МОТИВИ КЪМ НАХД 2675/09г.

 

 

  Производството  по реда на чл.378 от НПК.

Образувано е по внесено постановление на Районна прокуратура Пазарджик с предложение: Й.К.С.,  живущ ***, П.Б.С., живуща *** и М.Г.М.,*** ДА БЪДАТ ОСВОБОДЕНИ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ ТЯХ ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО чл. 314, във вр.с чл. 20, ал. 2 от НК , а именно  ЗА   Т О В А,   Ч Е :

На 22.05.2003 г. в гр. Пазарджик, в съучастие като извършители, умишлено са станали причина да се внесат неверни обстоятелства в официални документи - лична карта № ********* и паспорт № *********, издадени на името на Тинка Йорданова С. ***, с ЕГН: **********, а именно, че снимката върху същите документи принадлежи на Тинка Йорданова С. *** и които документи са съставени съгласно установения ред, въз основа на заявление на частно лице - Заявление изх. № 2701/22.05.2003 г. за издаване на документи за самоличност на български гражданин, подписано от обвиняемите Й.С. и П.С. като родители на Тинка С., и подписано от обв. М. като заявител, КАТО ИМ СЕ НАЛОЖИ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа постановлението като дава становище за доказаност на обвинението и прилагане на чл. 78а от НК с оглед, на което на подсъдимите да бъдат освободени от наказателна отговорност като име се наложат администативни наказания глоба за всеки от тях.

Защитникът на обвиняемата М. моли за определяне на наказание за извършеното от подзащитната му престъпление по чл. 314 вр. Чл. 20ал.2 от НК глоба в минимален размер 500 лв.   

          Обвиняемите са редовно призовани и не се явяват.

          Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност , с оглед разпоредбата на чл. 378, ал.2 от НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, при спазване нормата на чл. 301 НПК, установи:

На 22.05.2003 г. обв. Й.С. и съпругата му – обв. П.С. се срещнали с обв. М., която се познавала с тяхната дъщеря – св. Тинка С.. М. директно им предложила да извадят лична карта и задграничен паспорт на името на Тинка С., но с поставена снимка на М., за което щяла да им заплати сумата от 300 лв.

Обв. Й.С. и обв. П.С. се съгласили и заедно с обв. М. отишли на гишето в РУ на МВР Пазарджик, а св. Тинка С. останала да ги чака отвън. Там тримата обвиняеми подали Заявление вх. № 2701/22.05.2003 г. за експресна услуга, като представили снимка паспортен формат на обв. М.М.. Същата се подписала на първата страница на заявлението в жълтото поле горе в ляво под снимката, както и на третата страница за „Подпис на заявителя”. Обв. Й.С. и обв. П.С. положили подписи в карето на втора страница долу за „Декларатори” като родители на Тинка С. и гарантирайки , че лицето, което се явява е всъщност тяхната дъщеря. Същия ден обв. С. се подписала на третата страница за получил документите за самоличност.

Така от ОД на МВР Пазарджик били издадени лична карта № ********* и паспорт № ********* на името и с данните на св. Тинка С., но със снимките на обв. М..

През месец юли 2007 г. служителката в РУ на МВР Пещера - св. А. Г. установила разликата между снимката в данните по БДС и явилата се лично св. Тинка С., за което сигнализирала началника си. Св. Г. Г. – служител в РУ на МВР Пещера извършил проверка и констатирал, че действително снимката на личната карта и паспорта не е на св. Тинка С.. След проведен разговор с нея и родителите й – обвиняемите Й.С. и П.С., установил, че през 2003 г. са ползвали снимката на обв. М., а данните и името на св. Тинка С..

Отпочнало разследване, което приключило с предаване на съд на обвиняемите за престъпление о чл. 314 вр. Чл. 20, ал.2 от НК.

При отсъствие на тримата обвиняеми, съдебното следствие по делото в буквалния смисъл на думата не се проведе, като съдът за да отговори на въпросите по чл. 302 от НПК взе предвид събраните на ДСП доказателства гласни и писмени. Доказателствата са напълно еднопосочни и дават ясна представа за инкриминираните обстоятелства, изпълващи съставомерността на приписаното на тримата обвиняеми престъпление.

Установено от показанията на св. С. и обясненията на двамата обвиняеми Стоянови е, че  кратък период преди инкриминираната дата по инициатива на обвиняемата М. тримата отишли в тогава ОДП гр. Пазарджик, където подали заявление за издаване на документи за самоличност на български гражданин. Заявлението, по предварителна уговорка между М. и семейство Стоянови, е попълнено от св. М., която е сложила в карето за снимка своя собствена, но е попълнила данните за самоличност на Т. С..

