№ 28642
гр. София, 03.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110100359 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
С молба с вх.№ ************** г. Р. Б. И., чрез адв. ЕИ, иска да бъде изменено
Решение № **** г. по гр.д. №359/2025 г. на СРС в частта за разноските като се сочи, че
съдът не е следвало да осъжда ищеца да заплати на „СК“ ООД, доколкото същият е
потребител, като се цитира практика на СЕС – решения по С-714/22 на СЕС, съединени дела
С-224/19 и С-259/19.
С отговор Вх *****************г. „СК“ ООД излага доводи за неоснователност на
искането.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
Производството е образувано по искова молба на Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес:
****************** съдебен адрес: ************ чрез адв. ЕИ, срещу „СК” ООД, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление **************** представлявано от
НПП с искане да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем от
17.06.2024 г.
Предявен е насрещен иск, с който СК” ООД, ЕИК ***************, със седалище и
адрес на управление ************* иска съдът да осъди Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес:
******************* да заплати сумата от 62 лв. /шестдесет и два лева/, представляваща
част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №
*************** от 17.06.2024, в общ размер на 1600 лева, ведно със законна лихва от
датата на депозиране на насрещния иск/17.03.20205 г./ до окончателното плащане.
С постановеното по делото решение съдът е уважил главния иск като е прогласил
нищожността на процесния договор за кредит на основание чл. 23 от ЗПК. Уважил е
насрещния иск за заплащане на остатъчна главница по прогласения за нищожен договор за
кредит.
Съдът е приел, че на основание чл. 78,а л. 1 ГПК ищецът има право на разноски за
заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. Тъй като адвокатската помощ е оказана
безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал.
1
2, т. 1 от необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът
намира, че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на
делото и съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост,
прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на
ЕС. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на разноски за
заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В процесния случай съдът намира, че решението на СЕС по С-714/22 не намира
приложение. СЕС е приел, че Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13,
разглеждани с оглед на принципа на ефективност,трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да
понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на
договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо
платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е
практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този
потребител на връщане на посочените суми.
Разрешението на СЕС касае хипотеза на предявен от потребител иск за връщане на
недължимо платено по потребителски договор с изложени твърдения, че плащанията са по
неравноправна клауза. Такъв иск не е предявен в процесния случай. Ищецът иска да бъде
прогласена нищожността на целия договор на основание чл. 23 от ЗПК. Същият обаче не е
заплатил дори цялата чиста стойност на главницата, което е довело до уважаване и на
насрещния иск. Процеснияст случай не касае хипотезата в която потребителят да е в
ситуация практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на
правото, а именно размера на иска си.
На ответника са следват разноски и по общото правило, че преди дело ищецът-
ответник по главния иск не е заплатил поне чистата стойност на договора за кредит, което
съдът третира като повод за правния спор. Претендираните разноски за адвокатски хонорар
са в абсолютно идентичен размер, на този който съдът е определил на процесуалния
представител на потребителкя по реда на чл. 38 ЗА, като вече е налице формирана воля, че
такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и
съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в
решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248, ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ ************** г. от Р. Б. И., чрез адв. ЕИ,
за изменение на Решение № **** г. по гр.д. №359/2025 г. на СРС в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2