху които има поставен подпис за получател,който,както
се посочи не е оспорен.При това поло-жение следва да се приеме,както правилно е
приел и районния съд,че всички РКО,върху които е налице отметка,че
представляват суми по извършени разплащания за възнаграждение за 2016г., следва
да се отнесат към получено такова за тази година,които суми са в общ размер от
1607.83 лв.,а сумите по всички оста-нали
ордери без изрична отметка,но всички издадени през 2017 година,отново с подпис
на ищеца за получател, следва да се от-несат като извършени разплащания за
възнаграждение за 2017г. или в общ размер от 1042.44 лв.Това е
така,защото,както посочи ищецът не отрича нейното получаване.Не представя
доказателства, че е получил тези суми за други нужди,при което следва да се
приеме,че това са суми като издължено вече възнаграждение за 2017г. в рамките
на времетраенето на договора за управление. Възприемането на обратното би
довело до разместване на блага, т.е. до неоснователното му обогатяване за
сметка обедняването на на ответника, при положение,както се посочи,че няма
доказа-телства,че сумите е получил на друго основание,различно от следващото му
се възнаграждение за труд по договора за управ-ление.
В
случая,факта,че разплащателните ведомости за изплатени заплати в ответното
дружество,не са били представени по една или друга причина, не се отразява
върху горните изводи,тъй като наличните в делото разходни касови ордери са
редовни счетоводни документи,които отразяват изплатените на ищеца суми по тях и
при положение,че не е установено,че сумите са дадени за нужди различни от
претендираното възнаграждение,то следва да се прие-ме,че те представляват
именно такова.Няма законова пречка дъл-жимо възнаграждение или заплата да бъде
изплатено чрез разходни касови ордери,стига те да редовни от счетоводна гледна
точка и съдът ги е приема като редовни,при положение,че в конста-тациите на ССЕ
не се правят изводи за обратното.
По изложените
съображения,обжалваните решения,като правил-ни,постановени в съответствие с
приложимия материален закон и без противоречие с процесуалния такъв,следва да
бъдат потвър-дени.
По разноските:
При този изход
на делото пред въззивната инстанция,с оглед отхвърлените изцяло въззивни жалби
на ответника-въззивник,на ищеца-въззивник се дължи частично възстановяване на
разноските пред въззивната инстация.И тъй като изплатеното адвокатско
възнаграждение за процесуална защита пред въззивната инстанция не е
разпределено по части,а именно не е посочено каква част от него се дължи за
въззивната му жалба и каква част за защита по насочените против него въззивни
жалби,окръжният съд приема,че те следва да му бъдат възстановени в размер на
1/2 част,т.е. в рамките на сумата 175 лв.Съдът не присъжда като разноски д.т.
по въззивната жалба на ищеца в размер на 25 лв.,с оглед възприетото за нейната
неоснователност.
Водим от
горното,Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 213/06.07.2018г. и допълнително реше-ние № 81/23.04.2019г.
постановени по гр.д.№ 1763/2017г. по опис на РС-Мездра.
ОСЪЖДА„Мездра-Автотранспорт 2003“ЕООД,ЕИК
*********,със се-далище и адрес на управление гр.Мездра представлявано от Б.В. – управител да
заплати на Б.Ц.Ч. с ЕГН ********** ***,сумата 175.00 лв. раз-носки пред
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване и е окон-чателно.
Председател:...........
Членове:1..........
2..........