Пред служител на дирекцията се явили на инкриминираната дата М. и обвиняемите Стоянови, които следвало да гарантират , че именно лицето, което ги съпровожда и от чието име се подава заявлението и чиято снимка е поставена върху същото е тяхната дъщеря Т. С.. След като М. подала заявлението, в което била вписала данните за самоличност на св.Т. С., но с поставена своя снимка, тя се подписала в графата за „заявител” , а обвиняемите П. и Й. Стоянови се подписали за гарантиране на посоченото съответствие между явяващото се лице и данните и снимката , които са положени в заявлението, което то подава.  Представен бил и удостоверението  за раждане на св. Т. С..  

След обработка на съответните данни, от ОД на МВР Пазарджик били издадени лична карта № ********* и паспорт № ********* на името и с данните на св. Тинка С., но със снимките на обв. М..

През месец юли 2007 г. служителката в РУ на МВР Пещера - св. Анелия Гидикова, както сочат показанията й,  установила разликата между снимката в данните по БДС и явилата се лично св. Тинка С., за което сигнализирала началника си. Св. Георги Георгиев ( виж показанията му) – служител в РУ на МВР Пещера извършил проверка и констатирал, че действително снимката на личната карта и паспорта не е на св. Тинка С.. След проведен разговор с нея и родителите й – обвиняемите Й.С. и П.С., установил, че през 2003 г. са ползвали снимката на обв. М., а данните и името на св. Тинка С..

 От заключението на СПЕ е установено, че подписите под заявлението ( виж същото приложени вкл. и в оригинал) от името на св. Т. С.  са положени от обв. М.

Предвид горните данни правилно е прието, че в обективно отношение действията на тримата обвиняеми изпълват състава на инкриминираното престъпно деяние. Тримата са действали заедно , като по инициатива на М., обвиняемите Стоянови са се съгласи водени от комерсиални подбуди. Като са се явили заедно пред съответния служител, който е приемал заявленията за издаване на документи за самоличност на български граждани и М. е подписала заявление за издаване на такива , в което е отразила данните за самоличност на св. Т. С., а обв. Стоянови са потвърдили съответствието между  данните и снимката от една страна и от друга – и с явяващото се лично лице, и тримата са осъществили състава на приписаното им престъпление. С действията си са причина да се внесат неверни обстоятелства в издадените въз основа на заявлението на частно лице и по определен ред / чл.17-18 от ЗБДС и чл.6 и чл.22 от ППЗБДС/ официални ( по смисъла на чл. 93 т. 5 НК) документи.

В субективно отношение са съзнавали противоправността на действията си, съзнавали са , че действат заедно и в изпълнение на обща цел, която са и постигнали. Съзнавали са, че с действията си ще станат причина да се внесат неверни обстоятелства в поисканите да се издадат със заявлението официални документи- паспорт и лична карта на името на св. Т. С. и са целели именно това. Налице е общност на умисъла.

Предвид горното, съдът постанови своето решение, с което ги призна за виновни по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 314 вр. Чл. 20, ал.2 от НК.

  Като взе предвид вида и размера на предвиденото за това престъпление наказание, както и липсата на осъждания за всеки от обвиняемите и липсата на причинени имуществени вреди от деянието, съдът на основание чл. 78а , ал.1 от НК освободи обвиняемите от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление, като наложи на всеки от тях административно наказание глоба. При отмерване на последната по отношение на всеки от дейците се взеха предвид липсата на данни за други противоправни и противообществени прояви , както и необходимостта наказанието да изиграе целените промени в съзнанието на обвиняемите към спазване на установения в страната правов ред и добрите нрави, както и предупредително-възпиращо въздействие както в личен, така и в обществен аспект.  Така, възприемайки , че наказанието от една страна следва да се яви справедливо възмездие за извършеното престъпление, но от друга, че следва и да бъде целесъобразно съдът прие, че следва да наложи на всеки от обвиняемите глоба в размер от по 500 лв. за всеки (предвид разп. На чл. 2 от НК с оглед на размера на глобата към датата на извършване на деянието, при които максималния бе установен на 1000 лв. при същия минимален ).

 На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на обвиняемите се възложиха и сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на по 32 лв. за всеки от тях.

          По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: